Търпението на Каролайн се изчерпваше със заплашителна скорост. Тя отвърна остро:
— След като сте мислел така, защо не сте реагирал още навремето?
— Бях само на двайсет и три, когато чичо умря. Кой щеше да ми повярва? Нямах нито пари, нито важни приятели. Всички вярваха на проклетата вдовица. Тя е проститутка, не го ли знаехте? Обзалагам се, че е спала дори с мистър Броугън, гадния съсухрен стар корнуолец. Бас държа, че живее в хралупата на някое дърво, а не в къща.
— Да, и без съмнение вършее житото при пълнолуние, А сега, Бенет, ако обичате, мерете приказките си, и престанете да се държите като глупак, или по-добре изобщо мълчете. Защо треперите така? Зимата още е дошла, нито пък вали сняг. Господи, изобщо не е студено.
— Достатъчно е студено в това диво и затънтено място — обърна се най-после той, за да я погледне, след като се изправи. — Боже, колко мразя това място с неговите диви голи скали и скапани грозни калаени мини! Това е най-неприятната местност по лицето на земята, мразя я, чувате ли ме?
— Аз пък мисля, че това е най-красивото място на земята, Бенет. Така че, както виждате, вашето мнение е само едно от многото. А тези мини се експлоатират от векове, дори отпреди идването на римляните. Те осигуряват работа за хората. Не бъдете толкова критичен, братовчеде.
— Така и не мога да разбера какво се е случило с крака ви, нито как стигнахте дотук, нито защо не носите каквито и да са дрехи, нито пък защо не ви съпровожда някаква жена. Второ, доведе ви виконт Чилтън, известен с дяволската си репутация. Този субект е тъмен и мрачен като герой на Байрон. Всички местни госпожици са загубили ума си по него, но той се занимава само себе си и при това е зъл. Откъде го познавате? Всичко това е доста непристойно за вас, Каролайн.
— Историята е много дълга и несъмнено ще ви отегчи, тъй като единственото, за което действително искате да говорите, е как сте бил измамен и колко мразите Корнуол. Не, не казвайте нищо, братовчеде. Мистър Броугън е тук. Скоро ще разберем какво съдържа завещанието на леля Ели. Вие фигурирате в него, иначе нямаше да ви поканят да дойдете. Хайде сега, постарайте се да не забравяте напълно добрите си маниери.
Братовчедът Бенет беше красив млад мъж, с руса като на ангел коса и с прекрасни сини очи. Каролайн го беше поопознала предишния ден — бяха й нужни само тридесетина минути, — когато той бе започнал да показва истинските си чувства: предимно гняв и обида. Тя го погледна, както беше отпуснал долната си устна, и й се прииска да го срита. Навярно леля Ели беше оставила всичко на него. В крайна сметка Каролайн вече беше наследила достатъчно и нямаше нужда нито от Скрилейди Хол, нито от повече пари, и леля й прекрасно знаеше това.
Мистър Броугън, човек с бледа кожа от годините, прекарани на затворено, и с прошарена коса, ги покани с жест да седнат.
— Завещанието на Елинор Пенроуз е съвсем кратко, поне в началото — каза той, докато развързваше тънката панделка и оправяше документа. — Преди две години моята клиентка му помоли да изготвя текста. Като се изключи онова, което мисис Пенроуз е оставила на прислугата и за някои благотворителни пели, всичко останало от парите й е за вас, мис Дъруент-Джоунс А те никак не са малко.
— Не! — изрева Бенет и скочи от стола си. — Всичките й пари — парите на чичо ми — на Каролайн?! Няма да приема това! Ще се боря. Ще…
— Седнете, мистър Пенроуз. Това не е цялото завещание, но ако не се контролирате, ще си тръгна.
Бенет се отпусна отново на стола си. Изглеждаше като човек, който охотно би убил и мистър Броугън, и Каролайн.
— Така — прокашля се адвокатът. — Леля ви ме накара да добавя следното обяснение.
Той постави очилата на носа си, вдигна някакъв лист и зачете:
Скъпа моя племеннице, очаквам с нетърпение деня, в който ще живееш при мен в Корнуол. Когато навършиш деветнайсет години, ще дойда сама да те взема от онзи ужасен човек, мистър Фолкс. Той повече няма да има власт над теб. Заедно, скъпа моя, ние ще превърнем Скрилейди Хол отново в дом, изпълнен със смях, веселие и гости. Никога не забравяй, че през всички тези години не съм преставала да те обичам и съм ти желала само най-доброто.
Каролайн не можеше повече да се сдържа. Тя наведе глава, а сълзите й започнаха да се стичат по бузите и да капят по ръцете й, стиснати в скута.
— Мис Дъруент-Джоунс, съвсем естествено, леля ви е предполагала, че ще дойдете да живеете при нея, докато се омъжите. Както вече казах, тя написа завещанието си, когато сте била на седемнадесет години. Реши да напише и писмото, като че се готвеше да умира още тогава. Както тя сподели с мен, направено по този начин, всичко щяло да звучи така, като че извира от самото й сърце. И е така.
В този момент мистър Броугън вдигна глава и видя плачещата Каролайн.
— Много съжалявам, мис Дъруент-Джоунс. Всичко това наистина е голям шок за вас, истинска трагедия…
— Какво ще кажете в такъв случай за мен?
— О, мистър Пенроуз, защо да не обсъдим този въпрос след като нашата братовчедка се съвземе? Естествено е това да я разстрои.
— Защо? Та тя получава всички пари.
Каролайн потърка очи с опакото на ръката си, издуха се в кърпичката на леля си и каза:
— Вече съм добре, мистър Броугън. Извинете ме. Просто, писмото й… Имах чувството, че тя стои тук и ми говори.
— Разбирам Леля ви беше истинска дама. Искате ли да продължа?
— Да, разбира се.
— Много дооре.
Мистър Броугън отново постави очилата на носа си и се взря в документа в ръцете си.
— А сега завещанието става доста объркано и сложно и за двама ви, бих казал дори — изключително необичайно, смайващо Предполагам, че най-добрият начин ла ви го обясня, е като ви припомня, че Елинор Пенроуз беше силна и състрадателна жена, която прекрасно разбираше, че парите носят и известни задължения към тези, които са имали по-малко късмет.
— Аз със сигурност съм с по-малко късмет от вдовицата на чичо ми!
— Мистър Пенроуз, дръжте си езика зад зъбите — Възкликна неочаквано разгорещено адвокатът. — Така, мисис Пенроуз се ползваше с голямо уважение в района. В последните години от живота си беше започнала да работи е млади момичета, забременели извън венчило. Всички те били или прелъстени, или изнасилени от своите работодатели или техните синове, след което, прокудени от собствените си семейства, оставали на улицата. Тя ги спасявала, като ги водела тук и ги настанявала в една малка къща в Сейнт Агнес. Напоследък мисис Пенроуз се бе сближила с доктор Трийт. Предполагам, една от причините за това бе, че му е осигурявала доста пациентки.
Това очевидно беше опит за шега и Каролайн положи усилие да се усмихне. Мистър Броугън се изкашля отново и продължи:
— След като тези момичета родяха, Елинор им помагаше да се заемат с това, което желаят. Ако искаха да задържат децата си, им осигуряваше положение, което да им позволи да направят това. Ако ли не, тя се погрижваше за осиновяването на малките.
— Ама че невероятна глупост! — обади се Бенет Пенроуз, изправи се и се заразхожда напред-назад пред бюрото. — Някакви тъпи гъски, които не могат да държат затворени краката си. Какво общо, по дяволите, може да има това с мен? С нас? Прелъстени от работодателите си ли казахте? Искате да кажете — от по-добрите от тях? Не виждам нищо лошо в това. Грешката, че са забременели, си е само тяхна. Колкото до останалото, защо…
— Замълчете, братовчеде! — Каролайн се изправи и закуцука към него, за да го погледне право в очите. — Затворете невъздържаната си уста или ще ви ударя кълна се! Може и да ви застрелям. Доста добър стрелец съм, знаете ли?
— Няма смисъл да проявявате насилие върху мен Само послушайте, има ли нещо общо всичко това с нас, Каролайн?
Лицето на адвоката беше се наляло с кръв, но той успя да каже почти спокойно:
— Всъщност има, мистър Бенет. Елинор Пенроуз завещава Скрилейди Хол, земите, мините, всичко, на двама ви. Обаче…
Бенет се извъртя — доста атлетично движение за такъв апатичен младеж — с пламнало от гняв лице.
— Какво? Това е поредната й гадост! Дава на Каролайн всичките пари и ме оставя с половин къща, половината приходи от наемите и мините, половината от прислугата, половината от пустите й мебели!
— Нещата не стоят съвсем така, мистър Пенроуз. Всъщност вие двамата ще бъдете управители на Скрилейди Хол, на мините и фермите, и ще разполагате и с всички средства, получени от други източници. Скрилейди Хол ще се превърне в убежище за тези нещастни момичета. Елинор Пенроуз се надяваше, че това ще ви заинтересува и, че ще им осигурите не само дом, но и подходящо обучение, така че да могат да изкарват прехраната си, след като станат майки. Леля ви знаеше, че приходите от наемите и трите калаени мини ще бъдат предостатъчни за издръжката на Скрилейди Хол.
Бенет Пенроуз не можеше да помръдне. Той буквално се беше заковал пред бюрото и гледаше втренчено адвоката, невярващ на очите и ушите си.
— Казвате, че ще трябва да живея тук с Каролайн и с пасмина загубени момичета с големи кореми? С прости леки жени, които дори не могат да говорят прилично английски, с някакви пъпкуващи се уличници, имащи наглостта да твърдят, че са били насилени от джентълмените, при които работели, и които утре ще напълнят къщата с копелета? Това е пълна идиотщина! Леля ми трябва да е била изкуфяла, когато е написала това чудо! Няма да позволя то да се осъществи, мистър Броугън Не съм вече на двайсет и три и без средства и приятели. Ще оспорвам това абсурдно завещание.
— Бас държа, че сега нямате повече влиятелни приятели отколкото по времето, когато бяхте на двайсет и три.
— Господи Боже, вие получавате всичко и имате наглостта да ми се зъбите? Дяволите да ви вземат, Каролайн, няма да се примиря с това!
— Успокойте се, сър. Това за вас е нещо като шок, виждам. Седнете и си спомнете, че сте джентълмен. Какво мислите вие, мис Дъруент-Джоунс?
"Лорд Найтингейл" отзывы
Отзывы читателей о книге "Лорд Найтингейл". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Лорд Найтингейл" друзьям в соцсетях.