Той ли беше мъжът, който й се закле, че ще пази живота й повече от своя? Мъжът, който я закриляше — нежен, търпелив и необуздан? Или беше мъжът, който мислеше единствено за отмъщение, циничен и избухлив? За първи път в живота й обърканото сърце преценяваше възможността тези двама съвсем различни мъже да са една и съща личност.

Моряците очевидно уважаваха и двете страни на характера му и искрено обичаха капитана си. Той поддържаше дисциплината на борда с желязна ръка и остроумие, но рядко орязваше свободите, които те толкова ценяха. Докато ужасяващата репутация на адмирала се крепеше върху броя на белезите от камшик по гърбовете на нещастния му екипаж. А заплахите на Жерар в случай че някой наруши законите на „Отмъщение“, бяха само заплахи. Моряците го уважаваха твърде много, за да прекрачат границите на търпението му. Те ценяха похвалата му повече, отколкото се бояха от наказанието, което можеше да им наложи.

Тези мъже не даряваха лесно лоялността си. Ала през последните дни Луси беше установила, че всеки мъж на борда беше готов да жертва живота си при първия сигнал на капитана.

Очевидно тя беше единствената, която знаеше, че той никога не би поискал от тях такава жертва.

„Луси, знаете ли какво означава за един капитан да преживее собствения си екипаж?“

Беше й омръзнало да си блъска главата за настоящето, затова затвори очи и се понесе през мъглата на спомените. Жерар издуха облак дим в лицето й, докато очите му святкаха подозрително иззад очилата на Пъдж. Малкото му пръстче избърса канеления прах от долната й устна. Ръката му притисна собственически гърба й, докато я водеше уверено във вихъра на валса.

Луси беше толкова замаяна от образите в съзнанието си, че изобщо не се изненада, когато Жерар се наведе над нея. Жаждата й за този мъж беше толкова силна, че ръката й се вдигна сама и очерта контура на скулите му.

Тя примигна и се загуби в мъглата на конфузията. Сън, наистина сън. Този тук беше друг Жерар. Времето и загубата на илюзиите не бяха в състояние да му сторят нищо. Блестящите му очи не бяха засенчени от цинизъм. Май собственото й чувство за вина беше създало тази невероятна фигура. Това беше Жерар, какъвто можеше да бъде, ако не беше коварството на баща й.

Тя нямаше нито волята, нито силата да му се противопостави, когато чувствено извитата му уста се сведе върху нейната. Устните й с готовност се отвориха за целувката му, омайваща, сладка, предизвикателна.

И напълно фалшива.

Той я целуваше с майсторството на артист, употребил безброй часове да усъвършенства техниката си, но на целувката му липсваше трудно поддаващата се на определение подправка на зрелостта. Той беше като мекия пролетен дъжд, който падаше върху английските морави, не като дивия, опасен буреносен морски вятър, и остави Луси с някакво странно усещане на безразличие.

Тя отвори ужасено очи, когато до ухото й прозвуча сух, добре познат глас.

— Естествено, аз имах намерение един ден да ви представя на брат си, мис Сноу, но както виждам, вие вече сте се запознали.

24

Луси смаяно местеше поглед между двамата мъже.

Жерар се беше облегнал на релинга и напрегнатите мускули на скръстените му ръце изобличаваха в лъжа небрежната поза. Другият мъж беше наведен над нея, на лицето му грееше безсрамна усмивка, а на лявата буза се виждаше дяволска трапчинка.

Обзета от ужас, Луси го удари по рамото с юмрук.

— Махнете се от мен, негоднико! Как смеете да си позволявате такива волности!

— Не прибързвайте, Луси — укори я меко Жерар. — По вида ви личеше, че изпитвахте удоволствие.

— Да, но само защото си помислих… — Луси захапа долната си устна. Онова, което щяха да изрекат предателските й устни, беше много по-страшно, отколкото да целува непознат. Нямаше да увеличи дразнещото самодоволство на Жерар, като признае, че целувката беше предназначена за него.

Слава богу, брат му бързо се отдели от изтегнатото й тяло. Луси седна, събра колене и напразно се опита да оправи разрешената си коса.

— Поемам цялата вина върху себе си, скъпи братко — изрече великодушно младият мъж. — Никога не съм могъл да устоя на красиво момиче на лунна светлина.

Жерар се намръщи заплашително.

— Ти никога не си устоявал на хубавите момичета, все едно на каква светлина. Трябва ли да ти напомням, че тази специална красавица може да те идентифицира като временен заместник на капитан Дуум? Как мислиш, защо те затворих в камерата за мъчения?

— Знаеш не по-зле от мен, че все още не са измислили ключалка, която да не мога да отворя. Ако беше така, и до днес щеше да си в Санто Доминго.

— А ти щеше да си застрелян от някой ревнив съпруг — усмихна се сухо Жерар.

Очевидно двамата имаха богат опит в подобни караници. Луси местеше поглед от единия към другия, опитвайки се да свикне с новото положение.

Както бяха застанали един до друг пред нея, различията помежду им бяха очевидни. Жерар беше по-мускулест от брат си, който й напомни за игриво младо куче. Косата му беше по-светла от тази на Жерар, а очите по-скоро зелени, отколкото кафяви. Ако се съдеше по липсващите бръчици около тях, той беше с десетина години по-млад от брат си.

— Той има ли си име? — попита Луси, възползвала се от една пауза в разговора.

Жерар веднага насочи унищожителния си сарказъм срещу нея.

— Защо не го попитахте, преди да се хвърлите щастливо в обятията му?

Преди да е успяла да отговори, младежът притисна топлите си устни към ръката й.

— Позволете… името ми е Кевин… — Той се поколеба и хвърли изпитателен поглед към брат си.

— Дуум? — помогна му сухо Луси.

— Клермон! — изграчи Жерар.

— Кевин Клермон, скъпа моя, ваш верен слуга!

Ако не подозираше, че той се представя с подобна пламенност на всяка срещната жена, Луси щеше да се почувства поласкана. Застаналият зад него Жерар изрецитира напевно неизбежния й отговор:

— Моите приятели ми казват Луси, но вие можете да ме наричате мис Сноу…

Тя се обърна към младия Клермон и го дари със завладяваща усмивка.

— Луси.

Над рамото на Кевин Жерар й хвърли поглед, който можеше да пререже диамант.

Кевин се обърна нацупено към брат си.

— Много непочтено от твоя страна да докараш на борда такава красавица, след като в Дувър беше достатъчно жесток да изхвърлиш от кораба моята малка артистка.

— Тя не беше артистка, а проститутка — поправи го сърдито Жерар. — Нима сериозно си повярвал, че ще я сметна за твой стюард?

Луси се надигна и любопитно огледа червеникаворусата плитка на Кевин.

— Странно, но аз ви познавам отнякъде, сър.

Жерар изпухтя презрително.

— Точно така. Докато аз живеех тихо и кротко в Йона, вие изрязвахте от вестника съобщенията за абсурдните му номера. Имах късмет, че корабът ми беше останал невредим, за да се върна на него.

— Капитан Дуум! — извика Луси като малкия Гилиън. — Вие сте маскираният мъж от бала с маски у лорд Хауъл. Онзи с ужасния костюм.

Кевин притисна ръка към сърцето си.

— Думите ви ме засегнаха дълбоко, благородна лейди. А аз се считах за неотразим…

— Моят малък брат никога не е умеел да се въздържа. Идеята да построи на кораба ми напълно обзаведена камера за мъчения е също негова.

Преди да е успяла да реагира, Кевин я хвана под ръка и я издърпа настрана.

— Гостоприемството пък е една от слабите страни на моя голям брат. Както чух, той ви занемарява просто скандално. — Кевин хвърли укорителен поглед към капитана. — Мъжете, които твърде бързо са оставили зад себе си удоволствията на младостта, трудно разбират колко бързо доскучава на нас, младите.

Жерар отвори уста, но бързо я затвори и разтегна устни в кисела усмивка.

— Моля да ме извините, мис Сноу, но аз също изпитвам скука в старческата си сенилност. Най-добре е да ви оставя… — Той впи поглед в устните на Луси, все още влажни от целувките на брат му, но бързо го отмести. — Най-добре да ви оставя да се забавлявате по детски. — Той изпъна рамене и изчезна в мрака.

Луси отблъсна Кевин и понечи да тръгне след Жерар.

— Пуснете ме! Аз трябва да…

— О, не — пошепна Кевин. — Той толкова дълго време не ме приемаше сериозно, че накрая аз престанах постоянно да тичам подире му. И без това моряците го обожават достатъчно силно. Ние двамата с вас ще му покажем друго отношение.

Учудена от това разкритие, Луси престана да се дърпа. Тя погледна в блестящите зелени очи и изведнъж разбра, че беше намерила отдавна желания приятел. Досега не беше съзнавала колко много се нуждаеше от приятел.



Наблюдателницата на фокмачтата вече не беше сигурно убежище за Жерар Клермон. Беше достатъчно мъчително да наблюдава Луси, докато се разхождаше сама из кораба, но да я гледа в компанията на брат си — това го тласкаше към ужасна мъка. Да види двете руси глави толкова близо една до друга да обсъждат разпалено нещо неизвестно, да чува безгрижния им смях, който надвикваше вятъра — сякаш двамата се смееха на нещо, което само те разбираха… Положението ставаше непоносимо.

Никога не беше съзнавал по-болезнено, че е навършил тридесет и една години, никога не беше съжалявал по-горчиво за изгубеното време. Не загубено, припомняше си постоянно той, откраднато време.

През тези години тромавото малко братче, което обожаваше Жерар, се беше освободило от бебешката закръгленост и беше развило всичките си дяволски таланти. Кевин пропиля всички пари, които Жерар съвестно беше оставял настрана за образованието му. Пиеше, играеше хазарт, движеше се в компанията на най-богатите и най-скандалните лондонски лъвове. С непогрешимия си усет към числата и перфектната си памет за карти той успя да си присвои няколко значителни богатства и търпеливо изчака, докато един от пияниците на игралната маса му разкри истината за изчезването на големия му брат.

След три години бурен живот благосклонната фортуна го срещна с Лусиен Сноу. Проницателният Кевин много скоро разбра каква беше връзката между брат му и хвалбите на адмирала, че е лишил някой си капитан Дуум от незаконната му плячка.