— Но ти в най-скоро време ще го пожелаеш. Виждаш ли, той те желае. В погледа му видях страстта, която изпитва към теб. Той вече не е способен да крие чувствата си от мен. Познавам го добре, познавам го открай време. Питам се какво ли бих усетила, ако опипваше корема и гърдите ми така, както стори с твоите. Дори напъха пръстите си в теб. Хареса ли ти? Галеше ли те?

— Не ме е галил. Той е лекар. Чувствах се страшно притеснена.

— Лъжеш. Всички жени желаят Бенджи. Това непрекъснато се потвърждава.

— Той е стар, по-стар е дори от теб. Знаеш ли какво, Бес, ти обаче не си чак толкова дърта, че да не живееш още двайсетина години, когато те тикнат в лудницата. Предполагам, че ще ти бъде приятно да разказваш всичките си истории на другите й обитатели, не по-малко откачени от теб. Мислиш ли, че ще те слушат или само ще чешат въшливите си тела?

Бес Трийт изкрещя, хвърли пистолета на земята, извади нож от джоба си и се втурна към Каролайн.

— Дяволите да те вземат! Спри!

Каролайн измъкна меча иззад гърба си в същия момент, в който Кум се спусна през отвора, крещейки:

— Остави я на мира, гадна вещице!

Бес Трийт се извъртя и застана неподвижно само за миг.

— Но аз те застрелях, копеле мръсно! Застрелях те! Ах, ти, напаст такава! Като напусна Гунбел, си помислих, че си избягал, победен от срам и от обида. Затова оставих ножа в стаята ти, за да помислят всички, че ти си убил тези жени. Защо се върна?

— Така бях решил още в началото. Доведох майката и сестрата на Негово височество.

— Лъжеш. Майка му е мъртва. Изневерила е на баща му, както всички останали мръсници. Бих се хванала дори на бас, че той сам я е убил. А тази развратница щеше да пожелае Бенджи, както всички други преди нея, и тогава щях да я убия и нея. Трябваше да си останеш там. Кум, и тогава, когато Каролайн бъде убита, всички щяха да помислят, че е било твое дело. Върви на майната си!

Тя се хвърли срещу него, готова да забие ножа в гърдите му.

В този момент Каролайн вдигна меча си, който като че беше станал безтегловен. Стоманеното му острие проблесна на лунната светлина, и тя извика:

— Насам, Бес! Ела при мен! Кум е ранен, той не е проблем за теб, остави го.

Бес Трийт се обърна и впери поглед в младата жена.

— Къде намери този меч?

— Беше си тук и чакаше мен, за да ми даде възможност да приключа с теб. Точно така, приближи се, Бес.

Каролайн отново вдигна огромния меч само с едната си ръка и помаха с другата към жената. С крайчето на окото си забеляза Кум, който се опитваше да достигне незабелязан до хвърления на земята пистолет. От рамото му капеше кръв. Изглеждаше пребледнял и изнемощял. Внезапно разбра, че нямаше нужда от помощта му, просто го разбра.

Изпълнена с гняв, лудост и, може би, с примирение, се спусна към Каролайн.

Тя вдигна високо меча и първокачествената стомана изсвистя във въздуха. Бес спря рязко, така че острието да не се забие в плътта й. Беше побесняла от собствената си лудост. Отново издигна ножа над главата си, но нямаше как да се промъкне невредима край застрашително поклащащото се острие.

Каролайн се втурна напред и протегна ръка в цялата й дължина. Другата успя да отскочи встрани и мечът премина през наметалото над дясното й рамо. Тя побесня съвсем от яд.

— Ще те намушкам в корема и първо ще убия копелето ти!

Бес Трийт се устреми право срещу младата жена, право към поклащащия се меч.

Острието се плъзна без никакви усилие в гърдите й.

Тя застина за момент, нанизана на огромния стоманен шиш, трийсетина сантиметра от който се подаваха от гърба й. Погледна учудено надолу към него, носле премести поглед към Каролайн, която стоеше сега съвсем близо до нея и държеше дръжката на меча, бавно изсмукваш живота й.

— Знаех си, че с това ще се приключи някой ден — промълви Бес Трийт. — Но този меч… Та той е огромен. А ти си само една слаба жена. Как го вдиг…

Тя се олюля и се строполи на една страна.

Каролайн с погнуса издърпа меча от тялото й. После погледна към Кум, който пребледнял и потен местеше поглед ту върху нея, ту върху мъртвата.

— Толкова се радвам, че не ти си сложил приспивателното в чая ми, Кум. Рамото ти кърви. Трябва да те измъкнем отново горе.

— Положението не е чак толкова зле — каза той, опитвайки се да се владее. — Успях да сляза дотук, но се страхувах, че може да бъде късно. Тя беше толкова силна… Какво е това помещение?

— Тук е скрито съкровището на крал Марк, поне така предполагам.

Кум я изгледа, без да отговори.

— Ела — рече младата жена. — Искам да видиш нещо.

— Но първо трябва да ти кажа…

— Да ми кажеш какво, Кум?

Той я изгледа с някакъв странен, безпомощен поглед, пристъпи крачка към нея и бавно се свлече на пясъка Отвори очи само за миг и тя видя мъката, която му причиняваше това.

— Триджийгъл — прошепна той. — Триджийгъл.

Тридесет и девета глава

Когато се измъкна през отвора на пещерата, Каролайн откри полюляващото се въже, което бе използвал Кум. Откъде го беше взел? После го позна. С това въже бяха вързани ръцете и краката й. Той просто беше съединил двата края.

Вятърът беше силен и развя пелерината и косите на Каролайн. Тя си пое дълбоко въздух и започна да се изкачва. Сега трябваше да спаси Кум. Беше превързала рамото му с ивици плат, които бе откъснала от наметалото на убитата. Беше го загърнала, доколкото можеше, за да го предпази от студа. След като бе произнесъл името „Триджийгъл“, той бе изгубил съзнание.

Триджийгъл? Нима той я беше упоил? Навярно беше така. Очевидно той беше оставил и бележката в стаята й. Дали пак той се бе опитал да я убие, опъвайки онази тел?

Тя се изкачваше бавно нагоре. Налагаше да се бори с яростния пристъп на вятъра, който я шибаше по лицето с фини ситни пръски от морето. Каролайн погледна нагоре. Стори й се, че има още цяла миля до върха.

Ръцете й трепереха от усилието. Кръвта по дланите й й помагаше да се държи по-здраво. Спря за момент, за да си поеме дъх, и се усмихна, притиснала лице към голата скала. Беше победила.

Точно в този миг чу вика му.

— Каролайн!

Усетила нов пристъп на енергия, тя се заизкачва отново, без да се колебае, без да си почива, без да усеща повече болката в дланите си. Изпълнена бе единствено с желанието да го види, да се притисне към него.

Ръцете му се вкопчиха в раменете й и той я издърпа върху скалата. Изправи я на крака пред себе си, без да я пуска, и впери поглед в нея.

— Мислех, че си мъртва — рече задавено той. Не бих могъл да преживея това, Каролайн. Не знаех какво да мисля, когато прочетох бележката, оставена ми от Кум. Пишеше ми само да отида колкото може по-бързо до Сейнт Агнес Хед.

Тя се притисна в Норт и зарови лице в гърдите му.

— Трябва да измъкнем оттам Кум. Опита се да ме спаси и е ранен.

— Къде е?

— Не мисля, че ще ми повярваш, Норт, но открих съкровището на крал Марк. Но точно сега това не е най-важното. Има нещо от по-голямо значение. Преди да загуби съзнание, Кум произнесе името на Триджийгъл.

— Дявол да го вземе! Не мога да повярвам в това. — Внезапно гласът на Триджийгъл прозвуча точно зад тях. Беше напрегнат, тих и изпълнен с гняв.

— Ти, проклета кучко, имаш повече късмет, отколкото което и да е човешко същество. С това обаче вече е свършено и най-после ще имаме мира.

Той се приближаваше към тях. Каролайн забеляза Рафаел Карстеърс, който лежеше в безсъзнание на около два метра от тях.

Норт бавно застана пред съпругата си.

— Слушай, Триджийгъл. Прав си, с това вече е свършено.

Каролайн заговори бавно, със съзнанието, че иска да я чуе не само старият слуга, а и Норт.

— Убих Бес Трийт. Знаеше ли, че тя е луда, Триджийгъл? И че за малко да убие Кум? Знаеше ли, че тя е убила всички онези жени? Знаеше ли за греховната й страст към брат й, доктор Трийт?

Норт я гледаше така втрещено, както преди час тя самата се бе втренчила в Бес Трийт, невярваща, че тя бе злодейката, дошла да убие и нея.

Без да й обръща внимание, Триджийгъл каза:

— Кум си го заслужаваше — опита се да се намеси, когато разбра какво става. Не искаше да ме послуша. Ако бях тук, щях аз да го убия. Обясних му какво става, помолих го да ми помогне да отървем Маунт Хок от теб, а той ме гледаше, шокиран, че говоря подобни неща. Нарече ме луд, точно както вие мислете, че Бес Трийт е луда. Тя беше напълно нормална, точно като мен. Беше убила всички онези жалки мръсници, но се провали с теб. Аз ще довърша започнатото от нея.

Бушуващият вятър бе залепил гъстите му бели коси по челото. Той стоеше, висок и горд, а черното наметало се вееше около тялото му. Приличаше на Ангела на отмъщението.

— Защо? — попита Каролайн и застана до Норт.

Усети, че той настръхна, но не погледна към него.

— Защо искаш да ме убиеш, Триджийгъл? Какво съм ти сторила?

— Защото взе скъпото ми момченце и го промени.

Трябваха й няколко секунди, за да разбере, че става дума за Норт.

— А сега тук е и онази повлекана майка му с ненормалната си дъщеря. И всичко това е твое дело, Каролайн. Колко неприятна картинка е само онази Мари, гледа с празен поглед като някоя кукла, а майка й претендира, че в жилите й течала кръвта Найтингейл. Това е отвратително и ще се погрижа скоро тя отново да се озове далеч оттук.

— Но тя е пълно копие на Норт! — възкликна Каролайн. — Нейната ненормалност се дължи на нещастна случайност.

— Никаква случайност. Това е резултат на кръвта на любовника на майка й, не на рода Найтингейл. Когато дядото на Негово височество я посети, той разбра, че е предала съпруга си. Затова той направи нужното, за да е сигурен, че тя ще остане далеч завинаги, за да скрие от света своето падение и коварство.

Норт се обади толкова тихо, че вятърът почти го заглушаваше: