Фонтен затвори вратата на банята. Рики се облече на бърза ръка и излезе, като едва не се спъна в количката със закуската.

Мисис Уолтърс му отправи презрителен поглед.

— Добро утро, мисис Уолтърс.

Тя му обърна гръб.


На табла Нико нямаше равен, така че само трябваше да потърси подходящия клуб и да приложи уменията си. В Лондон запалени играчи не липсваха и той стана повече от добър партньор. Прекара следобеда в игра и вечерта стана от масата по-богат с няколко хиляди лири. Не беше лошо и все пак недостатъчно, за да му помогне. Имаше нужда от съвет и се обади на Хал.

Срещнаха се в „Трейдър Викс“. Хал изглеждаше безупречно в нов бял костюм. Нико пипна ревера му.

— Изглежда хубав.

— Няма как, трябва да изглеждам добре за моите дами. Те са тук. Ако си изиграя добре картите, има вероятност до утре да притежавам половин Детройт. Защо не дойдеш с нас на вечеря?

— Ако имат петстотин хиляди долара излишни пари…

Хал се засмя.

— Пет години солидно чукане и може да ги изкараш.

Нико направи физиономия.

— Трябват ми по-бързо.

— При това положение не знам дали мога да ти помогна.

Нико го фиксира с хипнотичните си очи.

— Сериозно говоря. Парите ми трябват. Измъкнах се от Лас Вегас с неплатени дългове. Смятах, че пръстенът ще покрие загубата. А сега… — той направи безпомощен жест — ме откриха. Елегантно го направиха, не може да се отрече: изпратиха хубава жена, с която спах, а после тя ме заплаши, че ще ми откъсне топките, ако не намеря парите до седем дни. Съвсем делово — и ти, и аз знаем как стават тези неща. Имаш ли някакво предложение?

Хал повика сервитьорката и поръча още едно питие. Харесваше Нико и му съчувстваше, но не чак дотам, че да се накисне в нещо заради черните му очи. Да стои далеч от неприятностите му беше основен житейски принцип.

— Дай да уточним нещата. Кому дължиш и колко? — Хал се опитваше да го баламоса, за да спечели време, обмисляйки как да офейка.

— Дължа на Фоницети петстотин хиляди долара.

Хал подсвирна от изненада.

— Брей! Здраво си я загазил. Познавам стария Фоницети. Как са те оставили да направиш такива големи залагания?

— Загубих шест хиляди от собствените си пари в аванс.

Хал подсвирна.

— Здраво си го загазил, приятел.

Сервитьорката китайка му донесе пиенето и се усмихна.

— Никога не съм спал с китайка — разсеяно отбеляза Хал, когато тя отмина. — Коя беше дамата вестоносец? Да не би специално да са пратили някого?

Нико поклати глава.

— Беше англичанка. Каза, че името й е Лин.

— Много висока с хубаво тяло?

— Познаваш ли я?

— Беше танцьорка в телевизията. Не успя да излезе от кордебалета, докато не срещна подходящия човек.

— Кой е той?

— Казва се Федърс. Лин е дясната му ръка. Здрава мадама, не си поплюва, има черен колан по джудо. Извадил си късмет, че само те е изчукала.

— Много ти благодаря.

— Де да можех да поговоря с Федърс — разсъждаваше Хал. — Можеше пък да измислим нещо.

— Защо не можеш? — попита Нико.

— В момента не сме в бляскави отношения. Дългове, нали се сещаш…

— Колко.

— Пет хиляди лири. Умилостивявам го с някоя дребна сума, като стане съвсем напечено.

— Плати му парите, имам ги. Приеми ги като комисионна за помощта.

— Ей, Нико, не е нужно да го правиш.

— Знам, но ако успееш да изработиш нещо с Федърс, сигурно и той ще може да се спазари с Фоницети. Може би някакъв погасителен план… Какво ще кажеш?

Хал кимна бавно.

— Ще направя каквото мога.

Нико го потупа по рамото.

— Ще се радвам на всичко, което успееш да сториш.


Зашеметяващи манекенки в екзотично бельо дефилираха по рампата. Фонтен седеше на един от предните редове и дори не се стараеше да прикрие отегчението си.

— Не ти ли е интересно? — притеснено попита Ванеса. Ревюто събираше средства за една от благотворителните й прояви и много й се искаше да има успех.

— Никога не ми е било интересно да зяпам женски тела — отвърна Фонтен. — Няма ли и мъжки модели? Би било хубаво, само по шорти и усмивки.

— О, Фонтен, предполага се, че трябва да гледаш дрехите.

Фонтен огледа залата. Беше пълно с жени, облечени в скъпи тоалети, също като самата нея. Божичко! Това ли е животът й? Мода и секс. И двете бяха започнали да й омръзват.

— Трябва да тръгна след малко — прошепна тя на Ванеса. Имам среща с адвоката си. Досадникът Арнолд ме заплашва, че ако не намеря пари, в скоро време ще се наложи да работя. Жалките суми, които получавам от Бенджамин, едва покриват дневните ми разноски. Единственото спасение е да изправя „Хобо“ на крака.

— Ще успееш — увери я Ванеса, — наумиш ли си нещо, нищо не може да те спре.

— Знам, знам. Винаги съм получавала това, което искам. Но напоследък само създавам впечатление.

Ванеса изгледа невярващо приятелката си. Тя завиждаше на Фонтен за живота, който водеше. Всички жени завиждаха на Фонтен, дори да не го показваха. Тя беше свободна, красива и, разбира се, богата.

Ванеса имаше богат съпруг, четири деца, излишни килограми и нито минута свободно време за себе си. Дванайсетгодишният й семеен живот беше разнообразяван един-два пъти от любовни афери.

— Толкова съм отегчена — въздъхна Фонтен. — Да ти кажа ли една тайна, Ванеса? Но да си остане между нас. Да не си посмяла да кажеш на някого.

Ванеса кимна, очите й блеснаха.

— Казвай!

— Снощи ми беше толкова скучно, че спах с шофьора си.

— Не може да бъде.

— Направих го. Оказа се още по-скучно от това да си отегчен.

— Какво? — Ванеса смръщи вежди. — Не го ли биваше?

— О, напротив. Имаше всички данни — хубаво тяло, голям член, издръжливост, — обаче беше толкова скучен.

Ванеса примигна. Не беше срещала човек, по-откровен в приказките от Фонтен.

— Докато бях омъжена за Бенджамин, тези малки приключения бяха доста по-вълнуващи… Сега обаче всичко е толкова предвидимо.

— Срещнах един човек… — започна Ванеса, но Фонтен не я слушаше.

— Да вземем тоя мъж в самолета — Нико. Не е моят тип, обаче да си призная, с него беше някак … различно. Беше толкова… как да кажа… звучи смешно в моите уста, но беше толкова изискан и забавен. Може би сбърках, като го изгоних.

— Така и не успях да го видя — рече Ванеса.

Сами ги прекъсна, като дойде на тяхната маса.

— Добро утро, момичета. Забавлявате ли се? — и той се настани при тях

— Заповядай, седни — измърмори Фонтен.

— Днес нейно височество не е във форма — той си наля вино. — Слушайте, много държа да видите новата ми колекция — и той посочи моделите, които сега бяха в спортни дрехи. — Каквото си пожелаете, ваше е.

— Много си щедър днес — каза Фонтен. — Защо?

— Защото и ти си щедра, скъпа. Малко старичка за мен, но…

— Разкарай се, Сами.

— Не се обиждай, мила. Просто си падам по двайсетгодишни. Знаеш какво имам предвид.

Фонтен не можа да сдържи усмивката си. Сами поне беше искрен, а и симпатичен.

— Дрехите ти не са ми в стила — рече тя.

— Ами носи ги на плажа. Голяма работа. Избери си каквото искаш. Ще се радвам просто да ги имаш.

Фонтен забеляза един ленен костюм, както и един за езда, които не бяха никак лоши.

— Ей, готова ли си да ми повериш „Хобо“?

— Виж, Сами, работата е сериозна.

— Така ли?

— Но всъщност защо пък да не опитаме? Мисля, че ще си голяма атракция. Е, не като Тони, разбира се.

— Разбира се.

— Но по свой начин…

— Стига, стига. Само се шегувах. Имам си собствен бизнес.

Фонтен го изгледа с проницателен поглед.

— Сами — рязко започна тя, — харесва ли ти идеята да станеш съдружник в „Хобо“?

18

Бърни отново попадна в оковите на брачния живот като мишка в капан. Сузана възторжено правеше планове за втората им сватба, досаждаше му и час по час чуруликаше по телефона със скъпия си татко.

— Разбери какво са предприели за Нико — нареди й Бърни.

— Как мога да го направя? — ококори очи Сузана.

— Не ме баламосвай — отряза я Бърни. — Ти не по-зле от мен и цял Холивуд знаеш, че Карлос Брент има връзки, пред които „Уотъргейт“ изглежда като следобедно детско парти. Може би дори притежава шибания „Форум“, така поне разправят.

— Не бъди смешен. Така наречените „връзки“ на тате са само в главата ти.

— Не ставай наивна. Искам да разбереш какво смятат да правят с Нико. Той ми е приятел, не искам нищо да му се случи.

Сузана процеди през зъби:

— На него май не му пукаше много за теб, когато те насади. Остави те, насаден на пачите яйца, и ако не бяхме се събрали… знаеш на какво е способен татко заради мен.

— Да, знам. Щеше да бъде много по-доволен да види как се катеря по кактусите в пустинята.

Сузана се намуси.

— Страшно си умен, няма що. Много те бива да дрънкаш глупости.

Два часа по-късно тя донесе информация, че на Нико са му дали една седмица.

— Виждаш ли колко добър и щедър е чичо Джоузеф.

— Чичо Джоузеф! Само ти можеш да наричаш най-големите гангстери във Вегас „чичо“!

Сузана сви устни.

— Ама ти си ужасно мнителен. Подозираш, че всеки, макар и далечно свързан с Лас Вегас, е гангстер. Ако искаш да знаеш, чичо Джоузеф е почтен собственик на хотел.

— Да бе, а папата е евреин.

Бърни изчака Сузана и Стар да излязат да поръчват сватбените си тоалети и се качи в спалнята да провери дали сейфът на Сузана все още е в гардероба. Беше там, скрит зад рафтовете за обувки.

Предположи, че комбинацията е сменена, но докато въртеше диска, се оказа, че не е. Вратичката се отвори. Най-отпред беше разнородната колекция от бижута, които Карлос бе подарявал на скъпата си щерка. Освен това обаче имаше сто хиляди долара в брой — сватбен подарък от скъпоценния татко. Сто хиляди в чисти, нови банкноти, недокоснати, непокътнати и половината негови, макар че Сузана не му беше разрешила да припари до тях. Кой глупак държеше сто хиляди в сейф, когато можеше да ги вложи в банка и да трупат лихви? Само неговата бивша, а скоро и настояща съпруга — милата Сузана.