— Не е с него — отвърна той сдържано и напусна стаята.

Лора остана на мястото си за момент, след което си помисли какво щеше да стане, ако Роуан открие жената, която обичаше, в прегръдките на друг мъж. Тя изтича от стаята да намери Ксанте. Той щеше да знае какво да предприеме.

— Защо ти трябваше да се бъркаш в чужди работи? — ядоса се Ксанте, когато Лора му предаде част от нещата, които бе казала на Роуан. Той започна да оседлава коня си. — Джура не е убийца и е девица. Тя не е лягала с Дейр. Не е трябвало да наговаряш такива неща на Роуан и да пораждаш съмнения у него.

— Той е мой брат и аз съм длъжна да го предпазвам.

— Гералт пък е брат на Джура, но тя толкова би отровила Роуан, колкото ти Гералт.

— Не познаваш жените така, както аз — отвърна Лора сковано.

— Така е, но познавам Джура. — Той млъкна и погледна Лора, която стоеше пред него и хапеше устни от притеснение. Намести седлото. — Обичаше ли мъжа, за когото се омъжи, толкова, колкото обичаш Роуан?

Тя остана изумена, но отвърна: — Да.

Ксанте нищо не каза, докато възсядаше коня, а след това обяви:

— Мисля, че знам къде е отишла Джура. Жените понякога ходят там на лов. — Погледна надолу към Лора. — Влизай вътре. Аз ще опазя брат ти от самия него.

В главата на Роуан се въртяха виденията, които Лора бе натрапила с приказките си. От първата си среща с Джура знаеше, че я обича. Никоя друга жена не му бе въздействала като нея, следователно това бе любов. Но дали тя изпитваше същото? Той бе предположил, че е така, но тя не го бе казала. Докато се опитваше да възстанови трите им кратки, но бурни срещи, не можа да си спомни тя да е проронила и думичка за любов.

Слезе от коня на известно разстояние от мястото, където за пръв път срещна Джура, и продължи безшумно в тъмнината. Дочуваше сърдити гласове. Доближи така, че да различава какво говорят.

— Ти ме излъга, Джура — казваше Дейр. — Колко пъти тайно си се срещала с него?

— Не съм — възрази Джура, а гласът й бе напрегнат, сякаш потискаше сълзи. — Срещнах го два пъти случайно, а веднъж той ме подмами. Не съм искала да го виждам. Знаеш колко го мразя. Той не е подходящ за Ланкония. Гералт трябва да е крал. Англичанинът няма право да…

— Сега като че ли има всички права — сряза я Дейр. — Може да те докосва, прегръща. Затова ли тренираше толкова старателно и се състезаваше така усърдно? За да го спечелиш и споделиш постелята му? Страстта ли управлява разсъдъка и тялото ти? Ще въздишаш по него ден и нощ и ще забравиш народа си? Ще ни предадеш заради похотта си!

— Не! — изкрещя Джура. — Не съм предателка! Не копнея за него. — Лъжеше и го съзнаваше, но не можеше да загуби този мъж, който й бе приятел от толкова години. Навремето той я прикриваше и твърдеше пред Тал, че не знае къде е, когато Тал й бе ядосан. — Той ми се натрапва. Никога не съм желала ласките му.

— Ха! Същото ли ще кажеш довечера, в постелята му?

— Бог ми е свидетел, молех се да не ми се налага да легна с него — отвърна Джура.

— Желанието ти ще бъде изпълнено — заяви Роуан с едва овладян гняв в гласа, излизайки от сенките и заставайки на огряната от лунна светлина поляна. Той изтегли меча си. — А ти — обърна се Роуан към Дейр, — ще умреш за това, че докосна съпругата ми.

Дейр също извади меча си.

— Не! — извика Джура и се хвърли към Роуан. — Не го наранявай. Ще направя всичко, което поискаш.

Роуан й се присмя:

— Нищо не искам от теб. — Той я бутна настрана сякаш бе досадна муха и Джура се строполи върху влажната трева.

Наблюдаваше как двамата се дебнат и се молеше да измисли начин да ги спре. Извади ножа си, възнамерявайки да застане помежду им, когато нечия едра ръка се стовари върху рамото й и я принудиш да остане на земята. Погледна нагоре и видя Ксанте.

Миг след това той съвсем спокойно застана между двамата мъже с лице към Роуан.

— Имате правото да отнемете живота на този човек, господарю — изрече гвардеецът, — но ви моля да не го правите. Днес той внезапно и пред всички загуби тази, която му бе обещана.

— Нещата са по-сложни — сряза го Роуан. — Махни се от пътя ми.

— Не, господарю — възрази Ксанте, без да се отмества. — Та вие сте само два разгорещени самеца, биещи се за женска.

Изведнъж Роуан си даде сметка какво прави. Постъпваше така, както Фейлан винаги се бе опасявал, че ще действа. Държеше се като емоционален англичанин, а не като ланкон. При всички обстоятелства, той трябваше да се овладее. Белегът на крака му се обади и дори го заболя така силно, както в деня, когато учителя му го бе жигосал. Той прибра меча си.

— Прав си, Ксанте! — и продължи: — Дейр, тази жена е твоя. Няма да й се натрапвам. Вземи я.

Тримата не помръднаха, а Роуан се извърна и тръгна обратно към коня си. Ксанте пръв се съвзе.

— Тя е ваша съпруга, господарю. Не можете да я отхвърлите така лесно. Народът ще се разгневи…

— По дяволите народа! — изкрещя Роуан. — Тази жена ме мрази. Не мога да приема такава съпруга. Кажете, че последният двубой не е бил честен. Ще се оженя за Силеан. Измислете каквото щете.

— И аз лично ще ви съпроводя до границата — изрева Ксанте. — Не можете да идвате тук с английските си нрави и да не ни зачитате. Вие искахте тази жена. Вие настояхте за Хонориума и, за Бога, ще изберете — Англия или Ланкония! Или английските ви нрави, или ланконските! Ако отхвърлите тази жена, губите и кралството.

Роуан съзнаваше, че това е вярно. Но как да живее с жена, която го мрази? Жена, която намира ласките му за противни и отблъскващи? Жена, която се моли да не споделя постелята му?

Стисна зъби.

— Ще я взема — обяви той, — но се кълна пред Бога, че няма да я докосна, докато тя не ме помоли за това!

Преди някой да успее да каже каквото и да било, се чу шум от конски копита. Бе Гералт, чието тъмно лице почти не се различаваше в тъмнината.

Гералт гневно изгледа Роуан.

— Баща ни е мъртъв — обяви той, след което препусна обратно към Ескалон.

Без да поглежда никого Роуан се отправи към коня си. Сега той бе крал. Крал на народ, който не го иска; съпруг на жена, която не го желае.


Седма глава

Джура се облегна на едно дърво, а гърдите й се повдигаха учестено от бягането. Седмица бе изминала от смъртта на Тал и, ако се изключи погребалната церемония, тя не напускаше поляната за упражнения. Тогава, застанала до гроба на Тал, тя усети върху себе си свирепия поглед на мъжа, който вече й бе съпруг. Когато улови погледа й, той бързо се извърна.

Напоследък, помисли си гневно тя, той, както и всички останали, я избягваха. Гвардейките я гледаха с насмешка и веднага прекратяваха шушукането помежду си, когато приближаваше. Три дни след Хонориума стажантките престанаха да изпълняват нарежданията й. Онора, темпераментно и суетно момиче, което мечтаеше да ръководи гвардията и се бе състезавала усилено, за да спечели Роуан, направо й се изсмя в лицето и обяви, че щом е била отхвърлена от краля, не вижда причина те да я уважават. Предизвикателството бе отправено в присъствието на десетина стажантки, които я гледаха не по-малко презрително.

На Джура й се искаше да извади ножа срещу Онора, но не бе толкова глупава, че да се бие сама срещу десет силни жени. Постара се, колкото може по-достойно, да напусне полето.

Като че ли никой не бе на нейна страна. Гвардейките смятаха, че ги лъже, когато обясняваше, че не е искала да спечели и смятаха, че нарочно е бутнала Силеан. Що се отнася до Силеан, тя продължаваше бавно да се възстановява и отказваше да се види с Джура.

Сега, облегната на дървото, тя за кой ли път се убеждаваше, че мрази Роуан.

Гневът й бе толкова силен, че първоначално не чу приближаващите стъпки. Мъжът почти бе стигнал до нея, когато тя извади ножа. Оказа се, че е един от английските рицари, пристигнал заедно с врага от Англия.

— Прибери това — нареди той. Беше млад мъж, облечен с една от дългите роби, каквито носеха англичаните, и я гледаше намръщено. — Господарят ми ме прати да те доведа.

— Няма да му се подчиня — заяви Джура, все още с изваден нож.

Мъжът пристъпи към нея.

— Хайде, използвай го. С удоволствие ще се защитавам. Ланконите не сами особено симпатични, а ти — още по-малко.

— Нийл! — чу се дълбок глас вляво от Джура.

Тя се обърна, все още с изваден нож, по посока на гласа. Оказа се друг английски рицар. По-възрастен мъж, или поне така изглеждаше, тъй като имаше белег на главата и косата там бе побеляла.

Мъжът се обърна към Джура:

— Милейди… — Той спря, разгневен от изсумтяването на другия рицар. — Крал Роуан иска да дойдете при него.

— Имам работа тук — отвърна Джура.

— Кучка такава! — обади се по-младият рицар, Нийл, готов да пристъпи към нея.

Възрастният мъж също направи крачка напред и каза:

— Това не е молба. Моля, последвайте ме.

Джура зърна предупредителните пламъчета в очите му и се досети, че ако не се подчини ще има сериозни последствия. Разбра, че е дошло време да заплати за победата си в Хонориума. Прибра ножа и заяви:

— Готова съм.

Последва по-възрастния рицар, а по-младият вървеше зад нея. Стигнаха края на гората, където я чакаше оседлан кон, и мълчаливо се отправи с двамата мъже към Ескалон.

От женитбата си насам се бе изолирала и нямаше никаква представа как ириалите реагират на раздялата й с Роуан, но скоро разбра. Докато яздеше покрай хората, те й се присмиваха открито и я наричаха Кралицата дева. Злорадстваха, че тази красива, млада жена, желана от толкова много мъже, е била отблъсната от краля.

Джура яздеше с високо вдигната глава, когато преминаваха първо градската стена, а после вътрешните стени около крепостта на Тал. Вътре бе доста по-чисто, отколкото когато Джура живееше там, и тя изсумтя възмутено. Такава загуба на време за превземки.