— Катлийн — ласкаво каза Сет, — имам нужда от твоята помощ. Бих го направил сам, ако можех. — Приближи се със стола си до нея и взе ръцете й в своите. — Чувствам, че трябва да имаме представител на магазините ни там. Познаваш стоката много по-добре от всеки друг. Да, ще бъде допълнително натоварване за теб, но защо не помислиш за хубавата страна на нещата — слънчева ваканция в тропически климат през декември? — Усмихна се и стисна ръката й.

Нима можеше да му откаже?

* * *

Следващите три дни бяха и си останаха неясна мъгла от несвързани спомени. Без помощта на Елиът Катлийн никога нямаше да успее да опакова гардероба за снимките навреме за чартърния полет във вторник.

Елиът се оплакваше нацупено, хленчеше, че отива без него. Защо не е настояла пред Сет да я придружи?

— Защото имам нужда от теб тук, Елиът — отговаряше му тя търпеливо за стотен път. — Тук трябва да има човек да следи нещата.

— Не е честно — продължаваше той. — Готов съм да отида и без заплата — само заради шанса да бъда с Гуджонсън цяла седмица.

— Сигурна съм, че Тамара ще се погрижи за него.

— Тази кучка — присмя се Елиът. — Надявам се, че той ще прояви по-изтънчен вкус. Тая е готова да се чука с всичко, което се движи — без значение дали на четири или на два крака.

— О, Елиът! — въздъхна Катлийн и уморено разтърка челото си — беше придобила този навик през последните три дни.

Хейзъл не я остави да тръгне, без да я напрегне допълнително. Влезе в офиса й един ден по обяд. Катлийн не я забеляза, докато не заговори.

— И така, ти отлиташ към слънчевите тропици с красивия оператор.

Катлийн бързо овладя внезапното си сърцебиене, от което й прилоша. На лицето й имаше непроницаема маска и отговори с равен тон:

— Ако имаш предвид пътуването за рекламните филми — да, тръгвам. По искане и настоятелна молба на съпруга си.

— Сет е глупак! Не вижда ли колко улеснява нещата за теб и онази мечка Гуджонсън? Кога ще сервираш още едно копеле на глупавия ми брат?

В първия миг Катлийн настръхна от гняв, но в следващия се разтрепери от страх. Възможно ли е Хейзъл да знае? Не. Тя само я предизвикваше. Отговори й хладно:

— Не съм длъжна да оправдавам действията си пред теб, но няма да е зле да знаеш, че никога не съм изневерявала на Сет. И няма да изневеря.

— Ха! Ако ти се удаде възможност, ще го направиш, без да ти мигне окото! А сега той ти дава чудесна възможност. Въобразява си, че ще те запази, като ти отпуска юздите. Слаб човек, неспособен да защити интересите си.

— Това, което определяш като слабост, е чисто и просто щедрост и липса на егоизъм — нещо съвсем неразбираемо и чуждо за теб. Знам корените на твоята безгранична ожесточеност. Сет ми каза за мъжа, който те е оставил да го чакаш пред олтара. Бих могла да ти съчувствам за преживяното, ако не беше най-омразният човек, когото някога съм срещала. Сега мога само да те съжалявам за самотата, с която се самонаказваш.

— Затваряй си гадната уста! Как смееш да ме съжаляваш? Мен от всички хора на света! — дива омраза изкриви лицето й в грозна гримаса. Цялото й тяло трепереше от потисната ярост.

Катлийн остави предпазливостта настрана. Дълго време беше твърде напрегната, за да има сили да претегли разумността на думите, които каза срещу Хейзъл.

— Не мисли, че не виждам истината през прозрачната фасада на ежедневно демонстрираната ти загриженост за Сет. Тя не е породена нито от любов, нито дори от обикновена сестринска привързаност. Ти го ненавиждаш, защото искаш да контролираш магазините «Кирчоф». Живяла си с илюзията, че — като първородна — президентството на фирмата ти принадлежи по право след смъртта на баща ти. Но той отхвърля Сет заради недъга му, а теб — заради пола ти. Когато умира чичо ви и царската корона се освобождава още веднъж, ти не си посмяла да се бориш със Сет за нея. Немислимо е било да се ангажираш в борба за власт с един инвалид. Но може би е трябвало да направиш точно това, Хейзъл. Или е трябвало да се бориш с него за президентството на фирмата, или трябваше да се примириш и да се научиш да живееш с решението си да отстъпиш. Ти си твоят най-лош враг, не аз. Нямам нищо общо с това, че някой те е изоставил, нито имам вина, че баща ти те е подценил. Сет те обича. Защо — не ми е ясно, но аз нямам намерение да се намесвам между вас и да променям вашите отношения.

Очите на Хейзъл се свиха, ноздрите й се разшириха, в гласа й преливаше злост:

— Ще те хвана в капана си, бъди спокойна. И този ден не е далече. Когато се справя с теб, брат ми ще трябва да те види такава, каквато си. Това ще го унищожи. А когато падне, аз ще си получа своето. Аз ще контролирам магазините на Кирчоф — Хейзъл си беше поставила за цел да спечели и беше готова да сложи на карта всичко заради победата.

Вечерта преди тръгване Катлийн се посвети напълно на Терън. Ерик беше идвал по-рано и беше играл с него на пода на всекидневната за радост на всички, с изключение на Хейзъл.

Катлийн наблюдаваше боричканията им, изпълнена едновременно и с гордост, и със страх — гордост от сина си, страх, че Ерик може да се опита да й го отнеме. По всичко си личеше, че го обича. Двамата бяха точни копия един на друг. Катлийн се надяваше само, че приликата между тях не беше толкова очевидна и за другите.

* * *

Ерик си тръгна с думите, че ще очаква да ги види сутринта на летището. Катлийн се качи заедно с Алис да сложи детето в леглото му. Щеше да го види отново, преди да тръгне, но не искаше да се лиши от неповторимата сладост на целувката за лека нощ.

— Мама — обади се той, когато изгаси светлината.

— Лека нощ, съкровище мое — прошепна тя и се наведе още веднъж над него, за да го целуне по бузката. Отдръпна се поразена. От пижамката му все още лъхаше специфичната миризма на одеколона на Ерик. Заля я болезнен копнеж.

Напълно объркана от тази неконтролируема жажда за Ерик дори и сега, след ужасната сцена в жилището му, когато беше принудена да понася обидите му, тя се отправи унило към стаята си.

Защо, защо е толкова тревожно красив? Защо постигаше нещата с такава лекота? Беше истински професионалист. Първата серия рекламни филми за магазините «Кирчоф», които пусна в ефир, бяха така добре направени, че сърцето й се пръскаше от гордост всеки път, когато гледаше някой от тях по телевизията.

Но той не беше рицар в блестящи доспехи. Имаше един основен недостатък, който сам беше признал на Сет. Беше проклет егоист.

Нямаше защо да се чуди.

Сигурно е бил любимецът на семейството — златокъдрото дете на мама. В общи линии е получавал нещата така, както ги е искал. Не е познал горчивината от провалени надежди и неосъществени желания — сигурно винаги е имал всичко, което е поискал. Сега искаше нея, но тя му се беше противопоставила и той намери изход за себе си в презрението към нея. Какво ли мисли да направи с Терън? Това я плашеше най-много. Обичаше сина си, не можеше да се съмнява в любовта му към него. Но докъде можеше да си разреши да стигне в стремежа да го има?

Погледна се право в очите в огледалото над умивалника и се запита на глас «А ти по-добра ли си от него?» Желаеше го точно толкова силно, колкото очевидно и той я желаеше. Изневярата беше абсолютно неприемлива — за нея това ще означава да престъпи всичко, в което вярваше и към което се придържаше. Верността към съпруга беше основен морален закон за Катлийн. Не избяга ли от Ерик именно защото нямаше никаква търпимост към този вид ужасяваща, отблъскваща лъжа? Избяга от него, защото си помисли, че е женен — въпреки че сърцето й се късаше…

Но нещата при нея бяха различни, помисли си тя в отчаян опит да си намери оправдание. Не търсеше банална любовна авантюра. Обичаше Ерик. Обичаше го, нали? Или толкова много искаше да изглежда праведна в собствените си очи — както той я обвини, — че се мъчи да се убеди в любов към него? Това настояване, че го обича, не беше ли само лицемерно извинение за жаждата в кръвта й, която закипяваше буйно всеки път, щом погледнеше Ерик или усетеше докосването му?

Наистина ли го обича? Или беше просто жена с естествена нормална нужда от секс, която се обаждаше винаги щом пред очите й се появеше толкова привлекателен мъж като Ерик?

* * *

Катлийн стоеше нерешително в неясно осветената «бърлога» на Сет. След няколко минути колебание боязливо почука на вратата. Сет никога не я беше канил в тази стая и сърцето й силно заби, когато едва чу гласа му:

— Джордж?

Преглътна и отговори тихо:

— Не, Катлийн е.

Последва дълга пауза — Сет сигурно е бил смаян от неочакваното й появяване пред вратата му. После Катлийн долови мекото шумолене на чаршафи и отново гласа му:

— Влез.

Отстрани последната следа от колебание и отвори вратата — влизаше в спалнята на Сет за първи път. Знаеше, че изглежда съблазнително. Косата й беше разчесана до копринен блясък и се разпиляваше примамващо по голите й рамене. Прозрачната й нощница с цвят на морска пяна докосваше с ласка тялото й, докато стъпваше с босите си крака по килима към широкото легло.

Светеше само нощната лампа край леглото му. Лицето на Сет изглеждаше като неясно петно в меката й светлина — или може би сълзите в очите на Катлийн й пречеха да го вижда ясно.

— Катлийн — прошепна той. — Толкова си красива.

— Надявам се, че не те безпокоя, Сет — разбира се, че го безпокоеше. Неочаквано се почувства много глупаво, но беше твърдо решена да изхвърли Ерик Гуджонсън от сърцето си веднъж завинаги.

— Нещо не е в ред? Разтревожена ли изглежда?

— Не — отговори тихо. Беше стигнала до леглото му и сега стоеше до него и го гледаше отгоре надолу.

Сет седеше с книга на скута. Гръдният му кош беше гол. Беше го виждала по бански, когато заедно с Джордж правеше упражненията си в басейна, но пак се учуди колко добре са развити мускулите на ръцете и на гърдите му. По тях имаше тъмни косми, но не толкова много, колкото…