Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

Стопанката на имението обаче им нямаше доверие.

Ноември беше влязъл в правата си. Ставаше все по-студено. Температурите паднаха достатъчно ниско, за да се запалят огньове във всички стаи.

Родилните болки на Евелин започнаха около обяд на дванайсети ноември и още преди вечеря тя роди момченце, което нарече Фредерик Норт. Елинор изрева от щастие, когато я запознаха с новороденото. Това предизвика усмивка дори върху замръзналото лице на Триджийгъл, по-скоро гримаса, която трябваше да мине за усмивка.

— Предполагам, че вече ще трябва да те наричам Големия Норт, за да се различаваш от Малкия Норт — пошегува се Каролайн.

— Големия Норт по ми харесва, кара ме да се чувствам много, много важен.

Тя се разсмя и го ощипа по ръката. После разтри ощипаното място, а след малко вече галеше не само ръката, но и рамото, и гърдите му.

— Каролайн, току-що получих писмо от Маркъс Уиндъм, граф Чейз. Спомняш си, нали, разказвал съм ти за него. Двамата с Херцогинята ще ни гостуват след една седмица. Наистина съм убеден, че ще ти допаднат.

— Ще се погрижа всичко да бъде готово за тях. О, има още нещо, Норт. Тези дни си мислех, че Мери Патриша вече се е възстановила напълно и като че не я свърта на едно място.

— Какво искаш да кажеш?

— Отегчава се. Има нужда да прави нещо. Какво ще кажеш да я изпратим в Скрилейди Хол заедно с Евелин. И двете биха могли да управляват имението, изпълнявайки първоначалния замисъл на леля Елинор.

— Който беше къщата да се превърне в убежище за бременни момичета, намиращи се в безизходица, така ли?

— Точно така. Какво ще кажеш?

— Представяш си Мери Патриша като учителка на родените там деца ли? А Евелин — да помага на момичетата да си намерят място в живота след раждането на децата си?

— Нещо такова. Говорих по този въпрос с мисис Трибо оня ден и тя…

— Охо-о, значи вече си се погрижила за нещата. Но въпреки това, вярвам искрено, че си имала нужда и от моя съвет.

— Твоето мнение наистина е от голямо значение за мен, Норт. А сега спри да се шегуваш, това е много важен въпрос.

— Какво каза мисис Трибо?

— Остана много доволна. Според нея Елинор била прекрасна дама, макар и малко ексцентрична. Сега й липсвали смехът и настроението, с които тя заразявала всички в имението. Рече, че децата щели да внесат повече топлина от десет камини. Че Оуен бил прекрасно момче, но все пак — още момче. Накратко — от думите й прозираше, че й липсват веселието и шегите.

— А може би й липсват и възхитените оценки от доброто поддържане на къщата, от това колко чисто и спретнато е всичко, как блестят приборите и съдовете върху масата. Мога да те уверя, Каролайн, че ние мъжете не си падаме по даването на гласни оценки и похвали за нещата, направени за нас. Предполагам, че просто сме разсеяни.

— Искаш да кажеш, че ако облека рокля, която подчертава женските ми прелести, ти няма да забележиш това заради типичната си мъжка разсеяност?

— Тук грешиш. Един мъж винаги забелязва усилията, които полага една жена, за да му се хареса. Можеш да ми вярваш. Ако сега скъсиш полата си само с два-три сантиметра, веднага ще подуша какво става, също като най-добрата от моите хрътки.

Младата жена се разсмя и се притисна към него. Той я целуна по шията и я попита:

— А Алис?

Каролайн не отговори веднага. Малката не беше добре и това продължаваше вече около седмица. Когато самата тя почувства за първи път, че стомахът й не е наред, се сети за супата от говежди опашки. Сега отново усети, че й се повдига и затвори очи.

— Каролайн?

— Алис ли? Малко се тревожа за нея и знам, че доктор Трийт също не е спокоен. Тя е невероятно слаба и дребна. Ще я задържа тук известно време и след раждането на бебето. Не искам да рискувам.

— В такъв случай мисля, че Мери Патриша и Евелин също трябва да останат. Не е редно Алис да се чувства самотна. Защо не поговориш с тях двете, за да разбереш какво мислят за твоята идея? Бебето на Алис не трябваше ли да се роди след около месец?

— Там някъде. Идеята ти е добра, Норт. Но не забравяй Оуен. Той е тук по-често, отколкото в Скрилейди Хол.

— Нали не мислиш, че това се дължи единствено на добрите кулинарни способности на Полгрейн?

Каролайн го погледна дяволито.

— Не, по-скоро е впечатлен от Алис. Оуен е пораснал най-после.

Норт я притисна към себе си, като движеше големите си длани нагоре надолу по гърба й. Целуна я по шията, вдигна гъстите и коси и замасажира врата и раменете й. После каза, стопляйки с дъха си ухото й:

— Кога ще ми кажеш за бебето, Каролайн?

Тя замря под ръцете му.

— Чие бебе?

— Моето бебе. Нашето бебе.

— О, Боже!

— Това е нормалният резултат от дейността, на която и двамата се наслаждаваме доста невъздържано.

— Сигурен ли си?

— Не, не съм абсолютно сигурен, но просто те наблюдавам. Напоследък ти не се чувстваше добре, а вчера, към три следобед, лицето ти направо позеленя. Кога беше последната ти менструация?

Тя завря лице в рамото му.

— Доста отдавна.

— Опитай се да бъдеш малко по-точна.

Тя поклати глава.

— Толкова много неща се случиха, че не обърнах кой знае какво внимание на това. Може би преди около месец и половина?

— Напълно е възможно. Да, в такъв случай не греша в изчисленията си.

— Ще имам бебе, наистина ли?

— Така мисля.

— Радваш ли се, Норт?

— Как си чувстваш корема в този момент?

— Чудесно.

Той я вдигна на ръце и се завъртя с нея из стаята, танцувайки валс.

Триджийгъл чу смеха им от коридора в западното крило на Маунт Хок. Беше все така намръщен, когато почука на вратата на господарската спалня, за да им съобщи, че Флаш Сейвъри е дошъл да се види с Негово височество.

— Каролайн — каза Норт, — слушаш ли ме? Защо не пожела да поговориш с доктор Трийт, когато беше тук?

Тя вдигна рамене, без да го погледне в очите.

— Боже мой, ти си смутена?

— Моята Каролайн е смутена от един лекар?

Тя го възнагради с една от най-очарователните си усмивки.

— За втори път ме наричаш „твоята Каролайн“.

— Не, казах „моята Каролайн“. Е, да помоля ли доктор Трийт да дойде и да те види?

— Не още, Норт, моля ти се. Още не съм готова. Ти си единственият мъж, който, ъ-ъ, знаеш много добре какво имам предвид.

— Той е лекар, Каролайн. Той помогна и на Мери Патриша, и на Евелин. Пет пари не дава за това, че и двете са красиви и млади.

— Вероятно е така, но ми дай още малко време, Норт.

— Хубава работа, Каролайн, той сигурно би могъл да ти бъде баща. Сигурно не би имала нищо против да те прегледа, ако Бес Трийт бъде с вас?

— Дай ми само още малко време да свикна с всичко това. Чувствам се странно, Норт, разбери ме.

Той я бе нарекъл „своята Каролайн“. „Не — усмихна се сама на себе си тя, — «моята Каролайн».“ Струваше й се, че никога в живота си не се бе чувствала по-щастлива.

Това усещане продължи до следобеда на следващия ден.

Кум сякаш се бе изпарил във въздуха.

След като бе напуснал Маунт Хок в деня, в който Норт го бе уволнил, бил в Гунбел, в странноприемницата на мисис Фрийли, и там бил потънал в дълбоко мълчание. Пред никого не дал обяснение защо бе на пуснал Маунт Хок, след като бе прекарал там повече години, отколкото можеше да си спомни някой от местните жители. После старият слуга просто изчезнал. Това бе всичко, което успя да научи Норт.

Мисис Фрийли дойде в Маунт Хок, за да поговори насаме с господаря на имението. Единственото, което Норт каза на Каролайн, бе, че мисис Фрийли не била виждала Кум от два дена. Отишла в стаята му и открила, че си е тръгнал. Не й дължал никакви пари, защото бил платил за цял месец.

Норт отиде заедно с мисис Фрийли в Гунбел. Когато най-после се върна в Маунт Хок, го очакваше цяла делегация: слугините, Триджийгъл, Полгрейн, и, разбира се, Тими, както и всички дами — бременни и небременни. Всичко го бяха зяпнали в очакване да чуят най-лошото. Само той знаеше обаче, че действителността над хвърляше представата им за това „най-лошо“.

Изгледа ги и после каза простичко:

— Трудно ми е да го повярвам, но изглежда, че Кум е човекът, убил всички тези жени. Съжалявам, Каролайн.

— Не! — обади се с изненадващо рязък тон мисис Мейхю. — Мистър Кум беше особняк в много отношения, често пъти неприятно прям, но не мога да повярвам, че е убиец. Понякога дори ми харесваше, не кой знай колко често, но за два пъти си спомням със сигурност. Колко са убитите жени?

— Три — отвърна Полгрейн. — Всичките са наръгани с нож, както знаете. Милорд, тя е права. Мистър Кум не е избухлив човек.

Тук обаче Полгрейн млъкна, давайки си сметка, че малко се е увлякъл. Той също беше имал своите съмнения за автора на супата от говежди опашки.

Норт поклати глава и каза:

— Кум си е тръгнал, но не е взел всичко със себе си. Оставил е книжа, някакви странни дрехи и чифт чехли. — Той си пое дълбоко въздух и продължи: — Между книжата открихме писмо от Елизабет Годолфин до Кум — предполагаме, че е било адресирано до него. Това е жената, убита преди около три години. Съдържанието на писмото е любовно. Освен това в един от шкафовете намерихме увит в риза нож. По него имаше засъхнала кръв. И трите жени са били намушкани с нож.

Думите му започнаха да ехтят в главата на Каролайн и за първи път в живота си тя припадна. Чу Норт да зове името й, след което потъна в мрак.