Сандра Браун - Копринената паяжина

— Къде беше, по дяволите? — запита гневно Елиът.

Катлийн току-що беше влязла в стаята си в Уест Енд. Връщаха се от Чъб Кей. Ерик стоеше зад нея и тя забеляза смръщването му, когато видя Елиът.

— Защо си тук, Елиът? — беше изумена. Не можеше напълно да асимилира факта, че идилията й с Ерик беше приключила. Те бавно се бяха оттеглили един от друг още в самолета, който ги отвеждаше в Гранд Бахама Айлънд. Първо престанаха да се докосват, после престанаха да говорят и накрая дори не се поглеждаха. Постепенно пълното им сливане в едно в онази малка стая в Чъб Кей се разпадна и те се превърнаха отново в две отделни личности. Всеки от тях почувства с болезнена острота клина, забит помежду им, който никой не искаше да приеме, но и никой нямаше сили да отхвърли. Сега Елиът стоеше тук, вторачен обвинително в нея и поглеждаше Ерик така, като че ли с радост би го убил.

— Надявам се, че си прекарала добре, Катлийн. — Елиът преливаше от сарказъм. — Чакам те тук от вчера следобед.

— Аз… си взех малко почивка. Отидох на друг остров и бурята ме завари там. Ерик се разтревожил за мен и когато дойде…

— Спести ми вълнуващите подробности — Елиът хвърли злобен поглед на Ерик.

— Какво се случи, че се наложи да дойдеш тук, без дори да се обадиш по телефона? — запита бързо Катлийн.

— Сет е в болница — отговори й той студено. — Не искаше да се връщаш преждевременно, но Джордж ми се обади и ми каза, че според него трябва веднага да се прибереш. Съпругът ти умира — завърши той грубо.

Катлийн притисна длани към устата си. Кръвта се отточи от лицето й, докато гледаше с невиждащ поглед Елиът.

— Елиът, престани с грубостите. Катлийн не знаеше нищо за тези събития — обади се Ерик с привидно спокоен глас. — Моля те, разкажи ни по-подробно какво се е случило.

Елиът продължаваше да ги гледа гневно. Чак сега Катлийн забеляза измъчения му вид. Дрехите му бяха смачкани, косата му — разрошена. Не беше се бръснал.

— Сет влезе в болница преди три дни. Джордж ми каза, че при катастрофата са пострадали непоправимо и бъбреците му — оттогава те непрекъснато са дегенерирали. Той се е борил колкото е могъл, но сега вече нещата са излезли от контрол и организмът му бавно, но сигурно се отравя. Сет не искаше да те викаме, но двамата с Джордж решихме да го направим.

Катлийн пристъпи към него с умолително протегнати ръце.

— Елиът, кажи, че преувеличаваш… Той не…

Гласът й заглъхна, когато потърси в лицето му следи от характерния му цинизъм и не откри такива. Той погледна Ерик, върна погледа си на нея и тя разбра, че казаното е истина.

— Неее — проплака тя. — Моля ти се, Боже, не! — Покри лицето си с ръце и се сви на леглото.

— Катлийн — обади се Ерик, — нямаш време за това точно сега.

— Прав е, Катлийн — обади се и Елиът. — Дойдох тук с чартърен полет. Изчаках те да се върнеш. Трябва незабавно да отлетим за Сан Франциско.

— Да. Добре — прошепна тя и започна безцелно да се върти из стаята. Какво трябва да направи? Не можеше да мисли.

— Остави нещата си тук. Ще ги опаковам и изпратя — предложи Ерик. Постави ръце на раменете й и я обърна към себе си. — Не се безпокой за нищо. Ще се справя с нещата тук и ще дойда в Сан Франциско утре сутринта.

— Не! — дръпна се рязко от него. На лицето й се четеше няма изненада. — Аз… мисля, че най-доброто, което можеш да направиш, е да останеш тук и да довършиш работата си. Сет би искал това… и не трябва да бъдеш… близо до… болницата.

Стана му ясно — тя не искаше да бъде с нея. Очите й, които отказваха да го погледнат директно, го вбесяваха. Повдигна брадичката й с палец и показалец и обърна лицето й към себе си. Вгледа се със стоманеносини очи в разкъсваните й от чувство на вина зелени дълбини. Устата му се превърна в тънка гневна линия. Обърна се към Елиът.

— Грижи се за нея, Елиът. Ако има нещо, което бих могъл да направя, обади ми се веднага. Ще съкратя работата си тук и ще се върна след един ден.

— Окей — каза Елиът.

Вратата се затръшна зад него.

Катлийн отново седна безсилно на леглото с отпуснати рамене, вторачена безцелно в ръцете си.

Елиът се приближи до нея.

— Катлийн, хайде да тръгваме.

Излезе от стаята само с дамската си чанта в ръка. Не си спомняше нищо от полета до Сан Франциско. Механично вършеше всичко, което се искаше от нея, но в главата й се въртеше само жестоката реалност, от която нямаше къде да избяга — докато тя се беше любила с друг мъж на тропически остров, съпругът й е умирал в болничното си легло… Заслужаваше да бъде наказана, но защо Господ правеше това чрез Сет? Не беше ли страдал достатъчно? Защо той трябваше да поеме върху себе си и нейното наказание?

Искаше да отиде в болницата направо от летището, но Елиът не й разреши.

— Изглеждаш като героиня от филм на ужасите, Катлийн. Сет е сериозно болен и видът ти с нищо няма да го облекчи. Когато влезеш в стаята му, си длъжна да изглеждаш като богиня, каквато той вярва, че си.

Ясно беше, че Елиът не гледа на нея по същия начин, но в момента беше твърде разтревожена за съпруга си, за да се грижи за мнението на Елиът.

Погледна се в огледалото — зарадва се, че се съгласи първо да си отиде вкъщи. Изглеждаше наистина кошмарно. Изкъпа се набързо, изми си косата, сви я на прибран кок и си сложи съвсем малко грим.

Терън я посрещна възторжено. Тя го притисна силно към себе си, но му отдели само няколко минути. Когато го върна на Алис и тръгна към вратата, детето се разплака жалостиво и плачът му я преряза като с нож, но сега съпругът й имаше предимство.

Хейзъл стоеше като часовой пред интензивното отделение. Когато зърна Катлийн, лицето й незабавно пожълтя от злоба.

— Ти си направи кефа — засъска тя. — Лично аз се надявах никога повече да не те видя, но Сет ще бъде щастлив, че се върна навреме, за да наблюдаваш как ще умре.

— Къде е лекуващият го лекар? — попита Катлийн, без да обръща внимание на жестоките й думи.

— При него — обърна й гръб и се отдалечи.

Катлийн се облегна с подкосени крака на стената. Елиът, който не се беше отделял от нея — с изключение на онзи половин час, когато се обличаше, — хвана ръката й и силно я стисна.

— Съжалявам за думите, които ти наговорих на острова — каза й той. — Държах се като кучи син.

Катлийн се усмихна слабо.

— Не, ти се държа като истински приятел, какъвто си. — Затвори за миг очи и каза тихо: — Освен това аз заслужавам много повече от това.

— Не бъди прекалено жестока към себе си, Катлийн. Откъде можеше да знаеш какво става тук?

— Трябваше да знам. Подозирах, че нещата с него не са напълно в ред, но когато го питах, той отказваше да говорим на тази тема — въздъхна тъжно. — Трябваше да бъда по-настоятелна. Длъжна бях да съм тук.

— Сега си тук. И това е най-важно в момента — поколеба се за миг, преди да попита директно: — Влюбена си в Гуджонсън, нали?

Погледна го бързо.

— Как… как разбра?

Елиът се усмихна.

— Когато двама души изчезнат в продължение на цели два дни и се връщат с вид на прегрешили деца, както изглеждахте и двамата, повече от ясно е какво са правили през тези дни. А при тази твоя чистота на духа не би могла да се чукаш… извини ме… да се любиш с някого, ако не го обичаш. Прав ли съм?

— Да, обичам го — призна тя тихо. — Но обичам и Сет. Само че по различен начин — разбираш ли?

Елиът я прегърна.

— Да-а, знам. Колко прекрасен е животът, нали? — Цялата горчивина в света беше събрана в думите му.

Вратата до тях се отвори — появи се Джордж, следван от оплешивяващ мъж, вероятно лекарят на Сет.

— Здравей, Катлийн! — каза ласкаво Джордж и хвана ръката й. Би искала да не се отнасят към нея с такова внимание. Не мислеше, че го беше заслужила — особено като се вземе предвид поведението й през последните дни…

— Здравей, Джордж! — усети, че щом се опиташе да говори, устните й затреперваха неконтролируемо.

— Исках да ти кажа преди месеци — каза Джордж. — Настоявах пред него да ти каже, но той не искаше да те тревожи. Той беше много болен от дълго време.

— Знам. Благодаря на Бога, че те имаше до себе си, за да се грижиш за него. Той нямаше да ми разреши това…