Нико я очароваше от момента, в който се срещнаха на едно парти, до мига на прощалната реч. Първо плака, осъзнавайки колко прав е той. След това си помисли: „Защо пък да е прав? Защо да съм по-щастлива без него?“

После я осени мисълта, че без него е нещастна, което на свой ред означаваше, че трябва да са заедно. Веднага се отправи към дома му, за да му съобщи радостната вест, но него го нямаше, а Бърни бе така добър да я покани в Лас Вегас и ето я тук в хотелския апартамент на принца.

Изми се, среса дългата си руса коса и седна да чака търпеливо. След два часа се запита не е ли по-добре да отиде да потърси и двамата. Погледна се в огледалото, което я окуражи, и тръгна към асансьора.


На Дино Фоницети често му казваха, че прилича на младия Тони Къртис, което не бе лишено от истина. Той беше първокласен самец и имаше голям успех сред жените. Брат му Дейвид, макар че бе изтеглил кофти късмет да прилича на тежковоз, не отстъпваше и бележеше бройки с монотонна последователност.

Дино се качи в асансьора, който спря няколко етажа по-долу и в кабината влезе най-прекрасната жена на света — милата Чери, невинна като гимназистка.

— Здравейте — каза възхитеният Дино.

Чери стеснително сведе поглед към пода. Дино, който никога не бе имал проблем да завърже разговор, напрегна ума си да измисли нещо.

— В хотела ли сте отседнали? — беше не особено блестящият резултат от тази дейност.

Чери вдигна големите си сини очи.

— Само за малко — отвърна.

Всички идваха в Лас Вегас за малко. Асансьорът спря и двамата излязоха, тя като че се колебаеше.

— Какво ще правите? — запита Дино.

— Имам среща с приятел.

Дино реши, че не може да остави сияйното същество да изчезне току-така от живота му, протегна ръка и каза:

— Аз съм Дино Фоницети. Семейството ми е собственик на този хотел и ако мога да направя нещо за вас… само кажете…

Ръката й беше малка и нежна. Той се влюби! Ей така!

— Опитвам се да открия мистър Нико Константин. Познавате ли го? — Гласът й беше галещ като ръката.

Дали познава Нико? Той самият го търсеше. Тя също. По дяволите!


Нико и Бърни все още обсъждаха различните възможности, когато Бърни каза:

— Не мога да повярвам на очите си. Дино Фоницети иде насам с Чери за ръка.

Когато приближиха масата, Нико стана. Дино наистина я водеше за ръка, тя смирено го следваше, а хората се обръщаха подире й. Тя пък гледаше Нико и преливаше от радост.

— Трябваше да дойда — едва промълви тя.

Нико премести поглед от нея към Дино.

— Срещнахме се с мистър Фоницети в асансьора и той бе така любезен да ми помогне да те открия — бързо обясни Чери, трепкайки с мигли.

— Нико! — сърдечно възкликна Дино.

— Дино! — не му остана длъжен той.

— И Бърни — добави Дино. — Защо не ме предупреди, че идвате?

Бърни се усмихна.

— А, съвсем импулсивно го реших.

— Как сте? — попита Дино. — Добре ли се чувствате?

Нико се усмихна широко.

— Чудесно.

— Кажете ми, ако имате нужда от нещо — продължи да любезничи Дино. — Колко време ще останете впрочем?

Въпросът беше съвсем обикновен, но Нико имаше чувството, че знае защо му го задават.

— Достатъчно дълго, за да възстановя някои суми — пошегува се той.

— Разбира се — и Дино им отправи една от най-подбраните си усмивки. — Искаме всички да си тръгват оттук спечелили. Тази вечер, ако не възразявате, сте мои гости на вечеря — той погледна Чери. — Ще успеем за последното шоу на Карлос Брент. Сигурен съм, че ще ти хареса.

Тя погледна Нико, който кимна одобрително. Преди да си тръгне, Дино се обърна към Бърни.

— Сузана е тук. Изглежда много добре.

— На кого му пука? — промърмори Бърни, когато той се отдалечи.

— Коя е Сузана? — попита Чери.

— Бившата ми жена, нищо сериозно.

Нико броеше някакви пари, после подаде на Чери двеста долара.

— Бъди добро момиче и иди да си играеш. С Бърни обсъждаме важни неща.

— Но, Нико, аз трябва да говоря с теб. Имам да ти казвам нещо важно. Дойдох тук само да…

— Не съм те молил да идваш — сряза я той.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Мислех си, че ще зарадваш.

— Много се радвам, но сега съм зает.

Чери се нацупи.

— Аз не мога да играя на рулетка.

Нико посочи към Дино, който бе спрял да приказва с някакви крупиета.

— Господин Фоницети ще те научи, при това имам чувството, че ще го направи с удоволствие.

Чери се фръцна, а двамата с Бърни се спогледаха.

— Тя може да работи в наша полза — рече Бърни. — Не съм виждал Дино толкова развълнуван, откак за две вечери преспа в всички гърли на „Форум“ една след друга.

— Прав си — съгласи се Нико. — Нека сега обсъдим още веднъж плана.


Дино предложи на Чери още вино. Тя отказа, слагайки нежната си ръка върху чашата.

— Никога не пия повече от една чаша — сериозно заяви тя.

— Никога?

— Никога. Освен ако не съм на сватба или друго голямо събитие.

— Това не е ли голямо събитие? — настоя той, отмести ръката й и напълни чашата догоре. Чувстваше се в приповдигнато настроение от развоя на събитията. Нико му я поднесе на тепсия. Вечеряха заедно четиримата, после Нико го отведе настрана, каза му че има важна работа и че пристигането на Чери е било досадно недоразумение. Дино го увери, че не бива да се тревожи и че той лично ще е щастлив да се погрижи за нея.

— Тя е прекрасно момиче — ентусиазирано каза Нико, — но я чувствам по-скоро като сестра, все пак не искам да засягам чувствата й. Вероятно ще прекарам нощта с приятелката й…

— Бъди сигурен, че тя няма да разбере — каза Дино, добавяйки наум, че няма как да разбере, понеже те от своя страна ще прекарат нощта заедно.

И така след вечеря Нико се извини и излезе. Бърни, когото бяха сложили до бившата му съпруга, си тръгна с нея под ръка, така че Дино остана сам с Чери. Тя се чувстваше неудобно, но беше решила да помогне на Нико. Той я помоли да забавлява Дино. „Прави каквото искаш, но гледай да остане погълнат от теб поне до утре сутрин.“ После нежно я целуна и добави. „Важно е за мен, някой ден ще ти обясня всичко.“

Чери бавно пиеше виното си.

— Дино, ти в хотела ли живееш, или имаш къща?

— Тук живея, кукло — гордо отвърна той. — Имам пет апартамента на последния етаж — от тях се открива най-красивата гледка. Искаш ли да ти я покажа?

— О, да, с удоволствие. Може ли?

Можело ли? Нещата се развиваха по-бързо, отколкото се бе надявал. Чери изцяло го бе омагьосала и той забрави всичко останало. Единствената му грижа беше как да вкара в леглото си тази невероятна кукличка. Съвсем му излезе от главата, че трябва да разпита Нико за дълга му и да получи чек, който да ги покрие. Петстотин хиляди бяха много пари по всички стандарти. Обаче… близостта на Чери бе достатъчна, за да забрави всичко, а и Нико, изглежда, не бързаше да заминава. Утре щеше непременно да говори с него.


Веднага щом напусна масата, Нико се запъти право към казиното. Черните му очи търсеха дамата, с която заедно бяха играли бакара.

Госпожа Дийн Костело прибра още един куп стодоларови жетони. Каква срамота, че мистър Дийн Костело не се спомина няколко години по-рано. Беше толкова стиснат! Така и не разбра милият, че парите са, за да се забавляваш.

Излезе ново число, трийсет и пет.

— Тази вечер късметът е с вас, мадам — отбеляза Нико.

Кучият син, явно се беше лепнал за нея.

— Да, така е — засмя се тя и разбърка жетоните.

Огромният й диамант привличаше светлината и проблясваше подканящо. Цената му сигурно щеше да го извади от неудобното положение. Колко ли тежеше дамата — деветдесет, сто и трийсет или някъде по средата? Беше трудно да се каже, също както и възрастта й.

— Вие сте красива жена — прошепна той в ухото й. — А красивите жени не би трябвало да губят вечер като тази край игралните маси.

— Чужденец ли сте? — попита тя, изчервена от комплимента, но не и изненадана. Госпожа Дийн Костело наистина беше хубавица, може би с някой и друг килограм в повече за нечий превзет вкус, но този мъж не беше вчерашен и явно разпознаваше хубавата, зряла, сексапилна жена. Така че тя побърза да осребри жетоните си, вечерта наистина не бе за изпускане.

Половин час по-късно бяха в стаята й, Нико умееше да цени времето.

— Обикновено не каня непознати мъже в стаята си — заяви мисис Костело.

— Аз не съм непознат — отвърна Нико, отвори шампанското и сръчно пусна две дози сънотворно в чашата й. — Какво странно има в това да усещаш близост с красива жена?

Госпожа Костело заквича от удоволствие. Явно й предстоеше най-приятното нещо след двайсет и една годишния негър сервитьор в Детройт.


Сузана не беше предвидена, но какво можеше да направи? Тя го обсеби с неподражаемия си властен маниер и сега с все по-раздразнен тон му се оплакваше от адвоката си. Бърни кимаше, без да може да обели и дума. Наблюдаваше Дино и Чери, които бяха на съседната маса и, изглежда, добре се разбираха. Сузана го плесна по ръката.

— Попитах те какво правиш тук. Слушаш ли ме изобщо?

— Да, да — бързо отвърна той и я погледна.

— Е?

— Не мисля, че ми трябва твоето разрешение.

Сузана се ухили язвително.

— Все същите умни отговори — единственото, което можеш да правиш.

Бърни стана. Нямаше намерение да слуша глупостите й.

— Извинявай, Сузана. Имам важна среща. Картите ме зоват, затова съм тук.

— Ще играеш комар! — гневно извика тя. — А аз трябва да се боря с теб за всеки шибан цент от издръжката.

Бърни я дари със смразяващ поглед. Плащаше й петнайсет хиляди долара месечно, а тя пак беше недоволна. Беше нелепо. Карлос Брент имаше милиони, а Сузана беше единственото му дете. С крайчеца на окото си видя Дино и Чери да стават от масата.

— Трябва да вървя — бързо каза той.