Сандра Браун - Копринената паяжина

— Готова съм.

Видеооператорът пусна лентата и Катлийн седна до една от дългите маси на децата. Той се отпусна до нея, опря лакти на масата зад себе си и протегна дългите си крака напред. Катлийн погледна собствения си гол крак само на няколко сантиметра от бедрото му, но не го отмести.

Гледаха необработените сцени и бъбреха приятелски за настроенията, които беше успял да улови. Катлийн не можеше да не се разсмее, когато на екрана се появи покритото с лунички и потънало в сълзи лице на Грейси. Падайки по време на сутрешното изкачване, си бе ударила коляното и дълго бе оплаквала получената драскотина.

— О, Ерик, колко си жесток! — порица го Катлийн през смях.

— Възможно е да си права. Но не можах да надвия изкушението да я снимам. Обзалагам се, че един ден, когато порасне, махне тези скоби и си сложи контактни лещи, ще засенчи всички около себе си — ръката му се отпусна леко върху рамото на Катлийн.

— Надявам се. Тя заслужава малко щастие. Родителите й и малкото й братче са загинали при автомобилна катастрофа, а самата тя е прекарала месеци на легло с жестоки наранявания. Била е осемгодишна и колкото и тъжно да звучи това, счита се, че осемгодишно дете е твърде голямо за осиновяване. Вероятно ще живее в сиропиталище, докато стане на осемнайсет, когато, надявам се, ще може да отиде в колеж.

— Господи, какъв ужас!

Катлийн въздъхна.

— Да, така е. По-голямата част от децата тук са станали сираци при подобни обстоятелства. Някои от тях имат по един родител, обикновено бащата, който обаче не е в състояние да ги гледа. Много малко са родени в дом за самотни майки или са загубили родителите си още като бебета. По-голямата част от бебетата обикновено лесно се осиновяват.

Точно в този момент на екрана се появи лицето на Джейми в едър план.

— Джейми е изключение от това правило. Той е дете на самотна майка, която го дава за осиновяване още при раждането му. Но никой не го е поискал, защото е мелез.

Ръката на Ерик се плъзна по рамото й към врата в успокоителен жест, който премина в ласка.

— Той ти харесва много, нали?

— Да, прав си. Стремя се да не го показвам, но е така — радваше се, че на Ерик се наложи да стане, за да смени лентите. С мъка се бореше с изкушението да се сгуши в него.

Той пусна четири ленти, по двайсет и пет минути всяка, и всеки път, когато ставаше, за да ги сменя, се връщаше на мястото си и поставяше ръката си на врата й, рамото или гърба й. Всъщност през цялото време ръката му я докосваше.

Катлийн скри лицето си в длани, когато на екрана се появи нейният паяк. Двамата се смяха на погрешните движения на камерата — паякът сякаш танцуваше по мрежата си.

— Радвам се, че не ми е хрумвало да ставам видеооператор!

— Беше затруднена — не можеше да държиш камерата сама. А моето извинение е, че не виждах какво снимам — приближи се до нея и докосна с устни ухото й. — А и бях оправдано разсеян. — Устните му докоснаха леко бузата й. Точно в този момент видеото прищракна — лентата бе свършила. — По дяволите! — изруга той тихо и стана.

Катлийн се изправи. Коленете й трепереха.

— Трябва да си тръгвам… — гласът й нервно потрепна.

— Не. Има още една лента. Седни на мястото си! — заповяда й той.

Катлийн нямаше волята да му противостои, а и, честно казано, не беше сигурна, че го иска. Отново се отпусна на пейката. Когато се върна на мястото си, Ерик смело обгърна с ръка раменете й.

В продължение на няколко минути двамата мълчаливо наблюдаваха лудориите на децата в реката. Екранът остана празен няколко секунди и после Катлийн пое стреснато дъх, когато се видя бавно да излиза от водата.

Беше в центъра на картината на фона на дърветата, които растяха по отсрещния бряг. Зелената им завеса подчертаваше всяка извивка на тялото й. Излизаше от водата с естествена, предизвикателна грация. Изглеждаше почти гола. Мократа й коса беше съблазнително прилепнала към врата и раменете й — като пръсти на любовник… Искрящата на слънцето вода се стичаше по ръцете и краката й, по гръдния й кош, по стомаха и корема й, проблясващите капчици изглеждаха като диаманти, пръснати по кожата й. Колебливата усмивка, с която го беше погледнала тогава, на лентата изглеждаше примамлива — боязлива, но подканваща.

Екранът отново посивя и настъпи тежка тишина. Неспособна да се помръдне, Катлийн продължи да гледа втренчено право пред себе си. Лентата най-сетне свърши и видеото прищрака — все едно че гръмна оръдие. Но тя остана неподвижна на мястото си с лудо биещо сърце: опитваше се да събере остатъка от енергия в тялото си.

Ерик докосна лицето й с гърба на ръката си и в тъмнината със сигурни пръсти обърна брадичката й към себе си.

— Тази лента ще бъде за частната ми видеотека — прошепна той, преди да наведе глава, за да докосне устните й.

Отблъсна го с мъка от себе си. Скочи бързо и се отправи към подиума.

— Видеото ти…

Той я настигна с един скок. Ръката му посегна към нея с невероятна бързина и се сключи около кръста й.

— Забрави го — каза рязко. Притисна я в ръцете си. Освободи умело кока й и зарови пръсти в тежката коприна на косата й. Дръпна главата й назад и я принуди да го погледне. — Забрави всичко. Мисли само за това.

Целуваше я, а мустаците му я гъделичкаха и възбуждаха, докато и тя разтвори устни в самозабрава.

Без дори да разбере как стана това, ръцете й покриха лицето му с трептяща ласка, а после пръстите й се вплетоха в тази прекрасна руса коса, докоснаха кичурите, които падаха върху яката му.

Устните му се движеха върху нейните и съвсем естествено тя отговори на тези страстни, възбуждащи движения и притисна тяло до неговото. По-скоро почувства, отколкото чу спирането на дъха му в гърлото, той прошепна името й. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, спряха се за миг на тънката й талия и се придвижиха до меката извивка на бедрата й. Обхвана ги в шепи и още по-силно я притисна към себе си.

Устните му се заиграха с меката част на ухото й и се спуснаха в чувствената пътечка надолу по врата й.

— Какъв е този аромат? — прошепна той и Катлийн простена, когато усети устните му в чувствителния триъгълник в основата на врата си.

— «Митсуко» — прошепна тя.

— Никога не съм го чувал.

— Никога?

— Никога. Но вече няма да го забравя.

Ръката му се придвижи нагоре по гръдния й кош. О, господи, да, да! Ръката му покри гръдта й. Дланта му я обхвана и прилегна върху нея, като че ли беше създадена точно за това. Тя започна бавни, изследващи кръгови движения, които спираха дъха й и я потопиха в неизпитвана досега еуфория. Устните му си играеха с ухото й и я изпълваха с непознато удоволствие, когато изведнъж той запита дрезгаво:

— Къде искаш да отидем?

— Какво? — запита тя разсеяно, с едва чут глас.

— В твоето бунгало или в моето?

Думите му най-сетне проникнаха през гъстата мъгла на възбудата и сякаш я поляха със студена вода. Този обикновен въпрос угаси моментално пламъците на страстта, които вече горяха тялото й и палеха духа й.

Отблъсна се от него и опита да напълни дробовете си с кислород, като направи няколко дълбоки, неравномерни вдишвания.

— Катлийн, какво?

— Аз не мога… не мога… да бъда с теб — каза тя бързо, преди да се поддаде отново на чара му.

— Но защо, по дяволите? — спря се, погледна я за момент, преди да продължи тихо: — Съжалявам. Не беше редно да те питам. — Поклати глава разочаровано и прокара пръсти през косата си, все още разрошена от ласките й. Засмя се нервно. — Все пак трябваше да ме предупредиш преди петнайсет минути, че днес си в «онова време от месеца»…

Не можа да разбере веднага думите му. Ако не беше толкова тъмно, щеше да забележи колко я беше смутил с предположението си, но по-добре беше да си мисли, че е неразположена, отколкото да разбере действителната причина, поради която не можеше да бъде с него.

Ерик пристъпи напред и обгърна лицето й с ръце.

— Лека нощ — прошепна той нежно и я целуна леко по устните, а после по челото.

— Лека нощ — промълви тя. Едва се сдържаше да не се втурне навън — погледът му я изгаряше…