— Кой? — заинтригува се Ела.

— Ноъл Кан — отвърна Майк с пълна уста, докато се опитваше да сдъвче гигантска хапка. — Пита за теб по време на тренировката по лакрос.

— Ноъл Кан? — повтори Ела, като местеше поглед между него и Ариа. — Кой е той? Беше ли тук преди три години? Познавам ли го?

Ариа изохка.

— Никой важен.

— Никой важен? — В тона на Майк се четеше искрено възмущение. — Ами че той е най-готиният пич в твоя випуск!

— Ох, все тая — каза Ариа и целуна майка си по челото. Тръгна към коридора с поглед, забит в страницата на вестника. Значи мъжете си падаха по повечко акъл? Е, Исландската Ариа определено можеше да бъде умна.

— Защо не харесваш Ноъл Кан? — Гласът на Майк я накара да подскочи. Брат й стоеше на няколко стъпки от нея с кутия плодов сок в ръката. — Той е човекът.

Ариа тръсна глава.

— Щом толкова ти харесва, защо ти не тръгнеш с него?

Майк отпи направо от кутията, избърса устни с опакото на ръката си и я изгледа втренчено.

— Държиш се шантаво. Друсаш ли се? Може ли и аз да си взема от дрогата ти?

Тя изръмжа раздразнено. В Исландия брат й през цялото време се опитваше да си намери наркотици и направо се побърка, когато някакви типове от квартала му продадоха трева за десет цента. Оказа се пълен боклук и вонеше гадно, но Майк въпреки това я изпуши с гордост.

Той потърка брадичка.

— Мисля, че знам защо си толкова особена напоследък.

Ариа се обърна към гардероба.

— Само простотии измисляш.

— Така ли мислиш? — вдигна вежди той. — А пък аз не. И знаеш ли? Ще разбера дали подозренията ми са верни.

— Късмет, Шерлок. — Ариа свали якето си от закачалката. Макар да знаеше, че в главата на Майк се въртят само глупости, тя се надяваше, че не е забелязал как трепери гласът й.

* * *

Докато съучениците й се събираха за часа по английски — повечето момчета с тридневни подобия на бради, а момичетата обути със сандали на платформи и гривни, изкопирани от стила на Хана и Мона — Ард за пиесата „В очакване на Годо“. Тя обожаваше устните доклади — имаше перфектния секси дрезгав глас за такива случаи — а освен това по случайност познаваше творбата много добре. Веднъж бе прекарала цяла неделя в един бар в Рейкявик в разпалени спорове по темата с един двойник на Ейдриън Броуди… като между временно пиеше мартини с ябълкова водка и оставяше краката му да се докосват и отъркват в нейните под масата. Тъй че днешният ден бе не просто идеален, за да се превърне тя в топ-ученичка, но и да покаже на всички колко е готина Исландската Ариа.

Езра влезе в стаята, косата му бе леко разрошена, а видът му беше на човек, който е чел цял ден, но преди всичко, изглеждаше… апетитно. Той плесна с ръце.

— Здравейте, ученици. Днес имаме доста работа, така че запазете тишина.

Хана Марин се обърна и намигна на Ариа.

— Според теб с какво бельо е?

Тя й се усмихна вяло — раирани памучни боксерки, много ясно, — след което отново прехвърли вниманието си върху Езра.

— И така — казваше той, — всички прочетохте произведението, нали? И всички сте се подготвили с доклад? Кой иска да говори пръв?

Ръката на Ариа мигновено се вдигна. Той й кимна да излезе пред класа. Тя се качи на подиума в предния край на стаята, разпиля черната си коса по раменете, така че да изглежда още по-разкошна и се увери, че кораловата й огърлица не е закрита от яката на ризата. След това бързо прочете първите няколко въвеждащи в темата изречения от бележките си.

— Миналата година присъствах на пиесата „В очакване на Годо“ в Париж — започна тя.

С периферното си зрение забеляза как Езра едва доловимо повдигна вежди.

— Театърът бе малка сграда на брега на Сена. Въздухът беше напоен с мириса на кифличките със сирене, които някой печеше в съседната къща. — Тя направи пауза. — Просто си представете сцената: голяма опашка от хора, чакащи да влязат в салона, една жена тегли каишките на двата си малки пудела, снагата на Айфеловата кула се извисява в далечината.

Вдигна очи за миг. Всички изглеждаха хипнотизирани!

— Чувствах енергията, възбудата, страстта наоколо. И те не бяха само заради бирата, която можеше да си купи всеки — дори малкият ми брат — добави тя.

— Много яко! — възкликна Ноъл Кан.

Ариа се усмихна.

— Столовете бяха пурпурни, от най-мекото кадифе, и миришеха на онова френско масло, което е толкова по-сладко от нашето. Тъкмо то прави техните сладкиши толкова вкусни.

— Ариа — намеси се Езра.

— Това масло може да направи дори и escargot17 вкусни!

— Ариа!

Тя спря. Езра се облегна на дъската с ръце, скръстени над униформения му блейзър.

— Да? — усмихна му се Ариа.

— Налага се да те помоля да приключиш.

— Но… аз не съм стигнала и до половината!

— Виж, искам по-малко подробности за плюшени кресла и тестени сладкиши, и повече за самата пиеса.

През класа премина сподавен кикот. Ариа се оттегли на мястото си и седна. Нима не разбираше, че тя създава атмосфера?

Ноъл Кан вдигна ръка.

— Ноъл? — погледна го Езра. — Ти ли искаш да си следващият?

— Не — отвърна Ноъл. Останалите се разсмяха. — Исках само да кажа, че според мен докладът на Ариа беше добър. На мен ми хареса.

— Благодаря — тихо каза Ариа.

Ноъл се завъртя към нея.

— Наистина ли няма долна граница за алкохола?

— На практика не.

— Тази зима може би ще ходя с нашите в Италия.

— Италия е невероятна страна. Ще се влюбиш в нея!

— Вие двамата ще приключите ли този разговор? — вдигна вежди Езра. После измери Ноъл с раздразнен поглед.

Ариа заби лакираните си в ярко розово нокти в дървения плот на чина си.

Ноъл отново се обърна към нея.

— Имат ли абсент? — прошепна той.

Тя кимна, изненадана, че Ноъл изобщо е чувал за абсент.

— Господин Кан! — намеси се Езра строго. Малко прекалено строго. — Достатъчно.

Ревност ли се долавяше в тона му?

— Боже мой! — обади се Хана. — Какво ли му е влязло в гащите този път?

Ариа сподави смеха си. Май една определена топ-ученичка създаваше дискомфорт на един конкретен учител.

Езра покани Девън Арлис да изнесе следващия доклад. Докато я слушаше с пръст на брадичката, Ариа усещаше как пулсът й се ускорява. Толкова силно го желаеше, че цялото й тяло вибрираше.

Не, един момент. Вибрацията идваше от мобилния й телефон, който се намираше в голямата яркозелена мека чанта в краката й. Тя бавно се протегна и го извади оттам. Едно ново съобщение:

„Ариа,

Нищо чудно той постоянно да се сваля със своите ученички. Много преподаватели го правят… Просто питай баща си!

А.“

Ариа бързо затвори капачето на телефона. После отново го отвори и препрочете още веднъж съобщението. И още веднъж. Докато четеше, косъмчетата по ръцете й се изправиха.

Никой в стаята не беше извадил телефона си — нито Хана, нито Ноъл, никой. А и никой не гледаше към нея. Тя дори отправи очи към тавана, а после и през вратата по коридора, но нищо не изглеждаше не на място. Навсякъде — тишина и спокойствие.

— Не е възможно това да се случва — прошепна Ариа.

Единственият човек, който знаеше за баща й, беше… Алисън. А и тя се бе заклела в живота си, че няма да казва на никого. Нима се бе върнала?

14.

Това ще те научи да не ровиш в Гугъл, когато би трябвало да учиш

През свободното си време в четвъртък следобед Спенсър влезе в читалнята на „Роузууд Дей“. Високите до тавана рафтове със справочници, гигантският глобус в ъгъла и прозореца от цветно стъкло на отсрещната стена превръщаха това място в любимото й кътче от училището. Стоеше в средата на празното помещение със затворени очи и вдишваше мириса на стари, подвързани в кожа книги.

Всичко днес се нареждаше отлично: необичайният хлад й бе позволил да си облече чисто новото бледосиньо вълнено сако „Марк Якобс“, барманът в училищното кафене й бе приготвил най-хубавото двойно лате с обезмаслено мляко, беше се преборила успешно с устния изпит по френски, а тази вечер щеше да се пренесе в плевнята, за сметка на Мелиса, за която оставаше старата претъпкана спалня.

Въпреки всичко обаче някакво неприятно чувство тегнеше над нея. Беше смесица между онова раздразнение, което понякога изпитваше, когато бе забравила да свърши нещо, и усещането, че някой… ами, че някой я наблюдава. Причината за последното беше очевидна: онзи зловещ имейл с твърде своеобразното обяснение на думата „копнея“. Русата коса, която мерна на прозореца на Алисън. Фактът, че единствено Али знаеше за Йън…

В опит да се отърси от всичко това Спенсър седна пред един от компютрите, опъна морскосините си фигурални чорапи и влезе в интернет. Започна да търси информация за предстоящия проект, който трябваше да подготви за курса по биология за напреднали, но след като прегледа няколко резултата в Гугъл, написа в търсачката Рен Ким.