— Мога само да се възхитя на издръжливостта на този пират — отбеляза хладно той. — Девиците обикновено изискват много усилия.

Луси млъкна шокирано. Трябваше й доста време да преглътне грубата забележка.

— Боя се, че и аз бях застрашена от опозоряване…

Изпуснатото признание не подобри настроението на Жерар.

Той затвори шумно книгата и огледа стройното й тяло с толкова явно презрение, че тя имаше пълното право да го зашлеви.

— Според мен се лъжете, мис Сноу. Чувал съм, че Дуум предпочита жени, които имат малко повече плът по костите си.

Луси пребледня. Сивите й очи се напълниха с болка. Тя се извърна към прозореца и се престори, че наблюдава с интерес алеята, по която минаваха.

Жерар веднага съжали за злобната си забележка и остави книгата на седалката.

— Простете лошите ми маниери, мис Сноу. Аз съм специалист и това назначение не отговори на очакванията, с които дойдох във вашия дом.

Дълбоко учуден, той установи, че искреността му бе станала толкова чужда, та дори истината придобиваше неприятния привкус на лъжа.



Извънградското имение на лорд Хауъл представляваше смайващ контраст с точно регламентирания живот в Йона. Тук падащите листа се гонеха по тревата в необуздан танц, пълни малки ръчички ги улавяха и весело ги хвърляха срещу вятъра или ги натрупваха на скърцащи кехлибарени хълмчета, в които лудуваха разрошени деца.

Жерар погълна гледката с такава жажда, че в гърлото му загорча. Някога и той си представяше подобно бъдеще, но то му беше отнето по ужасен начин. Спомни си колко бързо се сменяха сезоните и с тях пропадаха един след друг шансовете му.

В стремежа си да остави зад себе си този фарс и да се върне към важните си дела той отвори вратичката на каретата. При появата на Луси насреща й се втурнаха няколко спаниели и тромаво ловно куче. Тъмнокоса девойка се понесе към тях през моравата с развяващи се панделки на шапката. Радостните й приветствия надвикаха дори възбудения лай на спаниелите.

— Луси! Мила, мила Луси! Нямах представа, че ти е разрешено да правиш и сутрешни посещения! Какво става? Сигурно адмиралът пак е объркал хронометъра си с барометър?

Жерар сведе глава, за да скрие усмивката си. Мис Хауъл му хареса от пръв поглед.

— Добро утро, Силви. Надявам се, че неочакваното ни посещение няма да ти създаде някакви затруднения. — Луси остана скована в прегръдката на приятелката си, само леко притисна бледата си буза о порозовялото лице на Силви.

При това поведение на мис Сноу Жерар неволно заподозря, че поверената му млада дама възприема подобни афектирани жестове като любовно обяснение.

Силви веднага го забеляза над рамото на приятелката си и сините й очи засвяткаха любопитно.

— О, божичко! — прошепна артистично тя и разкри талант, достоен за Кралския театър на Дръри Лейн. — Откъде се взе този красив мъж? Какви коси! Какви рамене! Великолепен е! Несравним! Обожател ли имаш?

Луси усети как раменете й се затоплиха под развеселения поглед на Клермон. След като без да иска го беше изложила на безсрамните похвали на Силви, тя се почувства задължена да омаловажи нещата.

— Бих казала, че не. Той не ми е никакъв — отговори сковано тя. — Той е просто един слуга.

Изкусно оскубаните вежди на Силви се вдигнаха високо към косата.

— Разкажи ми веднага!

— Добре, щом настояваш. Татко го назначи за мой личен охранител.

Силви избухна в мелодичен смях, после закри с ръка ушенцето на Луси и й пошепна нещо. Изражението на Клермон веднага й даде да разбере, че беше чул всяка скандална сричка.

Когато обаче Силви го удостои с благосклонно внимание и му показа очарователните си трапчинки, веселието отстъпи място на предпазливостта. Той отклони учтиво поканата да ги придружи, но тя улови ръката му и се опита да го повлече със себе си.

— О, не, мис Хауъл. Мястото ми е тук. Професията ми, нали разбирате? Трябва да се оглеждам за бандити и коварни убийци.

— И за индианци — допълни Луси, наслаждавайки се на смущението му. — Хайде, мистър Клермон, елате с нас. Нали казахте, че баща ми ще стори най-добре да назначи ездачи, които да пазят каретата. Ала вашият дълг е да ме държите непрекъснато под око.

Жерар я погледна унищожително. Наистина смяташе да я държи под око. Но щеше да й го каже по-късно. Когато останеха насаме.

Тя не му остави друг избор, освен да ги последва по склона към къщата. Силви бъбреше непрекъснато. Минаха покрай лудуващите деца и спряха пред одеялото, опънато върху лошо подрязаната морава. В средата седеше дебело бебе и се оглеждаше спокойно като охранен Буда.

Мъж в униформа и небрежно облечена дама им махнаха весело от беседката в подножието на хълма. Жерар предположи, че това са родителите на забележителната детска банда.

— Мама предложи да закусим навън, защото времето е меко — обясни Силви, докато пълнеше порцелановите чашки с ароматен чай. Количката беше натоварена с всякакви вкусотии.

Тя напълни една чиния и я подаде на Луси. Девойката огледа с неприкрито желание бърканите яйца, шунката и прясно опечените хлебчета с мармалад. После хвърли бърз поглед към сребърното часовниче, което висеше на корсажа й. Жерар реши, че е време да се намеси, и взе чинията от ръката й.

— Вижте какво, мис Сноу — заговори строго той. — Знаете, че можете да се храните едва в единадесет и половина. Какво ще каже адмиралът, ако ви види?

Точно както беше очаквал, Луси грабна чинията от ръцете му. Сивите очи засвяткаха сърдито.

— Не забравяйте къде ви е мястото, сър. Моите навици на хранене не ви засягат.

Силви ги зяпна с отворена уста и Жерар се запита дали пък Луси за първи път не беше показала зъбките си пред друг човек. Очевидно тя се осмеляваше да ги покаже само когато баща й не беше наблизо. Силви явно хареса гледката, защото очите й заблестяха. Жерар изпита неволно уважение към момичето, което на пръв поглед изглеждаше толкова повърхностно.

Докато домакинята пълнеше чинията на Жерар, Луси се настани на одеялото и свали ръкавиците си. После бързо се зае с шунката, сякаш се безпокоеше, че отново ще й я вземат. Жерар също посвети вниманието си на вкусното ядене, забравил отдавна сухото парче сладкиш.

— Ние сме дванадесет. — Силви изостави изцяло светската учтивост. — Аз съм най-голямата, а Гилигън е най-малкият. Мама винаги казва, че всеки път, преди да излезе в морето, татко й оставял по едно бебе, за да го помни.

Докато Силви посвещаваше непознатия в историята на семейството си, Луси неволно се запита какво ли щеше да каже адмиралът, ако я видеше да яде шунката с пръсти. И то в десет часа сутринта!

Силви тъжно поклати глава.

— Досега Гилигън не е произнесъл нито една думичка. Но ние предполагаме, че е като Кристофър, който започна да говори едва на четири годинки.

Сигурно защото през цялото това време не е успял да вземе думата, помисли си безсърдечно Луси. В присъствието на Силви нямаше никакво значение дали някой искаше да каже нещо умно и интересно, защото тя владееше целия разговор. От Луси се очакваше само да кима или мърмори одобрително.

Модните къдрички на приятелката й се полюшваха изкусително, докато описваше как Филип се изтърколил по стълбата на мансардата и всички присъстващи занемели от ужас. Луси не смееше да каже на никого, но си представяше майка си точно като Силви Хауъл. Непрекъснато в добро настроение. Весела. Свободна. Малко лекомислена. И красива. Замайващо красива.

Тя хвърли бърз поглед към Жерар, убедена, че вече е напълно омагьосан от Силви. Но той беше зает да храни спаниелите с шунка, а бебето с парченца хляб и внимаваше да не обърка на кого какво дава.

Луси изведнъж го видя с нови очи. Очите на Силви. За разлика от повечето мъже неумолимата слънчева светлина само подчертаваше достойнствата му. Тя акцентираше ситните бръчици в ъгълчетата на очите и топлеше не по модата загорялата кожа до медноцветен бронзов тон. Трудно й беше да каже на колко години е, но очевидно прекарваше голяма част от времето си навън.

Лицето му беше наистина завладяващо: широки скули, тънки, съвършено изписани вежди. Лице, което можеше да бъде наречено младежко, ако времето и жизненият опит не го бяха белязали. Тя не искаше да си признае, че именно тези белези дразнеха любопитството й. Неустоимият хумор в кафявите очи. Ироничната линия около устата. Постоянно й се струваше, че той ей сега ще се усмихне, като че е чул прекрасен виц, убягнал от вниманието на другите.

Когато той поднесе чаша с вода към изразителните си устни, Луси великодушно реши, че охранителят и може да бъде сметнат за красив мъж.

— Махни се оттук, жалък негодник! Иначе ще набуча главата ти на реята, или да не се казвам капитан Дуум!

Клермон се задави, изля водата и намокри и спаниелите, и малкия Гилиън. Две момчета изскочиха от крепостта, която бяха издигнали от купове есенна шума, и започнаха да се бият с клони, които трябваше да представляват абордажни ножове.

— Прощавайте — прошепна съкрушено той и подсуши главичката на бебето с носната си кърпичка. — Така ме уплашиха…

Силви махна с усмивка.

— Играят си на капитан Дуум. Любимата им игра, откакто Луси преживя онова вълнуващо приключение. — Тя стреснато вдигна ръка към устата си. — О, мила! Съвсем забравих, че трябваше да го пазя в тайна. Защото адмиралът се доверил на татко, той пък го разказал на мама, тя се довери на мен, а пък аз… Господи, каква съм глупачка!

Луси кимна спокойно.

— За щастие мистър Клермон не е шпионин на „Таймс“, Силви. Освен това е осведомен за случилото се. Нали татко го ангажира тъкмо заради това.

Очите на Силви засвяткаха възхитено.

— Кой би помислил, че Луси може да бъде толкова смела? Тя се е държала много по-добре от онези жалки глупачки в „Замъка Ракен“ от мистър Еджуърт! — Тя измъкна скакалеца от ръчичките на Гилиън, преди да го е лапнал, и хвърли дяволит поглед към приятелката си. — Подозирам, че нашата Луси се е влюбила в пиратския капитан. Всеки път, когато се спомене името му, лицето й пламва.