Сандра Браун - Копринената паяжина

И двамата се смръзнаха. Телефонът иззвъня за втори път. За трети. Ерик се освободи от нея с яростни проклятия.

— По… по-добре вдигни слушалката — заекна тя и седна на килима. — Може да е…

— Съпругът ти? — запита той с гневна горчивина и вдигна рязко слушалката на телефона.

— Ало? — каза той в слушалката. — Не, всичко е наред, Сет. — Погледна към Катлийн, която покри лицето си с ръце. — Бях на стола и не можах да отида бързо до телефона… Да-а, изглежда чудесно. Благодаря ти отново… Да-а, тя е много надарена жена.

Като див звяр с току-що отнета изпод носа вкусна плячка и предизвикан до крайност, Ерик свирепо размаха камшик над изкупителната си жертва — Катлийн. Гневът му беше неразумен, несправедлив, но в този момент скандинавският му нрав вилнееше, погазил разума. Гледаше Катлийн с израз на жестока, презрителна подигравка на лицето.

— Искаш да говориш с нея? Тя е на разположение — всичко, което казваше, беше предназначено да ранява с двойното си значение. — Сега?… Защо?… Аз… — Тежко въздъхна. — Добре, ще дойдем след малко. — Затвори телефона и я погледна с цинична насмешка в очите. — Обличай се. Съпругът ти иска да ни види.

Катлийн беше скръстила ръце над гърдите си в жест на самозащита. Беше нечестно от негова страна да мисли, че само той се измъчва. Протегна инстинктивно ръка и докосна бедрото му.

Той потрепери видимо и изръмжа:

— Обличай се.

— Ерик, съжалявам. Не исках да… По-добре е така. Не бих могла да живея…

— Да живееш в мир със себе си, ако беше опетнена от любовен акт с мен? — завърши той изречението й с пресилено сладък тон. Отново изруга ожесточено и закрачи из стаята като затворено в клетка животно. — Моля те да ми спестиш гърчовете на виновната си съвест. Не съм в настроение, склонно към прошка. — Погледна я и изрева: — Ще се облечеш ли най-сетне, по дяволите! Или държиш да бъдеш изнасилена? Колко още мога да издържа според теб?

Катлийн скочи, събра разпиляното си по пода бельо и бързо го облече. Обуваше си дънките, когато силен гняв обхвана и нея. Той все още я гледаше злобно, като че ли тя беше главната виновница за станалото. Обърна се нападателно към него.

— Ти си най-големият егоист, когото съм имала нещастието да познавам. Не те е грижа за никого, освен за теб самия!

— А защо да ме е грижа? — извика той. — Ти ми отне сина и сега няма начин да си го върна. За кого другиго да ме е грижа?

— Би… би могъл да… да помислиш поне малко за мен — осмели се тя.

Той отметна глава назад и грубо се изсмя.

— Я престани с празните си приказки. Следващият ти въпрос сигурно ще бъде: «Уважаваш ли ме още?» Познах ли?

— О — изскърца със зъби Катлийн. — Ти си отвратителен.

— А какво да кажем за вас, госпожице Непорочна Добродетелност? Не използвах сила, за да те просна там — посочи килима под нозете им. — Отсега нататък няма да се хващам така глупаво на примамките ти. Познавам те много добре, Катлийн. Ти изпитваш някакво перверзно удоволствие да подлудяваш мъжа до тебе и след това да го оставяш на сухо. Господ знае на какви мъчения подлагаш бедния Сет.

Тя пое въздух и направи крачка към него с вдигната ръка и силно желание да удари с все сила наглото му лице, но ръката й беше хваната във въздуха.

— Няма да те удуша за опита ти да ме удариш само защото не искам синът ми да остане сирак. Но отсега нататък можеш да си спестиш усилията да въртиш твоето малко сладко дупе пред мен, защото то повече не ме интересува.

— Дай боже да завършиш в ада! — изкрещя тя, като издърпа рязко ръката си.

Той се изсмя отново.

— Вече съм бил там.

Катлийн не можа да реагира незабавно и затрепери от ярост. Стисна челюсти и процеди през зъби всяка дума:

— Няма опасност някога да ти разреша да ме докоснеш. Не съм срещала по-егоцентричен негодник от теб. Въобразяваш си, че си едва ли не изпратен от Бога дар на жените. Разреши ми да ти кажа нещо — размаха пръст пред носа на Ерик. — Мъжествеността не е достатъчна, за да направи един мъж истински, както ти си мислиш. Сет е пет пъти по-истински мъж, отколкото ти някога ще бъдеш. Той знае значението на нежността, съчувствието и прошката. Не мисля, че някога би се опитал да компрометира съпруга на приятел!

Думите й отекнаха в стаята като погребален звън. Последва дълбока тишина. Главата на Ерик рязко се отметна назад като дръпната с остро движение кукла на конци. Дълги минути двамата се гледаха втренчено, без да кажат нищо повече.

Когато Ерик накрая се раздвижи, то беше да покрие с ръце лицето си. Катлийн видя гърдите му мъчително да се вдигат и падат, като че ли не можеше да си поеме въздух. Когато махна ръце от лицето си, каза тихо:

— Права си, Катлийн. Поведението ми е непростимо. Може би ще ти бъде трудно да приемеш извинението ми, но бих желал да се опиташ.

Искаше й се да се впусне към него, да му каже, че вината не е само негова, но той тръгна към външната врата и я отвори. Едва тогава се обърна отново с лице към нея, с унило отпуснати рамене.

— Изглежда, не съм достоен дори да се сравнявам с твоя съпруг за каквото и да било.

Не я изчака да мине пред него, тръгна в нощта, без да усеща хапещия ноемврийски студ. Не й оставаше нищо друго, освен да го последва. Всеки отиде до колата си и двете коли потеглиха към имението на Кирчоф. Когато пристигнаха и тръгнаха заедно към вратата, бяха поотчуждени един от друг от двама напълно непознати. Джордж ги посрещна в коридора и им каза, че Сет е в стаята си.

— Здравейте! — викна им весело Сет, когато влязоха. — Радвам се, че дойдохте точно сега. Джордж тъкмо се канеше да ме бие на шах. Предполагам, че ме мами, но не мога да го хвана.

Джордж се засмя и предложи да им донесе нещо за пиене. Сет му отказа любезно, а Ерик и Катлийн — със сдържана учтивост.

Той се оттегли и тримата останаха сами. Сет не показа с нищо, че е усетил напрежението между двамата. Веднага се впусна в обяснение на причината, поради която беше поискал да се срещне с тях още тази вечер. Когато им каза какво има предвид, Катлийн трескаво се замоли в себе си да го е чула погрешно.

— Аз… ти… Сет, да не си си загубил ума? Не мога да участвам в това пътуване до Карибско море!

— Защо не?

— За… защото не мога, ето защо! Какво ще правя там? — Не смееше да погледне Ерик, за да види неговата реакция на неприемливото предложение на Сет да придружи снимачния екип.

— Преди малко ми телефонираха от агенцията за манекени. Моделиерката, която изпращат с момичетата, не е на себе си. Страхува се, че ще й се потърси отговорност, ако нещо стане с дрехите, които ще вземат. Измори ме, докато се опитваше да ми обяснява невъзможността да се справи с всички изисквания към нея при това пътуване.

— Ерик, ти ще имаш достатъчно главоболия с грижите за камерите, с осветлението, времето, осигуряването на транспорта на двадесет души и т.н., за да можеш да мислиш и за това.

Направи пауза и пое дълбоко дъх.

— Катлийн, скъпа моя, ти си единственият човек, на когото имам пълно доверие и на когото и Ерик може да се довери. Можеш да поемеш нещата в ръцете си, да следиш всяко от момичетата да е облечено точно както трябва, когато камерите се насочат към него.

Катлийн зачупи ръце от вълнение. Не, тя не можеше, не можеше да тръгне на това пътуване! Не можеше да бъде в постоянен контакт с Ерик след разигралата се в жилището му сцена. Само един мазохист можеше да се съгласи на подобно нещо.

— Сет — засмя се тя с надеждата, че никой няма да усети истерията, която се прокрадваше зад смеха й, — не мога да взема участие в такова пътуване по това време на годината. Ти имаш нужда от мен тук, от помощта ми в магазините. А кой ще се грижи за Терън? Не искам да се разделям с него толкова дълго. Бях истински нещастна в Ню Йорк. Горкото дете, ще започне да си мисли, че съм го изоставила. — Не й се искаше да използва Терън по този начин, но нямаше избор — бореше се да запази разума си, живота си.

— Отхвърлям всеки един от твоите аргументи — заяви Сет. — Първо, магазините ми са преживели десетилетия празнични сезони и колкото и да е ценна помощта ти, сигурен съм, че ще преживеем този и без теб. Освен това вие ще се върнете две седмици преди Коледа. Знаеш точно толкова добре, колкото и аз, че Терън се чувства чудесно под грижите на Алис. Ти ще му липсваш, но той ще забрави за всичко веднага щом се върнеш и дори няма да си спомня, че известно време не си била с него.

— Но, Сет… не — мъчеше да се хване за сламка. Мисли! — заповяда си тя. — Не съм готова. Паспортът ми… дрехите… не мога…

— Паспортът ти е в ред. Поднови го миналата година, когато двамата с Елиът ходихте в Англия за онези вълнени жилетки и пуловери. Алис ще подготви дрехите ти навреме. Кога тръгвате, Ерик? Вторник? — Ерик му отговори с кимване и Сет продължи: — Ето, виждаш ли, имаш на разположение цели три дни, за да си събереш нещата и да се подготвиш. Елиът ще ти помогне да опаковате дрехите и аксесоарите, нужни за снимките.

С някаква отдалечена част от мозъка си Катлийн се питаше какво ли ще направят двамата мъже, ако започне са крещи — едва се сдържаше.

— Ерик, какво ще кажеш? В края на краищата става въпрос за твой проект — попита Сет.

Ерик беше много въздържан.

— Естествено участието на Катлийн в екипа ми ще има голямо значение за общата работа. Но аз не мога да се намесвам в един проблем, който трябва да бъде решен между вас двамата. Колкото и добре дошла за мен да е помощта й, Катлийн е човекът, който ще реши.