— Каролайн, събудете се! Съжалявам, детето ми, но не трябва да заспивате. Колко са пръстите сега?

— Пет. Много ми се спи, доктор Трийт. И не съм дете. Вече съм на деветнайсет и наследството ми става мое притежание, щом мистър Фолкс признае това. А ако все още настоява да се омъжа за него, за да разполага с парите ми, тогава ще го застрелям, въпреки че не ми се иска да ме обесят. Поне не още.

— Възхитително — обади се Норт. — Ще се погрижа тя да не заспива, доктор Трийт. Ще останете ли за през нощта, сър?

— Не мога, милорд. Мисис Трибоган започна да ражда. Раждането няма да бъде лесно и трябва да съм до нея. Ако се случи нещо, пратете някой от хората си.

Триджийгъл се появи на вратата и се изкашля.

— Милорд.

— Какво има?

— Появи се някакъв одърпан млад човек и иска някакви гвинеи.

— А, това е Трефек. Дай му шест гвинеи, Триджийгъл, но нито пенс повече, чуваш ли? Иначе Каролайн няма да е доволна от теб. Възможно е този нещастник да започне да вика и да твърди, че младата госпожица е обещала поне сто гвинеи. Бъди твърд. Шест гвинеи.

— Триджийгъл, не отстъпвайте в никакъв случай — намеси се Каролайн, като се опитваше да фокусира образа на красивия възрастен иконом.

Триджийгъл като че не чу забележката й и отвърна на господаря си:

— Да, милорд. Ъ-ъ, как се чувства младата особа, която е отново в Овалната стая?

— Всичко с нея ще бъде наред.

— Ако мога да изкажа мнение, сър, жалко, че се налага тя да бъде тук отново, след като е минало толкова малко време от предишната й визита.

Каролайн изохка от леглото си.

— Излез, Триджийгъл.

Доктор Трийт извика след него:

— Искам да поговоря с Полгрейн, Триджийгъл, за това какво трябва да й приготви за ядене.

— Може би, доктор Трийт, младата особа ще бъде в състояние да се върне в Скрилейди Хол, преди да се е наложило Полгрейн да приготвя храната.

— Не мисля. Хайде, Триджийгъл, бъди така добър.

Лекарят се обърна към пациентката си, потупа я лекичко по бузата и се усмихна.

— Виждам много от качествата на леля ви Елинор във вас. Тя беше прекрасна дама, толкова весела, толкова приятна и…

Очите му се замъглиха от сълзи. Каролайн, която отчаяно се опитваше да не заспи, не обмисли предварително думите си и спонтанно изтърси:

— Съжалявам, сър. Трябва да сте я обичал много.

— И все още я обичам.

— Аз също. Само ми се иска да бях я познавала така добре, както я познавахте вие.

* * *

След като лекарят и сестра му си тръгнаха, Норт седна до леглото на младата жена и забарабани леко с пръсти по брадичката си.

— Не заспивай.

— Няма. Защо не озаптиш пръстите си, Норт? За какво мислиш?

— Че ще разбия носа на оня безотговорен глупак Бенет Пенроуз.

— Остави тази работа на Оуен. Ако не се лъжа, сега той се е заврял в някой ъгъл и гризе ноктите си, потънал в отчаяние.

— Мислиш, че Оуен би могъл да се справи с Бенет?

Тя помълча за момент, преди да отговори.

— Да, така мисля. Оуен показа неподозирани досега качества. Това приятно ме изненада, защото бе наистина неочаквано. Струва ми се, че вече имам план. Трябва обаче да обмисля подробностите, но главата все още ме цепи ужасно.

— В такъв случай ще можеш да разрешиш всички тези проблеми сутринта.

— А какво ще правим с Фолкс?

Норт въздъхна.

— Проклет да съм, ако знам. Колебая се дали да не убия този мръсник. Освен това съм сигурен, че ако го депортираме, също няма да остане жив. Но ако го пуснем да си отиде, той просто отново ще се опита да те отвлече. Готов е да продаде душата си на дявола, за да постигне това. Трябва да призная, че изпитвам известно възхищение от този човек. Упорит е като хрътката, която имах като момче. Казваше се Догид.

— Шегуваш се, Норт. Догид22? За куче?

— Не, за хрътка. Това животно никога не се предаваше. Точно като Фолкс. Той вижда в теб своето спасение. И не може да бъде вразумен. Никога няма да се откажа от парите ти. Просто е убеден, че му принадлежат по право. Слушай, Каролайн, с колко пръста потупвам по мъжествената си брадичка?

— С всичките. Ръцете ти са много красиви, Норт.

— Благодаря. Искаш ли още ечемичена отвара?

— Тази от първата купичка имаше ужасен вкус. Мислиш ли, че Полгрейн е сложил отрова?

— О, той е наясно, че ако направи подобно нещо, ще го застрелям. Знам, че не е приятно, опитах този буламач. Този път казах на Полгрейн да сложи мед в отварата, така че вкусът й е значително по-добър.

Когато на следващата сутрин Оуен влезе в Розова стая, той тътреше краката си, отпуснал рамене и наведена глава.

— Боже, Оуен, стегни се! Изглеждаш като пребито куче или благородник, когото всеки момент ще гилотинират. Точно така, изправи рамене. Слушай сега, имам нужда от теб…

Само след миг той вирна глава и я погледна право в очите.

— Аз ли съм ти нужен, Каролайн?

— Не можеш да отречеш, че още снощи ми беше нужен и че без теб щях да бъда загубена. Така че защо да не ми потрябваш отново?

— Но всъщност Норт направи…

— Норт се опита, но ти ме спаси, спаси и неговата кожа. Ти отърва и двама ни. И престани да клатиш глава. Престани да се правиш на скромен. Не ти подхожда. А сега искам да ти направя едно предложение.

— Нещо във връзка с баща ми ли?

— Не. По-късно днес ще обсъдим какво да правим с него. Сега става въпрос единствено за теб, Оуен, единствено за теб. Слушай…

* * *

Два часа по-късно, вече в Скрилейди Хол, Оуен завари жертвата си — Бенет Пенроуз, в пушалнята. Беше седнал, неподвижен като статуя, в удобен широк стол. Оуен застана директно срещу него и премина веднага към темата, тъй като беше упражнявал речта си по целия път от Маунт Хок.

— Не трябваше да оставяте Каролайн сама, Пенроуз. Проявил сте се като глупак и тя за малко щеше да бъде принудена да се омъжи за баща ми.

Махмурлия от стабилното препиване предишната вечер, което би могло да убие и вол, Бенет чу думите на новодошлия, но единственото, което успя да направи, бе да изохка.

— Повтарям…

Бенет вдигна глава и измъчено погледна човека срещу себе си. Не му приличаше много на мъж, по-скоро беше на същата възраст, на каквато бе той самият при смъртта на чичо си. Посетителят обаче като че нямаше никакво намерение да си тръгва. Затова Бенет се лиши от тази надежда и каза:

— Не си правете труда да повтаряте отново всичко това. Каролайн може да се погрижи сама за себе си. Тя е добре, нали, въпреки всичките глупости, които изсипа отгоре ми снощи мисис Трибо. Боже, това ужасно момиче успява да си създаде повече неприятности от мен самия! Освен това тя ме изигра, така че не ми пука какво е станало с нея. Аз не съм й пазач. Пазач съм на три бременни момичета, гръм да ги удари всичките! Впрочем кой, по дяволите, сте вие?

— Братовчед на Каролайн, Оуен Фолкс. Не съм син на баща си. Е, син съм му, но не искам да се женя за нея. Ще живея тук и, ще и бъда съдружник при управлението на имението и калаените мини, както и в настойничеството на нещастните жени, които трябва да пристигнат в най-скоро време.

Бенет изпъшка.

— О, Господи! Това вече ми идва в повече. С Каролайн сте обединили силите си, така ли?

— Точно така. Напуснете, ако това не ви допада. Или ще започнете да помагате, или ще си тръгнете оттук!

— Вие, момко, нямате думата за нищо. — Махмурлукът на Бенет започваше да отстъпва място на гнева му. — Проклетата й леля вече ми причини достатъчно зло, а сега Каролайн върви по стъпките й. Ограбиха ме. Взеха ми Скрилейди Хол и рентите. Не получавам дори и пенс от нито една от калаените мини. Бях измамен. Няма обаче да се примиря с това. Онова, което се случи на леля Елинор, може да споходи и Каролайн. И ще ми се стори съвсем справедливо. Нямам нищо против да видя малката мошеничка, която се преструва на светица, върху ръба на скалата.

За свое собствено изумление и гордост Оуен се наведе над Бенет Пенроуз, сграбчи вратовръзката му, дръпна го, за да го изправи на несигурните му крака, и го удари с юмрук в устата. Бенет се свлече на пода.

— Ако ви чуя да дрънкате отново тези глупости, ще ви изхвърля през прозореца. През широкия прозорец на трапезарията, срещу вестибюла.

Бенет не се помръдна, но успя да каже през разранената си уста:

— Ще съжаляваш за това, мръсно копеленце.

— Не съм копеле. Можеш да питаш баща ми. Не, по-добре не го прави. В момента той не е особено доволен от мен. Всъщност съмнявам се, че някога изобщо ще бъде доволен от мен. Предупредих ви за това, което може да ви се случи, а сега се връщам в Маунт Хок. О, Боже, баща ми! Прекалено много ми се насъбра.

Оуен мина край мисис Трибо и излезе през красивия главен вход на Скрилейдн Хол.

— Тук ли ще се местите, мистър Фолкс?

Младият мъж кимна разсеяно.

— Да, вероятно утре.

— А този ужасен мъж, баща ви?

— О, не, само аз.

— А мис Каролайн?

— Още е на легло. Баща ми я ударил по главата, но тя вероятно ще се прибере у дома не след дълго.

— Сър, предайте й, че Маунт Хок е свърталище за мъже. Не е хубаво, че тя се намира точно в това имение. Там никога не са били допускани жени. Тя е млада дама, а пък е без придружител. Поговорете с нея, мистър Фолкс, и я доведете вкъщи, или ще бъде обезчестена. За всички мъже от рода Найтингейл не е проблем да опозорят една дама, предайте й това.

— Норт не е такъв, мисис Трибо.

Икономката го изгледа.

— Тепърва ще разберем това. Но дълбоко се съмнявам. Той е Найтингейл.

— Ще й предам думите ви, но тя ще направи така, както й харесва. Винаги е била вироглава.

— Такава беше и леля й Елинор — въздъхна мисис Трибо. — Постарайте се все пак. Кажете й, че на мъжете, носещи фамилията Найтингейл, не трябва да се вярва. Всички без изключение са били черни безсърдечни дяволи. Няма да повярвате, като чуете какво са правили бащата и дядото на сегашния виконт, но точно сега това е без значение. Горкото момиченце…