– Е, добре. – За един миг Ройбиър се сгуши в него и страните им се докоснаха, останаха допрени. – Това беше интересно. Да се обзаложим ли, че пикапът ми ще запали без всякаква засечка? Отивам при Фин, така че можеш да полетиш натам и да погостуваш на неговия Мерлин или да се върнеш у дома. Изборът е твой, братле.

С теб съм. – Конър чу отговора му със сърцето си, както и в мислите си. – Завинаги с теб.

Ройбиър се вдигна във въздуха и полетя напред.

Все още разтърсен от отекващата в тялото му сила – тъмна и светла – Конър се качи в колата си. Двигателят запали лесно, измърка и остатъкът от пътя до къщата на Фин мина без проблем.

Влезе направо вътре. В камината пращеше огън, което бе хубаво, но никой от приятелите му не беше излегнат на дивана с бира, която да му предложи.

Понеже се чувстваше като у дома си, Конър мина в задната част на къщата, откъдето дочу гласове.

– Ако искаш домашно приготвена храна… – Това беше Бойл. – Ожени се за някоя, която ще ти готви.

– И защо да го правя, като ти си ми подръка?

– Защото си бях напълно доволен в моя собствен апартамент със сандвич и картофки.

– А аз имам Отлично свинско месо в хладилника.

– Защо изобщо си купил свинско месо, като нямаш представа какво да правиш с него?

– Защо да не купя, след като, повтарям, ти си ми подръка?

Макар главата леко да го наболяваше, както когато имаше зъбобол, размяната на реплики между приятелите му накара Конър да се засмее, докато вървеше към тях.

Странно, чувстваше се така, сякаш вече е изпил бирата си. Явно доста бира, след като му се струваше, че се носи над пода, който обаче бе леко килнат встрани.

Пристъпи в кухнята, където светлината му се стори толкова ярка, че се наложи да примигне няколко пъти, а в главата му заблъскаха барабани.

– На мен би ми дошло добре малко свинско.

– Ето, видя ли? – Фин се обърна ухилен, но усмивката му моментално помръкна. – Какво е станало?

– Имахме лек сблъсък. Господи, тук е горещо като в Африка.

Смъкна якето от гърба си, като леко залитна, после се загледа в лявата си ръка.

– Хей, вижте. От ръката ми излиза дим.

Когато политна напред, приятелите му скочиха да го хванат.

– Какво, по дяволите, е това? – попита Бойл. – Той гори.

– Тук е горещо – настоя Конър.

– Не е. Кеван – отсече Фин. – Подушвам го.

– Дай да ти сваля ризата.

– Всички жени ми го казват.

Фин нетърпеливо махна с ръка към Конър и за миг го съблече до кръста.

Конър се вторачи в ръката си, в огромното черно обгорено място, в белещата се и подпухнала кожа. Усещаше се странно дистанциран от всичко, сякаш гледаше към нещо отвъд стъклена преграда.

– Вижте само, какво е това? – каза той и изгуби съзнание.

Фин притисна ръце към изгореното. Въпреки болката, която го прониза, той ги задържа върху мястото. Задържа огъня.

– Кажи ми какво да направя? – попита Бойл.

– Донеси му вода. Мога да задържа да не се разпростре, но… Трябва ни Брана.

– Ще ида да я доведа.

– Ще отнеме много време. Донеси му вода.

Фин затвори очи, разтвори съзнанието си и я потърси.

Конър е ранен. Ела. Бързо.

- Водата няма да помогне. – Въпреки това Бойл коленичи. – Нито на него, нито на теб. Изгаря ръцете ти. Знам какво е.

– И знаеш, че може да бъде поправено. – Пот изби по челото на Фин, потече на тънка вадичка по гърба му. – Не съм сигурен колко далеч ще стигне, ако не го задържам.

– Лед? Той изгаря, Фин. Можем да го сложим във вана с лед.

– Обичайните средства няма да помогнат. В работилницата ми. Донеси… Няма нужда – каза той с облекчение, когато в кухнята се появиха внезапно Брана и Айона заедно със слисаната Мийра помежду им.

Брана коленичи до Конър.

– Какво е станало?

– Не знам. Кеван, това е сигурно, но само толкова ми е известно. Трескав е, не е на себе си. Изгореното място под дланите ми е черно, дълбоко, опитва се да се разпростре. Задържам го.

– Дай да видя. Остави на мен.

– Удържам го, Брана. Бих могъл да направя и повече, но не мисля, че мога да го излекувам напълно. Ти можеш. – Стисна зъби, за да блокира болката. – Няма да го оставя дори и заради теб.

– Добре. Добре. Но трябва да го видя, да го усетя и разбера.

Тя затвори очи, събра всичките си сили, сложи ръцете си върху тези на Фин.

Очите ѝ отново се отвориха, изпълнени със сълзи, защото болката под дланите ѝ бе непоносима.

– Погледни ме – прошепна тя на Фин. – Той не може, затова ти ме погледни вместо него. Чувствай заради него. Излекувай се заради него. Погледни ме. – Очите ѝ станаха сиви като езерна вода, тихи, спокойни.

– Айона, сложи ръцете си върху моите, дай ми силата си.

– Всичко, което имам.

– Хладно е, усещаш ли хладния ми допир? – заговори Брана на Фин.

– Да.

– Хладен и чист, изцелителен. Гаси огъня, измива чернилката.

Конър започна да трепери и да стене, а Мийра седна и сгуши главата му в скута си.

– Шшш, няма нищо. – Нежно, нежно галеше косата му, лицето. – Шшш, всичко е наред. Сега сме с теб.

Пот се стичаше по лицето на Конър – обливаше лицето на Фин.

Дишането на Брана стана накъсано и забързано, докато поемаше част от огъня, част от болката.

– Задържам го – през зъби изрече Фин.

– Вече не си сам. Изцеляването наранява – това е цената му. Погледни ме и го остави да дойде при мен. От този, когото и двамата обичаме, бавно, спокойно, излиза от него, през теб, към мен. От него, през теб, към мен. От него, през теб, към мен.

Тя направо го хипнотизираше. Лицето ѝ, очите, гласът. И постепенното отминаване на болката, охлаждането на огъня.

– От него – продължаваше тя, поклащайки се напред-назад. – През теб, към мен. И навън. Навън.

– Погледни ме! – Сега той ѝ нареди, след като усети как ръцете ѝ почват да треперят върху неговите. – Почти сме готови. Бойл, в работилницата ми има едно шишенце със зелена капачка, на най-горния рафт, зад тезгяха.

Много бавно отдръпна ръце, за да могат да видят раната. Изгореното място, разранено и червено, сега бе не по-голямо от женски юмрук.

– Челото му е по-хладно – обади се Мийра, без да спира да го гали. – Лепкаво от пот, но вече по-хладно и диша дълбоко.

– Няма чернилка отдолу, няма отрова вътре. – Айона погледна от Брана към Фин и обратно за потвърждение.

– Не, но изгарянето е сериозно. Аз ще се погрижа. – Брана сложи длани върху раната, въздъхна. – Вече е обикновено изгаряне, което оздравява без проблем.

– Това ли е? – Бойл се втурна с шишенцето в ръка.

– Точно това. – Фин го взе и отвори капачката, преди да го поднесе на Брана да го подуши.

– Да, да, това е чудесно. Идеално е. – Тя обърна длани нагоре, за да излее Фин балсама в тях.

– Хайде, братле. – Тя завъртя дланите си и нежно, нежно втри балсама върху мястото, което вече бе розово и се смаляваше.

Докато поглаждаше нежно кожата му и шепнеше напевно, очите на Конър трепнаха и се отвориха. Осъзна, че е вперил поглед в бледото лице и разплаканите очи на Мийра.

– Какво? Защо съм на пода? Още не бях пил. – Пресегна се и избърса една сълза от бузата на Мийра. – Не плачи, скъпа. – С мъка се надигна да седне и леко залитна. – Виж ти, всички са тук и седим на пода в кухнята на Фин. Ако ще въртим бутилка, то искам първо аз да я изпия.

– Вода. – Бойл я тикна под носа му.

Конър жадно я изгълта, после му върна чашата.

– Трябва ми нещо по-силно. Ръката ми – спомни си той.

Ръката ми беше ранена. Сега изглежда наред.

Забелязал лицето на Брана, той разтвори ръце да я прегърне.

– Ти си се погрижила за мен.

– След като ми скъси живота поне наполовина. – Тя го притискаше здраво до себе си, докато се мъчеше да се овладее. – Какво се случи?

– Ще ти кажа, но… Благодаря. – Пое чашата, която Бойл му подаде, отпи. И присви очи. – Господи, това е бренди. Не може ли човек да получи уиски?

– Брендито е за припадък – настоя Бойл.

– Не съм припаднал. – Дълбоко обиден и възмутен, Конър му върна чашата. – Изгубих съзнание заради раните си, което е напълно различно. Предпочитам уиски.

– Аз ще го донеса. – Мийра побърза да стане, а Айона се наведе и го целуна по бузата.

– Цветът на лицето ти се връща към нормален. Беше толкова блед и изгаряше. Моля те, никога повече не го прави.

– Мога да ти обещая да се постарая да не повтарям случката.

– И каква беше случката? – поиска да чуе Брана.

– Ще ви кажа всичко, но се кълна в душата си, че умирам от глад. Не искам да бъда обвинен, че съм припаднал отново, ако изгубя съзнание от глад. Направо ми се вие свят от глад, заклевам се.

– Имам Отлично свинско месо. Сурово – обади се Фин.

– Не сте се погрижили за вечерята? – Брана скочи на крака.

– Тъкмо убеждавах Бойл да го сготви, когато се появи Конър. И после бяхме малко заети с това-онова.

– Свинското не се готви с щракване на пръсти.

Фин опита с усмивка.

– Ти би могла.

– О, запази си проклетото свинско и ми донеси една табла.

– Такива неща стоят във… – Фин махна с ръка към просторната трапезария до кухнята с огромни бюфети и витрини с порцелан, и масички за сервиране.

Тя отиде с решителна крачка натам, отвори няколко чекмеджета. И намери голяма старинна табла от порцелан. След като премести много красив букет от лилиуми, тя остави таблата в средата на масата.

– Това е неразумно използване на силата, но не мога да оставя брат си да умре от глад. И тъй като вече съм опекла пиле с картофи и моркови за вечеря, значи…

Тя протегна пръстите и на двете си ръце към таблата. И въздухът се изпълни с аромат на печено пиле и подправки.

– Слава на боговете и богините. – С тези думи, Конър се втурна и откъсна едно бутче.