Той потупа Брана по коляното.

– Късметлии сме двамата с теб.

– И аз съм си го мислила.

– Извадили сме късмет с родителите си. Винаги сме знаели, че сме обичани и скъпи за тях. И че онова, което имаме, което сме, е наистина дарба, а не нещо, което трябва да крием и потискаме в себе си. А погледни тях двете, дето сега размахват мечове под дъжда. Нямали са нашия късмет. Айона е имала и има баба си, която е истинско съкровище. Но освен това, за тях семейството им е… ами, прецакано, както обича да казва Мийра.

– Ние сме тяхното семейство.

– Знам това, както и те. Но това е рана, която не може да зарасне напълно, нали, да не получиш цялата любов на онези, които са те създали. Безразличието на родителите на Айона, пълната каша в семейството на Мийра.

– Кое е по-лошо според теб? Това безразличие, което е отвъд възможностите ми да проумея, или пълната каша? Начинът, по който избяга бащата на Мийра, като взе всички пари, които бяха останали, след като пропиля наследството им? Да оставиш жена си и петте деца сами или изобщо да не те е грижа?

– Мисля, че което и да било от двете, би те съсипало. А виж ги само. Толкова са силни и смели.

Айона се препъна, подхлъзна се. Пльосна по задник в подгизналата трева. Мийра се наведе и ѝ подаде ръка, но тя само тръсна глава и стисна здраво зъби. Претърколи се и скочи на крака. Втурна се и атакува с вдигнат меч.

Сега Конър се ухили, плесна леко крака на сестра си.

– Макар и дребничка, тя е жестока![2]

– Понеже е вярно, ще ти простя, че цитираш английския бард, докато съм сложила на огъня ирландско задушено с “Гинес”.

Мислите му веднага бяха погълнати от храната.

– Яхния с “Гинес”, значи?

– Точно така. И питка с квасена сметана и маково семе, каквато много обичаш.

Очите му светнаха, после се присвиха.

– И какво трябва да направя, за да я заслужа?

– В следващия си свободен ден искам да поработиш с мен.

– Разбира се.

– Заклинанието, което бяхме направили на слънцестоенето… Бях толкова сигурна, че ще проработи. Но пропуснах нещо, както и Сърха е пропуснала нещо, когато е жертвала себе си и е отровила Кеван преди толкова много време. Всеки от нас оттогава насам е пропускал. Трябва да открием липсващото нещо.

– И ще го направим. Но не можеш да ни изолираш от това, Брана. Не си пропуснала само ти, а всички ние. Фин…

– Знам, че трябва да работя с него. Правила съм го и пак ще го направя.

– Олеква ли ти да знаеш, че и той страда като теб?

– Малко. – За миг тя облегна глава на рамото му. – Дребнаво е от моя страна.

– Човешко е. Вещицата е човек като всички останали, както винаги ни казваше татко.

– Така е.

Известно време седяха безмълвни един до друг, докато мечовете звънтяха наблизо.

– Кеван оздравява, нали? – Каза го тихо, само на него. – Събира сили за следващия път. Усещам… нещо във въздуха.

– И аз го усещам. – Конър се взираше също като нея в дълбоките зелени сенки на гората. – Понеже е от неговата кръв, Фин сигурно усеща повече. Има ли достатъчно яхния за цялата тайфа?

Тя въздъхна и той отгатна, че тя вече се е сетила за това.

– Предполагам, че има. Покани ги – каза тя и се надигна, – а аз ще се погрижа да има.

Той улови ръката ѝ, целуна я.

– Имам най-човечната сестра. И най-смелата.

– Мисълта за яхния с “Гинес” те прави сантиментален. – Но стисна ръката му леко, преди да влезе.

Не беше заради яхнията, макар Бог да му е свидетел, че и тя си струваше. Но той се тревожеше за нея повече, отколкото тя предполагаше.

Точно тогава Айона подскочи наляво, извъртя се, нападна вдясно и този път Мийра залитна, подхлъзна се и пльосна на мократа трева.

Айона веднага извика радостно, заподскача в кръг наоколо с високо вдигнат меч.

– Браво, братовчедке! – подвикна Конър, докато Мийра се смееше весело и гърлено.

Айона направи церемониален поклон, после с писък се изправи светкавично, когато Мийра я шляпна с плоската страна на меча си по дупето.

– Браво – похвали я Мийра. – Но можех да ти разпоря корема, докато танцуваше победния си танц. Другия път гледай да ме довършиш.

– Ясно, но ми се иска да го направя поне още веднъж. – Тя викна отново и подскочи. – Така вече е добре. Ще прибера мечовете и ще ида да се похваля на Брана.

– Става.

Айона грабна мечовете, размаха и двата високо над главата си, направи нов поклон пред Конър, после се втурна вътре.

– Добре си я обучила – отбеляза Конър, след като стана и отиде до Мийра, за да ѝ предложи каквото бе останало от чая му.

– Браво на мен.

– Нарочно ли я остави да те повали?

– Не, макар че си го мислех, за да повдигна малко самочувствието ѝ. Оказа се, че не е нужно. Винаги е била много пъргава, но сега се учи да хитрува.

Тя потърка задника си.

– И вече съм мокра там, където досега не бях.

– Мога да се погрижа за това. – Той се приближи още малко, пресегна се зад нея. Ръцете му бавно се доближиха до дъното на мокрия ѝ панталон.

Топлината се разстла нагоре, проникна навътре, а ръцете му се задържаха там. Нещо в очите ѝ, помисли си той, имаше нещо в тези тъмни, екзотични очи. Сепна се точно в момента, в който щеше да я прегърне, и тя отстъпи назад.

– Благодаря. – Довърши чая му. – Както и за това, макар да бих пийнала от онова вино, което Брана толкова обича.

– Тогава влез и пийни чаша вино. Ще се обадя на другите да дойдат. Има яхния с “Гинес” и прясно опечена питка.

– Трябва да вървя. – Тя направи крачка назад, хвърли поглед към камиона си. – Направо живея тук напоследък.

– Тя има нужда от своя кръг, Мийра. Ще ми направиш услуга, ако останеш.

Тя надникна през рамо, сякаш усетила нещо да се промъква отзад.

– Приближава ли вече?

– Не мога да кажа с категоричност. Надявам се Фин да каже нещо повече. Затова ела вътре, пийни вино с яхнията и ще бъдем заедно тази вечер.

Всички се отзоваха, както Конър бе сигурен, че ще направят. Кухнята се изпълни с гласове, приятелска топлина, Кател се бе проснала пред малкото огнище, а навсякъде ухаеше на вкусната и богата яхния, която къкреше на печката.

След като бирата щеше да е в яденето, Конър предпочете да си сипе вино. Пийваше от чашата си и наблюдаваше как влюбеният му приятел се усмихва широко на Айона, докато тя за пореден път разказва за победния си миг.

Кой би предположил, че Бойл Макграт ще се влюби така силно, така всеотдайно? Един толкова мълчалив мъж, който като цяло обръщаше повече внимание на конете си, отколкото на жените. Верен и добър приятел, разбира се, и буен кавгаджия, който се бе научил да контролира гневните си изблици.

Вижте го сега същия Бойл с ожулените кокалчета на пръстите и лудата глава, загледан с обожание в малката вещица, която говореше с конете.

– Изглеждаш доволен и лукав – отбеляза Мийра.

– Радвам се на Бойл, който ми прилича на грамадно кученце, вперило влюбен поглед в Айона.

– Двамата си пасват добре и ще създадат чудесно семейство. Не се случва често.

– Е, хайде сега, как да не е често? – Сърцето го болеше да я слуша да говори така, да знае, че така се чувства. – Светът има нужда от влюбени, които си пасват, иначе как би продължил човешкият род? Да бъдеш сам самичък цял живот? Доста самотно занимание.

– Да си сам, означава да можеш да си тръгнеш, когато ти се иска, и да не се налага да бъдеш част от двойка, а след това да се окаже, че си напълно сам, когато всичко отиде по дяволите.

– Ти си циник, Мийра.

– И ми е много добре така. – Тя го изгледа изпод вдигнатите високо вежди. – А ти си романтик, Конър.

– И ми е много добре така.

Тя се засмя весело и гръмко, докато слагаше на масата салфетките, които носеше.

– Брана каза, че всеки сам ще си сервира от тенджерата на печката, така че отивай да се наредиш на опашката.

– Така и ще направя.

Най-напред отиде да донесе вино за вечерята, за да си даде време да отвори сетивата си и да провери дали няма нещо нередно във въздуха наблизо, преди да седнат да хапнат и да говорят за заклинания. Светли и тъмни.

Яхнията бе направо вълшебна, но това си беше обичайно за Брана.

– Господи, страхотно е! – Айона си гребна още. – Трябва да се науча да готвя така.

– Много си добра в приготвянето на гарнитурата – похвали я Брана. – А Бойл не е никак лош готвач. Той ще се оправя с храната, а ти ще се биеш с меч.

– Може и така. В крайна сметка именно аз повалих Мийра на земята.

– Никога ли няма да ѝ омръзне да го повтаря? – зачуди се Мийра. – Явно сега ще трябва да я поваля на свой ред поне десетина пъти, за да помръкне малко блясъкът на победата в погледа ѝ.

– И това няма да свърши работа. – Айона се усмихна, после се облегна назад. – Не си го направила нарочно, нали?

– Не, не съм, но ми се щеше да беше така, за да може сега всички да те съжаляваме.

– Значи, ще вдигнем тост. – Фин вдигна чаша. – За теб, малка сестричке, воин, с когото трябва да се внимава. И за теб, тъмна красавице – обърна се той към Мийра, – която си я направила такъв воин.

– Добре казано – тихо се обади Брана и пийна от виното.

– Понякога е лесно да се каже истината. А понякога –

пе.

– Лесно или не, истината ни е нужна.

– Тогава ще ти кажа каквото знам, макар да не е много. Ранили сте го дълбоко – обърна се той към Конър. – Ти и момчето, Иймън. Но той оздравява. И вие тримата, както и аз, го усещате.

– Събира сили – обади се Конър.

– Така е. Черпи сили от мрака и тъмата около него, вътре в него. Не знам как, иначе бихме могли да намерим начин да спрем това и него.

– Червеният камък. Източникът на силата.

Фин кимна на Айона.

– Да, но как го е получил? Как е бил овладян, как може да бъде отнет и унищожен? Каква цена е платил за него? Единствено той знае отговорите, а аз не мога да проникна отвъд, за да ги открия, да намеря него самия.