– Дойдох, щом можах. Трябваше да се оправя с продажбата на сокола.

– Любимец ли ти беше… Не ми казвай, те всички са ти любимци. Бъди реалист, Конър.

– Реалист съм, по дяволите. Продадох сокола, а купувачката беше красива, свободна и проявяваше интерес. И съм достатъчно реалист, за да знам, че трябва да дойда тук при теб и работата ни, иначе сега щях да правя страхотен секс.

– Ако сексът е толкова адски важен, върви. – Тя присви очи и му отвърна също толкова ядосано. – Предпочитам да работя сама, вместо да ми крачиш наоколо настръхнал и превъзбуден.

– Точно това, че не е толкова адски важен и не е бил още отпреди слънцестоенето, ме тревожи. – Натъпка една бисквита в устата си и размаха друга във въздуха.

– Ще ти направя чай.

– Не искам никакъв проклет чай. Добре, искам. – Отпусна се тежко на един от високите столове до работния ѝ плот и почеса Кател по врата, когато кучето дойде и сложи глава на крака му. – Не е заради секса, нито заради жената или сокола. Заради всичко е. Цялата история. Просто всичко ми се струпа наведнъж и се поддадох на лошото настроение.

– Понякога ми се ще да се покатеря на покрива и да крещя. Да изкрещя на всичко и всички.

Вече по-спокоен, Конър захапа втората бисквитка.

– Но не го правиш.

– Засега, но може и дотам да стигна. Ще пийнем чай, носле ще поработим.

Той кимна.

– Благодаря.

Тя го погали по гърба, докато минаваше край него към печката.

– Ще имаме добри и лоши дни, преди всичко да свърши, по и преди да свърши, трябва да живеем по най-добрия начин.

Конър се загледа в тила ѝ, докато тя слагаше чайника на печката, и реши да не споделя, че Фин е казал съвсем същото.

СЕДМА ГЛАВА

Реши да се отбие в бара. Беше му дошло до гуша от магии, заклинания, от смесване на отвари. Искаше малко светлина, музика, приятелски разговори, които да не се въртят около тъмната и светлата страна или края на всичко познато.

На всичко, което обичаше.

И може би, само може би, ако Алис случайно се окажеше там, щеше да види дали още проявява интерес.

Нима човек не се нуждае от развлечения, когато съдбата на света зависи от равновесието на силите? Както и малко веселие, малко топлина. От чудния, прекрасен звук на женско стенание под него?

И най-вече човек се нуждаеше от свобода, когато трите най-важни жени в живота му са решили да си направят в дома му предсватбено кокошка-парти – не че би използвал тези думи пред тях, ако държеше да си запази кожата цяла.

Но едва излязъл от къщата, осъзна, че не иска да е в бара с много хора или в компанията на Алис. Затова само извади телефона си и написа съобщение на Фин, докато отиваше към пикапа си.

Къщата е пълна с жени, които приказват за сватби. Ако си у дома, идвам при теб.

Едва бе завъртял ключа в стартера, когато получи отговора на Фин.

Идвай, братле.

Конър се засмя горчиво и потегли.

Щеше да му се отрази добре, каза си той, след като цял ден е бил приведен над книги със заклинания със сестра си, сега да прекара малко време в къщата на мъж, в мъжка компания. Сигурно можеха да довлекат и Бойл от апартамента му над гаража, да пийнат няколко бири, може би да поиграят билярд в залата за забавления на Фин.

Точното лекарство за него след дълъг и недотам удовлетворяващ ден.

Тръгна по обиколния път, който се виеше през зелената гора в мекия здрач. Видя една лисица, която побърза да се скрие в храстите – размазано червеникаво петно – а жертвата ѝ още потръпваше между зъбите.

Природата бе пълна както с красота, така и с жестокост, както Отлично знаеше.

Но за да оцелее лисицата, полската мишка трябва да загине. Такъв бе редът на нещата. За да оцелеят те, Кеван не можеше да остане. Затова той, който никога не бе тръгвал на бой, ако можеше да се измъкне е приказки, никога не бе наранил съзнателно жива душа, сега би убил без колебание и вина. Би убил, призна си той, с ужасяващо удоволствие.

Но тази вечер нямаше да мисли за Кеван или убийства, или оцеляване. Тази вечер искаше само приятелите си, бира, а може би и малко билярд.

На по-малко от километър разстояние от дома на Фин пикапът сякаш се задави, придърпа и после напълно угасна.

– Мътните го взели.

Имаше гориво, защото бе напълнил резервоара догоре предния ден. А и бе направил основен преглед на камиона – от двигателя до ауспуха – едва миналия месец.

Би трябвало да се движи безпроблемно.

Измърмори под нос, преди да бръкне в жабката за фенерче и да излезе, за да вдигне капака.

Разбираше малко от двигатели – така, както разбираше малко от водопроводни инсталации, дърводелство и строителство, както и от електрически мрежи. Ако соколите не бяха завладели напълно сърцето и мислите му, би могъл да започне собствен бизнес като майстор по всичко.

Но пък уменията му бяха полезни в подобни ситуации.

Освети е фенерчето двигателя, провери кабелите на акумулатора, карбуратора, махна с ръка, за да завърти ключа в стартера, и се загледа в мотора, който се опитваше да завърти с дразнещо и озадачаващо стържене.

Не виждаше абсолютно нищо нередно.

Естествено, би могъл да оправи всичко с едно махване с ръка и да поеме по пътя си към приятелите, бирата и вероятно билярд.

Но беше въпрос на чест.

Затова провери маркуча на помпата за горивото, отново погледна кабелите на акумулатора и не забеляза мъглата, която пълзеше по земята.

– Хм, истинска загадка.

Понечи да разпери ръце над двигателя и да направи един вид сканиране на проблема – като компромис, преди напълно да се предаде.

И тогава усети мръсния примес във въздуха.

Бавно се обърна и забеляза, че е затънал до глезени в мъглата, която стана ледена при помръдването му. Сенките се сгъстиха като тъмна завеса, която закри дърветата, пътя, всичко наоколо. Дори и небето изчезна под нея.

Той се появи като човек, а червеният камък на врата му грееше на фона на гъстата внезапна тъма.

– Сам си, млади Конър.

– Както и ти.

Кеван разпери ръце и само се усмихна.

– Любопитен съм. Нямаш нужда от подобна машина, за да се придвижиш от място на място. Трябва само да…

Кеван протегна ръце, вдигна ги нагоре. И се приближи с половин метър, без видимо да помръдне изобщо.

– Ние уважаваме дарбата си достатъчно, за да не я използваме за дребни неща. Имам си крака за ходене или ако имам нужда – камион или кон.

– Но ето те сега сам насред пътя.

– Имам приятели и роднини наблизо. – Макар че когато се опита да се свърже с тях, не успя – не можеше да проникне отвъд гъстата пелена от мъгла. – Какво имаш ти, Кеван?

– Сила. – Изрече думата с алчно благоговение. – Сила отвъд представите ти.

– И дупка отвъд реката, в която се свираш сам в мрака. Предпочитам топлината на огъня, светлината и халба бира с приятелите и роднините си.

– Ти си най-маловажният от тях. – Съжалението се процеждаше в думите му като мръсен дъжд. – И ти го знаеш, както и те. Ставаш за забавления и за тежка работа. Но си най-слабият от тримата. Баща ти Отлично те е преценил и затова даде амулета си на сестра ти – предпочете едно момиче пред единствения си син.

– Мислиш ли, че това ме прави по-слаб?

– Знам го. Ти какво носиш? Амулетът ти е даден от леля ти като утешение. Дори и братовчедка ти от земите отвъд океана има повече от теб. Ти имаш по-малко сила, по-слаб си, нещо като шут, дори слуга на другите, които наричаш роднини и приятели. Големият ти приятел Финбар предпочита човек без никаква магия за свой партньор в бизнеса, докато ти работиш на заплата при него. Ти си едно нищо и нямаш нищо.

Докато говореше, той се приближи още, а червеният камък на шията му туптеше като пулс.

– По-силен съм, отколкото предполагаш – отвърна Конър.

– Кой си ти, момче?

– Аз съм Конър от рода О’Дуайър. Един от тримата. Тъмен вещер от Мейо. – Конър се взря дълбоко в черните му очи и разбра намеренията му. – Имам огън. – Протегна рязко дясната си ръка и в нея се появи завихрена огнена топка. – Имам и въздух. – Вирна пръст нагоре, завъртя го и сътвори малък въртящ се циклон. – Земя – изрече той, докато почвата под краката му трепереше. – Вода.

Плисна дъжд, достатъчно горещ, че да пращи при допира със земята.

– И сокол.

Ройбиър се спусна с пронизителен вик и кацна леко като перце на рамото на Конър.

– Циркови номера и домашен любимец. – Кеван вдигна ръце високо, разпери широко пръсти. Червеният скъпоценен камък грейна ярко с цвета на кръв.

Светкавица се заби в земята само на сантиметри от ботушите на Конър и се разнесе острата миризма на сяра.

– Бих могъл да те убия само с мисълта си. – Гласът на Кеван отекна над грохота на последвалия гръм.

“Едва ли”, каза си Конър и само наведе леко глава встрани и се усмихна.

– Циркови номера и домашен любимец, а? Аз имам огън, вода, земя и въздух. Изпитай силите ми, ако се осмеляваш. Соколът е мой водач сега и завинаги. Двамата с него, като част от тримата, ще изпълним своя дълг. Мечът ми е лек, щитът ми е здрав, пътят ми е отдавна начертан. Приемам го с желание.

И тогава нанесе удар с меча, в който се превърна огнената топка, разсичайки въздуха помежду им. Усети изгарянето – светкавичен удар с острие върху левия си бицепс.

Без да му обръща никакво внимание, той пристъпи напред, замахна отново с развяна от вихъра коса, огнен меч разсичащ мрака.

И когато съсече въздуха, Кеван изчезна.

Сенките се вдигнаха, мъглата се отдръпна.

– Както казах – изрече тихо Конър, – тъй да бъде!

Издиша дълбоко, пое си въздух, вкуси нощта – сладка, влажна и зелена. Чу протяжния и търсещ вик на сова, както и прошумоляването на животно, което бързаше да се скрие в храсталака.