— Накъде се бяхте запътили, мис Сноу? — Остротата се беше върнала в гласа му.

Луси беше напълно наясно, че Жерар говореше на задните й части, затова се постара да не рита.

— Наникъде, както виждате, капитане.

След като си размениха тези учтивости, се възцари неловко мълчание. Накрая Жерар го прекъсна с кратък въпрос:

— Колко пъти нашата гостенка се е опитвала да ни напусне, Аполон?

Луси изтълкува съвсем правилно колебанието и гнева на великана.

— Пуснете ме на пода — помоли тя, защото не можеше да му позволи да поеме цялата вина върху себе си. Тя нямаше какво да губи.

Аполон се подчини веднага. Луси приглади косите си назад, за да не й влизат в очите, но веднага си пожела да не го беше правила. Капризната светлина на Фенерите рисуваше тъмни линии по лицето на Жерар и й напомни за смущаващите й сънища. За първи път си зададе въпроса що за човек беше мъжът, обзавел този кабинет за мъчения.

Тя изпита страх и се разгневи на себе си. За да го скрие, надменно отметна глава назад.

— Доколкото си спомням, това е третият ми неуспешен опит да се освободя. Е, какво ще правите сега с мен? — Тя му поднесе китките си. — Ще ме оковете ли във вериги?

Той склони глава настрани, сякаш обмисляше предложението.

— Идеята съвсем не е лоша.

Тъй като не знаеше докъде можеше да стигне, Луси колебливо отпусна ръце.

Жерар я погледна равнодушно и се обърна към изхода.

— Дръж я под око — заповяда той на Аполон.

Луси закрачи между двамата мъже като престъпник на път към бесилката. Беше готова да се подчини безропотно на съдбата си, но съвсем не беше готова да мълчи.

— Простете, капитане, но счетох, че най-умното е да поддържам деловите ни връзки. Вие, сър, сте пират, а аз съм ваша пленница. И като такава мой свещен дълг е да се опитвам да си възвърна свободата, дори само за да оправдая споменатия преди малко статус и да…

Вратата зад гърба й се затвори с трясък и Луси млъкна стреснато. Очевидно Аполон беше останал отвън и я бе затворил сама в капитанската каюта с мъжа, когото бе предизвикала по всички правила на изкуството.

Когато Жерар се обърна към нея, Луси очакваше най-лошото, но изобщо не беше подготвена за промяната, която беше предизвикала седмицата раздяла. Кожата му беше станала по-тъмна и засилваше светлината в лешниковокафявите му очи. Косата беше изсветляла и се къдреше на тила. Луси с мъка устоя на коварното желание да зарови пръсти в гъстите къдрици. Пораслата брада затъмняваше областта на брадичката и придаваше на момчешките му черти солидност и авторитет.

Той изглеждаше изтощен, като че беше прекарал няколко безсънни нощи. За първи път тя се запита къде ли беше спал, докато тя заемаше леглото му и го сънуваше. Странно, но новото излъчване беше засилило суровия му чар.

Охранителят й беше красив мъж, но пиратският капитан беше неустоим.

Тя не беше подготвена за променения му външен вид и още по-малко за тръпките в стомаха и опасния копнеж в сърцето.

— Свалете роклята.

Думите я улучиха като студен душ. Макар че лицето й остана непроменено, и последните остатъци от куража й се изпариха.

— Много съжалявам — прошепна безсилно тя. — Няма повече да бягам.

— Абсолютно сте права. Свалете тази рокля.

От цялото му тяло се излъчваше неотклонна решителност. Без да усети, Луси направи крачка назад. Очевидно не умееше да преценява хората, след като толкова време беше живяла с баща си, без да прозре истината за него. Но нима беше възможно да се е излъгала и по отношение на Жерар?

— Не можете да ме обвинявате, че се опитвах да избягам. На мое място и вие бихте направили същото — изтърси тя и веднага съжали за думите си. Жерар беше преживял много по-страшни неща от нея. Пет безкрайни години във вериги… — Ако това отговаря на глупавите ви представи за дисциплина…

Той направи крачка към нея.

— Не ме принуждавайте аз да ви съблека, Луси. Много добре знам, че това е единствената ви рокля.

— О, моля ви, аз… — Луси си спомни клетвата си да не се моли и стисна зъби. Опитвайки се да запази достойнството си, тя преглътна напиращите сълзи и се вгледа в лицето му. — Не заслужавам такова отношение.

Тихият й протест остана без ответ. Тя събра полите си, но не посмя да продължи, защото се сети, че не носеше дори фуста, която би могла да я предпази от изпитателния му поглед. Това беше наказанието й, задето беше омотала главата на бедния Аполон във фустата си.

Тя свали роклята си и застана пред него, опитвайки се да не трепери, само по тънка долна риза, копринени чорапи и наранена гордост. Стисна юмруци и си спести унижението да се прикрие с ръце.

Жерар я изгледа веднъж — не, два пъти — отгоре до долу и направи крачка към нея. Луси затвори очи, очаквайки мига, когато ръцете му щяха да се сключат около нея в неумолима хватка и да я лишат от девствеността й.

Той остана неподвижен на сантиметри от нея. Тя усещаше дъха му и потръпваше от горещината на тялото му, която пареше голата й кожа. Пое дълбоко въздух и веднага съжали. Той миришеше на море, вятър и сол — аромата на свободата. След цяла седмица в задушната кабина тази миризма я замая. Ала напрежението, което трептеше между двамата, беше по-силно от всичко, което предлагаше морето.

Тя усети, че опасността да потъне в пропастта беше съвсем реална, и спря да диша.

Без предупреждение роклята бе изтръгната от ръката й и тя отвори стреснато очи. Изпита ужас, защото Жерар вече вървеше към вратата и я отвори с такава сила, че тя се удари в стената на каютата. Той изхвърли роклята в коридора и се върна в стаята.

Луси проследи с нямо учудване как Жерар изхвърли всички дрехи от гардероба и от моряшкия си сандък. Извади всички чекмеджета, като през цялото време мърмореше нещо неразбрано. Накрая събра чаршафите и завивките от леглото, остави само пухения дюшек и възглавниците. Само за няколко минути я лиши от всичко, с което можеше да се облече или увие.

Той затръшна капака на моряшкия сандък и се обърна към нея.

— Вярвам, че ще помислите много добре, преди да предприемете следващия опит за бягство, мис Сноу. Който ви види в тази… — той преглътна тежко, — в тази… фриволна одежда, веднага ще се нахвърли върху вас като вълк — Гласът му изтъня заплашително. — А щом моите мъже свършат с вас, сигурно няма да е останало нищо, с което да нахраним акулите.

Той се преструваше умело на безпощаден пиратски капитан, но Луси не остана напълно убедена. През цялото време Жерар се взираше в някаква точка над рамото й, а силните му ръце бяха стиснати в юмруци. Заплашва ли ме или иска да скрие нервността си, запита се смутено тя.

Неочакваната му несигурност й вдъхна кураж и й показа, че в битката, натрапена й от Жерар, тя разполагаше със свои оръжия. Може би трябваше да прибегне до по-необичайни средства, за да си върне дрехите.

Тя разтърси косата си и се запъти най-спокойно към леглото, като че не виждаше нищо необикновено в това да се разхожда само по бельо пред напълно облечен мъж.

— Не постъпихте като спортсмен, капитане. Много добре знаете, че нощите в морето са доста студени.

В първия момент Жерар не можа да отговори, твърде зает да се пита дали Луси искаше да го засрами или да го прелъсти. В погледа й блестеше упоритост, но начупената устичка криеше сладостно обещание. Гневът му се изпари. Макар че имаше пълното право да се гневи заради глупавите й опити да избяга. Да се гневи, че тя го считаше способен на най-позорни престъпления, макар да й беше дал достатъчно основания да се съмнява в него. Тънката долна риза беше почти прозрачна под светлината на Фенера.

Трябваше да накарам Аполон да изнесе дрехите й, каза си сърдито той, макар да знаеше, че като капитан няма право да изисква подобни неща от своя кормчия, колкото и предан да му беше.

— Наистина ли ме смятате за лош домакин? — попита тихо той. Миглите й, гъсти и твърде тъмни за руса жена, скриха погледа й.

— Можете ли да ми се сърдите за това? Все пак ме държите тук цяла седмица.

— Заради собствената ви сигурност.

— Вие го казвате. Но ако заболея от треска и умра от изтощение, няма кой да ви помогне да отмъстите на баща ми.

Тя приседна на ръба на леглото. Меката извивка на гърба подчертаваше предизвикателните хълмчета на гърдите под тънката коприна. При спомена за допира до меката й кожа и за безусловното й отдаване Жерар изпита неустоимо желание да се нахвърли върху нея като дивак. Погледът му се плъзна по изваяните прасци, които нервно се поклащаха над ръба на леглото. Краката й бяха невероятно дълги и стройни.

Той се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало. Какво го бе накарало да прибегне до тази съмнителна мярка? Да твърди, че играта не му беше харесала, означаваше грубо да излъже. Може би беше време да принуди Луси да сложи картите си на масата.

Докато Жерар се придвижваше към леглото със сигурна крачка, която не се влияеше от ритмичното поклащане на кораба, Луси се опитваше да скрие нарастващата си нервност.

Куражът окончателно я напусна, когато той се наведе над нея и мушна ръка в косата й. Широката му длан обгърна шията й. Върховете на пръстите се заеха да масажират тила й. Той я докосваше за първи път, откакто беше стъпила на борда, и тя не се разсърди на тази милувка, защото сама я беше предизвикала с изкусителното си поведение. Твърде късно разбра, че беше предизвикала майстор в тези игри.

— Велики боже, мис Сноу, ама вие треперите! — извика той и загрижено вдигна вежди. — Да не би вече да сте настинала?

Луси погледна в лешниковокафявите очи и в тялото й лумна пламък. Стана й горещо и тя не посмя да се раздвижи. От мястото, където той я докосваше, по тялото й се разпространяваха тръпки и топлеха всяка частица от зажаднялата й за слънце кожа. Топлината се разнесе по вените й и я потопи в сладко замайване.

Гласът й прозвуча дрезгаво.

— Не вярвам, сър. Винаги съм била с добро здраве.