Джаки Колинс - Кучката

Поли Бранд се размърда в просъница и протегна ръка. Усети тялото му и се стресна. После си спомни, усмихна се и си сложи очилата.

— За да те виждам по-добре, миличък! — засмя се тя и прокара пръсти по гърба му.

— Махни се — промърмори той още сънен.

— Хайде де! Разполагаме с време да го направим преди летището.

— Кое да направим?

— Него, разбира се — и тя протегна ръка към още несъбудения му пенис.

Той се дръпна.

— Остави ме да поспя, само още десет минути.

— Рики, намерих ти добра работа и очаквам да си ми благодарен, много благодарен.

— Довечера ще съм ти много благодарен. Сега обаче адски ми се спи.

Поли вече го възкачваше.

— Довечера ще работиш, Рики Тики. Нашата мисис Халед ще те скапе да я развеждаш насам-натам. Кучката изобщо не мигва, много държи всички да я виждат, така че шофьорските ти задължения няма да приключат преди сутринта, а тогава аз ще спя. Така че няма кога, освен сега! — последното прозвуча като заповед.

Рики с нежелание се остави на енергичната Поли да работи върху него. След шест минути всичко свърши.

— Много ти благодаря — пренебрежително каза тя.

— Сутрин не съм в най-добрата си форма — измърмори той и погледна часовника си. — Особено пък в пет.

— До седем трябва да сме на летището. Не можем да оставим мисис Халед да чака, ще побеснее. Новата ти работодателка е доста темпераментна.

— Не можела да чака. Сигурна ли си, че работата си струва и няма да е пълна досада?

Поли се изкиска.

— О, ще ти хареса, бас държа. Познавам добрата стара Фонтен…

— Така ли?

Поли стана и продължи да се смее.

— Почакай и ще видиш, чака те голяма изненада. Искам да кажа, ако те хареса, разбира се. Имам чувството обаче, че няма как да не те хареса.

Фонтен Халед и Рики, шофьорът — представата я накара да се затресе от смях.

— Кажи и аз да се посмея — Рики също стана.

— Скоро ще разбереш.

Тя пусна касетофона и гласът на Род Стюард изпълни стаята. Започна да прави упражнения под звуците на песента, без да се притеснява от голотата си. Рики я наблюдава около минута, след това влезе в банята. Историята беше доста невероятна — преди около седмица го бе заговорила в таксито и още преди да се усети, той беше напуснал работата си. Щом се налага ден и нощ да въртиш волана из Лондон, по-добре да е с ролс-ройс.

Поли чевръсто се протягаше, после се навеждаше и докосваше пода, двайсет и четири… двайсет и пет… Край.

Не се къпеше, лош навик, но не му пречеше чак прекалено. Тя навлече пухкав ангорски пуловер, тесни джинси и високи ботуши. После прокара гребена през острата си като четка коса. Гланцът за устни беше единственият й грим, черните очила довършваха тоалета. Поли не беше красива, но в нея имаше нещо чаровно и привлекателно. Беше на двайсет и девет, със собствена компания за връзки с обществеността. Не беше лошо за момиче, започнало на седемнайсет като секретарка. Фирмата й представяше дискотеката на Фонтен „Хобо“ и мисис Халед я викаше, когато имаше нужда от нещо. Поли нямаше нищо против. За всяка допълнителна услуга получаваше и допълнителни пари по сметката си. Наемането на Рики щеше да струва поне няколко стотачки.

Той излезе от банята, обут в боксерки с носорог и надпис „Като рог е“.

— Мили боже! Това пък откъде го взе? — Поли се заля от смях.

— Малката ми сестричка — и той се лепна за огледалото. — Добре ми стоят, нали?

— Ужасни са!

Рики се намръщи.

— Това е само шега. Недей да се подмокряш.

Поли се опита да сдържи смеха си.

— Не знаех, че мъжете си падат по такива шегички.

Уязвен в достойнството си, Рики бързо намъкна панталоните си. Имаше хубаво тяло — слабо, жилаво, мускулести бедра и корем, тъмноруса коса, и при настроение — похотлив поглед. Хубав и нормален. Никакви наркотици или пък връзване за леглото и горещ восък. Сигурно нямаше и представа от връзка. Фонтен Халед щеше да го схруска като гризина.

В самолета беше тъмно, филмът отдавна бе свършил, повечето пътници спяха. Фонтен и Нико се целуваха с настървението на тийнейджъри. Кой ли не помни възбудата от първите прегръдки, ръцете под пуловера, високо под полата, устните, езиците, зъбите, еротичните целувки по ухото, тръпката от всяко докосване.

Фонтен беше изчервена като петнайсетгодишна. Усещането беше невероятно. Нико също се разтърсваше от незапомнено вълнение — да докосваш, но не наистина, да усещаш, но не напълно. Който е казал, че да правиш любов в самолет било лесно, е пълен глупак. Напротив, беше дяволски трудно, още повече стюардесата минаваше на всеки десет минути.

Бяха се отдали напълно на удоволствието на първите прегръдки. Преживяването беше, слабо казано, еротично и двамата не помнеха сексът наскоро да е бил такова забавление.

— Госпожо Халед, когато пристигнем в Лондон, искам време, пространство и удобно легло — прошепна Нико. Пръстите му се движеха по бедрото й и се промъкваха под бикините. Нейната ръка беше върху ципа на панталона му, усещаше пулсиращата мъжественост под копринените шорти.

— Да, мистър Константин, мисля, че това може да се уреди.

Стюардесата бързо мина покрай тях. Дали виждаше какво става? И двамата останаха неподвижни.

— Искам да гледам тялото ти — шепнеше Нико. — Знам, че е прекрасно.

Фонтен очерта контура на устните му с език.

— Без дежурни фрази, Нико. Не е нужно да играеш ролята на идеалния джентълмен.

Тя го бе разбрала много бързо и това му хареса.

— Искам да се любим — каза Нико, — искам да любя красивото ти тяло.

Беше говорил така само на Лиз Мария. Фонтен беше права — отвореше ли уста, от нея се изливаха думи, подобаващи единствено на джентълмен.

— Така е по-добре — въздъхна тя. — Искам да чувам, че говориш на мен, а не играеш номера.

Езиците им се вплетоха в чувствена игра. След малко зората се пукна и светлината се запромъква през илюминаторите. Време беше да спрат и да оправят дрехите си. Стюардесата им поднесе закуска с лека усмивка. Беше видяла какво става и завиждаше. Ако не беше онази кучка Халед, може би тя щеше да има шанс.

Фонтен отхапа от филийката, отпи от отвратителното кафе и се усмихна.

— Това беше…

Той сложи пръст на устните й.

— Не искам дежурни фрази.

— Но така беше…

— Да.

Засмяха се безгрижно.

— Трябва да се оправя — каза Фонтен и се запъти към тоалетната.

Едва когато тя стана, Нико си спомни основната причина за запознанството им. В момента това не бе най-важното, но пръстенът все пак пареше в джоба му. Не беше сигурен, че ако я помоли, тя ще го пренесе през границата. Но защо изобщо да я намесва? Най-добре беше да му услужи, без да знае какво прави.

Фонтен взе тоалетната си чантичка, оставяйки дамската на седалката. Това го улесни. Той хвърли един поглед на пътеката. Изрусената блондинка с кожено палто на ивици беше погълната от разговор с пиян писател, който отиваше в Лондон да се ожени за пети път. Нико отвори чантата и пусна пръстена в отделението с цип. Всичко стана много лесно.

Фонтен се върна. Беше сресала косата си леко назад, умело сложеният грим подчертаваше съвършените й скули. Тя се усмихна.

— Дали имаме време за една цигара, преди да кацнем?

Рики караше големия сребрист ролс-ройс прекалено бързо. Поли пушеше сутрешната си цигара марихуана и му даваше напътствия.

— Госпожа Халед определя скоростта, когато я возиш, не забравяй това.

— Какво представлява? — попита Рики за шести път.

— Или ще я харесаш, или ще я намразиш. Има труден характер, няма средно положение. Истински представител на зодията си, Близнаци. Прави само каквото иска, чува само каквото й изнася.

— Има ли пари?

Поли сви рамене.

— Кой знае. „Хобо“ вече не носи големи печалби, но бившият й мъж е бъкан с мангизи… Рики, внимавай — за малко да блъснеш онази кола. От теб се иска да си шофьор, а не състезател. И не забравяй — пред нея ще ме наричаш госпожица Бранд. Няма да е гот да разбере, че се чукам с работната й ръка.

— Госпожо Халед, добре дошли отново в Лондон — служителят, който я поздрави, получаваше немалки пари, за да разчиства пътя за важните особи. Той пое чантичката й за тоалетни принадлежности. — Оттук, мисис Халед, погрижили сме се за всичко. Само паспорта, ако обичате.

Тя се огледа за Нико, който стоеше последен на дългата опашка за чужденци. Тя му махна, изпрати въздушна целувка и бързо премина паспортната проверка.

Нико беше силно впечатлен. Независимо дали беше женена или не за арабина милиардер, тя умееше да прави нещата със стил.

Идеята да пусне диаманта в нейната чанта бе направо гениална. Митничарите никога не биха се осмелили да я спрат. Замисли се къде да я заведе на вечеря. Отдавна не бе идвал в Лондон, но „Анабел“ при всички положения щеше да е подходящо, а след това малко хазарт в „Клермонт“. Предусещаше прекрасната вечер, която ги очакваше.