— Това е една от онези истории, за които се говори отново и отново, в продължение на години, по време на студените зимни вечери. О, героят идва на себе си. Искаше ми се да страда поне малко, докато го шиех.

— Бенджи, що за думи? Ти си лекар! — смъмри го сестра му.

— Този пияница заслужава някакво наказание за това, което се е опитал да направи. Не мислиш ли така?

Бенет изохка и се опита да се измести.

— Не мърдай — каза доктор Трийт. — Почти свърших. Ако искаш, охкай, но не мърдай.

Когато всичко свърши, Бенет се огледа и видя седящата до леглото Каролайн.

— Ти — рече той, като докосна леко с върховете на пръстите бодящата го глава, — ти ме удари с тази табуретка.

— Ако имах пистолет, щях да те застрелям. Какво жалко подобие на мъж си ти…

— Чуй ме, Каролайн, малката мръсница си го искаше. Тя ми беше навита, тя…

Младата жена вдигна табуретката, която стоеше до големия стол край камината, и се обърна към него.

— Още нещо, Бенет?

Той погледна към табуретката и вдигна рамене.

— Мисли каквото си искаш. А сега ме остави на мира. И без това ребрата ми изгарят от болка.

Доктор Трийт не предложи на пациента си никакъв лауданум. Посъветва го да остане на легло в продължение на няколко дни.

— Никакво пиене и никакви жени — предупреди го й. — В противен случай може да получиш инфекция, мозъчната инфекция най-често завършва със смърт.

— Добре му го казахте — каза Каролайн на доктор Трийт, когато излязоха в коридора.

Той се подсмихна.

— А сега, Каролайн, искам да прегледам и вас, за да бъда сигурен, че всичко е наред.

— Мен ли? Чувствам се отлично, доктор Трийт. По-добре вижте Алис.

— Ще го сторя, след като свърша с вас. Бес ще отиде при нея още сега и ще започне прегледа.

Сестра му се усмихна, кимна и пое но коридора към стаята на момичето.

— Е, скъпа, елате, — когато влязоха в спалнята й, доктор Трийт й каза да легне на леглото. Преслуша сърцето й и с това прегледът приключи. Той се изпъна като струна и започна без предисловия:

— Това ме притеснява ужасно, Каролайн, както съм сигурен, че притеснява и вас. Двамата с Норт ще се ожените утре. Не мисля…

Тя го прекъсна с категоричен жест на ръката си.

— Не се притеснявайте, доктор Трийт, знам какво правя. Сам ще се убедите в това. По една случайност и двете с Алис сритахме Бенет здраво по ребрата. Искрено се радвам, че го боли.

После се разсмя, прегърна го и спонтанно го целуна по бузата.

— Не се притеснявайте, моля ви.

Бес Трийт се обади от вратата:

— Алис се чувства прекрасно. Няма спазми, само е нервна, но след случилото се това е съвсем нормално Ще й даваш ли нещо подсилващо?

— Не, само капка лауданум в млякото. Така ще заспи веднага.

След като Бес и Бенджамин Трийт си тръгнаха, Каролайн, заедно с напълно разсънената мисис Трибо, следваща я по петите, провери дали входната врата и прозорците на първия етаж бяха добре затворени и заключени.

— Разбира се, щом Бенет Пенроуз живее тук и има ключове за всякъде, това е излишно — каза младата жена. — Но все пак се чувствам по-добре след тези охранителни мерки.

После Каролайн изпрати мисис Трибо да си ляга, зави грижливо Алис и пожела лека нощ на Евелин и Мери Патриша. Когато се озова отново в стаята си, въздъхна с облекчение и бързо затвори вратата след себе си. Протегна се и потърка тила си. Чувстваше се толкова изтощена… Започна да развързва колана на пеньоара си, когато чу тих мъжки глас зад гърба си:

— Моля ви, не се събличайте, мис Каролайн.

Тя мигом се завъртя, ококорила очи и притиснала ръка до сърцето си.

— Едва не изскочих от кожата си! Флаш Сейвъри, как се озовахте тук?

— О, тук съм вече от доста време. Не исках да се показвам, за което имам съображения. Дойдох, за да претърся стаята на Бенет. Била сте го цапардосала, Каролайн. Правилно ли съм разбрал?

— Съвсем. Опита се да изнасили Алис. Тя е само на четиринайсет години, Флаш, само на четиринайсет. И вече е бременна. Казах и да го ритне здраво в ребрата. Това я накара да се почувства по-добре, даде й известни усещане за сила.

— Много добре е направила. А къде е Оуен?

— Оуен? Изпратих го да повика доктор Трийт и съвсем го забравих. Не е ли тук?

— Не съм го видял.

Каролайн се усмихна дяволито.

— Знам къде е. Би трябвало вече да чуваме… — Тя млъкна и се усмихна при звука на мъжките гласове.

— Довел е Негова светлост — каза Флаш. — Умен мъж е този Оуен. Годеникът ви, изглежда, е вбесен.

Норт беше повече от вбесен. Той отвори рязко вратата на стаята, видя облечената с пеньоар и с пръсната край лицето и по гърба коса Каролайн, и извика:

— Какви, в името на ада, ги вършиш, Каролайн Дъруент-Джоунс? Проклятие! Не мога да те оставя за един час, без ла се забъркаш в някоя каша! Искаш косите ми да посивеят, преди да навърша трийсет години ли? Флаш? Какво, но дяволите, правиш в спалнята на Каролайн. Копеленце, ако си я докоснал…

Младата жена се разсмя и тръгна към него. Обви ръце около врата му и само след миг той последва примера й, притискайки я силно.

— Всичко е наред, Норт. Всичко е наред. Иска ми се Оуен да ми беше казал, че ще те води. Щях да го разубедя. Въпреки това, радвам се, че дойде. Божичко, все още дишаш тежко.

Тя го целуна, тук, пред Флаш и Оуен. Беше нежна, целомъдрена целувка, която обаче премина като светкавица през тялото му.

Той взе ръцете й в своите и я отдели от себе си.

— Кажи ми какво, по дяволите, става тук? И какво прави точи усмихнат негодник в спалнята ти?

— Защо не слезем долу и да ви налея по чашка бренди?

След две чаши бренди и много въпроси Норт се успокои. Той остана известно време мълчалив, мръщейки се на ботушите си, а носле каза:

— Да вървим, Флаш. Ще претърсим заедно стаята на този мухльо. Ако открием нещо, направо ще го изхвърлим през прозореца.

— Планът ми се струва много добър — съгласи се Флаш. — Мръсникът му с мръсник, да се опита да стори подобно нещо на толкова малко момиче!

— Аз ще ви помогна — обади се Оуен.

— Съгласен съм. А ти, Каролайн, си лягай. Та ние ще се женим само след шест часа! Не бих бил много радостен, ако булката ми захърка по време на церемонията. Или пък след това, всъщност, преди да сме…

— Норт!

Флаш Сейвъри се ухили до уши.

— Капитана винаги се опитва да накара лейди Виктория да се изчерви, а тя му крещи и понякога го удря с юмруци по корема.

— Чу ли това, Норт? Затова е по-добре да внимаваш със скандалния си език.

— А ти, Каролайн…

— Норт, замълчи.

В продължение на цели трийсет минути тримата мъже претърсваха спалнята на Бенет. Единственият звук в стаята бе похъркването на обитателя й. Флаш откри малка правоъгълна кутия, върху която се мъдреха чифт вечерни обувки на Бенет.

— Охо, питам се какво ли има вътре. Норт взе кутията и я отвори.

— Писма — рече той. — Тук има поне десетина писма.

Извади едно от тях и разгъна листа.

— Ама че дяволска работа! — възкликна той. — Няма да повярвате.

Флаш взе на свой ред писмото, прочете го и въздъхна разочарован:

— Е, това писмо повече или по-малко оневинява нашия човек, нали?

— Да — отвърна Норт. — Проклятие! Излиза, че в дните около смъртта на Елинор Пенроуз той е бил в Лондон, ако се вярва на написаното. А според мен няма причина да не му вярваме.

— Жалко, той беше обещаващ заподозрян — въздъхна отново Флаш. — Възлагах му големи надежди.

— Сега къде отиваме, милорд?

— Вкъщи, по леглата, Флаш. Днес ще се женя.

Двадесета глава

В десет часа на следващата сутрин, в гостната на Маунт Хок епископ Хортън от Труро ожени Фредерик Норт Найтингейл, барон Маунт Хок и виконт Чилтън, за мис Каролайн Ейдън Хандерсън Дъруент-Джоунс. Церемонията продължи точно осем минути и половина. Последните пет минути и половина от нея бяха проведени със затворени очи — епископ Хортън се молеше. Започна с възхвала на метафоричното бракосъчетание на Адам и Ева, премина плавно към християнските цели на брака, след което скочи още по-напред, към бъдещето на Норт и Каролайн и техните деца, които, ако Бог пожелаеше, щяха на свой ред да си намерят също такива достойни съпрузи или съпруги.

Когато Божият служител реши, че е бил толкова изчерпателен, колкото и безупречен в провеждането на церемонията, той се усмихна сияйно на двамата младоженци и попита дали някой иска да вземе думата, за да се противопостави срещу сключването на този брак. За всеобщо облекчение никой не се помръдна, в това число и мистър Фолкс.

Норт целуна булката, след като епископ Хортън затвори Библията си и му кимна. Целувката беше много кратка, много целомъдрена.

Прислугата на Маунт Хок — само от мъжки пол — стоеше в единия край на всекидневната, а обитателите на Скрилейди Хол — само жени, с изключение на момчето от конюшнята, Робин — на другия. Присъстваха и местни жители, най-видните сред които бяха мисис Фрийли, мистър Пийтрий, Бес и Бенджамин Трийт, мистър Броугън и семейство Карстеърс. Мисис Фрийли през цялото време бе говорила дискретно зад ръката си, коментирайки роклята на булката и леката й пудра за лице, бързината, с която се бе оженила младата двойка и че младоженката била слаба като релса, което било хубаво, нали? Всички присъстващи, естествено, чуваха неспирния й шепот.

Все пак Каролайн беше доволна от мнението на мисис Фрийли за роклята й. Беше семпла и елегантна, ушита от мек атлаз с цвят на слонова кост, опасана под гърдите с панделка. В кестенявите й коси бяха вплетени нежни бели цветчета, които като че грееха на ярката слънчева светлина, нахлуваща във всекидневната. Дрехата беше с ниска талия, а под корсажа имаше ленена шемизетка, също с цвят на слонова кост. Каролайн не носеше було. Висока и стройна, усмихната и сияеща, тя заискряваше цялата, когато погледнеше към съпруга си.