— Жерар, не разбирам…

— Тихо! — Той потърка буза в слепоочието й и я успокои като дете. — Аз ще се погрижа за вас. Нали това ми е работата.

Луси престана да се съпротивлява и се сгуши в парещите му слабини. Жерар затвори очи и шумно пое въздух. До днес смяташе, че знае всичко за мъченията, но тази смес от небе и ад беше мъчение, което надвишаваше всичко друго.

Докато не започна да я милва.

Луси беше употребила почти двадесет години, за да култивира бодливата си, сдържана фасада, но Жерар я разби само с няколко умели движения на пръстите. Ръцете му се плъзнаха по слепоочията й, слязоха по контура на рамото и погалиха вдлъбнатинката на шията.

— Веднъж вече ви казах, че не ми е приятно да ме докосват — изпъшка тя.

— А аз ви отговорих… — промълви той, докато изследваше с език чувствителната ушна мида, — … че сте лъжкиня.

Той доказа обвинението си със следващия ход на магическите си ръце. Мъжки ръце, загрубели от живот на тежък труд. Луси следеше движенията им като хипнотизирана. Не се възпротиви, когато те се плъзнаха надолу по тялото й, свалиха корсажа на роклята, смъкнаха тънките презрамки на долната риза и разголиха пищните гърди с розови връхчета.

В първия момент беше готова да простене от срам и да покрие гърдите си с ръце. Ала Жерар, сякаш разбрал намерението й, го направи вместо нея и покри гърдите й с бронзовите си ръце, за да ги защити от трепкащата светлина на огъня. Като забеляза, че той беше втренчил поглед в гърдите й над рамото й и се наслаждаваше на неприличната гледка, тя потрепери колкото от радост, толкова и от срам.

Гърдите й се сгушиха в отворените му ръце, сякаш бяха направени за тях, леко зачервени и трескави под пръстите му. Той я извъртя леко, за да може да милва връхчетата им, закръжи около тях, погали ги и леко ги издърпа, докато Луси усети между бедрата си неописуемо сладостни тръпки. Обзета от непозната жажда, тя простена безпомощно, притисна се към него и инстинктивно опря изпълнената си с копнеж утроба в неумолимия риф на тялото му.

Боейки се, че няма да издържи още дълго, Жерар изръмжа гърлено и целуна ъгълчето на устата й.

— Да престана ли да ви докосвам? Да разбирам ли, че не ме понасяте повече?

Тя поклати глава, кимна, отново поклати глава. Той се възползва от смущението й и събра с ръка фината пола и фустата, вдигна ги над розовите чорапи, чак до невероятните розички, които красяха ластиците, за да разкрие копринените гънки на гащичките й.

— Да живее революцията — промърмори той и благодари на французите за прекрасните части от облеклото, които бяха направили послушните английски дами като Лусинда Сноу така силно желани. Но той и без това беше стигнал до точката, където нямаше да го спре и железният пояс на добродетелта.

Контрастът между невинните бедра и дантелената чувственост на бельото го подлуди и ръцете му затрепериха от глад. Успокои пръстите си върху коленете й и усети кратка паническа тръпка.

Устните му помилваха лудо биещия пулс на шията й.

— Не се страхувай, Луси. Ще престана веднага щом пожелаеш. Кълна се, че няма да те докосвам никъде, където ти е неприятно.

Но обещанието му не помогна. Защото тя искаше да бъде докосвана навсякъде. На всички онези сладки, забранени места, които дори самата тя не се осмеляваше да докосва дори в най-тъмните си, развратни фантазии. Даже сега, когато цялото й тяло трепереше в радостно очакване. Боеше се от докосванията му. Боеше се, че ако го помоли да продължи, ще се почувства унизена като никога в живота си.

— Моля…

В първия момент повярва, че дрезгавият шепот се е изплъзнал от устните й, за да направи кошмара истина. Но когато той разтвори коленете й с цялата нежност, на която бяха способни силните му ръце, тя разбра, че думите бяха произнесени от него.

Краката й се разтвориха за него, сякаш принадлежаха на друга жена, и тя бе хипнотизирана от красотата на собствената си капитулация. Пръстите му помилваха девствената белота на бедрата й и бавно, но неотстъпно се приближиха към влажната коприна, залепнала за нея като втора кожа.

Когато върховете на пръстите му намериха малкия отвор в скъпата копринена материя и се плъзнаха навътре, за да докоснат треперещата плът под нея, Луси усети как я побиха сладостни тръпки, които се разпространиха по цялото й тяло.

След като през целия си живот не беше познала нито една интимност, тази милувка беше най-зашеметяващото, най-заплашителното, което някога беше преживявала. Тя извърна лице и затвори очи. Не можеше да гледа повече. По бузите и потекоха сълзи.

Пръстите му отвориха утробата й с безкрайна мекота и се заеха да изследват копринените й гънки. Палецът през цялото време се триеше в чувствителната пъпка, скрита дълбоко между кичурчетата светли косми, и пръскаше искри от горещо желание, които заплашваха да я изгорят.

Всеки нерв на тялото й затрепери като кристална чаша, която щеше да се пръсне с последния пронизващ тон на арията. Тя заби пети в грубата покривка на леглото. Ръцете й се вкопчиха в мускулестите му бедра. Главата й се мяташе от една страна на друга и сляпо търсеше запълването на онази празнота, която заплашваше да я погълне, ако скоро не утолеше глада си.

Отчаяна, тя опита да затвори краката си, но Жерар притисна глезените й със своите и я задържа разкрачена. После много внимателно разголи тялото й, сърцето и душата й.

По-рано, когато беше млад и глупав, той търсеше единствено собственото си задоволяване. Сега се стремеше да задоволи единствено нея. Разкъсван между болката и екстаза, стискаше здраво зъби и продължаваше. Искаше да утеши Луси, да я увери, че ще бъде до нея, за да събере остатъците, когато тя се разпръснеше на хиляди блещукащи късчета.

Но какво можеше да й предложи? Няколко красиви лъжи? Обещания, които никога нямаше да изпълни? Клетви, които щеше да престъпи още преди разсъмване? Страхуваше се от онова, което можеше да каже, и не смееше да заговори. Искаше двамата да останат пленници в онзи безмълвен свят, където нямаше истина, само мрак. Свят от завладяващи радости и горчиво-сладък отказ.

Тя се притисна страстно към него, както винаги беше мечтал. Когато тихото й мърморене премина в жален стон, той мушна един пръст в медено-сладкия отвор на тялото й, но не престана да движи палеца си. Тя беше по-гладка от коприна, по-гореща от огън. Дрезгавият й стон го окуражи да продължи. Два пръста. Недокоснатото й тяло го посрещна с такава зашеметяваща готовност, че самият той изохка и се притисна към нея. Тя го възбуждаше до границите на лудостта. Много малко му оставаше, за да отвори панталона си и да нахлуе в нея с дива необузданост.

В този момент усети дълбоко в нея леки контракции, които потопиха пръстите му в изгаряща лава. Неспособен да разсъждава, той все пак успя да запази присъствие на духа и със свободната си ръка притисна устата й, за да заглуши първите задъхани викове.

Луси се разтърсваше отново и отново от силни тръпки, докато ръцете му я държаха в плен на страстта. Реката на удоволствието я заля на буйни вълни и отнесе със себе си и последните й задръжки. Хълбоците й се движеха от само себе си, опитвайки се да се нагодят към спазмите, които преминаваха през тялото й в нарастващ ритъм. Тъкмо когато щяха да отзвучат, палецът на Жерар отново се зае за работа. Ако ръката му не беше останала върху устата й, възхитеният й вик щеше да вдигне на крак цялото домакинство.

Трепереща, Луси се отпусна на гърдите му, докато ръцете й търсеха опора в топлата му кожа.

Той я обгърна с две ръце и я залюля в скута си. Никога не беше изпитвал толкова силна потребност да я защитава като в този момент, когато беше толкова ранима. Когато го даряваше с цялото си доверие и рискуваше като никога преди.

Той приглади влажните къдрици от пламтящото й лице и в краткия миг на леденостудена яснота разбра, че държеше в ръцете си съвършения инструмент за постигане на целите си. Бе поръсил семето на скандала, когато на бала с маски танцува с нея пред очите на цялото общество. Сега трябваше да изчака семената да покълнат — можеше да я опозори и да я остави с гнева на адмирала и с всички други последствия от глупостта й. Последствия, които включваха неговото собствено копеле.

Всичко беше толкова просто, че той го възприе като подигравка. Високомерната дъщеря на адмирала прелъстена от слуга. Най-лошите кошмари на бащата стават действителност. Скандал с епични размери, достоен за най-добрите лондонски клюкарки.

Когато Жерар я притисна в обятията си, Луси се пробуди от доволната си замаяност. Усети, че той все още беше възбуден, ненамерил удовлетворение, и виновно изохка. Той й бе дал всичко, без да получи нищо. Тя се обърна към него. Вече не й беше достатъчно да седи в скута му като дете. Той трябваше да я направи жена. Своя жена.

Тя сведе устни към гърдите му, точно както беше копняла. Ръцете й се заровиха в твърдите косъмчета, влажни от сълзите й, и продължиха нагоре, за да свалят ризата от раменете му.

Той сграбчи китката й.

— Не!

Уплашена, Луси потърси погледа му. В дълбините на очите му се бореха противоречиви чувства. Като че го преследваше тъмен демон, видим само за него. Луси отново усети познатото заплашително присвиване в стомаха. Все едно как щеше да завърши битката, тя щеше да загуби.

Измъченият му поглед се плъзна по лицето й и спря върху голите гърди. Нещо в очите му се бе променило и я накара да осъзнае, че роклята й е вдигната до талията, ластиците на чорапите са смъкнати, а самите чорапи висят на глезените й. Нещо не беше наред. Нещо, което я накара да се изчерви от срам заради голотата си. В задоволството се примеси нещо като паника.

— Какво има, Жерар? Сгреших ли в нещо?

Той разхлаби хватката си и очите му потъмняха от разкаяние, което разкъса сърцето й.

— Не, нищо няма. В нищо не си сгрешила. Тъкмо затова сега трябва да си отидеш. Преди наистина да е станало късно.

Той помилва бузата й с отсъстващ вид, стана и се освободи от тежестта й. Изправи се пред огъня и облече ризата си. Само преди минута ръцете му бяха превърнали страховете й в наслада и внимателно я бяха дозирали, за да не се превърне в болка. Сега същите тези ръце закопчаваха непохватно копчетата на ризата, като че върховете им се бяха превърнали в ледени висулки, загубили всяка подвижност и чувствителност.