— Ленард е започнал да пълнее — отбеляза тя. — Защо не го пратиш някъде на санаториум за отслабване?

— Мислиш ли?

— Да, освен това е в опасна възраст. Рискът от сърдечен удар не е за подценяване.

— О, не — притесни се Ванеса.

— О, да — отвърна безжалостно Фонтен. — Определено изглежда остарял.

— Нико ми допада — смени темата Ванеса. — Никога не си изглеждала толкова…

— Клъвнала?

Ванеса се изкикоти.

— Да, това е думата.

— Така е — съгласи се Фонтен. — И ако трябва да бъда честна, така ми харесва.

В деня на голямото надбягване всички станаха рано. Беше студено, но слънцето грееше.

— Фантастично! — възкликна Фонтен на закуска. — От години не съм яла пушена херинга!

Нико взе един „Спортинг Лайф“ и започна да проучва състезателите. Тъй като Гарбо със сигурност нямаше да спечели, трябваше да провери останалите коне. Откри един — истински аутсайдер — френски кон на име Канга. Двайсет и пет към едно. Реши да се обади на Хал.

Хал го насърчи, защото познаваше коня. Беше печелил второ място в началото на сезона, но оттогава нищо. Все пак беше обещаващ, а и метеорологичните условия бяха добри.

— Искам да заложа на него — каза Нико.

— Колко?

— Задържах десет хиляди, когато платих на Федърс. Искам да ги заложиш, но не преди надбягването да е започнало.

— Но това е хазарт.

— Да не би целият живот да не е хазарт?

22

Бърни последен научи какво става, а когато това стана, беше най-доволният.

Всичко започна много невинно. Дино се премести при тях. Сузана го успокояваше ден и нощ — понякога до късно през нощта. Изведнъж тя се превърна в мила, лъчезарна жена, която не досажда, не прави планове за сватба и не иска никакъв секс. Когато мислеше за това по-късно, Бърни си представяше какъв глупак им е изглеждал и на двамата. Изсмя се почти на глас, когато си представи сцената на официалната раздяла, която протече по следния начин:

Бяха вечеряли тримата, после Бърни отиде в кабинета си да прослушва нови записи, а Сузана и Дино останаха в трапезарията да си бъбрят. Час по-късно двамата цъфнаха в кабинета му, хванати за ръка. Не беше нужно да се замисля какво може да значи това.

— Бърни, трябва да говорим с теб — тържествено започна Сузана. — Вземи си нещо силно за пиене и седни.

Нико! Какво са направили копелетата с Нико?

— Нямам нужда да пия, освен това съм седнал, какво, по дяволите, става?

Сузана пристъпи към него и майчински положи длан върху неговата.

— Знаех, че ще се разстроиш, Бърни, но моля те, заради всички нас, опитай се да разбереш.

— Какво да разбера? — той кипеше от гняв.

— Дино и аз искаме да се оженим — простичко каза Сузана.

— Какво? — не можеше да повярва на ушите или на късмета си.

— Знам, че ти е тежко, опитвахме се да го предотвратим, но… — тя сви безпомощно рамене, — длъжни сме да ти кажем.

Бърни изпадна в пристъп на бурен смях. Сузана и Дино! Каква двойка. Джоузеф и Карлос ще има да празнуват седмици, какви седмици, месеци наред. Опитваше се да се овладее и да си придаде съкрушен вид. Намеси се и Дино.

— Знам, че ти е трудно, но просто ни връхлетя и…

— Объркан съм — успя да измънка Бърни.

— Сигурно е така — каза Сузана и додаде с по-делови тон. — Работата е там, че трябва отново да се нанесеш при Нико.

А, да. Веднага се отървават от него.

— Обсъдили сме всичко — продължи Сузана, — а и всички знаем колко сте близки двамата.

Каза го така, сякаш те с Нико са двойка влюбени педали.

Дино отново се почувства длъжен да обясни:

— Издействахме на Нико нова отсрочка да се изплати. Говорих с баща ми, вече е уредено. Три месеца, но нито ден повече.

Това се казваше сделка: Бърни изчезва от живота на Сузана без излишен шум, а Нико получава отсрочка.

— Какво ще кажеш за шест месеца? — престраши се Бърни.

— Изключено — отсече Дино.

— Те постъпват много справедливо — заяви Сузана с гласа на Флорънс Найтингейл2

Бърни се изнесе. Какво спасение! Телефонира на Нико в Лондон, за да му съобщи добрата новина, но телефонистката в „Ламонт“ каза, че мистър Константин е заминал за уикенда и се връща в понеделник.

Е, добрата новина щеше да почака.

23

Ездачите се готвеха за старта. Фонтен в костюм на Ив Сен Лоран и три четвърти палто от норки стискаше здраво ръката на Нико.

— Толкова е вълнуващо — нареждаше тя. — Заложи на Гарбо, нали?

Той поклати глава. Току-що беше заложил трите хиляди, спечелени от Пиърсън Криштън-Стюарт, при различни букмейкъри, плюс десетте хиляди, които Хал щеше да заложи вместо него, всичките на Канга.

— Трябва — настояваше Фонтен — да играем на сигурно. Той няма да загуби, а и по-добре да не го прави. Заложих къщата и колата си на него.

— Какво? — той я гледаше втрещен.

— Не исках да го споменавам преди това, скъпи, но съм малко, как да кажа, разорена. Рискувам всичко освен бижутата. Нали ти казвам, че е много вълнуващо!

Нико не можеше да повярва. Фонтен разорена! Това е нелепо!

— Извини ме за минутка — каза бързо той и се изправи. — Имам малка работа.

— Не забравяй да заложиш на Гарбо! — извика тя след него.

Нико разбута тълпата. Трябваше незабавно да намери Санди. За пръв път след Лиз-Мария слагаше някой друг пред себе си.

„Не ставай глупак“ — се обаждаше един глас вътре в него. Той не му обърна внимание.

Не беше лесно да открие жокея, но успя. Санди въздъхна с благодарност, че го откачват от въдицата.

Нико започна да рови по джобовете си, за да заложи нещо на Гарбо, но нямаше. И последният му цент препускаше по пътя към проваления шанс, след като фаворитът отново беше в играта. На връщане той мина покрай Лин и Федърс. Федърс кимна едва забележимо, Нико отвърна със същото. След надбягването щеше да се движи плътно с гостите на Грант, а после безшумно щеше да изчезне от града.

Докато се добере до Фонтен, надбягването почти започна. Беше развълнувана като ученичка. Нико я гледаше с дълбока нежност, може би я виждаше за последно…

Гарбо излезе напред и това естествено не учуди никого. Къде беше Канга? Кой знае? Трудно беше да я различи сред останалите ездачи.

Гарбо държеше преднината, препускаше красиво и прескачаше препятствията с невероятна лекота — кон и ездач бяха едно цяло.

На петнайсетата обиколка Гарбо внезапно се препъна и падна. Тълпата изрева от ужас.

— О, господи, не! — Фонтен всеки миг щеше да припадне.

Нико я прегърна.

— Това е само игра — успокояваше я той.

— Игра ли? Заложила съм всичко на този кон, абсолютно всичко!

Той я притисна до себе си. Вече нямаше нужда да бяга от града.

— Значи заедно ще сме разорени.

— Ти… разорен?

— Страхувам се, че да.

Започнаха да се смеят едновременно. Прегръщаха се, целуваха се и не спираха да се смеят.

— Какво ще правим? — попита Фонтен.

— Ще бъдем заедно, все ще измислим нещо.

Погледнаха се, като че ли се виждат за пръв път, без да забелязват шума и хаоса около себе си.

— Ти ще играеш табла, а аз ще си продам бижутата — пошегува се Фонтен.

— Бижутата никога. Никога! Забранявам ти!

— Какъв джентълмен си.

— А ти си кучка.

— Но на теб ти харесва.

— Обичам те.

— И аз теб.

После се целуваха и Нико не чу, когато съобщиха, че победител в надбягването е Канга.

— Ще се погрижа за теб — каза той. — Никакви флиртове повече. Никакви италиански жребци.

Фонтен се усмихна.

— Същото се отнася и за теб. Никакво омайване на всяка срещната фльорца.

Още веднъж се погледнаха и се прегърнаха. През рамото на Фонтен Нико забеляза едно зашеметяващо момиче. Изгледа го с възхищение.

През рамото на Нико Фонтен видя изключително приятен на вид млад мъж. Огледа го с интерес от главата до петите.

Отдръпнаха се, погледнаха се и се засмяха.