Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

Не, Норт не беше нито като баща си, нито като дядо си или прадядо си и никога нямаше да се съгласи, че има нещо общо с тях. Заветът, който мъжете от рода Найтингейл предаваха на синовете си, щеше да свърши с него.

Докато направляваше Трийтоп към мястото, където стоеше Каролайн, той се чудеше за какво ли мислеше тя. Разбира се, не и за Бенджамин Трийт, разбира се, че не.

„Каква красива дъбова горичка“ — вдъхваше уханията й Каролайн. Особено й харесваха полегатите могили и романтичният каменен плет, който се простираше на стотина метра и в двете посоки. Тези камъни бяха разположени от човешки ръце и бяха наместени толкова грижливо и стабилно, че дори и сега оградата имаше само тук-там по някоя дупка — там, където някой от тях бе паднал и се бе търколил върху богатата земя. Кога тези камъни бяха превърнати в плет с такова майсторство и грижа? Кой беше направил това? А и всички тези могили бяха човешко творение, но защо бяха създадени, с каква цел?

В този момент Каролайн вдигна поглед и забеляза Норт.

Тя извика и се втурна към него. Полата й за езда беше тясна и й пречеше да се движи, затова тя просто я вдигна до коленете си.

Норт спря коня си и скочи от гърба му, за да я посрещне с разтворени обятия в мига, когато тя се хвърли отгоре му. Вдигна я и я завъртя.

— Здравей — каза той и бавно я постави на земята, като я целуваше по устата, а ръцете му притискаха бедрата й към тялото му.

— Липсваше ми. Сигурно ти е било нужно доста време, за да ме намериш. — Тя го целуна отново и отново, за да не се наруши балансът. — Впрочем, как ме откри?

— Получих анонимна бележка, че ще се срещнеш тук с любовника си.

Тя го изгледа толкова смаяна, че забрави да го целуне на свой ред, но само след секунди навакса пропуска си. Обичаше да го усеща, да го чувства, и когато най-после заговори, беше задъхана.

— Шегуваш се, нали?

Норт й подаде листчето. Каролайн разгъна измачканата хартийка и я прочете, а после — още веднъж.

— Божичко — вдигна поглед най-после тя. — Това наистина е невероятно.

— И аз така си помислих.

— Кой глупак може да го е написал?

В следващия миг тя вече се смееше. Норт се отдръпна учуден. Една част от него, създадена от горчивината и гнева на баща му, питаше защо се смее Каролайн, настояваше да разбере дали това не беше просто наглост от нейна страна.

Тя избърса очи с опакото на дланта си и размаха смачканото писъмце.

— Този идиот не е можел да знае какъв невероятен любовник си ти, Норт. Иначе би ли помислил, че мога да имам достатъчно енергия за друг любовник? Освен това, защо бих сторила подобно нещо, когато имам най-прекрасния човек за съпруг? Те със сигурност не биха могли да знаят какво си ми давал да правя, иначе не биха повярвали, че ще поискам да връзвам ръцете на друг мъж за таблата на леглото, нали?

Норт я гледаше смаян. Наистина ли мислеше това, което казваше?

— Много загадъчно, нали? — отвърна най-после той.

Младата жена изсумтя.

— Загадъчно ли? Това е дяволска глупост. Женени сме от по-малко от месец. Норт, съжалявам, но всичко това ми намирисва на твоите женомразци в действие. Сигурна съм в това не по-малко, отколкото, че чудовището на прозореца в сватбената ни нощ също е тяхно дело. Все едно, че виждам Триджийгъл или Кум легнали по корем на покрива и провесили някаква тел, в чийто край се полюлява чудовищната глава. Иска ми се мръсникът, сторил това, да бе хванал хубава настинка. Като че в целия този фарс прозира стилът на Триджийгъл… — и тя размаха листа под носа на мъжа си, — тъпанарят му с тъпанар!

— Как са могли да предположат, че ще те изпусна от погледа си? — недоумяваше лордът.

— Е, вярно, днес не бях пред очите ти за кратко време, но ти ме откри изключително бързо. Това няма да се повтори никога повече, никога. А сега ме целуни.

Което и Норт направи, мислейки, че подобна на Каролайн нямаше в цял Корнуол, а сега тя беше негова и веднъж завинаги беше приключено с цялата двойственост на миналото и проклятието на мъжете от рода Найтингейл да имат неверни жени.

Но все пак за известно време я беше изпуснал от погледа си.

Той сведе поглед към нея. Всички съмнения, всички отдавна погребани обвинения срещу жените, повтаряни от баща му, накараха очите му да потъмнеят, а изражението му да стане сурово и плашещо.

— О, Норт, това май е мрачният ти вид. Да, точно така, и той не ми харесва ни най-малко. Той е безжалостен и заплашителен. Изглеждаш опасен и хипнотизиращ. Ако не ми беше съпруг и не предпочитах смеха и шегите ти, защото именно смехът ти кара кръвта ми да кипне, е, в такъв случай вероятно щях да си помисля, че във всичко това има доза романтика. Мълчалив силен мъж. Това може да накара една девица да потръпне от необяснимо щастие, дори да оглупее. Радвам се, че съм убедена до мозъка на костите си, че никога не би ми причинил зло, иначе бих се изплашила много от теб. Никога не бих искала да ти стана враг. Коленете на французите сигурно са затрепервали от страх, когато си се появявал. А мога да си представя колко много са се зарадвали, когато си се завърнал в Англия.

— Какво правеше тук?

Тя се усмихна, кръстоса пръсти зад врата му, придърпа надолу главата му и го целуна пак, докато той галеше гърба й и я притискаше толкова силно към себе си че се питаше дали след малко някой от двамата щеше да диша все още.

— Дойдох тук заради записките, които открих в книгата за крал Марк, написана от дядо ти. Той непрекъснато говори за кралица Изолда, за това как изневерила на бедния Марк с неговия племенник Тристан, който може би е бил негов син, и как Изолда била блудница мръсница и куп други прекрасни неща. Как женския манастир бил прекалено добър за нея и нейните подобни… Всичко това е наистина отегчително, непрестанното повтаряне на едно и също. От един момент обаче дядо ти внезапно прекъсва тези монотонни тиради и пише за същото, от което се е вълнувал и неговият баща — как някога Фой бил разтърсен от природен катаклизъм още преди викингите да завладеят по-голямата част от Англия. И след като земята се нагънала и оформила по съвсем нов начин, за някакъв местен монах станало очевидно, че никъде в този район не можели да се открият следи от крал Марк — доказвала го разцепената земя. Останките на крал Марк не били в Южен Корнуол. Според дядо ти именно в тази дъбова горичка крал Марк се среща с племенника си Тристан, за да го прокуди от Корнуол заедно с Изолда. Предполага се, че именно тук е умрял — от отровната стрела на поддръжник на Тристан. Тук и бил погребан — в някоя от тези могили. Може би във всичко това все пак има нещо — кой знае? Не се смей, Норт. Опитвам се да възприема твоите предци поне малко сериозно.

— Каролайн, скъпа, не съм чувал за никакво земетресение на юг оттук. Писал ли е дядо ми кой е бил този монах? Как се е казвал? От кой орден е бил? Съществува ли в нашата библиотека някакъв текст, написан от въпросния монах, който претендирал, че всичко това се е случило?

Ентусиазмът на младата откривателка като че леко спадна.

— Не, но аз не съм преровила всяка полица и всеки том. Знаеш ли кое ме озадачава най-много? Златната гривна. Къде точно са я намерили? Странно, че прадядо ти така и не е обяснил това. И какво след това е станало с нея? Защо баща ти не споменава нищо за внезапното й изчезване? Всичко това е много объркващо. Така или иначе, дойдох тук, за да видя какво мога да открия.

— И?

— Нищичко, дори най-дребно метално парченце, което би могло да бъде част от древен меч. Всичките ти предци изглежда са живели много дълго и всички те са писали не само за крал Марк, а и за женското коварство. Знаеш ли, Норт, според прадядо ти жените трябвало да бъдат държани под ключ, точно както в мюсюлманските хареми, и извеждани оттам само за осигуряването на наследници. Познаваше ли дядо си, Норт? Знаеше ли за тази негова антипатия?

— Спомням си го, и то много добре. И знам всичко омразата му към женския род. Това беше нещо като лудост — не само при него, а и при баща му, и при сина му. Бил е типичен мъж от рода Найтингейл, с една дума — като мен.

— Мургав и космат, и изключително прекрасен?

Лорд Чилтън целуна връхчето на носа й, което беше изгоряло от слънцето, и рече:

— Прекрасен? Аз ли съм такъв?

— О, да, и мисля, че има опасност да ме покориш още повече, отколкото досега. И мисля, че би трябвало още известно време да ми даваш възможност да те побеждавам.

Очите му се замъглиха от страст. Той си се представи отново легнал по гръб, със завързани над главата ръце, чудейки се колко дълго би могъл да издържи това, което Каролайн прави с тялото му…

— Норт, дишането ти изведнъж стана учестено и неравно. Добре ли си?

— Не.

— В такъв случай…

Тя изтърси от раменете си жакета за езда. Усмихна се дяволито, захвърли го на земята и започна да маха фибите от шапката си.

— Каролайн, тук е много открито.

Тя сграбчи ръката му и го задърпа след себе си.

— Тогава да отидем в горичката. Там ще бъде топло и уютно и ще мога да те целувам до припадък.

Двамата се затичаха натам. Щастливият смях на Каролайн разпалваше отново неукротимата страст на Норт към нея. И тази страст очевидно нямаше да има край.