— Сет — каза тя и колебливо седна на леглото му, с бедро към извивката на кръста му. — Сет… — Не знаеше откъде да започне. Никога не беше прелъстявала никого, не беше се и опитвала. Ерик не се броеше. Той беше прелъстителят. — Ще ми липсваш, когато тръгна.

— И на мен ще ми липсваш — усмихна се и хубавите му зъби проблеснаха в неясната светлина. Имаше красива усмивка.

— Наистина ли? — Катлийн постави ръка на гърдите му. Дръпна леко редките косми, пръстите й неспокойно се плъзнаха по-добре оформените му мускули.

— Да — отговори той.

Наведе се над него и го целуна по устните. Гърдите й, покрити само от прозрачната нощница, която не скриваше тъмните зърна, докоснаха тялото му. Пожертва гордостта в името на целта си и задвижи устни върху неговите с покана да ги разтвори и да я целуне по начин, по който не се бяха целували никога по-рано.

Ръцете му се вдигнаха и той я отблъсна от себе си.

— Катлийн, Катлийн… Защо правиш това? — запита я той задъхано.

— Ти ме обичаш, Сет — каза тя с отчаяние в гласа. Повдигна и постави ръката си върху гърдите й. Тя се наведе над него и отново го целуна в устата. Този път Сет реагира по-бързо. Устата му жадно пое нейната и се наслади на вкуса й. Ръцете му се движеха по нея, галеха я, обясняваха й се в любов по свой собствен начин…

Катлийн посрещна с радост ласките му и ги окуражи, като легна напречно на гърдите му, за да бъде достъпна за изследване според желанията на ръцете му… Те погалиха гърба й, спуснаха се надолу по ребрата, достигнаха стомаха й. Мекотата на корема й позна нежността на докосването му.

О, господи! — простена той и силно я притисна към себе си — но само след миг също така внезапно я отпусна. Катлийн разтревожено седна и го погледна. Главата му беше притисната във възглавницата, очите му — стиснати с все сила, зъбите му — оголени в ужасна гримаса на болка, много по-агонизираща от онази, която беше познал в нощта на катастрофата…

— Сет? — паниката в гласа й го накара да отвори очи.

— Катлийн — с мъка пое въздух. — Съжалявам, но не искай това от мен. Моля те.

— Прости ми… — Катлийн се разплака.

— Не, скъпа, чуй ме — аз съжалявам — притегли я отново на гърдите си, но този път не със страст, а с желание да я утеши. — Катлийн, преди катастрофата бях голям любовник, признавам си. Поне няколко дами бяха на това мнение — вярваш ми, нали? — В гласа му звънна весела нотка, но след миг само той продължи с тъга: — Знам какво мога да направя за теб. Мога да облекча временно нуждата ти, но никога няма да мога да ти дам това, което действително искаш. Разбираш ме, нали? Моля те, не искай от мен да принизявам начина, по който трябва да се любят един мъж и една жена.

— Сет — плачеше тя с лице, заровено в гърдите му. Сълзите й бяха израз на най-дълбоко отчаяние и безсилие. Не беше права да се опитва да използва Сет по този начин. Беше непочтено и жестоко. Той не беше вълшебник. Не беше магьосник и дори и да имаше изключителни умения в прогонване на зли духове, нямаше да може да я освободи от Ерик. Разбра това в момента, в който Сет я докосна. Тялото й все още принадлежеше на Ерик. То не реагира на нежното докосване на Сет и я потопи в дълбока скръб. Сега отвътре я гризеше чувство на вина — той не заслужаваше това, дължеше му толкова много!…

— Сет, толкова се срамувам. Повярвай ми, не съм искала да ти причиня болка.

— Знам, любов моя. Моя най-скъпа любов.

— Нашата любов е много по-чиста от тази на другите — прошепна Катлийн.

Тъжният му смях погъделичка ухото й, притиснато до гърдите му.

— Не съм сигурен в това. Ако можех да ти дам силно, здраво тяло, с радост бих заменил по-чистата ни любов с друга… Но никой не би могъл да те обича повече от мен, Катлийн.

— Знам.

Сет я държа в ръцете си, докато остана с него. Тя плака дълго в извивката на врата му. Говореше му, но думите й бяха неразбираеми и несвързани. Никога не разбра как между тях се промъкна едно друго име. Но Сет го чу. Изразът на лицето му отрази силата на болката, която проряза сърцето му — болка и за себе си, и за своята любима…


Осемнадесета глава

Катлийн си почиваше под сламения покрив над масата с желанието да се чувства толкова спокойна, колкото изглеждаше външно. Имаха почивка. Всички от снимачния екип лежаха отпуснато по шезлонгите във вътрешния двор на Харис Бар с чудесен изглед към Атлантическия океан. Катлийн тайно наблюдаваше Ерик и Тамара, които се отделиха от другите и се отправиха към скалистия плаж.

Това място тук не беше така прочуто като Венеция примерно, но за сметка на това беше добре известно на американските туристи — единствено тук можеха да си купят американски хамбургери на Гранд Бахама Айлънд. Намираше се между Уест Енд и Фрийпорт и примамливо предлагаше студени тропически напитки, бира, обяд или вечеря.

Един от отговорниците по осветлението донесе на Катлийн в книжна чаша специално приготвен пунш. Катлийн отпи колеблива глътка. Беше приятно изстуден и с вкус на смесени плодови сокове, но тя знаеше, че прекаляването с това питие може неусетно да опие всеки — беше най-опасната алкохолна напитка заради липсата дори и на следа от алкохол във вкуса му.

Питието не потуши огъня, който я гореше отвътре през последните няколко дни. Всеки път, когато виждаше Ерик и Тамара заедно, закипяваше от болезнена ревност. Русата красавица просто не можеше явно да държи ръцете си встрани от него. Когато Ерик упътваше нея или другите момичета, тя неизменно се увиваше по него като лоза, вместо да застане права и да слуша внимателно обясненията, давани с характерния му отривист, професионален тон.

Самият той не беше притеснен от прекаленото й внимание, флиртуваше, общо взето, с всички манекенки — един ефикасен метод да ги предразположи да се вслушват в изискванията му и да ги изпълняват точно. Търпението, което проявяваше към тях, нямаше граници. Но флиртува нето му с Тамара имаше характера на безсрамна покана… Всеки поглед, всяко докосване между тях беше наситено с подтекст. Сигурно вече спят заедно, помисли си Катлийн с горчивина, когато дочу звънливия смях на Тамара откъм плажа. Инстинктивно погледна в тази посока и видя манекенката, седнала на висока скала. Силните ръце на Ерик бяха вдигнати към нея, за да я свалят долу.

Катлийн обърна глава настрана, не искаше никой да види сълзите в очите й. Трябваше да преодолее ревността си. Нямаше никакво оправдание. Тя беше семейна, а и Ерик достатъчно ясно й обясни как се чувства по отношение на нея. За тях нямаше бъдеще и никога не е имало. Той не я обичаше.

Но тя го обичаше. И затова го ревнуваше. Не можеше да понесе да вижда някоя друга да докосва тялото, което тя чувстваше, че й принадлежи. Не искаше друга жена да познае ласката на очите му или убедителността на устните му.

Ерик и Тамара сега изкачваха стъпалата към вътрешния двор и той обяви, че почивката е свършила. Харис Бар беше избран за база на снимките заради изумителната гледка към океана, масите със сенници от слама и удобното си разположение.

Спокойното само преди минута дворно пространство сега гъмжеше от бързащи насам-натам хора. Безкрайни на вид кабели се преплитаха под краката им — те свързваха камерите към записващата апаратура, а прожекторите — към електрическите контакти. Апаратурата се пренасяше от място на място в тежки метални кутии, които сега бяха безредно струпани наоколо и заплашваха живота или краката на всеки един, който прояви невнимание и се спъне в тях. С няколко думи: наоколо цареше контролиран хаос.

Отговорниците по осветлението отново включиха прожекторите. Ерик настройваше триножника на камерата си с широко разтворени крака, за да намали собствената си височина, така че да бъде на едно ниво с окуляра. Моделиерката се въртеше около манекенките, оправяше презрамки, приглаждаше с ръка ревери. Днес момичетата бяха облечени в спортни дрехи — тип сафари, в нюанси от зелено, каки и бежово. Катлийн беше избрала контрастиращи цветове в яркочервено, жълто и бяло. Гримьорката, която изглеждаше повече като домакин в женско общежитие, се въртеше около манекенките, проверяваше последно за пропуски в грима и си ги въобразяваше там, където ги няма. Фризьорът, чийто единствен мъжки атрибут като че ли беше рядката му козя брада, пърхаше между момичетата с четки за коса в ръка и с величествения замах на матадор, който отмята за последен път пелерината си, преди да излезе на арената.

Ерик имаше четирима асистенти. Двама от тях се грижеха за осветлението. Другите бяха момчета за всичко. Те го гледаха в очите и като че ли предвиждаха всяко негово желание: подаваха му филтри, осигуряваха допълнителни кабели, сменяха кутии с лента. Катлийн харесваше и четиримата, а всички те направо боготворяха Ерик. В момента единият от тях отстраняваше широк лист от високо дърво, който хвърляше нежелана сянка върху лицето на едно от момичетата.

— Тамара, не правим порнофилм — чу се гласът на Ерик.

Тамара се беше покатерила на стената, която заобикаляше вътрешния двор. Беше облечена в зелени шорти, бял блейзър и горна част без гръб, с връзки около врата и на гърба. Океанският бриз бе подхванал леката тъкан и бе оголил напълно лявата й гръд. Мъжете от екипа заподвикваха приятелски, момичетата избухнаха в смях. Единствено Тамара остана нахално спокойна.

Катлийн беше отвратена от липсата на всякакъв срам у това момиче. Само преди един ден ходиха до казиното във Фрийпорт — Ерик искаше да снима официално вечерно облекло. За разлика от американските казина в Лае Вегас, тук крупиетата и дилърите бяха облечени в смокинги — атмосферата беше строга, чисто британска.

Тази вечер Тамара излетя от гримьорната само по чифт пликчета — тип бикини, размахала черната атлазена рокля, която трябваше да представи.