Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

На брега на Сейнт Агнес Хед приливът беше изхвърлил тялото на мисис Нора Пелфорт. Тя лежеше, забили пети в пясъка. Тъмночервената й коса беше разбъркана и част от нея се бе завила около дръжката на ножа, който се подаваше от гърба й. Дрехите й бяха разкъсани от морето и скалите, подпухналата й бяла плът бе осеяна с дълбоки рани и драскотини.

Норт коленичи до Бенджамин Трийт.

— Можете ли да кажете колко дълго е престояла във водата, сър?

Лекарят мълчеше, свел глава, затворил очи, а устата му се бе превърнала в гънка болезнена линия.

— Тя беше моя приятелка — рече най-после доктор Трийт, привел рамене като под огромен товар. — По дяволите, Норт! Беше ми много скъпа. Държеше се мило с мен след убийството на Елинор, слушаше ме, посрещаше ме с радост. Беше край мен винаги, когато мъката ми ставаше непоносима. Толкова съм уморен от смъртта, Норт, толкова съм уморен… И това е поредната насилствена смърт. Прекалено е, Норт, наистина е прекалено.

— Нека да я пренесем оттук, сър. Дайте ми одеялото, за да я увия.

Доктор Трийт като че беше в транс. Той вдигна глава, вгледа се в лорд Чилтън и поклати глава.

— Прости ми. Прав си, не трябваше да я оставям да лежи тук. Толкова беше красива косата й… И толкова се гордееше с нея, а сега цялата е заплетена с водорасли.

Каролайн стоеше на скалата заедно с Оуен и още десетина човека от Гунбел и Сейнт Агнес, когато Норт пое нагоре по пътеката, провесил тялото през рамото си. Доктор Трийт го следваше по петите.

— Ето — каза един миньор и ритна парче земя с върха на обувката си. — Ощи идна от наш’те жени мъртва, убита.

— И за к’во?

— Зъ нищу, ето за к’во — обади се трети.

В негово лице Каролайн разпозна мъжа, който сервираше бирата в кръчмата на мисис Фрийли в Гунбел.

— На мис Мег тува не й харесва, само тува ша ви кажа. Кой убива наш’те жени?

Норт внимателно постави мисис Пелфорт в задната част на каруцата и я покри с вълнено одеяло. Била е хубава жена, не по-възрастна от трийсет и пет години, с тъмносини и много спокойни очи. Била вдовица от няколко години. Децата й, вече пораснали, се били разпръснали, така че живеела сама, само с прислугата. Норт я познаваше само по физиономия. Двамата се поздравяваха, когато се срещнеха, но нищо повече. Нямаше представа дали баща му беше познавал нея или съпруга й. А сега тя беше мъртва, убита, подобно на Елинор Пенроуз. Господи, какво ставаше тук?

— Всички обичаха Нора — обади се миньорът и се изплю по посока на острия северен вятър. — Нивгъж ни си й вирела носа. Кой я е убил? Милорд — обърна се към Норт той, — вий сти мировият тук. Кво ши прайм?

Норт се сети, че това е един от неговите миньори в Хуийл Дейвид, наречен Пилет.

— Всичко, каквото мога, Пилет, всичко, каквото мога. Ако някой има да ми каже нещо по този въпрос, нека дойде в Маунт Хок.

После се обърна към Оуен.

— Разучи къде е Бенет Пенроуз.

Оуен кимна и се измъкна.

Мъжете разговаряха помежду си, клатеха глави и постепенно започнаха да се разпръскват и да се разотиват но домовете си.

Беше почти полунощ, когато Норт и Каролайн вляха в спалнята си. Той едва не се спъна в табуретката, оставена насред стаята, и каза:

— Със сигурност това е дело Триджийгъл. Вероятно е надявал ти да се спънеш в нея и да счупиш врата, дяволите да го вземат!

Той спря да ругае и се заслуша в дълбоките ехтящи звуци, идващи от огромния часовник във фоайето — истинско чудовище, което един от неговите предци и бе купил от някакъв брюкселски майстор преди доста години. И тази проклетия все още не се предаваше. Беше на повече от двеста години, но не се разваляше.

— За какво мислиш, Норт?

— Слушах часовника. Звукът му наистина е изключително странен.

— Има нещо такова. Прилича ми на човек със стържещ глас, който крещи, без обаче да иска да бъде чут.

— Харесва ми начинът, по който разсъждаваш. Предпочитам да не беше идвала с мен, Каролайн.

— Не си прав. Искам да разбера какво точно става.

Норт се приближи до камината, коленичи и запали огъня. Без да се изправя, той се обърна и я погледна.

— Изпратих Оуен да проучи местонахождението на Бенет. Би трябвало вече да е тръгнал, но знае ли човек? Убеден съм, че Бенет не е убил леля ти, но не е изключено да е убил мисис Пелфорт.

— Но защо би го направил?

— Един Господ знае. Може би му е давала пари. Може да й е бил любовник и един от двамата да се е уморил от другия. Във всеки случай ще разберем нещо повече за Бенет на сутринта. Каролайн, вече започва да става студено. Искаш ли да останеш в тази спалня тази вечер?

— Зависи къде ще спиш ти. Единственото ми желание е да бъда с теб.

Норт се изправи, приближи се до нея и обхвана лицето и в големите си ръце.

— Освен че харесвам ума ти, харесвам и теб самата, Каролайн Найтингейл. Ти си наистина чудесна.

И той започна да я целува. Каролайн мислеше, че след този кошмарен ден е на края на силите си. Толкова беше уморена, че се бе подпряла на таблата на леглото. Умората й обаче изчезна като лош сън. Усети, че се изпълва с енергия, започна да й се иска да танцува и да го целува, докато той застене от удоволствие.

Норт я обърна, повдигна косите й и се наведе, за да я хапе лекичко и да прокарва езика си по ушите и шията й.

— Много добре, съпруго моя, всъщност чудесно…

Тя подскочи, когато езикът му погали лекичко ухото й.

— Искам да те погледам — каза тя, като се изви назад. — Целия, всичко, моля те.

Младият мъж вдигна високо едната си вежда.

— Искаш ме отново гол ли? Зависещ от благоволението ти? Както снощи?

Тя кимна с най-сериозен вид.

— Мисля, че това ми действа добре. Да, нека не бързаме, за да не се изнервям и да не хукна ужасена от спалнята. Имам да разгледам толкова много неща по теб, Норт.

Той я потупа по лицето и отстъпи крачка назад. Само след три минути вече стоеше гол пред нея и й се усмихваше, с ръце, прибрани зад гърба си.

— Ето ме, Каролайн, твой съм. Какво ще ме накараш да сторя, за да ти доставя удоволствие?

Очите й горяха от нетърпение и възбуда. Ръцете я сърбяха от желание да го докосне.

— Легни на леглото, Норт, по гръб.

След като се разположи в центъра на огромния креват, лорд Чилтън рече:

— Искаш ли да вържеш ръцете ми за таблата?

Жена му въпросително наклони на една страна глава.

— Защо?

Той се разсмя и тя разбра, че причината беше невинността й.

— За да бъда напълно на твое разположение. За да не мога ненадейно да те съборя на гръб и да те имам, да те надвия, благодарение на мъжката си сила, и да те уплаша. По-силен съм от теб и тъй като съм мъж, мога да бъда обхванат от страст.

— Аз също — отвърна тя. — Не знам още почти нищо за страстта, Норт. Къде са копринените ти шалчета?

Двамата се смееха, докато тя връзваше хлабаво китките му за таблата на леглото.

— Така, сега вече си в моя власт, Норт Найтингейл.

— Като че си много доволна от себе си?

— Да не би да съжаляваш, че ми предостави тази власт?

— Не, мислех, че ще трябва да напиша свой наръчник за младоженци. Да ги успокоя, че ако през втората брачна нощ жена им иска да ги върже, това е повече от чудесно. Да ги уверя, че няма причина да се тревожат, ако невестата им прескочи през стената на градината или започне да разучава „Френските сюити“ на Бах във ваната. Просто трябва да задоволяват всички желания на своята дама.

— Звучи много добре.

Каролайн слезе от леглото, запали още няколко свещи и започна да се съблича. Очите й светеха от вълнение. Знаеше, че възбужда и него. Когато долната й риза падна на пода, Норт вече дишаше тежко.

— Каролайн — каза само той.

Опита се да освободи китките си, но се отказа. Разбра, че това наистина го забавлява много. Членът му беше твърд като карарския мрамор на камината, а сърцето му се блъскаше в гърдите. Никога не бе предполагал, че една съпруга може да бъде толкова ентусиазирана по въпросите, засягащи брачното ложе, толкова изпълнена с любопитство и желание да му достави удоволствие.

— Косата ми — каза тя и застана пред него, със съзнанието, че го подлудява от страст, като вадеше фибите и прокарваше пръсти през косите си. После вдигна ръце, разтърси глава и каза:

— Сега вече съм готова да ви обърна внимание, милорд.

Той се отпусна на възглавницата и затвори очи. Знаеше, че тя го наблюдава, че го изучава, и толкова силно искаше да усети ръцете й върху тялото си и устните й върху своите, че му идеше да вика.

Усети дланите й върху гърдите си и замръзна, после върху корема си и изохка. Ръцете й се плъзнаха отстрани по тялото му и той се изви като дъга.

Не можеше да се владее повече.

— Каролайн, скъпа, трябва да престанеш веднага, моля те.

Вместо да спре, тя се наведе и го целуна. Той замря от шока, от бушуващите в него емоции и се надигна. Дланите й отново бяха върху гърдите му.

— Щастлива съм, че си ми съпруг, Норт.

Гръдният му кош се надигаше лудо. Отвори очи и я погледна. Очите й бяха по-зелени от блатистата трева на източния склон. Устните и бяха леко разтворени и на него му се прииска да ги целува, докато и двамата се строполят от задушаване.

— Ще ме пуснеш ли вече, Каролайн?

— Не мисля да го правя. Искам да те целувам и да те докосвам. Страхувам се да не объркам реда. Струва ми се, че е по-вълнуващо да се започне от върха на планината отколкото от, ъ-ъ, средата й.

— Да — отвърна той, усети ръцете й отново върху себе си и потръпна. — Това отново е привлекателният начин, по който разсъждаваш.

— Бих започнала с красивата ти уста, Норт.

Коленичила до него, с коси, висящи край дясното й рамо, Каролайн се наведе към него и го целуна. Езикът й докосна леко долната му устна. Имаше вид като че знае точно какво нека да направи. Той нямаше нищо против, въпреки че му беше изключително трудно да се въздържа повече. Този път тя го целуна по-уверено и когато езикът й се вмъкна между устните му, той помисли, че ще експлодира. Каролайн се отдръпна и се загледа в лицето, а после и в тялото му.