Тереза Медейрос - Крадец на сърца

Много й се искаше да избяга от изнервящите приказки и оглушителната музика, но единственото й убежище беше каретата, а това означаваше да се изправи очи в очи с Жерар Клермон без съмнителната защита на адмирала. При тази перспектива бузите й се оцветиха в тъмночервено.

След като се убеди, че никой не я наблюдава, тя грабна чаша шампанско от една забравена табла и жадно я изпи на един дъх. Ала когато я остави, разбра, че беше допуснала ужасна грешка.

Защото някой я наблюдаваше.

На перваза на близката камина се беше облегнал непознат мъж в безупречно ушит вечерен костюм и черна маска. Елегантен — и опасен. Той изкриви развеселено уста, вдигна чашата си с шампанско и подигравателно я поздрави.

Стресната, че бе станала жертва на такова безсрамно кокетство, Луси се скри между танцуващите и се опита да изчезне в бъркотията. Ала когато погледна през рамо, непознатият все още беше там.

И я наблюдаваше. Горещият му поглед помилва голите й рамене.

Обзе я необяснима паника. Почувства се като в капан, невинна жертва на мистериозен ловец. Беше толкова отчаяна, че измъкна осемгодишния брат на Силви Кристофър от кръга на приятелите му.

— Танцувай с мен — изсъска тя. — Или ще кажа на учителя ти по танц да ти издърпа ушите.

— Ама аз… аз още нямам учител по танц, мис Луси — заекна момчето.

— Тогава аз лично ще ти издърпам ушите.

Кристофър разбра, че е излишно да протестира. Младата дама, която беше имала смелостта да се изправи срещу капитан Дуум, заслужаваше уважение. Докато двамата се препъваха тромаво в ритъма на валса, Луси се стараеше да прави ситни стъпки, за да се нагоди към крачетата на Кристофър. Тя погледна над рамото му към камината и сърцето й направи огромен скок, като откри наблизо един мъж, но той я погледна лениво с бледосини очи изпод черната маска. Два или три пъти реши, че е забелязала обезпокояващия непознат, но той всеки път изчезваше светкавично. Загадъчно. Невероятно. Предизвикателно.

— Мис Луси?

— Да, Крис! — отвърна с отсъстващ вид тя и се надигна на пръсти, за да види по-надалече.

— Музиката спря. Може ли да си отида?

Луси сведе глава към ангелското му личице.

— Естествено. Много ти благодаря, Крис. Ти си истински малък кавалер.

Момчето се поклони несръчно и ушите му пламнаха от смущение. После забърза към хихикащите си приятели, съпроводен от меланхоличната въздишка на Луси. След като се беше освободила от нежеланото внимание на маскирания си обожател, тя се почувства още по-зле отпреди. Реши да избяга от фарса, в който се беше превърнала тази вечер, но широка мъжка гръд й пресече пътя и пред лицето й се появи кристална чаша с искрящо питие.

— Шампанско? — Силният баритон ускори пулса й. Решена да натрие носа на наглия Дон Жуан, тя му обърна гръб и се опита да забрави, че тъкмо той я беше видял да опразва на един дъх пълна чаша шампанско. Сигурно я беше помислил за пияница.

— Не, благодаря, сър, аз не пия алкохол.

Гласът му беше копринено-мек, изкусителен и толкова близо до ухото й, че топлият му дъх раздвижи фините косъмчета на слепоочието.

— Много правилно отношение, бих казал. Нямаме намерение да отслабим моралните ви устои, нали, мис Сноу?

Луси се обърна като ужилена. Лешниковите очи под черната маска я приковаха на мястото й. Надежда и гняв забушуваха в сърцето й. Устните й вече бяха оформили възмутеното „О!“, ала преди да е произнесла злобната си реч, Жерар бе поднесъл чашата с шампанско към устните й. Погледите им се срещнаха и тя без колебание изпи виното на един дъх.

Жерар не се нуждаеше от шампанско. Опияняваше се само от гледката на лебедовата шия, грациозно опъната, от изкусителното връхче на езика й, което облиза последната капчица от ъгълчето на устата.

Той завъртя крехката чаша между пръстите си и устните му се изкривиха в развеселена усмивка.

— Трябваше да ви принудя да замълчите, преди да ме издадете, но не посмях да ви целуна, защото щяхме да предизвикаме обществен скандал.

— Не по-малко скандално е да ме поите с шампанско. — Лудо биещото сърце на Луси уличи в лъжа бодрия й тон. — Опасно е да се подкопават моралните устои.

— Така ли, и за кого? За вас или за мен?

Той разтвори ръце и я покани да споделят риска. Луси се хвърли в прегръдката му и класовите различия, които ги разделяха, се стопиха в небитието. Жерар я поведе в ритъма на валса с вродена елегантност, напук на традициите.

Венецианската мозайка на пода се люлееше под краката им като палубата на величествен кораб. Луси се потопи изцяло в такта на музиката и топлината на прегръдката му.

— Къде се научихте да танцувате така добре? — попита тя и вдигна глава към него.

Той я дари с една от загадъчните си усмивки, които всеки път я объркваха.

— В моята професия трябва да имаш много таланти.

Луси имаше чувството, че сетивата й са били опаковани в памук и едва сега са се събудили за живот. Всяко усещане беше силно и отчетливо. Всяка нота на виенския валс отекваше в сърцето й, ликуваща и тайнствена. Сладката топлина на шампанското отпускаше последователно всеки нерв и мускул. Тя усещаше бедрата на Жерар и силната му ръка на гърба си, която я водеше без усилие и в най-сложните фигури.

Тя отметна глава назад и отговори на неизреченото предизвикателство със смела, подканваща усмивка.

В полезрението й непрекъснато попадаха хора, които правеха път на шеметно носещата се двойка. Много от тях, включително баща й, наричаха валса връх на поквареността и настояваха да бъде забранен. Луси съзнаваше, че поведението й щеше да скандализира много от гостите. Помнеше думите на баща си, че изисканото общество било шокирано от маниерите на майка й. Но тази вечер мнението на другите й беше напълно безразлично.

Имаше чувството, че двамата с Жерар бяха затворени в мехурче шампанско. Те бяха единствените човешки същества в арктическата страна на чудесата. Кристалните снежинки блещукаха над главите им като звезди в индиговосинята шир на среднощния океан.

Гостите в залата наблюдаваха смаяно красивата двойка. Никой не можеше да повярва, че това пулсиращо от живот момиче, което се носеше с такава лекота в обятията на непознатия, наистина беше безличната, мрачна дъщеря на Лусиен Сноу.

Бузите на Луси пламтяха, сивите очи святкаха от щастие. Когато усмихнато склони глава към партньора си, на бузата й се появи дръзка трапчинка. Младите джентълмени не я изпускаха от очи и често-често се сбутваха с лакти. Никой досега не беше нарекъл Лусинда Сноу красива. Едва тази вечер им стана ясно, че тя не беше обикновена красавица. Притежаваше класическа, извън времето красота и очевидно бе влюбена в непознатия мъж, който я притискаше скандално плътно до себе си.

— Велики боже! — пошепна смаяно Силви и огледа партньора на Луси от блестящата коса до излъсканите обувки. — Кой е този непознат красавец?

— Нямам ни най-малка представа. — Майка й отпусна лорнета и челото й се набръчка. — Джъстис, не смяташ ли, че е по-добре да се намесиш? След като баща й ни напусна с такава бързина, ти си длъжен да го заместиш.

Лорд Хауъл поклати глава.

— Няма да й разваля вечерта. Само небето знае колко малко радост е имало през живота си бедното момиче, докато Лусиен Сноу се посвещаваше изцяло в служба на Негово величество.

Гилиън, който забравен смучеше палеца си по липса на нещо по-вкусно, дръпна сестра си за полата. Ала Силви беше толкова заета да наблюдава приятелката си и непознатия й обожател, че изобщо не му обърна внимание.

Малкият Кристофър дотича със стиснати юмруци.

— Да ида ли да го набия, татко? Няма да допусна мис Луси да бъде компрометирана от някакъв непознат!

Валсът свърши, последните ноти отекнаха величествено в залата. Гилиън отново дръпна Силви за полата, но тя го погали с отсъстващ вид и зачака с трепет по-нататъшните събития. Може би мистериозният чужденец щеше да се осмели да сложи край на магията с целувка?

Гилиън не се интересуваше от целувки. Цялото му внимание беше приковано във фигурата, която тихо слизаше по стълбата. Мъжът също забеляза малкото момченце, ококорило очи насреща му, и умолително сложи пръст на устата си.

Точно тогава Гилиън извади пръст от устата си, посочи новодошлия и изрече първите разбираеми думи в краткия си живот:

— Виж, Силви, виж! Капитан Дуум!