— Това беше изключително задоволително — рече сънено той и се търкулна от нея върху леглото.

Тя го зави с одеялото, сгуши се до гърба му и се усмихна в мрака.

* * *

На сутринта обаче вече не й беше до усмивки. Евелин я събуди малко след зазоряване. На Алис и било лошо. Повръщала в нощното гърне в спалнята си, а косата и висяла влажна от пот около пребледнялото й лице.

Каролайн погледна момичето и веднага изпрати Тими да извика доктор Трийт.

Върна се в спалнята си и се облече набързо. Когато влезе отново в стаята на Алис, Норт вече беше там и бършеше лицето на болната с влажна кърпа. Тя потръпваше от спазмите, разтърсващи слабичкото й телце и дори не осъзнаваше, че я държи самият лорд Чилтън.

Бес Трийт следваше брат си по петите. Очевидно така правеше винаги. Евелин стоеше в един ъгъл и кършеше ръце.

— Горкото ми бебе. Чух я да плаче, после извика. Когато дотичах при нея, тя повръщаше, а видът й беше ужасен. Бедната ми малка Алис.

Оуен влетя в спалнята й.

— Какво става тук? Алис ли е болна? Усетих, че нещо не е наред, просто бях сигурен. Когато видях доктор Трийт да излиза от дома си, разбрах, че идва тук.

Норт се запита какво е правел Оуен по това време в Гунбел, но сега не беше моментът да разнищва случая.

Дори Бес Трийт не се опита да изведе Оуен от стаята, когато брат й издърпа нагоре нощницата на болната и натисна издутия й корем. Всъщност Оуен не откъсваше очи от лицето на Алис. Държеше ръката й и й шепнеше, че всичко ще бъде наред, че няма защо да се тревожи, че той е тук, край нея. Норт каза на жена си:

— Това е много любопитно.

— Да — отвърна тя. — Не бях си дала сметка, че братовчед ми е хлътнал но Алис. Моля се всичко да бъде наред.

* * *

Малко по-късно, в салона, доктор Трийт каза на господарите на Маунт Хок, че не вярва Алис да пометне.

— Но, Бенджи — обади се Бес, — може би това ще бъде най-добре за нея. Тя е още само едно дете.

Каролайн се усмихна, поемайки риска да разсъждава различно от тази прекалено праволинейна жена.

— Алис ще се чувства прекрасно, мис Трийт. Сигурно не мислите, че леля Елинор или пък аз бихме я изгонили оттук след раждането на бебето? Не, Алис няма да има никакви проблеми в това отношение. Кажете ми какво да правя, доктор Трийт?

Малко след като изпи току-що приготвеното лекарство, Алис заспа. Преди да се върнат в спалнята си, Каролайн и Норт за последен път надникнаха в стаята й. Оуен седеше до нея на леглото и държеше малката й слаба ръка в своята. Вдигна поглед към тях и рече:

— Ще се оправи. Аз ще се грижа за нея. Доктор Трийт мисли, че причината е в храната, която е поела, може и в супата от овнешки опашки.

— Никой друг не яде много от тази супа — спомни си Норт. — Може би наистина тя е виновникът. А може да са гъбите.

Каролайн се прозя широко.

— Съжалявам, но съм толкова уморена. Тук като че наистина нямаме миг спокойствие.

— Така е, Каролайн — кимна Оуен. — Мисис Мейхю, Хлое и Моли също дойдоха да видят какво става. Мисис Мейхю направи повече предложения за подобряване състоянието на Алис, отколкото успях да запомня. Наистина е много енергична. Нещо като баща ми.

— И аз мисля така — отвърна Каролайн и се прозя отново.

Слънцето вече надничаше в спалнята им, когато Норт проникна в нея бавно и нежно. Тя потрепна и изохка в устата му, когато получи оргазъм.

— Приятно ми е да виждам усмивка върху лицето на една почти заспала жена — каза той и я притисна силно към себе си.

— Кажи ми пак, че съм чудесен човек, Норт.

Той я изгледа за момент, целуна затворените й очи, после носа и устните й.

— Ти си от породата на най-прекрасните хора, Каролайн — каза мъжът й и въздъхна тихичко, когато ръката й го погали по гърба. — Всички тези злини, Каролайн… Ще се справим с тях.

— Знам — отвърна тя и притисна буза в рамото му.

Двадесет и седма глава

Бележката, която Норт бе получил и която беше напъхал в джоба на бричовете си, бе написана от непозната ръка. Беше му я предал Тими, на излизане от конюшнята, водейки скопения му кон Трийтоп.

— Един млад некадърник, дето говореше като катерица, ми я даде, милорд — беше обяснил Тими.

Това беше доста необичайно, тъй като Тими познаваше всички в околността или поне така смяташе.

— Какво значи „говори като катерица“? — беше попитал Норт.

И Тими бе обяснил:

— Малкият нищожник не мойше да каже две думи, без да запъне поне на едната от тях като магаре на мост.

Норт беше подкарал Трийтоп към северния край на имението си, където земята беше по-равна и хълмовете все още се зеленееха, като че есента не бе встъпила вече в пълните си права. По тези места имаше пет-шест хълмчета и учените твърдяха, че под тези „гробищни могили“, както ги наричаха те, има гробници от много, много отдавна, дори преди идването на римляните по тези места, дори преди появата на келтите в Корнуол. Норт си спомняше, че бе чел за Силбъри Хил — огромна могила, за която всички знаеха, че е надгробна и че вероятно крие съкровища. В края на миналия век херцог Нортъмбърленд докарал цяла армия миньори от калаените мини, за да изследват гробницата. Не открили обаче нищо и затова вече почти никой не обръщаше внимание на странните могили.

От време на време селяните намираха странни неща край тези хълмове: глинени съдове, които изглеждаха по-стари от самата земя, железни и стоманени парченца, които приличаха на части от древни оръжия. Сравнително отскоро се бе оказало, че под една от могилите се крие тясна гробница, в която имаше човешки скелети, глинени съдове, но нищо ценно. Лорд Чилтън беше чувал, че в други части на Англия откриването на римски монети и дори на келтски оръжия не беше кой знае какво чудо.

Дали наистина крал Марк беше погребан тук, под някой от тези полегати хълмове? Дали златната гривна на прадядо му бе намерена някъде наоколо? Норт искрено се съмняваше в това.

Той спря коня си точно на върха на един от хълмовете и се огледа. Забрави всичко за археологията, за крал Марк и за оглупелия му от страст племенник Тристан, предал го с помощта на красивата невярна Изолда.

В бележката се казваше, че Каролайн ще се срещне с любовника си край северния край на имението му. Е, вече беше пристигнал на мястото. Той погледна към гъстата дъбова горичка, по-стара от друидите, които провесвали неприятелите си в клетки от клоните на дърветата и след това ги изпичали живи.

Къде беше тя? Това беше номер, знаеше го, но въпреки това очакваше да види жена си някъде насам. Къде беше Реджайна?

Когато Норт зърна не само нейната кобила, но и някакъв друг кон, сърцето му започна да бие силно, тежко. Любовник? Мили Боже, това бяха глупости, пълни глупости, дело на някои, който не им желаеше доброто, може би — на тримата му слуги.

Не, той нямаше да шпионира младата си съпруга Каролайн го обожаваше. Нещо повече — тя го обичаше. Казваше му го всеки път, когато се издигаше на върха на удоволствието, целуваше го, повтаряше му го отново и отново. А той всеки път очакваше да чуе от устата й тези думи, които му доставяха неизмеримо удоволствие.

Норт се запита как все пак любовта на Каролайн към него се бе разгоряла за толкова кратко време? Истинската любов определено не се развиваше с подобна скорост. Може би думите: „Обичам те!“ бяха причинени само от невероятно силните й оргазми, от задоволената страст?

Смутен, лорд Чилтън срита коня си, но не препусна напред, за да не издаде присъствието си. Той накара Трийтоп да се движи бавно, докато се приближи достатъчно, за да може да вижда и двамата.

Мъжът беше доктор Трийт. Той стоеше до Каролайн и й подаваше нещо. Просто й показваше нещо — ни повече, ни по-малко.

Това не беше тайна любовна среща. Но какво й показваше той? И защо тук? Тя не беше като останалите съпруги на потомците на рода Найтингейл; вероломни жени, останали верни на мъжете си до раждането на наследника, а след това затънали в блатото на разврата и започнали да дават живот на копелета или пък изритани от имението, като майката на Норт. Не, Каролайн му беше вярна, беше негова и на никой друг. Би заложил всичко, което имаше, на нейната вярност.

В този момент доктор Трийт се наведе към Каролайн и постави голямата си ръка на рамото й. Това не се хареса на Норт. Те като че разговаряха много сериозно за нещо. Младият мъж усети, че замръзва, когато лекарят целуна Каролайн но бузата. Сега дланта му се движеше надолу по нейната ръка. Най-после той се раздели с нея и се запъти към коня си. След като се настани върху седлото, й махна и й се усмихна отново.

Какво, но дяволите, ставаше тук?

В този момент всичко отровно, което Норт бе прочел а семейните дневници, нахлу в съзнанието му с убийствена яснота. На жените не можеше да се вярва. Неговата майка беше изневерила на баща му, бе го изоставила и умряла. Дядо му, а преди него и неговият баща също бяха предадени. И баща му, и дядо му бяха писали за женското коварство. Безчестието се предаваше от поколение на поколение, през вековете. Мъжете от рода Найтингейл можеха да вярват на съпругите си само до раждането на техния наследник.

Съпротивлявайки се на мрачните си мисли, Норт си спомни, че беше избягал от Маунт Хок и от баща си, защото не можеше да понася празнотата в този дом и непрекъснатите надути проповеди на баща си за майка му — „уличница“, „кучка“, „проклета повлекана“… Спомни си, че като дете нямаше представа какво означават всички тези думи, но сега вече знаеше. Отново усети познатото чувство на изненада от съществуването на толкова много средства за изразяването на недоволството на един мъж от една жена. Пръстите му се бяха впили в юздите на Трийтоп.

Слава Богу, Норт беше проявил достатъчно разум да напусне бащиния си дом преди десет години, веднага щом се бе усетил способен да се грижи сам за себе си. Не му беше никак лесно, но вярваше, че всичко друго би било по-добро от това да остане в Маунт Хок с баща си. Чувстваше инстинктивно, че следващото, което баща му щеше да направи, бе да завре дяволския дневник в лицето му и да му заяви, че е негов дълг да изхвърли съпругата си веднага след раждането на наследника и да започне да пише собствени мемоари за това какви мръсници са жените, особено съпругите. И все пак, когато Триджийгъл съвсем целенасочено му бе дал дневника, той бе прочел само част от него. Затова и само част от отровата бе проникнала в кръвта му. Как се мразеше заради това!