Сандра Браун - Копринената паяжина

Той се усмихна с нежна, ласкава усмивка.

— Няма да бъдеш дълго време сама — преди да може да го попита какво иска да каже, той продължи: — Ако бях цял и силен, щях да се боря с всичко и с всекиго за теб, Катлийн. Но не съм. Много съм уморен. Обичай ме достатъчно, за да ме оставиш да си отида.

— Обичам те, Сет, обичам те много.

— Остани с мен тази нощ.

— Ще остана. Ще стоя до теб толкова дълго, колкото ти поискаш.

— Искам те за вечността — прошепна той и красивите му устни се извиха отново в нежна усмивка. Намери сили да докосне още веднъж бузата й. — Катлийн, ти си моята най-най-скъпа любов… — И затвори очи.

Поне веднъж съдбата прояви благосклонност към Сет. Той умря точно както искаше — безболезнено, в съня си, отнасяйки със себе си във вечността лицето на Катлийн…

Ерик следеше с очи дребната фигура, която вървеше подир покрития с цветя ковчег — вървеше сама, въпреки че Джордж и Елиът я следваха отблизо. И Хейзъл вървеше до нея, но на разстояние.

За членовете на семейството край гроба бяха осигурени столове. Останалите стояха струпани наоколо и гледаха близките на Сет Кирчоф, които заемаха местата си, за да изслушат думите на равина.

Изглежда бледа и слаба, помисли си Ерик. Бе облечена в семпла, права черна рокля без бижу по нея. Косата й беше стегната в кок на тила й. Не носеше шапка и воал, каквито си беше сложила Хейзъл.

Катлийн седна, придърпа долния ръб на роклята си под коленете и изправи гръб. Позата й говореше за твърдост и душевна сила. Независимо от оживения коледен сезон, магазините на Сет Кирчоф бяха затворени, за да могат служителите на Сет да дойдат на погребението му. С поведението си Катлийн им даваше пример, Ерик знаеше това. Сет би искал всички да се държат смело и с достойнство.

Терън, разбира се, не беше с нея. Както и Алис. Проповедта на равина беше кратка и прочувствена. Когато свърши, Катлийн стана да приеме съболезнованията на хората, които се струпаха около нея. С ведро спокойствие и грациозност тя подаваше ръка, приемаше целувки по бузата, успокояваше онези, които не можеха да сдържат сълзите си. Клеър Ларчмънт, вярната секретарка на Сет, беше неутешима.

Господи, каква жена, мислеше си Ерик, докато следеше с поглед Катлийн, която се опитваше да успокои Клеър. Какъв смел малък войник. Беше толкова красива… Беше оставила знака си върху него — знак с трайността на петно по рождение… Никога нямаше да може да се освободи от нея. Знаеше, че трябва да й даде време. Но сега вече нямаше причина да не се съберат и да заживеят заедно. Тя, той и синът им. Искаше това повече от всичко друго на света.

До края на живота си щеше да бъде благодарен на Сет, че се погрижи за тях вместо него. Малко мъже можеха да направят това с такава любов и така безкористно. Преди всичко — и въпреки всичко — Сет Кирчоф беше един достоен за уважение човек. Ерик съжаляваше, че не можа да се върне навреме, за да каже на Сет как се прекланя пред величието на характера му. Колкото и кратко да беше приятелството им, той си даваше ясно сметка тук, пред гроба му, че Сет ще му липсва.

Тълпата започна да оредява. Ерик се придвижи незабелязано по-близо. Около нея имаше само още няколко души. Забеляза, че Хейзъл се приближи до зълва си. Имаше нещо неясно за него около тази жена, което го тревожеше. Чу я да говори на Катлийн изпод тежкия си воал.

— Много добре изигра ролята на скърбяща вдовица, Катлийн. Как ли ще се изненадат хората, когато разберат каква си в действителност?

Веждите на Ерик се вдигнаха озадачено. До този момент не беше разбрал колко открито враждебна е тази жена към Катлийн.

Катлийн въздъхна примирено.

— Хейзъл, толкова ли е невъзможно да заровим бойната секира заедно със Сет?

— Затваряй си устата и ме чуй. Брат ми беше достатъчно глупав идиот да те вкара в живота ни, но аз те търпях дълго. Искам ти и копелето ти веднага да напуснете и къщата ми, и живота ми. Ясно ли ти е?

Ерик забеляза защитното стягане на Катлийн срещу атаката й.

— Ти вече се опита да ме заплашиш веднъж. Спомняш ли си плувния басейн? — запита тя. — Това, което ти казах тогава, е все още в сила. Не искам части от твоя живот, Хейзъл. Веднага след легализиране на завещанието ще взема мерки да се преместя някъде другаде. А междувременно ти ще стоиш настрана от мен и сина ми. Ако само се приближиш до него, ще си платиш последствията.

По-възрастната жена бе изпаднала в ярост. Воалът, който прикриваше лицето й, трепереше. Обърна се рязко на пети и замарширува към очакващата я лимузина.

Катлийн се опитваше да си поеме дълбоко въздух. Поклати отрицателно глава, когато Джордж посегна да я хване за ръка.

— Добре ли си, Катлийн?

— Да, добре съм, не се безпокой.

Ерик все още не можеше да повярва на ушите си. Плувният басейн и Терън. Хейзъл е била… Господи! Разсъжденията му стигнаха до едно смразяващо заключение. Хейзъл е умопобъркана.

А Катлийн зависеше от нея. И Терън. Излезе от временното си вцепенение и се приближи до Катлийн, която беше с гръб към него. Изглеждаше дребна, крехка и безпомощна. Искаше му се да я притисне към себе си, да й влее сила и утеха, да я увери, че всичко ще бъде наред. Те скоро ще бъдат заедно.

Вместо това, той само тихо произнесе името й.

Тя рязко изправи рамене. Този глас. Този единствен любим глас. Само той можеше да произнесе така името й. Беше готова да се отпусне в ръцете му с гореща молба никога, никога да не я лишава от закрилата и топлината им.

Стегна се срещу силата на чувствата, които я залюляха в мощна вълна… Тя беше вдовица на Сет Кирчоф и трябваше да се държи подобаващо. Искаше Ерик повече от всичко на света, копнееше да бъде с него, но това беше невъзможно след всичко, което се случи… Отначало си беше мислила, че смъртта на Сет е наказание за нейната измяна. После осъзна нелогичността на тази мисъл. Сет е бил много болен още преди идването на Ерик в Сан Франциско. Той би разбрал и простил любовта им. Той би й простил и най-непростимото прегрешение, което тя никога не щеше да си прости.

Обичаше Ерик. Винаги ще го обича. Но нямаше да си разреши да живее с него. Тя искаше любовта му, но я желаеше пълна и многостранна, а неговата любов към нея беше така едностранчива… Търсеше сигурност за себе си и Терън, но нямаше чувството, че съдбата им е отредила да бъдат заедно с Ерик. Ако е трябвало да бъдат заедно, защо тогава животът заложи толкова много прегради по пътя им един към друг? Твърде много болка, твърде много страдание й беше донесла тази любов. Цената й беше твърде висока. А тя нямаше повече сили да я плаща…

Колкото и тежко да й беше, трябваше да го направи — решението бе взето. Стегна се вътрешно и се обърна с лице към него.

— Здравей, Ерик. Благодаря ти, че дойде — повтори тя шаблона с поглед във възела на връзката му.

— Исках да бъда тук, с теб — каза той и слухът й хвана скритото подчертаване на последните две думи. — Какво мога да направя, за да ти помогна? — запита той тихо.

— Нищо — отговори му тя безпричинно язвително и веднага забеляза променения израз в очите му. Беше разбрал, че го отблъсква. Лицето му се изкриви в болезнена гримаса. Не можеше да си разреши да му спестява каквото и да било. Трябваше да бъде безмилостна. — Всичко е наред. Джордж и Алис ми помагат. Елиът ще поеме нещата в магазина, докато реша какво да правя.

— Катлийн…

Гласът му се молеше… Не, не трябва да допуска разнежване, трябва да го атакува с баналности и по този начин да изгради стена между себе си и него.

— Елиът ще прегледа рекламните филми веднага щом си готов с тях.

— Не съм тук, за да обсъждам проклетите филми — каза той със зловеща нотка в измамно тихия си глас. — Искам да разговарям за теб. И за мен. За това, което се случи между нас много отдавна и не толкова отдавна — когато бяхме на Чъб Кей…

Тя погледна смутено към Джордж и Елиът, но те разговаряха помежду си и не им обръщаха внимание.

— Няма за какво да говорим, Ерик — каза тя с безразличен глас. — Едва ли ще се виждаме повече. Планирам да си взема дълга почивка от всичко и всички. Сбогом.

Обърна се и направи стъпка настрана, но силната му ръка бързо я завъртя обратно към него.

— Окей, Катлийн, лиши ни от живот заедно, въпреки че го искаш толкова много, колкото и аз, знам това. Но ти не можеш — нямаш право — да държиш сина ми настрана от мен. Месеци наред търсех достатъчно разумна причина да си го взема от теб. Сега вече имам такава. — Погледна многозначително към лимузината, в която чакаше Хейзъл, и Катлийн разбра, че той беше чул заплахите й. — Не мисля, че е нужно да се впускам в подробности.

Катлийн впи пръсти в ръката му. Побелелите й устни трепереха.

— Не, Ерик, ти няма да направиш това.

— Няма ли? Какво ще загубя, ако опитам?

Почти злостно изплю тези думи, отблъсна я от себе си, обърна й гръб и гневно закрачи към колата си. Тримата — Катлийн, Джордж и Елиът — го проследиха учудено с поглед. Ако се беше обърнал, щеше да види как коленете на младата жена се подгъват под нея и тя бавно се свлича върху студената земя. Катлийн припадна.