– Ще ти мине. Просто минаваш през труден период.

– Който трае вече близо петнайсет години. Но си прав. – Тя разкърши рамене, сякаш отхвърляше тежък товар. – Прав си. Днес ѝ пуснах мухата затова колко би ѝ харесало едно гостуване при сестра ми и внуците. А това означава, че същата тази муха е завряна право в лицето на Морийн, което тя напълно заслужава. Ако не се задържи там, мисля да я препращам на гости от брат на сестра на брат, докато Накрая се установи някъде, където е доволна. Няма да се откажа от апартамента си.

– Ще откачиш напълно, ако се преместиш обратно при майка си, и това няма да е добре за никого, нали? Донал се грижеше добре за нея, няма две мнения по въпроса, но и ти също. Отделяш ѝ от времето си, изслушваш я, помагаш ѝ с пазаруването. Плащаш ѝ наема.

Той само вдигна вежди, когато тя рязко се дръпна и го изгледа с присвити очи.

– Помисли логично, Мийра. Фин е наемодателят ѝ, как бих могъл да не знам? Казвам само, че си добра дъщеря и няма защо да се обвиняваш в себичност.

– Това, че искам да е някъде другаде, е доста себично, но не мога иначе. А и Фин взема едва наполовина на сумата, която би трябвало да е наемът на къщата.

– Нали сме семейство – каза той и Мийра въздъхна.

– Колко пъти можеш да си прав само за една разходка до бара? – Тя пъхна ръце в джобовете на работното си яке. – Е, стига толкова съм се оплаквала и мрънкала. Само си развалям настроението след чудесния ден в работата и удоволствието от допълнителните петдесет евро в джоба.

Минаха край старото абатство, където обикаляха туристи и се снимаха.

– Хората често споделят с теб. Защо ли е така?

– Може би защото обичам да чувам разни неща.

Тя поклати глава.

– Не, ти просто слушаш хората, независимо дали искаш да чуеш, или не. Аз много често просто изключвам напълно.

Той пъхна своята ръка в нейния джоб, за да стисне пръстите ѝ.

– Двамата заедно сигурно стигаме до средното ниво за човешката природа.

Не, възрази тя мислено. Няма начин. Конър О’Дуайър никога не би могъл да е на средно ниво в каквото и да е отношение.

После твърдо изхвърли от мислите си тревогите и въпросите и продължи заедно с него към топлия и шумен бар.

Всичките им познати най-напред поздравяваха Конър, а това означаваше почти всички в бара. Весело подвикване, закачлива усмивка, кратък поздрав. Той беше от хората, които са винаги добре приети и се чувстват като у дома си, където и да се намират.

Чудесни, приятни качества, мислеше си тя, и още нещо, за което да му завижда.

– Ти намери маса – каза ѝ той, – а аз ще купя първите бири.

Тя се огледа и намери маса, достатъчно голяма за шестима. Настани се и извади телефона си – Конър щеше да се забави заради сладки приказки, знаеше си го.

Най-напред изпрати съобщение на Брана.

Стига си си оправяла косата. Вече сме тук.

После прегледа графика си за следващия ден. Урок на манежа сутринта, три разходки с коне – без да се брои ежедневното риене на тор, хранене, чистене, както и напомнянето на Бойл да се увери, че е свършил всичко по документацията. След това я чакаше пазаруването, което бе пренебрегвала напоследък – за нея и за майка ѝ. Имаше натрупано и пране.

Можеше да си помогне малко с прането тази вечер, ако не се мотаеше дълго в бара.

Провери календара си и видя напомнянето за рождения ден на по-големия си брат, след което добави и купуване на подарък в списъка със задачи.

Трябваше да даде и още някой и друг урок по фехтовка па Айона. Справяше се добре, каза си Мийра, но след като Кеван отново се бе надигнал, щеше да е най-разумно да се върнат към редовните тренировки.

– Скрий това нещо и престани да работиш. – Конър остави халбите на масата. – Работният ден свърши.

– Проверявах какво ме чака в утрешния.

– Там ти е грешката, скъпа Мийра, че все гледаш напред, към следващата задача.

– А ти винаги гледаш напред, към следващото развлечение.

Той вдигна чаша и се усмихна.

– Животът е развлечение, ако го живееш правилно. – Кимна с глава, щом забеляза Бойл и Айона. – Семейството е тук.

Мийра се озърна и прибра телефона.

ПЕТА ГЛАВА

Добре свършена работа, халба бира и приятели, е които да я изпие. Според Конър един мъж нямаше за какво друго да си мечтае. Ако изключим топла храна и благосклонна жена.

Макар да знаеше, че хубавичката блондинка – казваше се Алис – която му хвърляше погледи от време на време, би била достатъчно благосклонна, той се задоволи с бирата и приятелите.

– Мисля си – подхвана той, – сега, когато и Фин е с нас, че може да обсъдим комбинирането на разходките със соколи и коне, както направихме двамата с Мийра за янките, и да го предлагаме като редовна услуга.

Бойл се намръщи.

– Ще ни е нужен опитен соколар като водач на конете, а ние разполагаме само с Мийра.

– И аз мога да го правя – възрази Айона.

– Излизала си със соколи само няколко пъти – изтъкна Бойл. – И никога сама.

– Много ми хареса. А ти каза, че ми се удава и имам талант – напомни тя на Конър.

– Справяш се страхотно, но ще трябва да пробваш няколко пъти върху кон. И дори на колело, както правим понякога за тренировки на соколите през зимата.

– Ще се упражнявам.

– Трябва да се упражняваш повече с меч в ръка – подсети я Мийра.

– Ти винаги ме побеждаваш.

– Така си е. – Мийра се усмихна, загледана в бирата си.

Абсолютно вярно.

– Нашето момиче се учи много бързо – отбеляза Фин.

– А идеята е доста интересна.

– Ако нагласим нещата… – Бойл отпи от халбата си и се замисли. – Клиентите, които искат комбинираната разходка, ще трябва да имат поне малко опит в ездата. Последното, което бихме искали, е някой новак да се паникьоса, когато соколът кацне върху ръката му, и да уплаши коня.

– Съгласен съм.

– Конете няма да се уплашат, ако аз им кажа да не го правят. – Айона наклони глава и се усмихна. – Ето я и Брана.

Беше се постарала за прическата, разбира се, и носеше червен шал върху сако в дръзко тъмносиньо. Ботушите с равни подметки означаваха, че е дошла пеша.

Докосна леко рамото на Мийра с ръка, после се настани на мястото до нея.

– Какъв е поводът?

– Двамата с Мийра си поделихме много приличен бакшиш от един американец днес.

– Чудесно. Значи, ще купиш халба бира на сестра си, нали? Няма да откажа една светла.

– Мой ред е. – Мийра стана от стола си.

– Притеснява се за майка си – каза Конър, когато тя не можеше да чуе. – Развлечение в бара с приятели ще ѝ се отрази добре. Ще хапнем, ще пийнем и ще я ободрим. И аз бих хапнал риба с картофки.

– За чий стомах мислиш сега? – попита Брана.

– За моя стомах и за нейното настроение. – Той вдигна чаша. – За добрата компания.

Компанията наистина беше добра. Беше си мислила да пийне една бира, да поостане за малко и после да се прибере, за да сложи прането и да обере каквото е останало в шкафа за хапване набързо. А сега вече бе на втората бира и хапваше пай с пилешко.

Щеше да остави пикапа си, където си беше, при Брана, и да се прибере пеша от бара. Да хвърли няколко неща в пералнята, да направи списък за пазаруване – за нея и за майка ѝ. Да си легне рано и ако успее да стане достатъчно рано, би могла да сложи и останалите неща в пералнята и да приключи с това.

Пазаруването оставаше за обедната почивка. След работа щеше да мине през майка си – Бог да ѝ е на помощ – да изпълни дълга си. Да посее още малко семенца относно гостуването ѝ при Морийн.

Конър я смушка в ребрата.

– Прекалено много мислиш. Опитай се да живееш за мига. Ще останеш смаяна.

– Пай с пиле в бара е нещо смайващо?

– Хубав е, нали?

Тя хапна още един залък.

– Хубав е. А какво ще правиш с Алис?

– Хм?

– Алис Кийнън, която ти праща сигнали за бушуващи страсти от другия край на бара като някой регулировчик. – Тя размаха ръце, за да покаже.

– Красиво личице, определено. Но не е за мен.

Мийра си придаде слисан вид и се обърна към останалите на масата.

– Чухте ли това? Конър О’Дуайър да каже, че едно красиво лице не е за него.

– Значи, иска пръстен на ръката си, нали? – попита Фин, развеселен.

– Така е, а това е повече, отколкото мога да ѝ дам, затова няма да си играя с нея. Но е хубава.

Наведе се към Мийра.

– Ако сега се сгушиш в мен и ме целунеш, тя ще си помисли, че съм зает, и ще престане да страда по мен.

– Ще се наложи да продължи да страда, както правят и много други глупави девойки. – Тя гребна още от пая. – Устата ми в момента е заета.

– Веднъж вече я допря до моята.

– Така ли? – Айона бутна настрани чинията си и се приведе напред. – Разправяй всичко.

– Бях само на дванайсет.

– Почти на тринайсет.

– Почти на тринайсет си е дванайсет. – Престори се, че го бодва с вилицата. – И бях любопитна.

– Беше хубаво.

– Откъде да знам? – възрази Мийра. – Беше ми за първи път.

– О. – Айона въздъхна замечтано. – Никой не забравя първия си път.

– За него не беше.

Конър се засмя и дръпна шеговито плитката ѝ.

– Не, не беше, но не съм забравил, нали?

– Аз бях на единайсет. Преждевременно развито дете похвали се Айона. – Казваше се Джеси Латимър. Беше сладък. Реших, че ще се оженим някой ден, ще живеем във ферма и по цял ден ще яздя коне.

– И какво стана с този Джеси Латимър? – поиска да разбере Бойл.

– Целуна друга, разби ми сърцето. После семейството му се премести в Тусон или Толедо. Нещо с Т. А сега ще се омъжа за ирландец. – Наведе се към него и го целуна. – И ще яздя коне по цял ден.

Очите на Бойл блестяха, когато пръстите им се сплетоха над масата.

– С кого беше твоят първи път, Брана?