В този момент трябваше да му удари плесница и да му заяви, че интимният й живот със Сет си е тяхна работа. Вместо това, Катлийн поклати отрицателно глава:

— Не.

— Той ли е бащата на сина ти? — ръцете му, топли и силни, легнаха ласкаво на бузите й и леко отблъснаха главата й назад.

— Не — прошепна тя, когато лицето му се наведе бавно над нейното и устните му докоснаха нейните.

Той попита дрезгаво:

— Кой е съпругът ти, Катлийн?

— Ти — прошепна тя, преди устните му да потърсят отново нейните и двамата да се слеят в страстна прегръдка. Повдигна я от пода и телата им се притиснаха силно едно в друго — разделяха ги само дрехите…

— Катлийн, целуни ме, целуни ме — молеше я той, като едва повдигна устни от нейните, за да си поеме дъх.

И Катлийн в самозабрава му предложи устните си. Когато той най-сетне я пусна на пода, обви ръце около нея и притисна лицето й към мократа си риза.

— Никога не си тръгвай, без да ми кажеш къде си. Едва не полудях, Катлийн. Господи, не прави това отново — притисна я още по-силно към себе си и покри косата й с целувки.

— Не. Няма да правя повече така — гласът й се промени и тя тихичко се засмя. — Ако ми обещаеш нещо.

— Дръпна се леко назад, за да я погледне.

— Какво?

— Че няма да ме мокриш така следващия път, когато се втурнеш след мен.

Той видя познатия предизвикателен, щастлив блясък в зелените й очи, който не беше виждал, откакто я целуна и й махна с ръка за довиждане онзи съдбовен ден на летището преди повече от две години. Усмивката му беше открита и безгрижна, както тогава — в нея нямаше и следа от студения цинизъм, който обикновено извиваше устната му нагоре в лукава усмивка.

— Обещавам.

Още веднъж обхвана с устни нейните и заигра с тях. Тя се опитваше да хване изплъзващите й се устни, но не успяваше. Когато Ерик отново повдигна глава, веднага забеляза шеговития блясък в очите му.

— Не съм си донесъл никакви други дрехи. Какво предлагаш да направя?

Катлийн си даде вид, че обмисля задълбочено въпроса му.

— По всичко личи, че за нас идва нощта на голямото целуване. И тъй като не желая да се разхождам в мокър хавлиен костюм, предполагам, че единственото разрешение на проблема е да съблечеш всичките си дрехи.

Ерик щракна с пръсти и лицето му светна.

— Как сам не се сетих за това?

Катлийн се засмя като малко момиче.

— Защо не ги свалиш от себе си, докато ти потърся кърпа?

Хвана ръката й в момента, в който се канеше да тръгне към банята.

— Само още една бърза целувка…

Тя изпълни желанието му и влезе в банята. Докато беше там, бързо напръска «Митсуко» по раменете и гърдите си. Изглеждаше съвсем естествено да се съблече и тя. Излезе от банята с кърпа пред себе си. Ерик беше стигнал до бельото си — в следващия момент и то последва останалите му дрехи. Когато обърна голото си тяло към нея, тя затаи дъх. То беше великолепно със силата и мъжествеността си.

Бавно се приближи към нея с поглед в очите й. Когато застана само на един дъх от нея, Катлийн каза:

— Ти си моят датски принц.

Не, това беше Хамлет. Катлийн се усмихна:

— Той с нищо не те превъзхожда.

Вдигна кърпата към косата му и игриво я разроши — тя беше вече почти изсъхнала. После с обич погали през меката тъкан всяка черта на любимото лице. Дойде ред на раменете и ръцете му и когато се наложи да смъкне кърпата надолу, чу го да поема шумно дъх при вида на голото й тяло.

Притисна кърпата към гърдите му, затърка ръце над нея, за да го изсуши. Това бяха по-скоро ласки, отколкото движения по необходимост. Ръцете й слязоха надолу, погалиха стегнатия му стомах, стигнаха до корема му. Катлийн се усмихна тайно на разочарованието му, когато махна кърпата и я постави на раменете му. Но Ерик получи добра компенсация — сега можеше да я гледа без прикритието на кърпата…

Тя хвана по един ъгъл от кърпата и започна да я движи наляво и надясно по гърба му, за да го изсуши. С всяко движение я смъкваше все по-надолу, като същевременно се приближаваше към него. Когато достигна долната част на гърба му, Ерик задържа очаквателно дъх — и търпението му беше възнаградено.

Тя продължи да движи кърпата по бедрата му, като се отпусна срещу него.

Ерик прекрати играта, обгърна я здраво с ръце, притисна я силно към себе си. Устните му се спуснаха върху нейните.

Катлийн се залюля срещу него, тялото й вибрираше от жажда. Ръцете му галеха гърба й, събуждаха всеки нерв в гръбначния й стълб, бяха умели и знаещи.

Ерик не губеше време — вдигна я на ръце и я понесе към очакващото ги легло. Постави я върху възглавниците, отпусна се до нея и се опря на лакът, за да може да я гледа.

— Катлийн, ако желаеш да спра…

Тя постави пръсти върху устните му.

— Люби ме, Ерик, моля те. Сега. Веднага.

Той хвана ръката й, която милваше тила му, и нежно целуна дланта й. Отпусна се с цялата си дължина върху нея. Тялото й се притисна към неговото с мълчалива молба и той изпълни онази болезнена, дълбока празнота в нея…

— Сладка моя… — прошепна. — Винаги съм те обичал, Катлийн. О, господи, мислех, че паметта ми преувеличава, когато си спомнях отново и отново колко добре ни беше на двамата… Оказа се, че не е грешила… И все пак, любов моя, споменът бледнее пред това изживяване сега. — Обхвана с ръце лицето й, обсипа го с целувки.

Тя усети, че той почти се страхува, да не би да й причини болка. Погледна право в сините му очи и каза с треперещи устни:

— Аз съм само твоя, Ерик. Искам те целия.

— Катлийн… съкровище мое… — успя да отговори той и след миг всичко се превърна в светлина — телата им, душите им, предметите. Достигнали върховната наслада, двамата сякаш потънаха в безвремието.

* * *

— Божествено е — въздъхна блажено Катлийн, силните му ръце умело масажираха мускулите на раменете й.

— Знаех, че ще ти хареса.

— Как си се научил да масажираш така добре?

— Практика.

— О, ти, негодник такъв! — извика тя и обърна главата си, за да го погледне.

Той игриво я плесна по дупето.

— Лежи кротко, иначе ще спра.

— Не, продължавай. Харесвам докосването на ръцете ти — правиш го така добре.

— Не ставай дръзка — иначе ще те накажа.

— Каак? — попита тя с подчертано равнодушно разтягане на гласната.

— О, мога да измисля куп дяволски начини. Ей сега ще ти демонстрирам един — отговори веднага той и смъкна ръцете си надолу. — Може да ми се наложи да стана лош и да правя например това. Научи ли дамата урока си? — запита я той, отпускайки тяло върху нея и плъзгайки ръце под гръдния й кош, за да погали гърдите й. Тя се повдигна леко, за да улесни ръката му.

— О, да-а — въздъхна тя щастливо. Дъхът му пареше кожата й — той беше отместил косата от врата й и сега целуваше ухото й.

Бедрата му се наместиха по-стабилно върху нейните.

— Ерик, моля те…

Целуна я звучно по бузата.

— Не. Чаках те достатъчно дълго време, Катлийн — постави ръка на рамото й и я обърна. Махна с леко движение косата от челото й и се усмихна. — Преди малко и двамата загубихме контрол над себе си и всичко свърши много бързо. Искам време — искам бавно да вкусвам тялото ти, искам да имам цялото време на света, за да ти се насладя…

Целуна я. Страстна целувка, която едновременно и даваше, и получаваше, която и предизвикваше, и отговаряше на предизвикателството, целувка на обещание и клетва…

— Миришеш винаги така прекрасно — прошепна Ерик с устни зад ухото й; после ги придвижи надолу по врата.

Повдигна се на ръце и погледна с благоговение гърдите й.

— Повдигни си ръцете зад главата. — Катлийн изпълни искането му и няколко мига той попива красотата на тялото й с очи.

Разпиляната й коса беше като кестеняв пухкав облак върху бялата възглавница, която обрамчваше съвършенството на лицето й и го подсилваше. Загорялата й кожа контрастираше с по-бледата плът там, където са били бикините й. Гладка и нежна, сега тя като че ли излъчваше топлина.

— Ти си съвършена — прошепна той. — Нито прекалено едра, нито прекалено дребна. Безкрайно женствена. — Наведе глава и целуна гърдата й. Премести устни на другата й гръд и прошепна: — Иска ми се все още да имаш мляко. Бих искал да го вкуся.

Ръцете й се смъкнаха надолу и обвиха врата му.

— Съжалявам, че не намираш в мен това, което искаш.

— Напротив — в теб намирам всичко.

Този път не бързаха. Имаха време. Цяла вечност. Защото това, което изживяваха сега, беше като раждане…

Когато най-накрая се подчиниха на вече вибриращите си тела, направиха го отново заедно и се сляха и с тяло, и с дух.

* * *

— Умирам от глад — обади се Катлийн от леглото. Беше се облегнала на дървената табла, с чаршаф, изтеглен до брадичката й. Ерик стоеше до прозореца, вгледан в търкалящите се над океана облаци. Бурята беше преминала и сега спокоен дъжд отбелязваше края й.

Ерик се обърна и й се усмихна момчешки.

— Нищо чудно. Изгорихме поне десет хиляди калории от снощи.

Катлийн се изчерви.

— Ако някой иска да отслабне, няма по-добър начин от този.

— Ти нямаш нужда от това. И бездруго си само кожа и кости.

— Кожа и кости! — отметна чаршафа и седна възмутена. — Не е вярно! — Погледна без смущение гърдите си.

— Съгласен съм, че някои твои части са по-закръглени.

Катлийн хвърли възглавницата срещу него, но той пъргаво я хвана, преди да направи някоя пакост.

— Изглежда, надяваш се, че ще проявя кавалерство и ще тръгна да търся храна.

— Това е най-малкото нещо, което може да направи един джентълмен. Не си ми платил дори вечерята.