Тя се притисна към дланта му и я изпълни, като му се усмихваше с истински щастлива усмивка и той я люби отново тук, върху стола, докато тя не сваляше поглед от него. Това със сигурност бе най-прекрасният момент в живота му, без да се броят другите най-прекрасни мигове, които бе имал с нея, през които я бе любил и милвал.

Завряла лице във врата му, Каролайн дишаше тежко, напълно омекнала. Харесваше я много в подобни моменти. Знаеше, че й е доставил такова удоволствие, с което я бе докарал почти до припадък.

— Не мисля, че ще се справя този път, Норт. Беше прекалено много.

— Ще се справиш. И аз ще ти го направя отново, когато възвърна поне донякъде силата си.

Тя се изсмя и го ухапа по брадичката.

— Обичам те, но имам нужда да бъда успокоена. Как мислиш, ще постъпят сега Полгрейн и Триджийгъл?

Лорд Чилтън замръзна на мястото си, ръцете му се отпуснаха върху бедрата й Роклята й беше в плачевно състояние, единият й чорап висеше на ръба на бюрото, другият се виеше като бяла змия край камината. Обувките й се търкаляха край стола. Самата тя имаше вид добре обичана жена и това му достави невероятно удоволствие.

— Не искам да мисля за това точно сега. Ще поговоря обаче с тях след малко. Този път ще бъда сам.

Каролайн си помисли, че е страхливка, защото се съгласи с плана му незабавно.

— Не още — промълви тя и се наведе да го целуне. Още малко…

* * *

Тази нощ младата жена сънува прислужника Тими, който беше насочил пистолета си към мъжа й, а тя му викаше да не стреля и че Норт не е баща му, а Тими се е объркал. Последва силен гръм. Каролайн подскочи, събудена от поставената на рамото й ръка. Отвори очи във все още неясната утринна светлина видя бледото лице на Мери Патриша.

— Време е, мис Каролайн. О, Боже, време е.

Тридесет и първа глава

Доктор Трийт и Бес Трийт пристигнаха в Маунт Хок след по-малко от час. Мери Патриша не си позволи да вика или плаче. И така, малко преди дванайсет на обяд, на бял свят се появи силно ревящо чернокосо момиченце. „Тя е живо подобие на господаря ми, който ме изнасили“, каза на Бес Трийт родилката. После притисна детенцето към гърдите си.

Каролайн не беше допусната в стаята. Доктор Трийт беше категоричен:

— Каролайн, ще научиш всичко, когато родиш първото си дете. Не и преди това.

Това се стори странно на младата жена, но Бес Трийт се изсмя и обясни:

— Брат ми мисли, че ако едно момиче присъства на раждане, никога няма да позволи на някой мъж да я докосне. — Спря за момент, а след това добави замислено: — И може би има право. Раждането не е приятна работа. Мисля, че един мъж трябва да ми бъде много скъп, за да се съглася да преживея всичко това.

На Каролайн й се искаше да я попита защо тогава присъстваше на тези ужасни мъки, след като самата тя не беше омъжена, но не го направи. Предполагаше, че все пак възрастта на Бес Трийт — не по-малко от трийсет години, й даваше по-голяма устойчивост за подобни изпитания. Така, както и опитът й, придобит след всичките години, през които бе помагала на брат си. Но това, което й каза Бес Трийт, й се стори по-страшно от самия дявол и тя го сподели с Норт, докато очакваха в салона раждането на бебето.

— Наистина ли е толкова ужасно? — попита тя. Говореше тихо. Последното, което искаше, бе Евелин и Алис да я чуят. В момента с тях се занимаваше Оуен, който всячески се стараеше да ги развеселява.

— Да — отвърна лаконично Норт.

Това привлече вниманието й незабавно. Тя сграбчи ръката му и я разтърси.

— Хайде, Норт, откъде знаеш за раждането на бебета?

— Помогнах на една жена да роди сред Португалските планини. Току-що бяха убили съпруга й и това беше предизвикало преждевременни контракции. Моите момчета издигнаха една палатка и аз… е, аз се опитах да и помогна.

— Какво стана?

— Момченцето се роди мъртво. Тя умря малко по-късно.

— Но защо?

— Опитваше се да роди детето в продължение на почти два дена и се беше изтощила страшно. Съпругът й беше мъртъв. Бебето също умря. Тази жена просто нямаше желание да живее.

В този момент Норт си даде сметка какво й е наговорил, защото Каролайн бе пребледняла като платно. Той я целуна и я прегърна.

— Скъпа, проявих се като истински глупак. Не е нужно да се сравняваш с нещастната жена. Когато забременееш, аз ще бъда непрекъснато до теб, а и доктор Трийт също ще те наблюдава. Да, понякога раждането на новия живот се превръща в трагедия, но това не се отнася за теб, Каролайн. Няма да го допусна. Опипах добре корема ти, а и един-два пъти те огледах внимателно, но не със сладострастни цели. Бедрата и тазът ти са достатъчно широки, за да износиш толкова бебета, колкото пожелаеш.

Около обяд Бес Трийт се появи в салона с момиченцето в ръце и обяви:

— Вижте какво здраво ангелче. Мери Патриша иска да я нарече Елинор. На леля ти, Каролайн.

— О — успя да възкликне само младата жена и, за учудване на Норт, избухна в сълзи.

Малката Елинор спеше спокойно в люлката си край леглото на своята майка. Оуен се бе върнал в Скрилейди Хол, след като се бе погрижил Алис да изпие чашата топло мляко, приготвено й от мисис Мейхю. В компанията на Флаш Сейвърн Бенет Пенроуз пътуваше към Хънимийд Манър и мистър Фолкс носеше писмо, в което Норт го молеше да хване здраво Бенет и да направи мъж от него. Впрочем лорд Чилтън бе убеден, че тази задача не можеше да бъде осъществена от когото и да било. Но пък, доколкото познаваше Фолкс, той се мислеше за по-висш от всички останали земни създания. И следователно нямаше да се откаже от това предизвикателство, от тази възможност — да стъпче някого другиго в калта, след като той самият беше смачкан така здраво.

Норт беше застанал до камината с кръстосани пред гърдите ръце.

— Нямах възможност по-рано да ти кажа всичко това — каза на Каролайн той.

— Мислиш ли, че Бенет ще остане при Роланд Фолкс в Хънимийд Манър?

— Няма къде другаде да отиде. Помолих Фолкс да му плаща за работата. Помолих го също така да научи оня глупак как да залага, за да не губи всичко припечелено. Споменах и за това, че вечното хленчене на Бенет е доста отегчително и че не е зле да го окуражи, за да престане с тези прояви.

Младата жена се разсмя.

— О, Норт, помислил си за всичко.

Той отново почувства като че нещо дълбоко в него се размърда и започна да нараства. Нейните думи и красивата й усмивка ставаха причина това нещо да го облива целия като гореща вълна, все повече и повече, да го кара да иска да се усмихва и да се смее, и да я целува, докато устните му изтръпнат.

— Ще видим, времето ще покаже — отвърна той, като се стараеше гласът му да не звучи развълнувано, но очевидно не успя. — Нека сега ти разкажа за Триджийгъл и Полгрейн. В началото не смееха да ме погледнат в очите, като че виждаха в мое лице своя палач. Директно ги попитах дали желаят да останат. Триджийгъл каза, че нямал представа за постъпката на Кум. Според него скалъпеното писмо наистина минавало всякаква граница. Все пак идеята за чудовищната глава през първата ни брачна нощ донякъде му допадала, но Ким би трябвало да знае, че тия неща не биха имали ефект върху теб, защото си била прекалено упорита и инат. Каза, че аргументите и логиката били единствените оръжия, подходящи за добронамерените мъже. Според Полгрейн навярно Кум е онзи, сложил нещо в супата от говежди опашки. После ги попитах дали Кум се е държал по същия начин, когато баща ми се е оженил за майка ми. Двамата не отрекоха опасенията ми. Това ме накара да се запитам дали Кум още като младеж не е взел участие в продължаването на завета, според който мъжете от рода Найтингейл рано или късно ще бъдат предадени от жените си. Та, както виждаш, говорих с тях. Утре трябва да ми кажат как желаят да постъпят — дали ще останат тук и ще се отнасят с теб така, както би трябвало, или ще се оттеглят в някоя спретната къщичка край Ланд Енд и ще се научат да ловят риба.

Норт спря да говори, очаквайки, че Каролайн ще каже нещо. Но тя стоеше безмълвна в стола си и абсолютно неподвижна. Нещо, което не беше характерно за нея. Не помръдваха дори ръцете й.

— Боже мой! — възкликна най-после Норт, без да отделя очи от нея. — Моята Каролайн действително е потънала в мрачни размисли. Трябва да изведа хрътките и да пообиколиш с тях ловните участъци. Или да ти купя от книжарницата едно томче с поеми, написани с цел да потискат духа, да гнетят душата и да поставят под съмнение самото съществуване на човека върху тази жалка земя. Мисля, че бих могъл и да ти подаря широка черна пелерина, с която да сядаш върху древните скали край морето и да се взираш в безкрая, докато наоколо ти духа северният вятър.

Каролайн вдигна поглед към него и му се усмихна криво.

— Никога досега не съм била обсебена от толкова мрачни мисли, Норт. Остави ме на мира. Това е експеримент. Не съм сигурна, че го харесвам, но все пак нека му дам шанс. Черна пелерина ли каза? Развяна от силен вятър? Готическият момент много ми допада.

Той се разсмя и спря за момент, изненадан от реакцията си. После я издърпа, за да се изправи и я притисна силно към себе си.

— Смехът ти е чудесен, Норт — каза тя, завряна във врата му. — Май предпочитам да слушам как се смееш, вместо да стоя мрачно умислена.

— Виж, така е по-добре. А ти не се тревожи заради всички онези неприятни субекти. Имам чувството, че Триджийгъл и Полгрейн ще ни изненадат приятно.

— Не бих се обзаложила за това, Норт.

Триджийгъл и Полгрейн решиха да останат. Когато го заявиха, и двамата имаха целомъдрен вид и изглеждаха примирени с промените, настъпили в Маунт Хок. Полгрейн дори засвидетелства нещо като учтивост към мисис Мейхю, питайки я за мнението й по повод на кайсиевия сос, който приготвяше за вечеря. А Триджийгъл похвали Моли, че е свършила добра работа, като е излъскала сребърните прибори. И двамата започнаха да се обръщат към Каролайн с „милейди“.