От носа на Бенет обилно струеше кръв и той изглеждаше зашеметен и пребледнял на слабата светлина на свещите. Лежеше върху плочите, без да издаде повече звук. Според Каролайн беше разбрал, че ако бе продължил да крещи, само щеше да се представи в още по-лоша светлина.

Младата жена откъсна ивица плат от фустата си.

— Ето, Бенет, избърши си носа. Не искам да изцапаш мрамора. На Норт това няма да му се понрави.

Оуен с презрение наблюдаваше хубостника, който се опитваше да стане, затиснал с парчето плат носа си. Добре го беше обработил.

— Е, Пенроуз, а сега ни кажи защо се беше промъкнал тук.

Запитаният безуспешно се опитваше да спре бликналата кръв от носа си.

— Ще трябва да отидем в кухнята. Нужна му е вода — предложи Каролайн и поведе двамата натам.

Оуен захвърли Бенет в един от столовете край огромната кухненска маса, където тримата женомразци се хранеха в компанията на трите нови прислужници. На Каролайн й се искаше да присъства на някое от тези хранения. Сигурно двете групички си разваляха храносмилането едни на други. Като че чуваше подсмиването на Хлое и Моли и виждаше измъчената физиономия на Триджийгъл.

Каролайн намокри парчето плат и го подаде на Бенет. Искаше й се обаче вместо това да го размаже по лицето му.

— Почисти се и ни разкажи какво си правил тук.

— Нищо, не правех нищо. — Битият се държеше като нацупено хлапе. — Оня глупак изведнъж скочи отгоре ми и ме изненада. Успя да ми надделее само защото ударът ме зашемети и паднах на пода. Иначе сега той щеше да бъде с пукнат череп и разкървавен нос.

Оуен изсумтя и разтри кокалчетата на пръстите си.

— Не, Оуен, не го удряй отново — обади се Каролайн. — Но, Бенет, ако не ни кажеш какво си правил тук, ще те подхванем и двамата. С теб се бяхме споразумели нещо. Ти получи парите, а аз и всичките ми приятели се отървахме от теб завинаги. След което ти се появяваш отново и започваш да душиш посред нощ около Маунт Хок. Бих казала, че си роден с късмет, защото ако Норт беше тук, направо щеше да те убие.

— Знаех, че го няма — отвърна Бенет изпод кърпата, която все повече се напояваше с кръв. — Не съм чак толкова глупав.

— Значи си мислел, че щом тук ще бъде само Каролайн, проклет мръсник такъв, ще можеш да си правиш каквото поискаш!

В този момент младата жена се запита какво е правел пък Оуен насам. Е, неговите цели поне не са били нечестиви.

— Защо, Бенет? — настоя стопанката.

— Ти, проклето куче, да не си преследвал отново Алис.

Каролайн едва успя да удържи юмрука на Оуен.

— Божи мили, не — отвърна заподозреният. — Изобщо не съм се сещал за малката мръсница. Вероятно толкова е надебеляла и погрозняла, че не бих я и погледнал. Загубих парите си заради онова копеле! Измами ме!

— Загубил си парите при залагане?

Бенет кимна.

— И си дошъл тук да крадеш?

— Е, това не е точната дума. Бих взел само нещо дребно и лесно преносимо, може би касата с парите и документите на лорд Чилтън. Но не успях да открия кабинета му, защото този глупак ме изненада.

— Всичко това ми се струва крайно интересно.

Тримата се обърнаха и видяха Норт, застанал на вратата на кухнята, облегнат нехайно на рамката й и кръстосал ръце пред гърдите си.

— Ти си най-нещастният червей, когото съм виждал през живота си — продължи да говори с абсолютно безизразен глас той, обърнат към Бенет, а после попита Каролайн: — Скъпа, надявам се, че червеят не те е изнервил.

— Напротив, направи го с виковете си. Бях задрямала в библиотеката, докато те чаках, Норт. Изскочих като обезумял дервиш и заварих Оуен, седнал върху гърдите му във вестибюла. Блъскаше главата му доста усърдно в пода. Накарах Бенет да дойде тук, когато видях, че носът му е разкървавен. Не исках да опропасти красивия мрамор.

— Постъпила си много разумно — каза Норт, все така без да се помръдне.

В този момент изглеждаше наистина опасен, Особено плашещо беше спокойствието му, това привидно спокойствие, което би попречило на врага му да разбере, че е готов да го убие.

— Не трябваше да спирам — обади се Оуен и погледна към Норт. — Той винаги ще бъде проблем за нас. Добре че поне положението с баща ми е вече установено.

— Ако в писмото си баща ти е писал истината — намеси се Каролайн. — Известно ми е коварството на този човек. Съжалявам, Оуен, но това е факт.

— Знам това от собствения си опит — отвърна братовчед й. — Но този път му вярвам. Ще се ожени за мисис Тейлстроп. Мисля обаче, че първо ще се отърве от нейното куче — ще го хвърли в някоя канавка. Още на времето не можеше да го понася.

— Писах на мисис Тейлстроп — каза Норт. — Ще видим какво ще отговори тя.

— Не знаех, че си сторил това — учуди се младата му жена. — Много умно от твоя страна, Норт.

После въздъхна и погледна отново към Бенет, който мълчеше подозрително и попипваше носа си.

— Какво ще правим с него?

— Оставете ме да го пребия, докато го превърна в безформена маса — предложи Оуен и започна силно да търка кокалчетата на пръстите си.

— Може и да го обесим заедно с нашите женомразци — обади се с надежда в гласа Каролайн. — Ще изгние и ще окапе на земята заедно с тях и с необраните ябълки.

Норт само поклати глава.

— Приятна идея, но й липсва финес, Каролайн. Толкова жалко, че не е убил нито леля ти, нито другите две жени. Това, признавам си, направо ме депресира.

Той направи дълга пауза, по време на която го огледа доста подробно. Най-после рече:

— Защо да не го изпратим при баща ти, Оуен?

Оуен се разсмя на глас.

— Обзалагам се, че той с камшик в ръка ще върне Бенет във форма, Норт. Или ще успее, или ще го убие. Какво мислиш, Каролайн?

— Хм, Бенет би могъл да работи за баща ти, нали така, Оуен? Ако ли не, Норт ще се погрижи да го изпратят в Колониите.

— Той няма избор. Или трябва да отиде в Хънимийд Манър, или ще пукне от глад — обясни Норт. — Нямаш нито петак, нали, Пенроуз?

Бенет, все така без да пуска носа си, поклати глава.

— Надявам се, че не си успял да отмъкнеш касата.

Бенет отново поклати глава, като леко повдигна рамене.

— И предполагам, че не би искал да бъдеш изпратен в Колониите? Нали, момче?

Бенет обхвана с длани лицето си. Стоеше безмълвен като часовника в ъгъла на кухнята, който бе спрял да работи в мига, в който бил донесен в Маунт Хок преди седемдесет и пет години. Е?

Бенет изпъшка иззад кърпичката си:

— Не съм чувал някой от наследниците да е отишъл в Колониите.

* * *

— Най-после открих нашия момък, дето говорел като катерица — обяви една седмица по-късно Норт, докато седяха с Каролайн край масата, отрупана с богата закуска.

Беше доста рано и затова бяха само двамата.

— Оня, дето не можел да каже две думи, без да се запъне като магаре на мост ли?

— Същият. Флаш открил следите му в Тревелъс. Това бил синът на някакъв мандраджия. Именно той бил дал бележката на Тими, за да ми я връчи. Горкият Тими не можеше да проумее как така не го познава.

— Добре, а сега ми кажи кой му е дал писмото.

— Кум.

Изпитала едновременно и облекчение, и униние, Каролайн въздъхна:

— Е, поне сега вече знаем.

— Би ли искала да бъдеш с мен, когато говоря с Кум по този въпрос?

— При всяко положение би било по-добре, Норт, но тримата бяха станали толкова мълчаливи напоследък… Надявах се, че са се примирили с развитието на нещата.

* * *

Час по-късно, в библиотеката, Кум застана пред Негово височество, който беше седнал зад масивното махагоново бюро, заемащо целия ъгъл. Кум го погледна с ъгълчето на окото си и усети, че се задушава от гняв. Всичко беше заради това момиче, това парвеню, което бе успяло да оплете в примките си Негово височество! За тази особа от женски пол господарят му бе готов да даде душата си. Какво ставаше?

— Срещнах едно момче, което се казва Джони Трилби и леко заеква. Та същото това момче прави разни услуги. За тях му плащат добре, защото е симпатяга и винаги го съжаляват. Неговият баща няма нищо против. Разрешава му да отсъства от работата в мандрата, защото припечелва добре, а после обира всичко от него.

Кум стоеше изпънат като струна, без да отговаря и гледаше някъде в пространството.

— Джони ми каза, че си му платил, за да ми предаде това писмо. Странното е, че не разпознах почерка ти, Кум, но е вярно, че не съм виждал кой знае колко написано от теб след завръщането си. А когато напуснах Маунт Хок, бях само на шестнайсет години.

— Има някаква грешка, милорд. — Гласът на Кум беше гладък като яркочервеното кадифе, което Норт бе донесъл от Португалия преди две години и което възнамеряваше да подари на Каролайн за Коледа.

— Нямам никаква вина — продължи Кум. — Смея кажа, че за всичко е виновна тя. Прекрасно си живеехме тук, преди тя да се появи първия път, като се преструваше, че е изпаднала в шок заради смъртта на леля си.

— Завиждам на паметта ти, Кум — обади се Каролайн. — Но — на въпроса. Трябвало е да накараш Джони Трилби да предаде бележката на Негово височество след като разбереш, че доктор Трийт е излязъл да се срещне с мен.

— Не, Каролайн — намеси се Норт. — Не е било чак толкова трудно. Предполагам, че ако питаме доктор Трийт, ще се окаже, че той също е получил писмо, изпратено уж от теб, в което го молиш да се видите, за да споделиш притесненията си с него. Несъмнено в записката си си „писала“ също така, че ще му бъдеш много благодарна, ако не споменава пред никого за срещата ви. Прав ли съм, Кум?

След като мълчанието се проточи прекалено дълго, Каролайн се обади:

— Много съм любопитна да разбера нещо, Кум. Наистина ли вярваш, че всички съпруги на мъжете Найтингейл са им изневерявали?

— С абсолютна сигурност — отвърна Кум, все така изпънат като струна и продължаващ да съзерцава въздуха. — Неверни мръсници. Всички до една.