Изоставил бедния Робин далече зад себе си и залепил се за шията на Трийтоп, младият мъж го караше да препуска все по-бързо и по-бързо.

Когато пристигна в Скрилейдн Хол, пред отворената врата стоеше мисис Трибо, стиснала в ръце кранчето на черната си вълнена пола и бледа като ноемврийска слана.

— Той я отведе, милорд! Страшно зъл е. Нямаше да го повярвам, ако ми кажеха, но той просто влезе и я отмъкна. Не можах да го спра, въпреки че се опитах. Този човек просто ме изблъска от пътя си.

Норт спря коня си до стълбището на Скрилейди Хол, но не слезе от него.

— Как я отведе?

— Може и мъртва да беше, милорд. Носеше я, а главата й висеше от ръката му. Чакаше го файтон. Опитах се да го спра, милорд, кълна се! Но той само ме блъсна настрани и кресна, че това не е моя работа. Двете слугини не бяха от полза, бяха изпаднали в истерия, глупачките му с глупачки! С него имаше друг човек, който караше екипажа. Тръгнаха на север, към Нюкуей.

— Веднага щом Робин се върне, искам да го накарате да доведе доктор Трийт, на когото ще разкажете същото, което разказахте и на мен. Нека да отиде в Маунт Хок и да ме чака там. Всичко е наред, мисис Трибо, ще я върна.

Господи, ами ако… Не, нямаше да мисли за всички ужасни неща, които би могъл да й стори Фолкс. Трябваше да насочи цялата си енергия към придвижването по ясните следи, оставени от колелата на файтона.

Беше валяло през целия следобед и отпечатъците бяха достатъчно дълбоки. Все пак той имаше и едно предимство над противника — коня си. Налагаше се обаче да не кара Трийтоп да препуска толкова бързо, за да не го изтощи до смърт. Дали Фолкс нямаше да я изнасили в каретата? Очевидно бе успял по някакъв начин да я зашемети. Не, не можеше да я е убил, това нямаше да му послужи за нищо.

Норт не изпускаше от очи пресните дири. След час щеше да се стъмни. Слава Богу, дотогава имаше доста време. Внезапно следите завиха рязко встрани, право към стръмната скалиста пътека. Тя беше хлъзгава, с много завои и опасна за файтон.

Нещо не беше наред. Той спря Трийтоп и слезе от гърба му. Огледът му отне известно време, тъй като някой се бе опитал да заличи следите, метейки с клон. Почти усещаше нетърпението на човека, сторил това. Беше заличил следите от копитата отгоре-отгоре, очевидно считайки тази предпазна мярка за безполезна. Норт се взираше отблизо и скоро бе възнаграден за старанието си. Забеляза дълбоки дири от копитата на три коня. Едните от тях бяха много по-дълбоки от другите, което показваше, че животното, на което принадлежаха, носеше по-тежък товар от другите. Значи сега я носеше Фолкс. Проклетият екипаж вероятно е трябвало само да заблуди евентуалните преследвачи.

Кой ли яздеше втория кон? По-добре да не е оня нещастник Оуен с хилавата брадичка! А третия? Най вероятно това бе някой нает безделник.

Норт изскърца със зъби от гняв и тревога и заби токовете си в корема на Трийтоп. След няколко минути следите на едното животно се отклониха встрани.

Единадесета глава

— Тя съ събуждъ, началство.

— Слава Богу, олекна ми. Не знаех колко да сложа от онова нещо. Проклетият аптекар беше толкова пиян, че дори не разбра какво точно купих. Можех да я убия, но от това нямаше ла спечеля нищо.

— Тя й сладко парче.

— Ами, много е висока, гърдите й не са достатъчно големи, устата й е като на кучка, но предполагам, че когато я затвори, не изглежда толкова зле.

— Чух я като диша, началство, и устните й м’съ сториха съвсем нормални. А лицето й! Боже, тя й истинскъ прелест и м’съ струва много нежна. Погледнети й само веждите, хубави, и извити, и черни като миглите й. Да, началство, тя й сладко малко парче.

— Млъкни! Искам да стигнем до тази къща, преди да се е стъмнило.

Развлеченият млад мъж, който се наричаше Тримър, мигом затвори устата си поради простата причина, че богатият старец, който го бе наел, разполагаше с парите и следователно — с властта. Горкото момиче! Какво ли щеше да му стори? Всъщност Тримър знаеше много добре. Питаше се дали, след като я обладае, началството щеше да му разреши да й се наслади на свой ред. Но имаше ли смисъл човек да си създава всичките тези неприятности само за да може да обработи някаква женска? На Тримър това му се струваше повече от странно. Един мъж можеше да има доста евтино много жени, така че защо бе нужна цялата тази кървава драма?

Каролайн погледна нагоре, към брадичката на Роланд Фолкс. От мустака му бяха останали няколко проскубани косъма, които не бе успял да избръсне. Тя усещаше плавните движения на коня под себе си. Беше загубила. И отново усети пристъпа на страх, завладял я, когато настойникът й се бе появил в трапезарията.

Много бавно, все още замаяна от изпаренията на влажната носна кърпа, младата жена произнесе:

— Къде ме водите?

— О, събуди ли се? Здравей, Каролайн. Вече нямаш никакъв защитник, скъпа. Само твоят бъдещ съпруг и един много суров млад субект, който ще бъде мил с теб, както и аз, стига да не бъде предизвикан. Така че, ако обичаш, не забравяй добрите си маниери.

— Докато се възхищавате от звука на собствения си глас, бихте ли ми отговорил къде ме водите?

— Все си си такава устата и наперена. Така и не разбрах откъде си наследила тази твоя словоохотливост. Баща ти беше спокоен мъж, макар и човек на настроенията. Единственото, което му трябваше, за да бъде доволен, бе някаква кауза: например да се бори срещу депортирането на нещастен хулиган, откраднал самун хляб. Обичаше да тръгва с главата напред срещу това, то никога няма да се промени. И все в името на справедливостта, която всъщност никога нищо не е постигнала. Що се отнася до майка ти… Май че от нея наследила енергичната си уста. За разлика от теб обаче, тя никога не се подиграваше. Обиждаше хората, като им надрънкваше това, което мисли. Веднъж дори отиде прекалено далеч, а аз само се опитвах да й кажа колко й се възхищавам… А теб, Каролайн? Стараех се да те държа изолирана, след като така хитро се измъкна от девическия пансион. Мисис Тейлстроп беше най-глупавата особа, която можах да открия и която пак отговаряше на определени изисквания. Исках именно такава загубенячка да живее с теб и да бъде твоя компаньонка. Мислех, че ще се привържеш към Оуен просто защото нямаш възможност да виждаш никои друг. Но не би. Колкото до патетичната ти страст към подигравките, Каролайн, ще трябва завинаги да оставиш този неприятен навик, щом станеш моя жена. Предлагам да опиташ още сега, така че отношенията ни да не бъдат толкова обтегнати. Съгласен съм да се оженя та теб, преди да легнем заедно и да ти отнема безценната девственост. Какво ще кажеш?

— Къде ме водите?

Той я удари по бузата с облечената си в ръкавица ръка.

— Ей, началство, няма защо да пердашите малкъта!

— Затвори си човката. Тримър! А сега, Каролайн, нали ще се омъжиш за мен или първо ще трябва те изнасилвам, докато забременееш?

— Никога няма да се омъжа за вас! Вие сте стар, грозен и невероятно проклет.

Без да се замисля за последствията, тя вдигна ръка и удари по гърлото с всичка сила, надявайки се да го събори от седлото. Той започна да се бори отчаяно, за да възпре коня си и да не я изпусне, като в същото време се мъчеше да си поеме въздух. Всичко това беше ужасяващо. Каролайн не се отказа от борбата. Удари го жестоко отново — този път по ухото, но той все така не изпускаше нито нея, нито коня. Настойникът й все още не можеше да говори, само издаваше някакви гъргорещи звуци.

— Ей, госпоице! Не може де правите това, не, не можете!

Сега пък трябваше да се оправя с Тримър. Каролайн извика:

— Ще ви платя повече от този нещастен старец! В действителност той не притежава нищо и по-скоро би ви убил, отколкото да ви плати. Точно заради това иска да се ожени за мен, той…

Роланд Фолкс я удари с дръжката на пистолета по лявото слепоочие и тя се отпусна безжизнено.

— Убихте ли я, началство?

— Естествено, че не. Исусе, боли ме, като говоря. Отвратителна кучка! Ще ми плати за това. Вече е почти тъмно. Трябва да я заведа до тази къща. Остава да пресечем горичката, и сме там.

— Тя е дама по рождение — обади се Тримър. — Чудъ съ къде ли се е научила да прави това. За малко ръката й щеш’ да мине през гърлото ви, началство.

Ненадейно някакъв дълбок и много спокоен глас се обади зад тях:

— Мисля, че ще имам удоволствието да довърша започнатото от Каролайн. Господа, горещо ви препоръчвам да не мърдате дори малкия си пръст. Мистър Фолкс, вие ще слезете от коня мно-о-го бавно и ще поставите Каролайн ей там, върху тревата. А вие, Тримър, хвърлете пистолета и ножа на земята — не се съмнявам, че човек от вашия калибър носи нож. Ето, разбира се, че съм прав.

— Чуйте, началство, има нещо, за което трябва да поговорим. Ни мислите л’чи…

Норт стреля хладнокръвно, улучвайки дясната китка на Тримър, докато мъжът насочваше към него пистолета си.

— Прави каквото ти казвам или следващият куршум ще пробие дебелата ти глава. Така е много по-добре. И престани да виеш, Тримър. Ще останеш жив, ако не се държиш като глупак. Така, Фолкс, сега е твой ред. По-бавно, човече, или ще те накарам горчиво да се каеш.

Норт чувстваше безсилния гняв на Фолкс, които слизаше тромаво от коня си, държейки Каролайн, намираща се все още в безсъзнание. Беше насочил пистолета си за дуели право срещу главата му.

— Постави я внимателно, Фолкс.

— Ще те убия заради това, Чилтън.

— Надявам се да опиташ, непочтено копеле. Все още си представям как стискам с двете си ръце сбръчкания ти врат.

— Врагът ми не е сбръчкан.

Норт се усмихна студено.

След като пленницата беше положена внимателно върху тревата, младият лорд каза:

— Сега, Фолкс, двамата с теб ще отидем до едно много малко, много смрадливо и бъкащо от гризачи местенце.

— Чилтън, чуй ме. Не можеш да ми сториш подобно нещо.