— Отокът също минава. Започнал е да спада. Тази сутрин боляла ли ви е главата?

— Не. Чувствам се все по-добре.

Пръстите му се плъзнаха по гърлото и раменете й. Той доближи ухо плътно до гърдите й и се заслуша в ударите на сърцето й.

— Изглежда напълно здрава.

— Бенджамин.

Каролайн отвори очи и видя Бес Трийт, застанала до брат си и също надвесена над нея.

Доктор Трийт взе ръката й в своята и стисна леко пръстите й.

— Прилича на Елинор, нали, Бес?

— Може би мъничко. Има солидна доза дяволитост в зелените си очи, но Елинор беше различна. Вечно се шегуваше и се смееше, и беше толкова красива. Каролайн ще трябва да порасне още, за да достигне нейния тип красота. Остави я да бъде сама себе си.

Лекарят се усмихна.

— Да, по своему е хубава, но в нея все пак има нещо, което ми напомня за Елинор.

Той се изправи, като все така не откъсваше поглед от младата жена.

— Негова светлост ми каза, че ще ви придружи до Скрилейди Хол още тази сутрин, ако разреша. Давам съгласието си. Отново сте здрава. Въпреки това ще дойда да ви видя и утре сутринта. Няма смисъл да рискуваме.

Бес Трийт й се усмихна и нежно потупа ръката й.

— Вие сте такава, каквато сте, мис Дъруент-Джоунс. Надявам се, че не сте разбрали думите ми погрешно Леля ви беше необикновена жена и всички я обичахме, особено брат ми. Аз също ще дойда утре сутринта. Пожелавам ви късмет с врабчетата.

— Какви врабчета?

— Бременните момичета — поясни доктор Трийт. — Сестра ми има интересно чувство за хумор.

Каролайн отпусна назад глава и притвори очи, наблюдавайки ги как си отиват. Норт не беше влязъл при нея заедно с доктор Трийт. Защо?

* * *

Попита го за това, докато той й помагаше да слезе по огромното стълбище на Маунт Хок. Нямаше нужда от подкрепата му, но й беше приятно да усеща допира на ръката му, да бъде близо до него. Питаше се дали и той усеща нещо или мъжката му страст се проявяваше само през вечерните часове.

— Имаше други неща, за които трябваше да се погрижа — отвърна лаконично лорд Чилтън, без да я погледне.

— Какви други неща?

Този път младият мъж се спря и вдигна очи.

— Не си спомням някое от тях да те е засягало. Не ти подхожда да си пъхаш носа в чуждите дела, Каролайн Защо питаш?

— Бих могла да предположа, че твоята мъжка прислуга те е помолила да разпиташ доктор Трийт за състоянието ми, след което да можеш да ги увериш, че съм напълно здрава и готова веднага да напусна имението.

— Това наистина се случи. Само погледни, Каролайн — всички те са се наредили, за да ти пожелаят от все сърце на добър път. Жалко, че не танцуват валс.

— Да пукнат дано… — промърмори под носа си тя, но Норт я чу и се засмя. Наистина й беше много приятен, този негов характерен дрезгав смях.

— Госпожицата си отива — обяви Триджийгъл, преди още да бе успяла да стигне най-ниското стъпало.

Прав сте — отвърна тя, — но се връщам за вечеря. Ще бъде чудесно, нали Кум?

— Смея да кажа, че ще бъде приятно — хладно произнесе Кум, — но се страхувам, че мистър Полгрейн има жесток пристъп на мигрена. Едни Господ знае какво ще вечеряме днес. Може би е по-разумно да изчакате, мис. Да, по-добре ще бъде тази вечер да уважите Скрилейди Хол с присъствието си.

Каролайн искрено се разсмя. Всички те бяха наистина олицетворение на вежливостта.

— Добре, но във всеки случай кажи на Полгрейн, че, макар и да се насладих неимоверно много на сардинените му глави, гостите ми едва не повърнаха при вида им.

— Определено това е твърде силна дума, мис — обади се Триджийгъл. — И със сигурност вулгарна в устата на една млада особа от женски пол. Може би „повдигна им се“ звучи малко по-добре. Ето, отворих вратата, за да излезете, а навън мистър Оуен е напълно готов да ви отведе от… да ви заведе у дома ви.

Каролайн не каза нищо повече. Вървеше мълчаливо до Норт надолу по широкото, много износено външно стълбище на Маунт Хок. Оуен чинно стоеше до някакъв стар кабриолет, в който бе впрегнат не по-малко стар късокрак кон.

— Господи, братовчеде, откъде изкопа това нещо?

— Добро утро. Каролайн, мисис Трибо настоя да бъдем много внимателни към теб, та това обяснява появата на тази реликва. Надявам се само колелата да не изхвърчат някъде по пътя.

Младата жена се обърна към домакина си и леко докосна ръкава му.

— Благодаря — каза простичко тя. Искаше й се да каже на Оуен да вземе престарялата бричка и да я закара в Лондон, или каквото и да е друго, което би й дало възможност да остане още малко с Норт. Вместо това тя попита:

— Ще дойдеш ли да вечеряш с нас тази вечер?

Той кимна утвърдително.

Каролайн се усмихна дяволито и докосна леко с длан брадичката му. После се вдигна на пръсти, целуна го по бузата, а езикът й лекичко докосна топлата му кожа и прошепна в ухото му:

— Това ще накара Полгрейн, Кум и Триджийгъл да треперят през следващия половин час.

Дишането му се бе учестило. Искаше да я има още в тази минута, тук, на външното стълбище, може би в двуколката, докато тя седи в скута му или е наведена напред, облегната на срещуположната седалка, с вдигнати над главата поли и фусти. Боже Господи, та двуколката имаше само една седалка! Колко бързо се бе превърнал в полуидиот, в разяждан от страст глупак. Норт отправи към изкусителката си най-студения поглед, на който бе способен, и изсъска тихо:

— Проклета да си, Каролайн, значи го направи нарочно!

— Да, но беше приятно, Норт. До довечера. А сега трябва да се погрижа всичко да бъде наред за пристигането на моите бременни дами.

— Имай готовност — каза той — тази вечер тримата с Оуен да обсъдим какво ще правим с отвратителния му баща.

— Ъ-ъ, Норт — обади се Оуен, който междувременно се бе приближил, — хората ти не го държат в тъмница, нали?

— Не, той е в една стаичка ей там, в източното крило. Не му е много приятно, но не мога да го освободя, иначе ще хукне отново подир Каролайн.

— Ако е видял Каролайн да те целува, тогава трябва да е разбрал, че няма никакви шансове.

Норт трепна, като че бяха стреляли по него.

— Какво, по дяволите, значи това, Оуен?

— Ами, вие двамата… Начинът, по който Каролайн те гледа, и това, че винаги се усмихва, когато си до нея, и това, че винаги те докосва, стига да си достатъчно близо. А на тебе, Норт, очите ти стават съвсем тъмни, когато тя е наоколо, и я гледаш, както човек би гледал към храна, ако е гладувал цяла седмица. Та, напълно очевидно е за всички, че, е, добре де, т.е…

— Нищо не е очевидно за никого — обади се Каролайн, решително хвана братовчед си за лакътя и го поведе към двуколката. — Ти ли ще караш, Оуен, или аз?

Оуен се бе втренчил в източното крило на зданието. Тялото му внезапно се бе втвърдило и напрегнало като на някоя стара мома при гледката на два чифтосващи се коня.

— Мислиш ли, че ни наблюдава?

— Надявам се — отвърна тя, усмихна се и целуна леко по брадичката Оуен, а после за момент го прегърна силно.

Целуна го и по другата буза за равновесие.

— Така — рече със задоволство тя. — Нека да си мисли, че имам двама мъже.

— Каролайн!

— О, Оуен, не се дръж като превзета госпожица. Хайде да се връщаме вкъщи.

Младият мъж подкара крантата, а Каролайн, за собствена изненада, се обръща назад и погледна към Маунт Хок. Норт все още стоеше на стълбите и гледаше след тях. Тя вдигна ръка и му махна. Той се завъртя кръгом и забърза към крепостта.

Вероятно не я беше видял. Може би беше късоглед и не бе забелязал, че му маха.

Младата жена потръпна, когато обърна очи към четвъртия етаж на източното крило. Не можеше да си обясни защо, но бе сигурна, че Роланд Фолкс я наблюдаваше, изчакваше и кроеше нещо…

* * *

Каролайн гледаше трите момичета, за които сега беше отговорна единствено тя. Само едната от тях бе по-млада от нея — Алис, едва четиринадесетгодишна, чийто корем изглеждаше огромен в сравнение с тънкото й тяло. Малката беше много бледа и уплашена. За момент Каролайн усети толкова силен гняв, срещу мъжа, които бе изнасилил това толкова крехко същество, че остана неподвижна и безмълвна като статуя.

Когато успя да овладее яростта си, тя попита:

— Искаш ли още една бисквитка, Алис?

Този път вече се пазеше от резки движения. Когато минути преди това беше направила нещо подобно, бедната Алис за малко щеше да изскочи от наедрялото си тяло.

— Дават сила, а и се топят в устата. Мисис Трибо е на мнение, че трябва да понапълнееш малко.

— Благодаря, мис Каролайн — отвърна Алис, като говореше много бавно и предпазливо. — Наистина изглеждат чудесни.

Пръстите на момичето бяха толкова тънки и бели, че сините вени прозираха ясно под кожата й. Изглеждаше крехка като малката овчарка от дрезденски порцелан над камината.

Каролайн се обърна към Евелин. Девойката беше почти на двайсет години и бе прелъстена от младия господар в къщата, където слугувала. Когато разбрала, че бременна, същият господинчо уведомил любящия си баща, че Евелин е необуздана уличница, която нахълтала в спалнята и се пъхнала в леглото му, а сега се опитвала да го компрометира, за да се омъжи за него. Естествено, Евелин била уволнена, без да получи писмена препоръка. Не искала обаче да се върне при родителите си, защото и без това в малката къщичка в Маузхоул вече имало осем деца, а баща й съвсем не бил приятен, когато се напиел. Мис Елинор я открила, докато плачела горчиво, седнала самотна на морския бряг.

— Още една чаша чай, Евелин?

— Много ви благодаря, мис Каролайн. Това е истинска гощавка. По-скоро би трябвало да кажа, че е много мило от ваша страна да ни я предлагате. Не сте ли съгласна с мен, Мери Патриша?

— Абсолютно вярно, Евелин — отвърна Мери Патриша. — А и компанията е толкова изискана…

Каролайн се усмихна широко на Мери Патриша, чието присъствие определено се чувстваше. Тази млада жена бе на двайсет и две години и една от петте дъщери на свещеника на Дорсет. Тя беше гувернантка и на първото място, където беше работила, с две малки и много разглезени деца, които я тормозели страшно, господарят на дома я причакал в градината зад къщата и я изнасилил. „Един път — беше казала Мери Патриша, — само един път, а ето в какво положение се намирам сега. Животът ми е съсипан, не знам какво да правя с това бебе, което расте в утробата ми.“ Леля Елинор открила нещастната жена в една кръчма в Труро, където се опитвала да си намери работа като сервитьорка.