Изпод надвисналата качулка Джура огледа малката кръчма, но не откри никой, който да напомня на рус англичанин. Покрай стените стояха няколко ватели, почти толкова мръсни, колкото нея самата.

Докато Джура пиеше бирата си, боят между гвардейците приключи. Заложените за победителя кожи, стоки, дрехи и дребни животни смениха притежателите си.

— Каква е тази воня? — извиси се пиянски глас.

Джура остави чашата и се надигна. Искаше да си тръгне колкото се може по-бързо, но една тежка ръка се стовари върху рамото й.

— Ултенско момче! — изкрещя някой. — Да му дадем урок!

Джура се опита да се махне, но една ръка сграбчи и смъкна качулката й. Лицето й се откри.

— Брей! — удиви се някой. — Момиче!

— Хубавица, при това!

— Хайде да й дадем един малко по-особен урок! — се обади някой, смеейки се.

Двайсетина мъже бавно тръгнаха към Джура. Ръцете й сграбчиха ножовете, скрити под дрехите й.

— Ей, я стойте! — разнесе се гърлен глас. Говореше на ланконски, но с някакъв странен, селски акцент, който Джура не беше чувала.

Между мъжете си пробиваше път едър, прегърбен човек с мазна черна коса и превръзка на едното око. Беше навлечен във всевъзможни дрипи.

— Не закачайте дъщеря ми! — викна той, посягайки към Джура.

Тя се отдръпна инстинктивно.

— Върви с мен, иначе ще те убият — прошепна парцаливецът в ухото й.

Джура позна гласа на Роуан.

Беше толкова същисана, че го последва без повече въпроси. Мъжете в кръчмата бяха вече достатъчно пияни, отпуснати и обзети от леност. Бяха се забавлявали достатъчно с боя между гвардейците и оставиха прегърбеният старец да изведе дъщеря си от кръчмата.

— Ти! — възбудено прошепна Джура щом се озоваха навън. — Дойдох, за да те върна обратно жив и здрав.

— Ти да ме върнеш жив и здрав? Току-що спасих честта ти и вероятно — живота ти.

— Можех сама да се защитя. Роуан изруга в отговор:

— Имаш ли кон? Трябва да се махнем оттук колкото се може по-бързо. Да не би да си оставила коня си на открито и някой от тези главорези да го е откраднал? Бога ми, страхотно вониш!

— Скрила съм коня си.

— Добре. Яхвай го тогава и тръгвай на североизток. След час спри. Аз ще те настигна.

— Не бива да отиваш в кръчмата. Трябва да се върнеш при ириалите и…

— Тръгвай! — изкомандва той. — Някой идва насам и не искам да те вижда. Аз ще остана — имам още малко работа тук.

Джура потъна в сенките на дърветата, намери коня си, яхна го и се отдалечи. Разумът й не позволяваше да остави Роуан сам, но сърцето й все още се свиваше от страх при спомена за мъжете, които се нахвърлиха върху й. А и беше толкова изненадана от маскировката на Роуан, от способността му да се слива с тълпата.

След час тя стигна до завой на реката и реши, че това е мястото, където трябваше да изчака Роуан.

Джура нахрани коня и го върза прикрит между храстите. После смъкна вонливата ултенска одежда, качи се на едно дърво и зачака. Не след дълго Роуан се появи. Тя го наблюдаваше как слезе от коня, замря и се огледа. Извърна поглед нагоре, към нейното дърво, макар че не можеше да я забележи в тъмнината.

— Слез — каза той.

Джура се залюля на напречен клон и скочи точно пред него. Превръзката на окото му се бе вдигнала на челото.

— Хайде сега ми кажи защо си тук?

— Казах ти, дойдох да те върна на безопасна територия.

— Ти? Да ме отведеш на безопасна територия? Още утре се връщаш в земите на ириалите!

— А ти какво мислиш да правиш?

— Ще намеря Брита и ще преговарям с нея.

— И как смяташ да я намериш?

— Ако не беше се изтърсила тази вечер, сигурно щях да разбера къде е Брита. Онези двама гвардейци бяха достатъчно пияни и щяха да се разприказват след като се дуелираха, но аз трябваше да спасявам немития ти врат и всичко пропадна. Ти все още вониш, ако и да си смъкнала онези парцали, които носеше в кръчмата.

Джура се подпря на дървото и започна да развързва ремъците на ботушите си.

— Ако ириалите разберат, че си тръгнал сам през земите на вателите, те ще нападнат Вател, за да те спасят.

— Какво правиш?

— Събличам се. Ще се изкъпя. Твоята самотна мисия може да стане причина за война — тя се измъкна от панталоните си.

Роуан се втренчи в нея. Джура виждаше луната, отразена в бялото на широко отворените му очи.

— Не исках да предизвиквам спорове — рязко каза той. — Направих това, което трябваше. Господи! — изтръгна се от него, когато Джура смъкна последните остатъци от дрехите си и застана гола, обляна от лунната светлина, която се плъзгаше по високите й гърди, гладката й кожа, откроявайки в тъмнината съблазнителната й фигура. — Джура, не ме измъчвай! — прошепна той, ръцете му потърсиха опора в ствола на близкото дърво.

— Аз съм твоя жена — меко каза тя и повдигна глава. — Някой идва! — разтревожи се Джура и притисна тялото си о неговото. — Скрий ме! Не искам да ме виждат!

Втрещеният Роуан я прегръщаше и не се сещаше да я покрие с парцаливата си наметка. Той просто стоеше с тяло, долепено до нейното и ръце върху гърба й. Очите им се срещнаха и тя очакваше той да я целуне, но Роуан остана неподвижен и Джура леко докосна устните му със своите. Това бе достатъчно да го отприщи. За нейно огромно удоволствие, ръцете му трескаво обходиха всички кътчета на тялото й. Сякаш Роуан изведнаж се сдоби със стотици устни. Той я целуваше, галеше я и тя се разтапяше в блаженство. Колко е чудесно да се усещаш жена — желана и обожавана, търсена и преследвана. Тя отвръщаше на целувките му с цялата сила на желанието, изпълнило тялото й.

— Помоли ме, Джура! — каза той с молба в гласа. Тя сякаш не го чу.

— Моля те, помоли ме! — повтори той.

Думите му достигнаха до нея и тя го отблъсна. Той бе обезсилен от желание и се огъваше в ръцете й.

— Никога няма да чуеш ириал да моли, англичанино! — сопна му се тя. После се извърна, изтича до реката и се гмурна в студената вода, щастлива, че поне може да разхлади пламтящата си кожа. В себе си обсипваше мъжа с всички ругатни, които знаеше. Що за животно бе той? Какво удоволствие намираше в това да кара една жена да го моли за взаимност? Той трябва да бъде затворен, преди да е наранил някого! Защо Тал избра този идиот за крал?

Тя излезе от реката, подсуши се и се облече. Роуан бе стъкнал малък огън, одрал бе два заека и сега ги печеше на шишове.

— Приготвил съм вечеря — кротко каза той.

— И с какво трябва да заслужа вечерята си? Да падна на колене и да се моля? Или просията е запазена само за брачните удоволствия? Може би трябва да рева като магаре, за да получа храна? Извинявай, но не знам вашите английски правила за брачните отношения.

— Джура — каза той мрачно — моля те, не се огорчавай. Пека ти обясня — аз съм рицар. Дадох обет, глупав обет, който мъчи мен повече отколкото теб, но въпреки това е обет, даден пред Бога, и аз трябва да го спазя. Ако би могла…

— Накъде мислиш да тръгнем утре? — попита Джура. Тя не искаше да му довери колко ужасно се чувства сега — за миг желана и после отблъсната като купчина презрени и вонливи ултенски парцали.

— Ти се връщаш при ириалите. Аз отивам да намеря Брита.

Джура злостно му се усмихна през пламъците на огъня:

— Картата е в мен. Няма да я намериш дори да преодолееш отвращението си и да претърсиш всяка гънка от тялото ми. Защото картата е в главата ми.

Просто я запомних. Идвам с теб. Заедно ще намерим Брита и заедно ще преговаряме с нея.

— Защо не се ожених за сладка и разбрана английска женичка?! — въздъхна Роуан. — Ето! Дръж това! — и той й хвърли заешко краче.

— Не си ли дал някакви свещени, рицарски обети относно заешките крачета?

— Дал съм обет само за една опърничава жена — отвърна той. — Сега яж, че трябва да спим. Утре път ни чака. Ще ставаме рано.

— Ако се събудим — каза Джура и отвърна с мила усмивка на свирепия поглед, който й хвърли Роуан.

Тази нощ тя спа дълбоко, въпреки че на два пъти се събуди, усещайки как Роуан става.

— Събуждай се! — побутна я той преди зазоряване и хвърли отвратителната ултенска носия върху й. — Тези вмирисани дрипи трябва да угасят интереса ми към теб — той й подаде хляб и сирене. — Хапвай и се приготвяй за тръгване.

— Слушам, о, господарю! — подигра му се тя. Бяха яздили два часа, когато Джура му каза да я пропусне напред и да я следва по тясната пътека, предназначена само за пешеходци. Роуан на два пъти трябваше да чупи клони, за да направи проход за конете. По обяд спряха да хапнат от студената баница с месо, която Джура беше донесла.

— Трябва да си сменим дрехите — каза Джура и погледна мазната му коса. — Един ултен и един… просяк не правят впечатление, ако скитат поотделно, но когато са заедно, предизвикват непреодолимо отвращение. В тези дрехи няма да успеем да стигнем до града на Брита.

— Какво имаш предвид?

— На десет мили оттук е имението на богат сродник на Брита. Струва ми се, че тоя богаташ и жена му няма да тъгуват много, ако им откраднем някоя и друга дреха.

Джура гледаше лицето на Роуан и за своя изненада откри, че тъгува за хубостта му, погубена от изкуствено почернената коса. В момента той се мръщеше, а тя се чудеше дали не се дразни, че трябва да приеме план за действие, предложен от жена.

— Трябва да знам къде си държат дрехите. Съмнявам се, че ще бъде лесно да влезем и да излезем от къщата. Трябва да се закълнеш, че веднага след това ще се върнеш в земята на ириалите.

— Аз не давам клетви така лесно като теб. Силеан е била в тази къща няколко пъти по времето, когато беше пленница във Вател. Тя ми е разказвала за къщата. Ти ще ме следваш и…

— Няма да те следвам — каза той. — Ти ще останеш скрита в гората, докато се върна.