Катрин Каултър - Лорд Найтингейл

В продължение на няколко секунди той не разбираше какво има предвид Каролайн, съзнанието му беше обсебено прекалено силно от други мисли.

— Не, не пропуснах нито една стъпка. Но можех да направя всяко едно стъпало доста по-стръмно. И така щеше да ни бъде нужно много повече време, докато стигнем върха. Какво мислиш по този въпрос?

— Мисля — измърка Каролайн, като го целуна по шията, — че си напълно способен и сам да изнамериш други стъпала и стъпки, кривващи встрани от описаните в книгата. Сигурна съм, че няма да бъдат по-малко интересни. Изключено е да са описани всички възможности. Ти си невероятен любовник, Норт! Толкова си изобретателен…

— Такъв съм. — Целуна я, търколи се отгоре й и я притисна към себе си. — „Кривване встрани“, а? Ще пробваме някое от тях утре сутринта, съгласна ли си?

— Аз също ще се понапъна по този въпрос. Толкова се радвам, че не се наложи да се омъжа за Оуен или Бенет — промълви тя и в следващия миг вече беше заспала.

Той я целуна по косите, успя да се надигне достатъчно, за да духне свещта върху масичката, и отново се притисна до нея. Не беше спал с жена от дълго време.

А никога преди не беше го правил със съпруга. Тя сега беше точно това — неговата съпруга, и той й беше доставил върховно удоволствие. Беше добре изпълнено от негова страна. Не се бе държал като тъпанар, въпреки че не беше твърде далеч от това.

„Кривване встрани с много индивидуални хрумвания за нови стъпки.“ Успя само да се усмихне на тази мисъл, преди на свой ред също да потъне в дълбок сън.

Когато на следващата сутрин Норт се събуди, той откри, че е сам. Сети се за лицето на някакво чудовище, което жена му бе видяла през прозореца миналата нощ, рязко седна в леглото и извика:

— Каролайн!

Никакъв отговор. Обърна се и видя, че вратата, свързваща стаите им, беше отворена. Извика името й отново, но пак без да получи отговор. Намръщи се и погледна към стенния часовник. Нямаше още осем часът.

Проклятие! Беше искал като се събуди да я целува, докато и тя се събуди на свой ред, а после да я люби до забрава. Отметна завивките, стана и се протегна.

Още се протягаше, когато вратата се отвори и през нея се показа Триджийгъл, вдървен като дъска и с вид на викарий, попаднал в бордей.

Норт се намръщи.

— Какво, по дяволите, искаш, Триджийгъл? Къде е жена ми?

— Съпругата ви е с тях, милорд. Те са тук, и трите, и това е недопустимо. Не сме свикнали на подобно нещо. Това е домът на рода Найтингейл, дом само за мъже, а не хан за Марии Магдалени.

Норт примигна при тези хапливи думи, а после се усмихна.

— От всичко това разбирам, че нашите три бременни дами са пристигнали. Каролайн с тях ли е?

— Да, милорд. Настоя мистър Полгрейн да им приготви доста обилна закуска, защото трябвало да поддържат силите си. Милорд, позволихме им да присъстват на сватбената ви церемония, допуснахме дори да останат на тържествения обяд, приготвен ненадминато от мистър Полгрейн. Но после, естествено, те си тръгнаха, за да се върнат там, където им е мястото.

Триджийгъл си пое шумно въздух.

— Милорд, какво правят тук, в Маунт Хок, в този мъжки дом, трите бременни дами, в седем и четиридесет и пет сутринта?

— Ами, Триджийгъл, те се местят да живеят тук. Не ти ли го казах вчера?

Норт си помисли, че икономът му ще загуби съзнание. Крайниците му затрепериха като на паралитик, а лицето му придоби мъртвешки цвят.

— Кажи на Тими да ми донесе вода за къпане, Триджийгъл. И се стегни, човече. Няма да бъде чак толкова лошо. Мисля, че вие и тримата скоро ще бъдете доволни да чувате женски гласове и смях.

— Абсурд, милорд.

Норт се засмя и продължи да се смее. Внезапно спря, давайки си сметка какво нрави. Започваше да му става навик. А когато не го плашеше, смехът го караше да се чувства много добре.

Когато не след дълго влезе в салона за закуска, Норт се спря на прага и се вторачи в присъстващите. Поради незнание Каролайн беше седнала на неговия стол. От лявата и от дясната й страна и срещу нея, около масата бяха насядали и трите бременни дами. Всички бъбреха весело, очевидно в добро настроение. Е, за Каролайн това разположение на духа беше съвсем естествено, като се има предвид колко добре се бе справил през първата им брачна нощ. Може би в най-близко бъдеще бременните дами в стаята за закуска щяха да станат четири? Това накара Норт да се усмихне. След това обаче се намръщи, защото, колкото и странно да бе, тази мисъл стана причина в съзнанието му да се появят образите на мъж и жена, които си крещяха един на друг. После единият от тях започваше да ридае и всичко това се губеше далече в миналото. Норт си даде сметка, че тези ужасни сцени вече отдавна трябваше да бъдат забравени. Знаеше дълбоко в себе си, че участниците в тях бяха неговите родители. Мразеше да си спомня. Решително отстранил неприятните картини от съзнанието си, лорд Чилтън влезе в стаята.

— Добро утро, дами — поздрави ги той, като кимна на всяка една от тях. — Харесва ли ви закуската?

— Всичко е прекрасно, Норт — обади се Каролайн и му се усмихна безсрамно. — Полгрейн дори се появи на три пъти, за да се увери, че уменията му са спечелили колективното ни одобрение. Да ти налея ли кафе?

Той кимна и занесе чинията си до бюфета. Остана изумен от богатия избор от блюда. Полгрейн беше надминал себе си. Защо ли го бе направил? Както пушената херинга, така и беконът имаха дяволски апетитен вид. Бърканите яйца изглеждаха по-пухкави от летни облачета, ухаещите препечени филийки радваха окото със златистото си кафяво, а бурканчетата с масло и сладко бяха пълни догоре. Имаше дори орехови кифлички!

Той се обърна и видя, че Каролайн го гледаше с широка усмивка на лицето.

— Чудиш се защо всичко има такъв прекрасен вид, ли? Не е като храна за кучета и гълъбови курешки.

— Как го направи?

— Казах на Кум да предупреди Полгрейн, че ако закуската не бъде достойна за дома на един виконт, ще моля трите бременни дами да отидат в кухнята, за да му помогнат, защото очевидно не знае как трябва да се готви. Помислих си, че Кум ще ме халоса по главата с онази грозна китайска ваза от гостната, но той успя да овладее.

— Той, слава Богу, умее да се контролира.

Внезапно тя сведе поглед към бърканите яйца и потърка върха на пантофката си по килима. Като я наблюдаваше с крайчеца на окото си, Норт взе най-голямата орехова кифличка от добре излъскания сребърен поднос и каза с глас — толкова прелъстителен, че почти разтопи маслото върху кифлата му:

— Липсваше ми тази сутрин, Каролайн. Имах доста интересни планове, свързани с прекрасната ти особа, когато се събудих. Толкова голяма част от нея все още не е получила нужното внимание от моя страна…

След многозначителна пауза въздъхна дълбоко и продължи:

— Не трябваше да ме оставяш. Според книгата, която изучавах снощи, просто не се прави така — да зарежеш новия си съпруг, преди да се е събудил. Това би го накарало да си помисли, че нещо е сгрешил, разбираш ли? Като например, че не ти е харесал през първата брачна нощ и поради тази причини си го изоставила, за да поставяш до безкрайност под съмнение неговата сексуална техника.

Когато най-после Норт докара до някакъв приличен завършек тирадата си, Каролайн бе вдигнала към него поглед, отворила от смайване уста.

— Всичко това си го измисляш сега, Норт Найтингейл!

— Ни най-малко. Нахрани ли се вече, скъпа моя?

— Да — отвърна тя. — А сега трябва да помогна на моите момичета да се настанят по стаите си. О, Боже, седнала съм на твоя стол! Извинявай, нямах представа.

Младата жена започна да мести съдовете и сребърните си прибори, докато той я гледаше, стиснал своята чиния в ръка, и се смееше ли, смееше.

— Създаваш у гостите ни много лошо впечатление за мене — рече през рамо тя.

— О, не, мис Каролайн — обади се Алис. — Никога не съм си представяла, че една дама може да си прекарва толкова добре с един джентълмен.

За миг настана мълчание, но само за миг. Мери Патриша разбиращо потупа ръката на Алис, а Каролайн каза припряно:

— Мисля вече да ви покажа стаите. Наистина са удобни и комфортни.

Норт подхвърли, между другото:

— В книгата се твърди и следното: ако изоставиш новия си съпруг веднага след закуска, това също би го поставило пред опасността да се усъмни в своите способности.

Този път Каролайн не се хвана на въдицата му, въпреки че сценката бе изиграна превъзходно. Как е могла изобщо някога да мисли, че е мрачен, раздразнителен и намусен? Тя се приближи плътно до него, така че да не бъде чута от Алис, Евелин и Мери Патриша.

— Попитах Триджийгъл за чудовището пред прозореца ми снощи. Погледнах го право в очите и го попитах.

— Е, и?

— По лицето му не трепка дори едно мускулче. Но мисля, че е разполагал с достатъчно години, за да овладее до съвършенство изкуството да се прави на невинен.

— Чуй какво ще ти кажа: остави ме да огледам наоколо и тогава ще се допитам до Кум и Полгрейн.

— Желая ти късмет. Те обаче са много печени, Норт, наистина много.

— Но ти се справи с тях, Каролайн.

Тя наклони глава на една страна и го изгледа лукаво.

— Не живеят ли вече четири дами в Маунт Хок? А какво ли ще стане, когато пристигнат и прислужниците?