— Подиграваш ли ми се, англичанино? — спокойно попита тя. — Ще изгубиш Брита, ако дойдеш при мен.

— Никога не съм я пожелавал! Повярвай ми, Джура! Искам само теб!

— Не знам дали мога да ти вярвам.

— Можеш! Кълна ти се, че можеш да ми довериш живота си! Сега иди да раздадеш зайците. Внимателно! Не искам да предизвикваш Брита и нейната армия, за да не ни убият, преди да е настъпила вечерта. Върви, любима!

По хубавото лице на Джура бе изписано объркване, но тя послушно грабна чантата със зайците и се отдалечи.

Роуан стоеше със замесена усмивка и си мислеше за наближаващата нощ, когато го стресна шум от близки стъпки. Той светкавично се прикри зад едно дърво и се огледа. Мярна му се само крайчеца на жълта одежда между зеленината. Нищо друго.

«Брита!» — помисли си той и се облегна на дървото. Тя го бе проследила и го бе видяла с Джура. Нямаше никакво съмнение. Докато прегръщаше Джура, сетивата му не бяха нащрек и не бе усетил Брита — промъкваща се през гората, за да ги шпионира. Тя очевидно е била твърде далеч, за да ги чуе, но със сигурност ги е видяла.

Внезапно страх обзе Роуан. Какво би сторила властолюбива жена като Брита на дете като Джура, което случайно е застанало на пътя й?

Колкото се може по-безшумно той последва Брита. Промъкваше се край стволовете на дърветата, прокрадваше се неусетно, като се прикриваше. Видя как тя говори нещо доверително на един свой гвардеец. Воинът се поклони и изчезна между дърветата. Брита се отправи обратно към стана.

Роуан последва гвардееца. Воинът се провираше между дърветата около стана и наблюдаваше приготвящите се да обядват хора. По едно време мъжът спря и приклекна. Роуан го доближи, за да види това, което предизвика интереса му. Воинът следеше с поглед Джура, която се движеше между вателите. Роуан видя с ужас как гвардеецът сложи стрела на лъка си, обтегна тетивата и се прицели в Джура. Роуан нямаше време да мисли за последиците от действията си — трябваше да бърза. Той извади ножа си, хвърли го и острието потъна във врата на гвардееца.

Вателският воин падна мъртъв, без да издаде звук. Роуан трябваше час по-скоро да скрие трупа на боеца. Той измъкна ножа си от врата му, вдигна тялото, метна го на раменете си и затича към близкия поток. Успя да скрие трупа под гниещ ствол на паднало дърво. След като се увери, че няма неприкрита част от тялото на мъртвеца, Роуан се върна в стана.

Брита го чакаше. Устните й бяха разтегнати в усмивка, но очите й хвърляха гневни отблясъци:

— Къде се изгуби толкова време? Той се ухили момчешки:

— Видях се с жена си — отвърна той, опитвайки се чистосърдечно да я обезоръжи, казвайки истината. — Трябваше да я успокоя.

— И как я успокои?

Той се доближи плътно до Брита.

— Така, както съм свикнал да успокоявам жените. С ръцете си и очите си. Ти би ли искала така да бъдеш успокоявана? Кажи ми, за да знам, когато се оженим.

— Ще се женим ли? Ако продължаваш да прекарваш времето си с жена си…

Роуан се наведе и я целуна. Почувствува възбудата на жената. Би могъл да бъде поласкан, ако не знаеше, че тя го иска като крал, не като мъж.

— Джура е сестра на мъж, който би могъл да бъде крал. Ако тя се разгневи или, още по-лошо — ако бъде наранена по някакъв начин, Гералт ще вдигне на крак цяла армия. Не искам да бъдем убити, преди още да сме се опитали да обединим племената.

Брита се намръщи:

— И така да е — каза тя, — но няма да те деля с никого след като станеш мой! — Изведнаж тя тръсна глава. — Трябва да видя нещо — и бързо се отдалечи.

Роуан затвори за миг очи. Сигурно тя отиваше да разбере дали нейният гвардеец е убил Джура — както му бе заповядала. Роуан се зачуди какво ли ще си помисли Брита, когато види, че Джура е жива, а от гвардееца няма и следа. Вероятно тя ще разбере точно какво се е случило — в най-добрия случай — ще се усъмни.

«Колко права беше Джура!» — мислеше си Роуан и стомахът му се свиваше от ужас. Тя го бе предупредила още от самото начало за двуличието на Брита, но той бе тръгнал сам през земята на вателите. Сега животът му и животът на Джура бяха в опасност. Бяха заобиколени от врагове. Водеха враговете към нищо неподозиращите ириали. Джура бе права — Роуан бе докарал нещата дотук със своята самомнителност и високомерие.

Сега той трябваше да измъкне всички от кашата, която беше забъркал. Трябваше да приспива подозренията на Брита поне докато стигнеха близо до ириалските земи, където Джура и той можеха лесно да избягат. Ще успее ли да залъгва Брита дори до момента, в който ириалските и вателските мъже и жени се оженят помежду си? Най-важното бе да убеди Брита, че я желае. Само така можеше да запази живота на Джура.

Стомахът му се сви. Нима ще трябва да се откаже от срещата си с Джура тази вечер? Да не прекара нощта с нея? Не бива да изчезва от погледа на Брита или да я изпуска от поглед, защото тя е способна да изпрати някой друг със заповед да убие Джура.

Роуан уморено възседна коня си. Бе време за път.


Единайсета глава

Вечерта, след като се увери, че само Роуан я наблюдава, Джура напусна стана. Не се отдалечи много навътре в гората, но той не я последва толкова бързо, колкото на нея й се искаше. Тя си избра място, откъдето можеше да наблюдава палатката на Брита. Роуан бе влязъл при кралицата, но не бързаше да излезе.

Джура се опитваше да потисне яростта си. Убеждаваше се, че не се е надявала Роуан да сдържи обещанието си. Но това не я успокояваше. На зазоряване очите й бяха зачервени, а сърцето й се бе втвърдило като камък.

Тя се върна в стана, яхна коня си и тръгна заедно с цялата кавалкада. На два пъти почувства погледа на Роуан върху себе си, но не вдигна очи към него.

По време на обяда видя как той ухажваше Брита — слагаше залъчета хляб в устата й. Когато Роуан хвърли поглед към Джура, тя извърна глава в друга посока.

Тази нощ бе последната, преди да достигнат земите на Ириал. Джура се опитваше да изгони натрапчивите мисли от главата си. Напъха се в постелките и се опита да заспи. Бе събудена посред нощ от една ръка, която запуши устата й. Друга ръка сграбчи дясната длан на Джура, която неизменно почиваше върху ножа й.

— Аз съм — прошепна Роуан в ухото й.

Джура гневно се опитваше да се освободи от хватката му и се зарадва, когато усети, че Роуан се задъхва от усилие. В следващия миг загуби съзнание от удара, който Роуан стовари в челюстта й.

Свести се простряна край брега на поток. Роуан притискаше мокра кърпа към лицето й. Джура се опита да стане, но Роуан я прилепи към земята.

— Джура, моля те, пази тишина! Боли ли те главата?

— От твоето пухкаво шамарче ли? — храбро излъга тя, усещайки болезнени пулсации в главата си. — Какво си намислил да правиш сега? Да се отървеш окончателно от мен? Сигурно любимата ти Брита е решила, че е твърде рисковано да живея.

— Да — кротко потвърди Роуан. — Тя ни вида вчера заедно и изпрати един от гвардейците си да те проследи. Той бе прицелил стрелата си в теб, когато аз забих ножа си във врата му.

Джура премигваше насреща му в тъмнината.

— Не можех да дойда при тебе миналата нощ — продължи той. — Брита бе наредила да ме следят.

— За това остана при нея — хранеше я, целуваше я… Роуан запуши с целувка устата й. Ръката му се спусна към гърдите й.

— Имам план — промълви той. Устните му докосваха шията й. — Ще отведа Брита при Брокаин. Може би ще се харесат.

Той бе разкопчал колана й — измъкваше туниката през главата й.

— Армиите на Брита и Брокаин воюваха преди време. Брита победи — говореше Джура и не чуваше думите си. — Неправи това с мен! — умоляваше тя.

— Джура — шепнеше той, — не разбираш ли, че те обичам?

— Обичаш ме?! — възкликна тя. — Ако това е любов — по-добре ме мрази!

Роуан изхлузи туниката през главата й, започна да целува гърдите й. Знаеше, че отсъствието му може да бъде забелязано всеки момент. Брита можеше да се събуди и да види, че леглото му, поставено близо до нейното, е празно. Тя щеше да изпрати стражи да го търсят. Но точно сега страстта към Джура надделяваше над страховете му.

Джура извика от болка, когато той проникна в нея за първи път. Тя бе девствена и гневът й пречеше да се отпусне. Смъкнатият около глезените панталон блокираше движението на краката й. Тя се дърпаше и го отблъскваше, но Роуан не обръщаше внимание на болката й.

В очите й избиха сълзи, когато най-накрая тялото му се сгърчи върху нейното.

— Махай се от мен! — пъдеше го тя, блъскайки раменете му.

Той се отдръпна, претъркули се встрани от нея, започна да пристяга дрехите си. Джура ядосано навличаше своите.

— Джура — каза той, — следващият път ще бъде по-добре.

— По-зле не би могло и да бъде! — озъби се тя. Гласът й трепереше. Долната половина на тялото й бе разкъсвана от болка. — Ако знаех, че е толкова болезнено да ме любиш, щях доброволно да те отстъпя на Брита.

— Върви по дяволите! — ядно каза той и се изправи. — Рискувах живота и на двама ни, за да дойда тук и да ти отнема девствеността. Ти вече не си девица и аз няма да се оженя за Брита — той се наведе и хвана брадичката й. — Кълна се, че ще те накарам да ме обикнеш, Джура! Ако трябва ще те привържа с вериги към себе си, но ще те накарам да ме обикнеш и да се наслаждаваш на това, което правихме тази нощ!

— Никога! — отвърна тя като гледаше нагоре към него със святкащи от ярост очи.

Млъкнаха. Джура оправи дрехите си и се върна в стана. Не след дълго Роуан я последва. Тя почти не мигна през остатъка от нощта и на следващия ден се чувствуваше разбита, едва стоеше от болка на седлото. Наблюдаваше Роуан и Брита, но не усещаше безпокойството от предишния ден.