— Фредерик?

Лорд Чилтън поклати глава в недоумение и се намръщи, но, колкото и странно да беше, не можеше да от дели поглед от лицето срещу себе си. После каза бавно:

— Казвам се Норт.

— Аз те нарекох Фредерик, кръстих те на Фредерик Велики от Прусия. Възхищавах му се, както му се възхищаваше и баща ти. Навярно той е сменил името ти, след като те върна тук, в тази къща. Не, по-вероятно е дядо ти да е сторил това.

Норт усети, че сърцето му се разтупа лудо. Жената, която стоеше на студения утринен въздух навън, имаше по лицето си бръчки, но очите й бяха изпълнени с невероятна нежност. Забеляза шеговитата гънка на устните й и челюстта, издаваща силната й воля.

— Знам, че това ще бъде истински шок за теб — продължи непознатата, — но аз съм Сесилия Найтингейл, твоята майка.

Младият мъж рече:

— Тук няма твой портрет.

— Дядо ти не позволи да ме нарисуват — отвърна тя, все така без да се помръдне. Зимният вятър клатеше зеленото перо на шапката й.

Норт чу нещо като хлъцване зад гърба си.

— Мадам! Вие тук?!

— Здравей, Триджийгъл. Продължаваш да бъдеш все така красив и в старостта си. Предполагам, че ще бъде така дори когато умреш.

В този момент се появи и Каролайн, наклонила любопитно глава на една страна.

— Норт?

— Това съпругата ти ли е, Фредерик?

— Това е жена ми, Каролайн. Чакаме бебе.

Сесилия Найтингейл се усмихна.

— Прекрасна сте, мила. Моите поздравления.

— Благодаря ви, мадам.

Каролайн погледна въпросително към Норт. Той каза простичко, посочвайки с жест към новодошлата:

— Това е майка ми. Сесилия Найтингейл.

— Божичко! Норт мислеше, че сте мъртва. Боже мой. Това е най-хубавият коледен подарък, за който можеше да мечтае съпругът ми. Влезте, мадам. Заповядайте, влезте.

И тя дръпна за ръкава мъжа си да отстъпи крачка назад. Едва тогава забеляза жената, която стоеше зад майка му. Беше млада, вероятно връстница на Каролайн. Норт се загледа в нея.

— Да, Фредерик, това е сестра ти Мари.

Каролайн започна да мести поглед от единия към другия. Двамата като че бяха близнаци. После се чу да изломотва:

— Вие не сте изневерявали на бащата на Норт! Знаех аз…

— Не, не съм — отвърна Сесилия. — Никога не съм му изневерявала.

— Но как стана така, че дойде точно сега? — попита Норт, опитвайки се да асимилира всичко, което ставаше, опитвайки се да убеди сам себе си, че не сънува.

— Аз я доведох, милорд.

Кум пристъпи напред, изпъчил гърди едновременно с неустрашим, предизвикателен и уплашен вид.

— Кум!

Каролайн се хвърли към него и го прегърна здраво.

— Сигурна бях, че не може да си убил онези жени. Всички се уверихме в това, когато се опитаха да ме убият след твоето заминаване, и когато в стаята ми се появи бележка… Знаеш ли, Кум, в нея някой ме наричаше мръсница и заплашваше да ме очисти. А знаеш ли, че някои разправяха, че се криеш наоколо и че именно ти вършиш всички тези лошотии, и… — тя съвсем се задъха от вълнение.

— Милорд — рече Кум. — Доколкото разбирам, тук не е било особено спокойно след моето заминаване.

— Така е, Кум. Какво ще кажеш, като разбереш, че някой беше оставил окървавен нож в стаята ти в хана на мисис Фрийли?

Триджийгъл се намеси припряно:

— Никой от нас не вярваше на тези приказки, мистър Кум. Въпреки това на всички много ни олекна, когато Нейно височество беше хвърлена от коня си, защото един Бог знае кой е бил опънал стоманената тел между едно дърво и стария каменен зид. После пък се появи отвратителната бележка в стаята й и ние разбрахме, че това не може да сте бил вие. Освен, естествено, ако не сте се криел някъде, тъй като на всички им беше ясно, че можете да се промъкнете в Маунт Хок без особени затруднения.

— Всичко това е много хубаво — прекъсна го Каролайн и се обърна към мъжа си, — но, Норт, майка ти и сестра ти са тук.

Лорд Чилтън бавно се извърна към жената, която не бе произнесла дума, откакто бе влязла в къщата. Сега обаче тя заговори:

— Колко исках да принадлежа на този дом, но дядо ти не го допусна. Бях тук само три дни и всеки час, във всеки един от тези три дни, слушах как твоят баща се караше с дядо ти. После баща ти ме отведе оттук.

— Но аз писах на адвоката на баща ми в Лондон, за да го питам къде съм прекарал първите пет години от живота си. Той отговори, че сме живели в къщата в Брайтън. Писа ми също, че баща ми го уведомил, че си умряла и затова ме отвел в Маунт Хок.

— Както виждаш, жива съм, Норт. Живея в Съри от двайсет години. Всъщност баща ти ми изплащаше нещо като годишна издръжка. Тъй като тя не пристигна тази година, предположих, че е починал.

Норт не можеше да отдели очи от нея и от сестра си, която стоеше безмълвно зад майка си.

— Не разбирам.

Каролайн се обади припряно:

— Защо не влезем в гостната? Триджийгъл, моля те, кажи на Полгрейн да приготви чай и сладки. Сигурно са останали сума ти лакомства от вчера.

После се обърна към свекърва си.

— Елате, ако обичате, с мен. Днес е доста студено Ще можете да се стоплите край огъня.

В стаята цареше неловко мълчание, докато всеки взе своята чаша чай.

— Майка ми умря, когато бях на единайсет години — обади се Каролайн. — Страшно ми липсваше. И още е така. Норт мислеше, че сте умряла, когато е бил на пет години. На него също сте му липсвала страшно много.

Сесилия Найтингейл внимателно постави чашата си върху чинийката.

— Но с това е приключено, нали?

— С какво? — попита синът й.

— Със завещанието, според което всички мъже от рода Найтингейл са били предадени. Кум ми каза, че си избягал от Маунт Хок, когато си станал на шестнайсет години, защото не си можел повече да понасяш горестта и гнева на баща си. Каза, че не си се превърнал в това, в което са искали двамата с дядо ти.

— Това е вярно и слава Богу. Съзнанието на баща ми беше буквално отровено от дядо ми. Но това вече е без значение. Защо не си писала на баща ми, за да му съобщиш за Мари? Та тя е изцяло негово копие и си прилича с мен като две капки вода. Ако той я бе видял, нямаше да мисли повече, че си му изневерила.

— Той никога не е виждал дъщеря си — отвърна тихо Сесилия Найтингейл.

После взе ръката на Мари и я стисна.

— Не исках да се предам, защото, въпреки всичко, обичах баща ти. През първите години на брака ни той беше толкова разкъсван от противоречия, така несигурен… Искаше му се да вярва в любовта ми към него, в моята вярност, но баща му непрекъснато му втълпяваше, че ще му изневеря и ще го нараня ужасно. Дядо ти беше отровил твоя баща с приказките си — това е най-подходящата дума — не конкретно срещу мен, а срещу всяка жена, която би се омъжила за него. Молих баща ти да дойде и да види Мари. Той не го направи, но затова пък пристигна дядо ти. Тогава тя беше на пет години и беше пълно копие както на баща си, така и на теб. Той я погледна, после се обърна към мен и заяви: „Ти си не само мръсница, ами си и лъжкиня. Никога повече не пиши на сина ми. Той не иска да те види. Помоли мен да се погрижа за това вместо него.“ И тогава се прекъсна последната ми връзка с Маунт Хок. Докато не се появи Кум.

— Но тя е стопроцентова сестра на Норт! — възкликна Каролайн. — Защо е постъпил така?

Без да откъсва поглед от сина си, Сесилия отвърна:

— Предполагам, не е могъл да понесе мисълта, че това ще бъде краят на легендата за обречеността в изневяра. Тази измислица се бе превърнала в неразделна част от него самия и с времето тя бе станала най-важната част от живота му, единствената, която е разбирал и приемал. И освен това той сигурно не е могъл да понесе мисълта синът му да разбере, че не е бил прав. Известно време ми беше жал за него. Постепенно обаче започнах да го мразя, както намразих и баща ти, Фредерик. Съжалявам. Норт. Ще трябва да променя мисленето си. През последните двайсет години ти винаги си бил Фредерик за мен, винаги. Господи…

Тя закри лице с ръцете си и се разрида.

Мари изгледа брат си с ненавист и прегърна майка си. Сесилия вдигна глава.

— Извинете ме — подсмъркна тя. — Само дето…

Норт се изправи и се приближи до нея. За изненада на всички неговата сестра отблъсна ръката му. После застана пред майка си и го блъсна в гърдите. Имаше ожесточен и объркан вид и като че беше готова да го убие, за да защити майка си.

— Не, Мари — каза спокойно Сесилия Найтингейл и дръпна дъщеря си за ръката. — Не, скъпа. Норт не е виновен. Погледни ме. Точно така. Никога не съм те лъгала, знаеш, нали? Разбира се, че знаеш. Той не е виновен. Разбра ли ме?

Мари изглеждаше смутена и разтревожена. Внезапно се обърна и седна, постави ръце в скута си и заби поглед в тях.

— Какво й стана? — учуди се Норт.

— Когато се раждаше, не можаха да открият местния лекар. Акушерката, една стара, полусляпа жена, правеше каквото можеше, но нарани главата на Мари. Мари беше повредена. Тя не е съвсем с акъла си, Норт, но е изтъкана от нежност и, както вече се убеди, е готова винаги да ме защити. Всичко това наистина е много странно за нея, тя не може да се ориентира в ситуацията. Предполагам, че това е втората причина, поради която дядо ти не поиска да я признае за своя внучка. Мари беше дефектна, а ти — не. При теб всичко беше както трябва, а тя щеше да бъде само един ангажимент и притеснение за него. Освен това, ако баща ти я беше видял, щеше да разбере, че дядо ти го е лъгал. Тогава може би дядо ти щеше да го загуби. Не знам. Всичко това навярно вече е без значение. Може би баща ти щеше да я мрази заради малоумието й. И двамата са мъртви така че никога няма да разберем истината.

— Какво ужасно копеле! — възкликна потресен лорд Чилтън. — О, Господи, а сега пък аз я уплаших.

Той коленичи пред сестра си и много внимателно сложи ръката си върху нейната.

— Мари — каза той. — Ще ме погледнеш ли?

Тя бавно повдигна глава и той се загледа в собствените си черни очи, в своя нос, само че изваян по-деликатно, в своята брадичка, но която беше по-нежна и закръглена.