— По-лесно ще ми е да се сражавам с четирима зерни.

— Тръгвай! — изкомандва Лора и я блъсна напред. Джура преглътна тежко и напусна каменната къща.

Знаеше, че ще намери Роуан някъде около Брита. Кралицата на вателите седеше върху резбован стол в източния край на площада. Можеше да наблюдава всичко и да бъде видяна от всички.

Краят на площада й се струваше толкова далече — Джура тръгна право натам с преднамерено бавна походка.

Хората започнаха да спират и да се заглеждат в нея. Отначало Джура си помисли, че я намират смешна, но когато се вгледа в очите им, изведнаж придоби увереност. Жените се мръщеха недоволно, когато Джура; минаваше край тях, мръщеха се дори най-красивите, заобиколени от тълпа поклонници. Докато мъжете… Мъжете бяха направо втрещени!

— Това е Джура! — понесе се шепот наоколо, като че ли не бяха я виждали дотогава.

Джура разкърши рамене, на устните й се появи усмивка. Хубаво е, когато я гледат така — мислеше си тя, докато бавно се приближаваше към мястото, където трябваше да срещне съпруга си.

Роуан бе недалеч от Брита, но поне не я ухажваше, както обикновено. Вместо него до Брита седеше Гералт и я изяждаше с поглед. Гералт погледна сестра си, но не забеляза никакви промени в нейния вид и бързо се извърна отново към Брита. А Брита се обърна към Джура, огледа я с преценяващ поглед, оцени я като опасен враг. Погледът на кралицата проследи как Джура се приближава към Роуан.

Роуан се бе заприказвал с Дейр и не забеляза суматохата, която Джура предизвика с пристигането си. Дейр вдигна поглед, видя Джура, после се обърна към Роуан. Изразът на лицето на Дейр се бе променил. Той бавно извърна глава обратно към Джура и се втренчи в нея. Не беше я гледал така дори когато го бе победила на състезанието по стрелба с лък. Тогава той бе горд с нея, а сега погледът му караше Джура да се чувства особено поласкана.

Недоволен от разсеяността на Дейр, Роуан проследи погледа му.

Неувереността на Джура мигом изчезна, когато видя промяната в лицето на Роуан. Очите му щяха да изскочат от орбитите, челюстта му увисна, оставяйки устата му широко отворена. Гледаше като парализиран как Джура се приближава към него.

За своя изненада Джура усети, че не върви с обичайната си, стегната походка. Сега вървеше плавно, изнасяйки бедрата си, сякаш плуваше. Изведнаж долови прилив на сили — никога в живота си не се бе чувствала толкова неотразима. Много по-силна, отколкото ако имаше копие и бойна брадва в ръце.

Устата на Роуан все така зееше, докато тя се приближаваше към него. Колко ласкателно!

— Ще те чакам в палатката ти след церемонията — каза тя с нисък, дрезгав глас.

Той кимна. Тя се усмихна, обърна се и тръгна.

— Джура — извика той — къде е палатката?

Тя го погледна през рамо и подхвърли без да спира: — Намери я. И си донеси лютнята. Може и да ми се прииска да ми посвириш.

Тя вървеше и усещаше как сърцето се блъска в гърдите й. Но се усмихваше. Чувстваше как зад гърба й Брита се опитва да привлече вниманието отново върху себе си. Напразно. Джура знаеше, че е победила! Оставаше само да се придържа към новата си роля до края на нощта.


Дванайсета глава

Палатката на Роуан бе разкошна отвътре, със стени от копринен брокат и постлани на земята килими от далечните свети земи. Мебелировката бе английска — два стола, малка маса, свещници, легло. Джура се изчерви, когато се улови да разглежда дебелия, пухен дюшек, покрит с бродирана кувертюра.

Тя чакаше да дойде съпругът й. Влязоха слуги, оставиха вечерята на масата и на излизане й хвърлиха окуражителни погледи.

— Как върви церемонията? — попита тя.

— Креватите и храстите са пълни с любовници — отговори един слуга, намигайки. — А принц Гералт се настани в леглото на вателската кралица.

Слугите се изнизаха и тя отново остана сама. Безпокоеше се, че темпераментният й брат попада под влиянието на толкова коварна жена като Брита. Никой мъж не бе успял да я опитоми. Всъщност Роуан се справяше с нея доста добре. Тя бе казала, че няма да позволи на вателите да се женят с ириали докато Роуан не се бракосъчетае с нея, но хората й вече празнуваха сватбите си, а тя все още не бе жена на ириалския крал.

Джура така се бе размислила, че не чу как Роуан влезе в палатката, а и той сигурно бе оставил коня си някъде далеч.

— Тази усмивка за мен ли е? — нежно попита той. Тя погледна към него и се усмихна още по-широко:

— Ти постигна каквото искаше. Ириалите и вателите се женят помежду си, а в леглото на Брита има само принц. Може би от теб наистина ще стане добър крал.

Роуан се разсмя:

— Твърде много трябваше да рискувам, за да заслужа този комплимент. — Той отиде до масичката с храната. — Да ти налея ли чаша вино? Донесъл съм го от френските земи.

Тя пое от него високата златна чаша с инкрустирани необработени рубини. Опита се да я вдигне непринудено и да се държи като английска аристократка.

— Нормално ли протече церемонията? — попита Джура.

— Да — усмихна се той. — Нищо, че някои от двойките бяха вече консумирали брачните удоволствия, благодарение на твоите и на Лора усилия да ги отпратите заедно в уединение.

Роуан седна на килима и се облегна на един от, краката на леглото. Палатката не бе много просторна. Всичко бе на разстояние една протегната ръка — твърде близко, твърде интимно.

Джура дълбоко пое дъх. Не знаеше как да се държи приятелски с този човек — непрекъснато се караха, от мига, в който се бяха срещнали.

— Когато ние, жените от гвардията, се преуморим от тренировки, взаимно си масажираме раменете. Може би тъкмо сега имаш нужда да те масажирам? — предпазливо предложи тя, страхувайки се, че може да бъде отблъсната.

Роуан топло й се усмихна, в очите му се четеше благодарност. Той се излегна и протегна ръката си. Тя коленичи край него, хвана ръката му и надникна в синевината на очите му. За първи път от много време насам усещаше, че той я привлича. Ланкония, Дейр, Силеан, правото на брат й върху трона — всичко това бе сякаш далечен сън. Кадифето се диплеше около тялото й при всяко нейно движение. Светлината на свещите се отразяваше в златистите коси на Роуан.

— Свали си туниката и легни по корем — каза тя, опитвайки се да овладее трепета на гласа си.

В очите му лумнаха пламъци. Клепачите му се присвиха, когато премести погледа си от очите към устните й. Остави чашата с вино, разкопча колана и съблече туниката си през главата. Не носеше нищо отдолу. Светлината на свещите хвърляше отблясъци и сенки, които открояваха мощните мускули на торса му. На едното му рамо имаше белег и тя леко го докосна с връхчетата на пръстите си. Роуан й се усмихна:

— Фейлан бе недоволен, че не му отдавам цялото си внимание и ми даде урок — той хвана пръстите й, поднесе ги към устните си. — Красива си, Джура — каза той, целувайки ги, после пое палеца в топлата си, влажна уста и прокара езика си върху му. Покри с малки, гъделичкащи целувки дланта й, продължи към лакътя, като пътем запретваше ръкава й. — Знам, че си красива от първия миг, в който те видях, но днес…

— Красива като англичанка? — прошепна тя, без да сваля поглед от него. — Красива като жената, за която е трябвало да се ожениш?

Той се засмя дълбоко, гърлено.

— Никоя англичанка не може да се сравни с теб! — Роуан постави ръката й в нейния скут и внимателно я погледна. — По-добре е да свалиш част от дрехите си, ако искаш да масажираш раменете ми.

Джура усети как кръвта нахлува в лицето й. Беше се събличала пред него, но сега, в меката светлина на свещите, всичко изглеждаше някак различно. Освен това тя знаеше, че щом се съблече, ще последва нещо болезнено и неприятно — като миналия път. Не че се боеше — просто изведнаж я обзе познатото усещане за възбуда преди битка.

Пое дълбоко въздух, за да се успокои и свали презглава кадифената роба. Остана само по впитата в тялото й копринена туника. Многогодишните тренировки бяха развили мускулите, които моделираха бедрата, открояваха талията и поддържаха гърдите високи и твърди.

Роуан й се любуваше. Възхитата му избухна в толкова дълбоко стенание, че Джура се разсмя. Забавляваше я начинът, по който този англичанин се възхищава на физическата красота и я кара да се чувства странно и приятно. Даже й се струваше, че вече няма значение дали може да мята копие или не.

— Джура! — прошепна той и разтвори подканващо обятия.

Тя откликна и това бе най-естественото нещо на света. Да го отблъсне бе все едно да откаже чаша вода на умиращ от жажда човек.

Той нежно целуна устните й — не силно, не яростно, а спокойно, сякаш щеше да прави това до деня на Страшния съд. Играеше си с устните й, докосваше ги с върха на езика си. Когато отдели устни от нейните, тялото й бе омекнало като восък и той можеше да го моделира според желанията си. Тя се отпусна в ръцете му със затворени очи.

Джура бавно отвори очи и го погледна. Клепките почти закриваха очите му, устните му изглеждаха омекнали от целувките. Не бе виждала мъж в такова състояние, особено този англичанин, който непрекъснато се мръщеше недоволно. Сега очите му бяха пълни с нежност и желание. И обреченост — не искаше да бъде никъде другаде освен тук и сега — с нея! Сърцето на Джура заби ускорено. Този англичанин казваше, че я обича! Вярно ли беше това? Любов ли бе отпечатана на лицето му?

Той погали лицето й с върховете на пръстите си, после с цяла ръка — дланта му се плъзгаше по бузите й, пръстите му ровеха в косата й. После целуна ъгълчетата на устните й, клепките…

Джура лежеше неподвижна в прегръдките му, приемаше нежните му милувки, а сърцето й биеше все по-силно. Кой би повярвал, че този едър мъж, който бушуваше, ругаеше и се биеше, може да е толкова нежен, когато докосва жена.