Шокът беше толкова силен, че долната му устна увисна безпомощно. Само за няколко часа Луси беше превърнала свещеното му убежище в бардак. Всички чекмеджета зееха отворени, съдържанието им беше извадено на показ. Масата беше покрита с разтворени морски и сухопътни карти. Празната кутия от бисквити беше преобърната, като че я беше нападнал гладен плъх. Не, не плъх, поправи се измъчено Жерар. Не плъх, а мишленце с розови ушички и сиви очи.

Той изръмжа заплашително, когато видя любимото си първо издание на „Капитан Сингълтън“ от Дефо захвърлено на пода разтворено и с гърба нагоре. Само леглото бе останало пощадено от опустошението. Бургундско червената покривка беше като морето на тишината в окото на бурята.

Докато живееше в Йона, немарливостта на Луси го забавляваше и очароваше, но тук, в собственото му добре подредено царство тя го накара да се почувства неловко и го замая почти толкова силно, колкото ароматът на лимони, който се промъкна в носа му между миризмата на тютюн и кожа.

До ушите му достигна сърдито мърморене. Той откри Луси коленичила в далечния край на каютата, където претърсваше старинен морски сандък Като видя, че тя бе облякла един от вехтите му моряшки панталони, ритъмът на сърцето му се ускори. Протърканата сърнешка кожа подчертаваше задните й закръглености и дългите бедра. Той огледа набързо дрехите, които висяха над желязната печка, и разбра, че тя нямаше нищо под панталоните. Тази представа го възбуди и развесели едновременно.

Благодарен, че има до себе си по-устойчив придружител, той повика Аполон.

— Това нещо ли търсите, мис Сноу? — попита високо той и извади от джоба си ножчето за писма на адмирала.

Луси скочи като ужилена и удари главата си в капака на сандъка. Тя се обърна към него, изгледа го мрачно, докато търкаше челото си, а накрая го дари със сладникаво-кисела усмивка.

— Не, не ми е нужно. За съжаление тогава не ми остана време да ви кажа къде да ми го изпратите.

Тя се изправи несигурно. Жерар беше като фантом от света на фантазиите. Страшно й се искаше да обедини противоречивите образи. Като видя добре познатите искри в очите му, първият й импулс беше да се хвърли в обятията му и да избухне в сълзи. Ала само след миг изпъна рамене и прогони сърдито този безсмислен порив.

Ала когато иззад завесата от фусти се появи огромният придружител на Жерар, наскоро спечеленото равновесие веднага я напусна. Досега Луси беше виждала само двама тъмнокожи мъже. Единият беше малко момче, което според дукеса Емънс спяло свито на кълбо като кученце на възглавница пред леглото й. Другият беше възрастен лакей с непоклатимо достойнство, което не можеше да бъде нарушено нито от напудрената перука, нито от копринената ливрея, които носеше по заповед на господаря си.

Макар да знаеше, че е ужасно невъзпитано, тя втренчи поглед в непознатия. Кожата му поглъщаше светлината като силно черно кафе без капчица сметана. Голият му череп лъщеше като намазан с олио. Многоцветният елек беше отворен и разкриваше могъщите му гърди с пулсиращи мускули. Яркочервените панталони се впиваха в невероятно дългите крака. Тя забеляза веднага белезите по черната кожа на глезените и се вкамени.

— Остави таблата за мис Сноу на масата, Аполон — заповяда дружелюбно Жерар.

Сърцето на Луси спря да бие. Какво друго би могла да очаква? В крайна сметка той беше пират. Бандит. Нагъл негодник, който не само нападаше фрегатите от кралската флота, но и безсъвестно търгуваше с хора. Накрая отвлече и жената, която беше нает да защитава. Не можеше да се очаква, че човек като него страда от угризения на съвестта, защото той изобщо нямаше съвест.

Ала и най-разумните обяснения не помогнаха и тя се запита потиснато дали човек може да умре от разбитите си илюзии.

В погледа й светна презрение, гласът й прозвуча лицемерно.

— Най-добре изпълнете бързо заповедта на господаря си, мистър Аполон. Не бих понесла да ви бичуват заради краткото колебание. Нали и двамата с вас сме негова собственост.

Жерар простена театрално и извъртя очи. Аполон остави таблата и й придърпа стол с елегантно движение.

— От единадесет години вече нямам господар, мис. Аз съм свободен човек.

— Мис Сноу, позволете да ви представя първия офицер на моя кораб, нашия кормчия Аполон!

Луси не можа да прецени кое беше по-ужасно — дискретният укор на Аполон или нахалната усмивка на Жерар. Много й се искаше да се скрие под стола.

— Ние с вас се познаваме — отвърна тихо тя. — Никога не забравям глас, който съм чула веднъж.

В случай, че изпитваше някакви угризения на съвестта, след като Луси беше разпознала в негово лице първия си похитител, Аполон успя да ги скрие под ангелска усмивка.

В негово присъствие надутата поза на Жерар и високо вдигнатите вежди изглеждаха още по-непоносими.

— По време на пътуванията си съм срещнала доста бели роботърговци. Как мислите, Аполон, дали пашата все още продължава да търси високомерни английски госпожички за харема си?

Без да се притеснява от хапливостта й, Жерар я оглеждаше внимателно и много скоро бузите й пламнаха. Все пак тя успя да запази невъзмутимото изражение на лицето си.

— Кажете ми, капитане, Аполон ли извършваше нападенията в Ламанша, докато вие живеехте в Йона? Той ли събличаше униформите на морските офицери и залагаше на карти златото от кралската съкровищница?

Жерар размени многозначителен поглед с кормчията си, но не отговори.

Аполон се покашля учтиво.

— По-добре да видя какво правят вахтените, сър.

„Сър.“ Обръщение, изразяващо уважение, може би дори страхопочитание, но в никакъв случай покорство. Ако не беше толкова глупава да се повлияе от цвета на кожата му, веднага щеше да разбере, че тези двама мъже бяха равноправни.

— Остани тук. — Резкият тон на Жерар я учуди. Вероятно Аполон също се изненада, но не го показа с нищо. Той се обърна и застана до вратата.

Луси невинно затрепка с мигли и разпери подканващо ръце, за да може Жерар да я претърси.

— Нямам оръжие, капитане. Не ви е необходима охрана.

Не, имаш, каза си Жерар и я огледа с присвити очи. Нещо в нея се беше променило. Нещо много по-важно от ленената риза, която беше завързала небрежно под гърдите, или от косата, неукротена от гребени и панделки. Нещо неподдаващо се на дефиниция, което я правеше извънредно привлекателна. Той си отбеляза наум да й купи подходящи дрехи, защото в тази одежда изглеждаше прекалено съблазнителна. Жерар посочи към масата.

— Яжте. И в случай че сте замислили нещо детинско, като например да се уморите от глад, за да събудите съжалението ми…

Той не можа да довърши изречението си, защото Луси обърна стола, възседна го и енергично се зае с яденето. Очевидната й наслада от простата храна беше смайваща. Жерар си обеща да благодари сърдечно на Там, който се беше погрижил да купи пресни продукти от Лондон. Червясалите пшеничени хлебчета и плесенясалите бисквити, които често бяха единствената им храна в открито море, надали щяха да й доставят това искрено удоволствие.

Луси изяде пълна чиния с боб, половин самун черен хляб и изпи две чаши мляко. Жерар я гледаше доволно. Той лично беше конфискувал скъпоценната течност от частните запаси на Пъдж. Отново си припомни хленченето на Пъдж, но като видя как Луси обърса следите от горната си устна, веднага го забрави. Обзе го абсурдното желание да се наведе над нея и да опита млякото на устните й.

Луси му спести това изкушение, като му предложи ново, още по-силно — тя се облиза доволно с розовото езиче и чувствената леност на котенце, което се е нахранило богато.

Жерар едва потисна ръмженето си и се отпусна тежко в креслото срещу нея. Огледа неодобрително хаоса в стаята и изрече недоволно:

— Както виждам, докато ме е нямало, сте си намерили забавления.

Луси вдигна рамене. Не искаше да признае, че беше търсила да научи нещо за личността му. Не искаше той да разбере, че все още я възхищаваше. И че постепенно започваше да вярва на обвиненията му срещу баща й, макар че не би признала това дори под заплаха от мъчения.

— Бързо ми доскучава — обясни небрежно тя.

— Аха. А само продуктивният живот е щастлив живот, нали, мис Сноу?

Подигравката му събуди ината й.

— Пиратите също имат дълъг списък какво трябва да свършат през всеки ден от живота си. Да грабят чужди кораби. Да тероризират невинни хора.

Жерар въртеше в ръцете си ножчето за писма на адмирала, като че бе забравил за него.

— Забравихте най-важното. Да пият кръв от новородени, например, или да си правят огърлици от човешки уши. — Той я погледна с насмешка изпод гъстите си мигли и изпробва остротата на ножчето на върха на палеца си. — Казах ли ви вече какви красиви малки ушенца имате?

Луси си припомни абсурдните истории на моряците и се почувства унизена. Той сигурно се беше смял до припадък! Смущението й премина в луд гняв. Тя отметна глава назад и разкри пред жадния му поглед цялата прелест на дългата си шия.

— Не се задоволявайте с тези дреболии, капитане. Забравихте ли, че с един-единствен поглед приковавате жертвите си към палубата или за една нощ обезчестявате десет девици?

— Не за цялата нощ, а само до полунощ — поправи я той. — Макар че бих се задоволил да опозоря една девица десет пъти. Колко е часът, Аполон?

— Достатъчно късно, за да проверим вахтата, сър — отвърна с мек укор негърът.

— Е, добре, върви най-после — нареди сърдито Жерар.

Аполон хвърли неразгадаем поглед към капитана си и излезе от каютата. Луси се местеше неспокойно на стола и се чувстваше все по-безпомощна. Ако знаеше, че толкова скоро ще бъде изложена на капризите му, щеше да премълчи някои от подигравките си.

Той прибра ножчето за писма, но това не я успокои. Много добре знаеше, че противникът й разполага с най-различни оръжия. А зад него чакаше недокоснатото легло.

Жерар потърка наболата си брада, без да откъсва поглед от нея. А Луси си пожела да намери очилата и да ги постави на носа му, за да не понася повече този изпитателен поглед. Той винаги съумяваше да я накара да издаде и най-съкровените си тайни. Даже баща й не беше успял да го постигне с крясъците си и това беше ужасно унизително.