— Права сте. Мили Боже, абсолютно сте права!

— Казвах същото и на леля ви Елинор. Предполагам, че след този разговор тя реши да се омъжи за доктор Трийт. Горката жена…

Каролайн я изгледа смаяна.

— Но той не е споменавал, че й е направил предложение.

— Предполагам, че не е успял, обаче искаше да се ожени за нея. На всички беше ясно като бял ден. Но бедната ви леля бе убита наскоро след това. Тя беше толкова забавна и винаги в добро настроение, беше й безразлично дали денят е сух или дъждовен. Вдъхваше живот на всичко, с което се захващаше. Бедната Ели поч…

Каролайн се загледа след мисис Трибо, която забърза нататък и се развика след Дъмплинг, момичето, което помагаше на готвачката:

— Сега пък излизаш ли, Дъмплинг! Внимавай, ще разлееш млякото. По-внимателно, момиче! А-а, заслужаваш да те напляскам за това!

После се обърна отново към Каролайн и каза:

— Добротата си е доброта, но се обзалагам, че дори Бес Трийт понякога е подръпвала ушите на прислугата си. Дъмплинг! Ама че си непохватна!

* * *

Каролайн се качи на четвъртия етаж, където бе настанила шивачката, пристигнала от Тревелъс.

Уигинс щеше да остане в имението около две седмици, за да ушие дрехи за всички. Тя беше весела едрогърдеста жена без абсолютно никакъв вкус. Добре че Мери Патриша беше надарена с фин усет за тези неща и успяваше да посмекчи прекалено цветистите идеи на Евелин. Именно тя се беше заела с избора на платовете и моделите за трите. Съгласи се да наглежда изработката и на няколкото рокли за Каролайн.

Каролайн остави Мери Патриша и Евелин да спорят особено грозния червеникавокафяв нюанс в цвета на една от роклите. Слезе на първия етаж и се озова лице в лице с Бенет Пенроуз.

— Добър ден, братовчеде — поздрави тя и продължи към малката стая в задната част на къщата, която бе избрала за свой работен кабинет.

— Искам да говоря с теб, Каролайн.

Тя отвърна през рамо:

— Аз също искам да си поприказваме. Ела с мен, Бенет.

Знаеше, че не му е приятно да я вижда седнала зад бюрото. Слънцето светеше зад гърба й и го заслепяваше, но на нея не й пукаше за това.

— Нашите три дами са вече тук, Бенет — започна без въведение тя. — Трябва да бъдеш учтив към всички тях. Моля те, внимавай да не ги стреснеш с нещо, особено Алис, която е много млада и жестоко изплашена от целия мъжки род.

— Защо тогава си е вдигнала полите, щом е била толкова изплашена от мъжете?

— Бенет — каза братовчедка му, като се опитваше да губи търпение. — Алис е на четиринайсет години. Била е изнасилена от трима мъже, които вероятно са били пияни. Тя е още дете, а сега на всичкото отгоре е бременна. Трябва да бъдеш изключително внимателен, когато си край нея.

Младият мъж изпъна презрително рамене. Искаше й се да го смачка, но вместо това рече:

— Скрилейдн Хол е тяхното убежище, а вече — и техен дом. Тук те са защитени от неприятности и заплахи. Разбираш ли ме?

Той продължи да мълчи.

— Бенет, можеш да си отидеш, ако желаеш.

— Ще ми дадеш ли пари, за да си отида, Каролайн? Би могла, знаеш ли? Няма да се откажа от дела си от тук, но ако ми осигуриш някакви приходи от всичките пари, които наследи, тогава с радост ще се махна.

Това беше идея, и то много добра. Но тя знаеше, че леля й се бе надявала, че Бенет би могъл да се промени към по-добро. Очевидно Елинор не бе проявила далновидност в този случай. Но въпреки това трябваше да опита.

Тя въздъхна.

— Не. Защо не се захванеш с някаква работа? Не си глупав, но си адски мързелив.

— Аз съм джентълмен.

— И да не би това да означава, че трябва да се местиш от кълка на кълка и да се наливаш до смърт в кръчмата на мисис Фрийли? Съмнявам се, че Норт би определил това поведение като подходящо за един джентълмен.

— Той има пари, а аз нямам.

— Не е имал никакви пари, докато не с наследил титлата. Отишъл е в армията на шестнайсетгодишна възраст. Правил е нещо полезно и се е издържал сам.

— Наполеон си отиде. Вече не е необходимо да се ходи в армията. Освен това ще трябва да си купя офицерско звание. Можеш ли да ми дадеш седем-осемстотин лири за тази цел?

— С какво искаш да се занимаваш, Бенет?

Той стана и тръгна към дългите прозорци, през които се виждаше прекрасна вътрешна градина. Най-после отвърна:

— Искам да се оженя за богата наследница.

Е, това все пак беше нещо.

— И какво трябва да направи човек, за да се ожени за богата наследница?

— В този забравен от Бога край няма много от тях, сигурен съм в това. Трябва да отида в Лондон, за да открия дъщерята на някой богат гражданин. Потеклото ми е чудесно, макар и да нямам титла. Да, единственото, което ми е нужно, е някакъв капитал и до шест месеца ще бъда женен.

— Така, значи искаш да ти заема пари. Инвестиция в лова на невеста.

— Да — отвърна младият мъж и се обърна към братовчедката си, за да я вижда. Смея да твърдя, че пет хиляди лири ще свършат работа. Ще ти ги върна с десет процента лихва след, да речем, осем месеца. Може би тогава ще откупиш моята половина от всичко, което притежавам тук. Господ ми е свидетел, че последното, което искам да правя, е да се грижа за бременни мръсници. Това предложение изглежда ли ти приемливо?

Каролайн не знаеше какво да каже, а обикновено думите се надпреварваха да излизат от устата й. Гледаше безмълвно Бенет и се питаше що за човек беше той. Най-после заяви:

— Ще помисля по този въпрос. Междувременно защо не се опиташ да свършиш нещо полезно?

— И какво трябва да правя? Да се срещам с отегчителни фермери и да се занимавам с поправките на чифлиците им? Може би ще трябва да се насилвам и да слушам дрънканиците им за слабата реколта, която пак изгнила на полето заради дъждовете? Или искаш да съчувствам на Дъмбартън, че господарят му е жена, а не мъж? А може би да записвам имената на разни глупаци в счетоводната ни книга? Да губя времето си в калаените мини и да лижа подметките на онзи Пийтрий, както ти накара Оуен да прави? О, да, видях го да се разхожда край Хуийл Кити в компанията на гадния управител. Държеше се като глупав ученик, целият в слух.

— Ако се ожениш за богата наследница, Бенет, от теб пак ще се очаква да вършиш нещо полезно. Ако тя има някакво имение, ще бъде твое задължение всичко в него да върви добре. Ако пък семейството на съпругата ти бъде банкерско, от теб ще се очаква да овладееш този занаят.

— Ще наеме управител на имението. Колкото до банковото дело, намерението ми да стъпвам в града не е по-голямо от това да ходя в Америка. Повтарям ти, Каролайн, аз съм джентълмен. Джентълмените не се нуждаят от професия.

Тя се изправи и се подпря с длани върху бюрото.

— Пълен глупак си, Бенет! Но въпреки това ще помисля по въпроса за заема. Все пак не ми се вярва, че ще ти дам пари, за да прикоткаш някое глупаво момиче да се омъжи за теб.

— В такъв случай никога няма да се отървеш от мен, Каролайн. Този дом е точно толкова мои, колкото и твой. На горния етаж има три бременни уличници. След като се окучат, е, може и аз да се позабавлявам с тях. Тогава може би няма да се чувствам толкова отегчен.

Той се обърна и излезе от стаята, като си подсвиркваше, все едно, че нямаше абсолютно никакви грижи. Дявол да го вземе. Какво щеше да прави с него?

* * *

— Е, Каролайн, какво се е случило? Изглеждаш така, като че се готвиш да застреляш някого.

Тя крачеше напред-назад из всекидневната на Норт все още задушаваща се от гняв.

— Да! Бенет! — отвърна тя, като се опитваше да овладее треперенето на гласа си.

Спря за миг и отново продължи нервно да ходи из стаята.

Норт замръзна на място.

— Да не би това долно копеле да те е обидило?

Резкият му тон я накара да се закове на място. Ако тя беше една от обидените, това дали би могло да го вбеси? Може би… Младата жена се усмихна на домакина си, с широка красива усмивка, и на него му се при иска да бе държал затворена проклетата си уста. Колкото и странно да се стори това на Каролайн, гневът й към Бенет в миг се разнесе като дъждовен облак. Отговорът й вече съвсем не беше така разгорещен:

— Не, не ме е обидил, поне не директно. Поиска от мен пет хиляди лири, за да отиде в Лондон и да си потърси богата съпруга. После ми предложи да откупя неговата половина от наследството, което, естествено, ще му донесе доста пари. А той ще може да продължи да живее като пройдоха.

— Това не е всичко. То само щеше да те накара да се разсмееш, Каролайн. Хайде, кажи какво още има?

— Рече, че ако не му дам парите, щял да изчака моите дами „да се окучат, за да можел и той да им се порадва.“ Нарече ги уличници и мръсници. С две думи — държеше се като султан в харема си.

Норт откри, че отново е вперил поглед в повдигащата се гръд на събеседницата си. Пръстите го боляха от желание да я докосне, да мачка гърдите й, да ги държи в дланите си, да затвори очи, усетил мекото й тяло до своето. Опита се да се овладее и се изправи.

— Какво искаш да сторя с него?

— О, това не твой проблем, Норт. Прости ми, но бях толкова ядосана, че забравих за Реджайна. Тя обаче тръгна сама насам, без да съм й казала къде искам да отида. Какво друго направи на кобилата ми, освен че й смени името? Тя си е загубила ума по теб. Това е възмутително! Аз я обичам и я храня откакто се е родила само след няколко дни с теб цялата й вярност към мен изпари в… твоя полза.

— Наистина, защо не ми дадеш Реджайна.

— Не, няма. Защо Трийтоп не се влюби в мен? Отнасях се добре с него, дори му пеех. Но още щом те видя, се спусна към теб. Нямаше търпение да се отърве от мен. Не е честно.

— Наричай ме магьосник.

— Това може би би било справедливо, но все пак, само за конете…

— Каролайн, престани.

Тя въздъхна.

— О, това ще ти хареса. Кум едва не издъхна на място, когато отвори вратата и ме видя как удрям с камшика по ботушите си, представяйки си, че това е гърбът Бенет.