– Разбира се, много бих искал. – Измъкна от задния си джоб една от визитните картички, които в последния момент се бе сетил да пъхне там.

– Ето Ви и една от моите. Има и адреса на уебсайта ми. А на гърба написах личния си имейл, когато взех фотоапарата. В случай че имате някакви въпроси или искате да научите още нещо за… Сали.

– Супер. – Пъхна картичката в джоба си.

Малко след това, щом помогна на Меган да настани Сали в специалния кафез за пътуването, Конър седна в своя пикап.

– Супер? Това ли е всичко, което можа да кажеш? – Вдигна очи към небето, докато потегляше. – Какво ти става, О’Дуайър? Жената е прелестна, свободна, умна и запалена по соколите. И ти отвори вратата толкова широко, че повече няма накъде. А ти мина ли през нея? Не. Каза само “супер” и не направи и крачка.

Дали просто беше разсеян заради отговорността на онова, което предстоеше да направят, и това, че не знаеха кога трябва и може да се направи? Но нали то винаги е било на дневен ред, макар и някъде на заден план? И досега никога пе му е пречело на романтичните преживявания.

Толкова ли се бе променило всичко след слънцестоенето? Знаеше, че никога не е изпитвал толкова силен страх, колкото когато бе видял горящите ръце на Бойл и окървавената Айона на земята. Когато бе осъзнал, че животът на всички зависи от всички тях.

Е, както и да е, каза си той, вероятно е най-добре да стои настрани от подобни романтични увлечения още известно време. Нямаше причина да не мине през онази отворена врата на един по-късен етап.

Точно сега трябваше да мине през голямата конюшня, да сподели с Фин как е минала сделката. После го чакаше сестра му, защото, поне на теория, това бе свободният му ден.

Спря пред конюшните, близо до огромната каменна къща, която Фин бе направил за себе си и в която имаше топла вана с размерите на басейн на задната тераса, както и стая на втория етаж, в която държеше магически оръжия, книги и всичко останало, което може да потрябва на вещер

– Особено когато е решил да унищожи тъмен магьосник от собствената си кръв.

До нея беше гаражът с разположения отгоре апартамент, в който живееше Бойл и където скоро щеше да заживее Айона. И големият обор за конете – някои за разплод, други за работа в школата по езда наблизо.

Някои от конете пасяха в ливадата отвъд оградения терен за скокове и уроци по езда.

С изненада забеляза Мийра да води един от конете.

Скочи от пикапа си да поздрави Бъгс, дружелюбното куче, което живееше в обора, после подвикна на Мийра.

– Надявах се да сваря Фин, но теб не те очаквах.

– Дойдох за Руфъс. Днес Цезар трябваше да излезе на разходка с клиенти, но Айона казва, че има леко навяхване

– Предният му ляв крак.

– Нищо сериозно, надявам се.

– Тя казва, че не е. – Мийра преметна юздите на Руфъс върху оградата. – Но решихме да му дадем малко почивка и да го държим под око. Фин е някъде наоколо. Мислех, че днес почиваш.

– Така е, но трябваше да се видя с клиент във фермата на Мълиган. Дамата купи Сали – един от соколите от пролетното люпило.

– И затова си начумерен.

– Не съм начумерен.

– Малко – подхвърли Мийра и се наведе да почеше Бъгс. – Трудно е да отгледаш живо същество, да се почувстваш свързан с него, а после да го дадеш на друг. Но не можеш да задържиш всички.

– Знам – макар да му се искаше да е иначе, – а и двете си допаднаха веднага. Сали я хареса от пръв поглед, усетих го.

– Дамата?

– Американка, преместила се е преди няколко години и възнамерява да остане – дори и след като съпругът ѝ, който вече е бивш, се върнал в Америка.

Мийра изви устни в иронична усмивка, веждите ѝ се повдигнаха.

– Хубавица ли е?

– Да. Защо?

– Нищо, просто го долових в тона ти. Наблизо ли живее?

– Не, в Клеър. Още е малко гнуслива по отношение на лова, но има здрава ръка и обича соколите. Реших да кажа на Фин, че сме направили сделката, после отивам да поработя с Брана, както ѝ обещах.

– И аз ще вървя. – Тя хвана пак юздите. – Понеже ще говориш с Брана преди мен, кажи ѝ, че Айона иска да идем до Голуей да огледа за сватбена рокля, и то скоро.

– Има още много месеци.

– Само шест, а и всяка булка иска да намери роклята, преди да се заеме с останалото.

– Дали ще живеят тук, как мислиш?

Мийра спря за миг, преди да яхне коня, и погледна към жилището на Бойл над гаража.

– Че къде другаде? Не ги виждам да се свиват двамата и стаята на Айона в къщата за постоянно.

Конър осъзна, че тя ще му липсва – или по-скоро и двамата, както бе сега. Разговорите на закуска, приказки преди лягане, когато и двамата оставаха в къщата.

– Апартаментът на Бойл е по – голям, но не и достатъчно за деца.

– Малко избързваш, ми се струва – отбеляза Мийра.

– Не и за хора като Бойл и Айона. – Разсеяно погали коня, докато гледаше всичко, което Фин бе построил за себе си и за другите. – Ще искат да си имат своя къща, нали така, не просто две стаи над гаража.

– Не бях се замисляла. Те ще се оправят. – Тя скочи върху гърба на Руфъс. – Засега тя мисли само за булчинска рокля и букет, както си е редно. Ето го и Фин, идва с Аня.

Тя се загледа в красивата бяла кобилка, която Фин извеждаше от обора.

– Скоро и тя ще е булка, когато я съберем с Аластар.

– За нея няма бяла рокля и букет.

– Но ще получи жребеца, а за някои от нас това е напълно достатъчно.

Смехът на Конър я последва, докато се отдалечаваше на гърба на коня. Той я видя как сръчка Руфъс и той направи грациозен скок, след което отиде да се види с Фин.

Приятелят му се наведе да погали Бъгс с усмивка на лице, докато кучето възторжено махаше с опашка и ръмжеше гърлено.

Говореше е кучето, както Конър знаеше, по същия начин, по който той самият говореше със соколите, Айона – с конете, Брана – с кучетата. Магията в кръвта на Фин му даваше възможност да говори с всички.

– Оплаква ли се от нещо? – попита Конър.

– Само се надява, че не съм забравил това. – Фин бръкна в джоба на коженото си яке за кучешка бисквитка. Бъгс седна и го зяпна с благоговение. – Ти си добро момче, а това ти е наградата.

Бъгс я захапа внимателно, преди да изтича бодро и щастливо в обора.

– Не му е нужно много, за да е доволен – отбеляза Конър.

– Обича си живота тук и не би го сменил с друг. Всеки би бил щастлив, ако изпитва същото.

– Ти щастлив ли си, Фин?

– Понякога. Но на мен ми трябва повече от хрупкава бисквитка и легло в обора, за да съм доволен. Но пък и имам повече – добави той и погали шията на Аня.

– Тя определено е най-красивата кобилка, която съм виждал през живота си.

– И Отлично го знае. Но скромността в една красавица обикновено е фалшива. Ще се разходим с нея, за да могат двамата с Аластар да се погледат един друг. Е, как ти се стори Меган?

– И тя е красавица, определено. Двете със Сали се харесаха. Тя веднага ми плати.

– Знаех, че ще си допаднат. – Фин кимна и без да погледне чека, който Конър му подаде, го пъхна в джоба си. – Ще се върне за още един сокол след месец-два.

Сега Конър се усмихна.

– И аз си помислих същото.

– Ами ти? Ще отскочиш ли до Клеър да ги видиш?

– Мина ми през ума. Мисля, че не, и си го обяснявам само с това, че много неща ми минават през главата в момента. – Конър зарови пръсти в разрошената си от вятъра коса. – Всяка сутрин се будя с мисълта за предстоящото, за него. Преди не беше така.

– Наранихме го, но и той ни рани. За малко да не стигнем до Айона навреме. Никой от нас няма да го забрави.

При цялата сила, която бяхме събрали, не беше достатъчно. Той няма да го забрави.

– Следващия път ще имаме повече. Отивам да поработя е Брана. – Леко сложи ръка върху тази на приятеля си. – Ела с мен.

– Не днес. Няма да ме иска наоколо, след като е очаквала да бъдете само двамата.

– Брана няма да остави чувствата ѝ да попречат на онова, което трябва да бъде сторено.

– Това е самата истина – съгласи се Фин и се метна върху седлото. Остави Аня да потанцува малко. – Трябва да живеем, Конър. Въпреки всичко, заради всичко, покрай и през ставащото. Трябва да живеем живота си по най-добрия начин, който можем.

– Мислиш ли, че ще ни победи?

– Не мисля. Не, няма да ви победи.

Конър решително стисна юздите на Аня и погледна Фин с буреносен пламък в зелените си очи.

– Нас. Ние сме едно, Фин, и винаги ще бъдем.

Фин кимна.

– Той няма да победи. Но преди битката, а тя ще бъде горчива и кървава, трябва да живеем. Може би бих избрал друг живот, ако можех, но смятам да направя най-доброто с този, който имам. Ще дойда в къщата скоро.

Остави Аня да води и тя препусна бясно.

Конър се чувстваше доста объркан и в лошо настроение, когато пристигна вкъщи. Светлината от прозорците на работилницата на Брана се отразяваше в цветните бутилки и бурканчета, в които тя държеше своите лосиони и кремове, серуми и отвари. Колекцията ѝ от хаванчета и чукчета, работните ѝ пособия, свещите и растенията, които бе подредила, бяха точно по местата си.

Кател се бе проснала пред работния ѝ плот като пазач, докато тя седеше, заровила нос в дебелата книга, която той знаеше, че е била на Сърха.

Огънят в огнището припукваше, а на печката къкреше нещо.

“Още една красавица”, помисли си той – явно бе обграден от такива – е тъмната ѝ коса, прихваната назад, за да открие лицето, е навити ръкави на пуловера. Очите ѝ, сиви като пушека от комина, се вдигнаха към него.

– Ето те и теб. Отдавна трябваше да си тук. Половината ден мина.

– Имах да свърша някои неща, както ти казах вече.

Веждите ѝ се вдигнаха.

– Какво те е ядосало толкова?

– В момента – ти.

Не, настроението му съвсем не бе лошо, осъзна той. Вече определено бе отвратително. Отиде решително до кутията на плота до печката. Там винаги имаше бисквити и малко се разведри, като видя, че има от меките и пухкави, които тя овалваше в канела и захар.