— Госпожо Кирчоф, аз съм доктор Александър. Говорили сме по телефона, но никога не сме се срещали. Здравейте! — Лекарят не й подаде ръка, а и тя не предложи своята.

— Здравейте, доктор Александър. Какво е състоянието на съпруга ми? — откъде дойде това спокойствие в гласа й?

Лекарят сведе поглед към обувките си.

— За съжаление мога да кажа само, че е много критично. Той знаеше от известно време, че болестта му е смъртоносна, но не ми разреши да се боря с нея според възможностите на днешната медицина.

— Защо! — извика тя. — Ако има нещо…

— Трябва да разговаряте за това със съпруга си, госпожо Кирчоф.

— Може ли?

— След няколко минути.

— Казахте, че ще мога да вляза в стаята на брат си веднага след като излезете — прекъсна ги Хейзъл, застанала зад гърбовете на мъжете, които се бяха изправили като щит около Катлийн.

В първия момент доктор Александър не знаеше как да реагира.

— Госпожо Кирчоф, вие не бихте лишили вашия брат от кратко посещение на съпругата му, нали?

— Тя трябваше да бъде тук, вместо да се размотава по Бахамските острови! Кой остана плътно до него, кой чакаше с часове пред тази врата… — гласът й се загуби в ридания, които може би само Катлийн знаеше колко са фалшиви. Повече от ясно беше, че Хейзъл ще продължава да играе ролята си на любяща сестра до горчивия край на Сет. При други обстоятелства Катлийн с радост би издрала лицето й за непоносимото й лицемерие.

Лекарят, убеден, че Хейзъл страда неутешимо, внимателно я отведе настрана. Катлийн отвори вратата на стаята. В очите й тя изглеждаше като камера за мъчения. Разни апаратури, за функциите, на които можеше само да се досеща, пиукаха и бръмчаха около леглото на Сет, отбелязваха и записваха работата на важни органи и системи. Леглото му представляваше зловещо струпване на тръбички, игли и шишета.

Единствено познати бяха само очите му — той ги отвори, щом чу стъпките й.

— Катлийн — прошепна прегракнало и повдигна ръка към нейната. — Рано си се върнала. Не трябваше да ставаш свидетел на всичко това. — Лицето му се омекоти и устните му потрепериха, преди да добави: — Но се радвам, че дойде.

Сълзи се стичаха по бузите й, колкото и отчаяно да се опитваше да ги спре.

— Сет, Сет, защо? Защо не ми каза?

— Какво би могла да направиш? Само щеше да се безпокоиш и да се тревожиш. Нямаше да можеш да живееш нормално дните си, нямаше да можеш да работиш спокойно в магазините, които са по-важни от мен.

— Не! — извика тя тихо. — Нищо не е по-важно от теб.

— О, да, любов моя. Има много неща, по-важни от мен — погали леко с палец гърба на ръката й. — Ти например. И телевизионните реклами. Как вървят те? Как е Ерик? Доволен ли е от работата си на Бахамските острови?

Катлийн кимна нетърпеливо с глава.

— Да, да, рекламите ще станат много сполучливи — точно както ти очакваше. Е-Ерик е добре. — Преглътна конвулсивно. — Сет, не искам сега да говорим за това. Искам да разрешиш на доктор Александър да ти помогне.

— Катлийн, не искам повече да бъда бреме за когото и да било. Уморен съм от живота си на инвалид. Ако разреша трансплантиране на бъбрек, възможно е да лиша от жизнено необходим бъбрек дете или иначе здрав човек, който след трансплантацията ще може да живее нормален живот. А аз ще си остана инвалид дори и с нов бъбрек. А и в края на краищата пак ще се стигне до това — притисна ръката й до гърдите си, вгледа се дълбоко в разплаканите й очи и каза: — Скоро ще бъда отново добре и съвсем цял, Катлийн. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа? Очаквам с нетърпение този миг… Искам отново да бъда цял и здрав човек…

— Сет… — проплака тя и падна върху гърдите му, зарови лице във врата му и изплака скръбта, срама и вината си под нежната ласка на ръката му.

* * *

Слънцето изгря и залезе още един път, без Катлийн да разбере това. Връщаше се вкъщи само когато я насилваха да се прибере да хапне нещо, да се изкъпе и смени дрехите си. Престояваше с часове в чакалнята пред интензивното отделение. Повече не плачеше по време на кратките си посещения при Сет. Усмихваше се и се стремеше да изглежда колкото е възможно хубава — такава я искаше Сет и такава очакваше да я види.

Хейзъл се отказа от лъжливата си фасада и действаше открито като отблъскваща стара вещица, каквато всъщност беше. Елиът упорито я наричаше «гадна кучка» и Катлийн се съгласяваше с него. От идването на Катлийн Сет беше пожелал да види сестра си само веднъж — в разрешеното му за посетители време той държеше да вижда само жена си. Лекарят прекрати посещенията на Хейзъл с думите:

— Мили боже, госпожо — сега не е време за дискусии на бизнес теми.

Джордж и Елиът постоянно бяха с Катлийн. Поддържаха връзка с мениджърите на магазините, които ги уверяваха, че при тях всичко е наред и благодатният за всеки търговец коледен сезон не отминаваше и магазините на Сет Кирчоф. Катлийн предаде думите им на Сет и той ги посрещна с доволна усмивка — в измъченото му лице просветнаха следи от предишната му лъчезарност.

— Страхотно! Но не съм изненадан. Винаги съм вземал на работа само свестни хора и добри професионалисти.

Малко преди полунощ лекарят излезе от стаята на Сет и тихо затвори вратата зад себе си, като пъхна бързо нещо в джоба си. Вторачи се в пода за миг, преди да вдигне очи към младата жена, която скочи от канапето в чакалнята и се приближи с леки стъпки към него.

— Той иска да ви види, Катлийн. Дадох му успокоително, за да може да заспи — погледна я право в очите. — Мисля, че не можем да направим нищо повече за него.

Катлийн се разплака и хвана подкрепящата я ръка на Джордж.

— Не… — прошепна тя.

— Тя няма да влезе при него преди мен! — извика остро Хейзъл. — Искам да го видя първа, за да му кажа за каква курва се е оженил. — Обърна се злобно към Катлийн. — Ти не можеш да ме измамиш. Знам защо искаше да отидеш на Бахамските острови. Искаше да отидеш там заради онзи фотограф. Сигурно си се чукала с него през цялото време. Защо на този хомо — посочи с пръст към Елиът — му трябваха цели два дни да те върне тук? Къде беше с онази мускулеста жълтокоса маймуна? Брат ми няма да умре, преди да разбере за каква уличница се е оженил.

— Престанете! — заповяда доктор Александър, изгубил професионалното си спокойствие. — Ако си отворите още веднъж устата, госпожо Кирчоф, ще ви изхвърля от болницата. Брат ви иска да види съпругата си и ще я види. А вие ще седите тук тихо и ще се успокоите, иначе аз лично ще ви изхвърля навън. Достатъчно ясен ли съм?

— Ти, кучи сине! Как смееш…

— Да, смея — каза доктор Александър, хвана я над лакътя и я повлече надолу по коридора.

— Ти си курва! — крещеше Хейзъл, докато лекарят я теглеше след себе си. — Той знае това. Дори и когато се ожени за теб, знаеше, че си курва. Той е слаб! Безгръбначно мекотело!

Катлийн притисна ръце към ушите си и се обърна с гръб към нея.

— Катлийн — каза Джордж тихо, постави ръка на рамото й и я обърна към себе си. — Това са приказки на ненормална жена и всички знаят това. Сет те обича. Избърши сега очите си и влез при него, където ти е мястото.

— Ние ще те чакаме тук — обади се Елиът.

Катлийн кимна безмълвно и избърса очите си с кърпичката, която й подаде Джордж. Когато се поуспокои, влезе в слабо осветената стая. Апаратите около леглото на Сет пиукаха равномерно. Проблясваха малки червени и зелени светлинки. Всичко останало беше замряло в мъртва неподвижност.

— Катлийн — прозвуча слабият глас на Сет.

— Да, скъпи — отиде бързо до леглото, седна на края му, хвана ръката му.

— Какво стана отвън? Стори ми се, че чух някаква суматоха…

— Н-някой изпусна поднос и хората наоколо реагираха.

— Сигурна ли си, че не е било подлога? — опита се да я разсмее Сет.

Усмихна му се.

— Кой знае? Може би.

— Изглеждаш така красива тази вечер, обич моя… Винаги съм те харесвал в зелено…

— Затова съм се облякла така.

Ръката му погали бузата й, потърка леко между пръстите си кичур от косата й.

— Красива си, Катлийн.

— Не — поклати отчаяно глава. — Не, не съм. — Копнееше да облекчи сърцето си от тежкото бреме на вината, да му каже колко грозна всъщност беше, но знаеше, че няма право, че това само ще увеличи мъките му.

Не можеше да се пребори с физическата му болка, но поне нямаше да поеме отговорността и за емоционалната му смърт.

— Да, красива си. Ти си най-красивата жена, която някога съм виждал — затвори очи и пое дълбок, разкъсан дъх, който я ужаси. Но той отново я погледна. — Катлийн, погрижи се за Хейзъл заради мен. Тя няма никого на този свят, освен теб и Терън. Ще има нужда от теб. Помогни й. Тя не е силна като теб.

Катлийн беше готова да му обещае всичко. А това беше едно обещание, което никога нямаше да има възможност да изпълни. Помощта й беше последното нещо, което Хейзъл можеше да поиска от нея. Сет ще си отиде от този свят, сляп за омразната същност на сестра си, но Катлийн нямаше намерение да разруши нито една от илюзиите му в този живот, който напускаше.

— Обещавам — каза тя.

Сет въздъхна с облекчение.

— Как е Терън?

— Чудесен е. Днес произнесъл «кученце». Алис ми каза.

— Той е чудесен син. Бих искал да можех да го видя поне още веднъж… — взе ръката й в своята и я стисна с малкото сила, която му беше останала. — Той беше мой, нали? За краткото време, през което живях с него, той беше мой син.

— Да — каза тя с ридание в гласа. — Да, любими мой, той беше твой.

— Не мога да ти кажа колко щастлив ме направихте вие двамата. През изминалите две години се почувствах отново мъж — мъж със съпруга и син. Благодаря ти, Катлийн.

— Скъпи мой, аз трябва да ти благодаря — по бузата й се отърколи сълза и той я хвана с върха на пръста си. — Сет — замоли се тя. — Не ме изоставяй. Ще бъда толкова самотна без теб…