— Но все пак ти излъга Норт, като му каза, че ще се срещам с любовника си. Всичко това е изфабрикувано от теб. Права ли съм?

— Вие също ще му изневерите, това е само въпрос на време. Просто исках той да се отърве от вас още сега, преди да успеете да му сложите рога и да съсипете живота му.

— Искаш да го отървеш от мен дори преди да съм го дарила с наследник, така ли?

— Не, в никакъв случай! Аз?

— Изглежда, че не си обмислил достатъчно добре нещата. Кум — намеси се Норт. — Изглежда антипатията ти към Нейно височество и към промените, които тя донесе в Маунт Хок, са размътили разсъдъка ти. Оплеска цялата работа, нали?

Този път Кум кимна в знак на съгласие.

— Да, струва ми се, че не съм дообмислил нещата до край, милорд. Исках тя да се махне оттук, за да можете да бъдете отново щастлив.

Лорд Чилтън беше толкова смаян от думите му, че известно време не можа да каже нищо.

— Да бъда щастлив отново ли? Кога, по дяволите, съм бил щастлив преди! Преди да избягам от баща си и от лудостта му? Или когато дядо ми беше още жив и ме уморяваше до смърт с проповедите си и с крясъците си на побъркан? Та той не позволяваше дори съпругата на свещеника да посети Маунт Хок, камо ли друго същество от женски пол. А може би искаш да бъда толкова щастлив, колкото бях в армията ли? Мислиш ли, че съм бил щастлив в самотата си? През целия си живот съм бил самотен, Кум. Човече, не мисля, че някога съм бил по-щастлив през целия си скапан живот, отколкото съм сега. С нея. С моята съпруга. Разбираш ли ме, Кум? Тя е моята съпруга!

— Не! Щастието ви не е това, което трябва да бъде, милорд, и като представител на рода Найтингейл го знаете добре. Вече ви виждахме многократно да се смеете невъздържано, да се шегувате безкрайно. Стигнахте дори дотам, че карате хората да се усмихват на шегите ви. Не е редно един мъж, носещ името Найтингейл, да се държи така непринудено с другите и със себе си. Мъжете от вашия род имат неизмеримо дълбока душевност. Те размишляват задълбочено върху клопките на живота и как биха могли да ги избегнат. Мъжете от рода Найтингейл живеят повече години, отколкото е позволено на другите не така разсъдливи, не така проницателни люде.

Каролайн го гледаше изумена. Норт само клатеше глава. Най-после каза:

— Кум, повече не мога да ти имам доверие. Ти ме излъга, предаде ме. От днес нататък вече не си на служба при мен. За прослужените тук години ще ти дам солидно възнаграждение. С парите ще можеш да си купиш къща и да останеш да живееш в района, или, ако желаеш, можеш да заминеш. Предполагам, че си служил вярно на баща ми и че той също би постъпил така. Съжалявам, Кум, че трябваше да се стигне до това. Надявах се да разбереш, че поведението ти е не само старомодно, но и направо нередно.

— Баща ви и насън не би постъпил така с мен, нито пък дядо ви. И двамата щяха да ми повярват, ако им бях казал, че тази жена ще стане причина за вашето падение. Никои от тях не би повярвал повече на една жена, отколкото на който и да е мъж от прислугата. И дядо ви, и баща ви бяха светии, набожни разумни мъже.

— И двамата бяха долни проклети копелета! — Норт стовари юмрука си върху бюрото. — Така. Това беше предостатъчно.

— Не забравяйте и прадядо си, несъмнено също разсъдлив и интелигентен мъж, който…

Вбесен, Норт направи крачка към него и Кум най-после разбра, че скоро ще бъде мъртъв, ако не си затвори устата. Успя да направи нужното за спасението си, но изглеждаше така, като че му се искаше да крещи, докато стените на къщата потреперят. Имаше блед и изморен вид и Каролайн усети съжаление към него. Когато обаче я погледна, в очите му гореше толкова гняв и омраза, че тя се дръпна като попарена. След като Кум напусна библиотеката, Норт каза:

— Прости ми, Каролайн. Ако бях действал веднага след като провеси главата на чудовището пред прозорците ти, за да ти изкара акъла през първата ни брачна нощ, това нямаше да се случи. Не бях убеден, че е бил точно той, но шансът ми да съм прав беше едно към три. Да, трябваше да се досетя, защото той е най-младият от тримата и най-подвижният. Точно над твоята стая покривът е стръмен. Жалко, че не се е подхлъзнал и паднал върху главата си.

— Аз също съжалявам, Норт. Можеше цялата тази история да не свърши но този начин. Не исках никакви разправии. Истински се надявах, че страстите ще се уталожат.

Каролайн се приближи до съпруга си, обгърна с ръце гърба му и го целуна по брадичката.

— Съжалявам за Кум, но в същото време ми олекна истински, че вече няма да бъде тук, за да причинява повече неприятности. Възхитителен човек си Норт. Ти си състрадателен, мил, забавен и най-добрият любовник в Цяла Англия.

— Трябва да потъвам в размисли от време на време, Каролайн Това изглежда е в кръвта ми, иначе може да полудея.

— Мога ли да потъвам в размисли заедно с теб?

Ръката й започна да слиза към корема му. Усети, че потрепера и го целуна по устата. Той се наведе леко и я притисна силно към себе си.

— Проклетата врата — прошепна, без да се отделя от устните й.

В следващата секунда вече беше до вратата, заключи я и се обърна да погледне жена си.

— Искам да усетя краката ти около кръста си, Каролайн. Представях си те, извила се назад в ръцете ми, с коса, вееща се свободно по гърба ти.

Тя го възнагради с най-сияйната усмивка, за която можеше да мечтае един мъж, и рече:

— Идеята ти ми допада. Но как ще го направим тук?

— Сега ще видиш. — Дишането му се учести. — Хайде, Каролайн.

Той я качи на бюрото и ръцете му се озоваха под полата й и започнаха да се движат нагоре, към върха на чорапите, за да погалят вътрешната страна на голите й бедра.

— Колко е приятно… — прошепна тя и ухапа лекичко ухото му.

Когато пръстите му я докоснаха, тя едва не падна от бюрото.

— Спокойно — каза младият мъж, освободи се от излишните дрехи и я вдигна.

Норт проникна бавно в нея и усети как мускулите й се стегнаха. Беше гореща. Това бе най-прекрасното усещане в живота му. Тя се засмя, изненадана и възбудена, когато Норт вдигна краката й, така че да се кръстосат около кръста му.

— Точно за това си мислех — прошепна, притиснат в шията й той, докато се въртеше с нея из стаята. — Точно това желаех.

Младата жена изви гръбнак, като се притисна още по-силно и Норт помисли, че ще издъхне от блаженство.

— Не мърдай, това е заповед.

Тя замръзна на място.

— Така добре ли е?

— Не, но ще трябва да се задоволя с него. Боже мой, Каролайн, не бях си представял нищо подобно, а наистина се опитвах.

— Това е много странно, Норт. Вървиш заедно с мен и си вътре в мен, и е толкова хубаво, и…

— Каролайн, моля ти се, не говори, поне не за това, което правим. Това ме подлудява не по-малко отколкото, ако мърдаш.

— Какво мога да правя тогава?

Младият мъж затвори очи, докато бавно излизаше от нея, после натисна отново, дълбоко, много дълбоко и тя простена и отново изви гръбнак.

— Бъди просто такава, каквато си — отвърна той и започна да я целува диво.

Постави я по гръб върху бюрото, с крака, провесени във въздуха.

— Не, не искам да бъде така — каза Норт, после вдигна нагоре краката й, сви ги в коленете и ги разтвори. — Ето, това е.

После много бавно постави ръце под бедрата й и приближи устата си.

Тя тръпнеше и викаше, отново и отново, и после пак… И знаеше, че не иска това да свърши, въпреки че й се струваше невъзможно да продължи толкова дълго. Внезапно Норт проникна отново в нея и тя извика от изненадата, от силата, с която бе навлязъл в нея, от прекалено силната възбуда. И тя извика отново, заглушавайки глухите му стенания, когато той на свой ред получи оргазъм.

На вратата се почука.

— Да не би нещо да не е наред, милейди?

Беше мисис Мейхю, но гласът й не звучеше особено обезпокоено.

Очите на Каролайн бяха замъглени. Все още едва поемаща си въздух, погледна съпруга си и рече:

— Готова съм сега да издъхна, Норт, наистина съм.

Той я целуна по върха на носа, постави длан на корема й и се провикна:

— Мисис Мейхю, всичко е наред. Нейно височество се подхлъзна на килима. Аз ще се погрижа за нея. Можеш да си вървиш.

Настъпи дълга пауза, последвана, ако не се лъжеше, дискретно изсмиване.

Той се обърна, за да погледне жена си. Очите й бяха затворени, устните — подпухнали от целувките му и леко разтворени. Между тях се виждаше връхчето на езика й. Изглеждаше напълно отдадена, с вдигнати около кръста поли, с извити настрана крака, с освободена от фибите разбъркана коса. Норт не каза нищо. Само докосна с пръст меката й кожа. Тя потръпна.

— Искаш ли пак, Каролайн?

Тя отвори очи и в тях той отново видя онзи изпълнен с обожание поглед, който го караше да се чувства като крал. Онзи толкова нежен и топъл поглед, от който ставаше твърд като камък. Отново проникна в нея и тя замря от удоволствие.

* * *

Доста по-късно, когато Каролайн седеше в скута му в огромния стол край камината, когато се чувстваха така преситени от удоволствието, че им беше напълно достатъчно просто да си стоят и да не мислят за нищо, тя каза:

— Изглежда около нас има доста лоши хора, Норт. Не съм видяла кой знае колко от света, нито пък съм контактувала с много хора, но повечето от тези, които познавам, не са особено добри.

— Знам — отвърна съпругът й, вдигна косите от врата й и я целуна.

Имаше вкус на сол, на жена и на Каролайн.

— Знам и съжалявам за това. Все пак откри мен, а аз съм добър човек.

Той сам се изненада от думите си, но може би не толкова много, колкото щеше да бъде преди две седмици.

— Ти си повече от добър. Ти си най-най-добрият. Ти компенсираш злината на останалите.

Норт я прегърна и усети гърдите й върху своите. В тялото му пламна познатата възбуда и той се изуми как можеше да я желае отново, след като съвсем наскоро я бе имал на два пъти, за съвсем кратък интервал. Вдигна ръка и започна да я гали по гърдите.