— Да, разбира се. Незабавно. Само ми разрешете да… — И той се втурна да търси най-обиграния и най-убедителния от хората си.

Елиът беше наистина безценен за нея при тези пътувания. Всяка вечер, когато прехвърляха направените поръчки, като следяха отпуснатите за закупуване средства и инвентарния списък от магазините в Сан Франциско, изключителната му памет не преставаше да я смайва.

— Тези муселинови ризи с жабо, които купихме от Валентино, ще се съчетаят добре с панталоните на Ани Клайн. В какви размери поръчахме тези панталони? Шест, осем и десет. По три от всеки размер за всеки магазин — разсъждаваше той на глас. — Защо да не разширим поръчката и да не обхванем целия диапазон размери от четвърти до дванадесети? Ще поръчаме размер дванадесети само в черен цвят и ще поръчаме по още три за всеки магазин в другите цветове. Изключвам синия цвят. Отвратителен е. Смятам, че може да съчетаем този панталон с различни блузи — много е вероятно клиентката да пожелае да купи два. Какво ще кажеш?

Всяка нощ Катлийн се оттегляше в стаята си, а Елиът се отдаваше на нощен живот — отиваше в места, за които тя не искаше да знае, с хора, които не искаше да познава, а сутрин се явяваше пред очите й още махмурлия от кой знае какво, за което тя също не искаше да знае. Но след три чаши силно черно кафе и половин пакет цигари той идваше на себе си и беше готов да атакува отново Седмо Авеню.

Магазините «Кирчоф» имаха много добра репутация и затова те бяха посрещани навсякъде добре и забавлявани разточително.

Един ден имаха интересно преживяване с напрегнат производител на блузи — от непроницаемите им изражения му беше станало ясно, че е на път да загуби изгодна сделка и той се впусна да обсипва с похвали стоката си.

Загубил търпение, Елиът стана от масата, върху която лежеше непопълнен формуляр за поръчка, и най-нахално грабна блузата от ръцете му.

— Знаеш ли какво не е в ред с тази блуза? — обърна се той към Катлийн, като игнорира напълно объркания производител.

— Фльонгата — каза тя без колебание.

— Точно! Гадната фльонга. Без нея блузата е чудесна — обърна се към производителя. — Ще поръчаме шест дузини в различни цветове и размери, ако ни ги ушиете без тази фльонга. В противен случай няма смисъл да говорим.

— Аз… — започна да заеква той.

— И променете ръкава — продължи Елиът заповеднически. — Това е прекрасна блуза за костюм, но ако клиентките не могат да вмъкнат този силно набран ръкав в ръкава на жакета, няма да купят блузата. Харесвам грациозния стил, но махнете половината от плата, който сте вложили в този ръкав.

— Да, господин Пейт. Разбира се.

— Можем ли да очакваме, че блузите ще ни бъдат изпратени така както ги искаме? — продължи атаката Елиът.

— Разбира се — побърза да го увери нещастният производител. — Самият аз мислех да махна тази фльонга.

Все още се смееха, когато Елиът спря такси, за да ги отведе до Руската чайна, където бяха поканени на обяд. Почти всеки ден бяха канени на обяд и вечеря, водеха ги в най-добрите и скъпи ресторанти. Катлийн получи голям брой смели предложения. За нейно голямо огорчение, Елиът не изостана назад и в това отношение.

След десет дни те бяха вече готови да се приберат. Промениха резервацията за полета си и се върнаха един ден по-рано в Сан Франциско. Разделиха се на летището, доволни от себе си и успешно изпълненото задължение.

Катлийн изненада всички с пристигането си в имението точно за вечеря. И за нея имаше изненада. Ерик също беше там. Не беше сам — с него беше великолепна, зашеметяваща блондинка.

Казваше се Тамара.


Шестнадесета глава

— Катлийн! — възкликна Сет, насочи стола си към нея и едва не я блъсна от вълнение.

Тя със смях се наведе да приеме топлата му целувка. Когато се изправи, отново забеляза с тревога израза на безкрайна умора, изписан на лицето му. Не е ли отслабнал? Скулите изпъкваха остро на измършавялото му лице. Но както винаги, очите му искряха от радост, че я виждат.

— Как мина пътуването? — запита той, докато я придружаваше до масата. Джордж и Алис се бяха втурнали в стаята веднага щом чуха гласа й и протегнатите й ръце прегърнаха телцето на Терън.

— Какво предлага пролетната мода, Катлийн? Алис, моля те, сложи й чиния. Терън се научи да казва «кола» и «камион». Скъпа, успешно ли беше пътуването? — думите на Сет се прескачаха една през друга — така се радваше, че я вижда. Тя се засмя отново и притисна дърпащия се Терън към гърдите си.

— Пътувахме много добре и може да се каже, връщаме се с пълни ръце. Направихме някои много сполучливи и изгодни покупки. Свършихме рано и решихме да се върнем — очите й обхванаха насядалите около масата и ги включиха в разговора. Погледът й се спря на русата красавица до Ерик. — Извинявайте, още не са ни запознали.

— О, съжалявам — каза Сет. — Толкова се зарадвах, когато те видях, че забравих задълженията си на домакин. Катлийн, запознай се с Тамара. Тамара, това е съпругата ми и най-добрият ми помощник в работата, Катлийн.

— Здравейте — каза учтиво Катлийн.

— Здрасти — отговори й момичето и отново замълча.

— Как си, Катлийн? — обади се Ерик за първи път. Звукът на любимия глас отбеляза истинското й завръщане вкъщи. Той я обгърна с богатството и дълбочината си, с мъжествеността си, докосна я с тембъра си.

Копнееше да се приближи до него и да почувства силата и топлината му… Но не можеше. Имаше толкова хора, а и до него седеше разкошна красавица, жена, която беше посмял да доведе в нейния дом.

— Добре съм — отговори тя, без да срещне погледа му.

— Алис, отведи сега Терън обратно в кухнята — нареди Хейзъл.

— Не — противопостави се Катлийн хладно. — Той ми липсваше повече, отколкото можех да си представя. Тази вечер ще остане при нас. — Отправи предизвикателен поглед към зълва си.

— Разбира се, скъпа — съгласи се благосклонно Хейзъл, но погледът, който й отправи, беше остър като кремък.

Катлийн постави салфетка на скута си и очите й неволно се върнаха обратно към тази обаятелна млада жена до Ерик. Трябва да е доста висока, прецени тя. Тамара нямаше ли и друго име? Но и за какво ли й беше? Нима някой можеше да я забрави, след като веднъж я види? Косата й имаше цвета на лунната светлина — възможно най-светлия рус цвят. Тя обрамчваше лицето й във внимателно подредено безредие и се спускаше до средата на гърба й, свободна, неопитомена — подчертаваше котешката хитрина, която надничаше от кехлибарените й очи. Те бяха студени и пресметливи, но когато се обръщаха към Ерик, излъчваха само топла, предразполагаща подкана. Катлийн можеше да почувства искрите, които проблясваха в тези очи, независимо от разстоянието.

Веднъж забеляза Ерик да отговаря на съблазнителните погледи на Тамара с една от неговите бавни, предизвикателни усмивки — и храната в устата й изгуби вкуса си. Опита се да не ги поглежда и да концентрира вниманието си върху това, което Сет й разказваше за Терън и магазините, но усилията й бяха напразни.

Тамара беше облечена в тясна бяла рокля, която подчертаваше чудесния й тен. Доколкото Катлийн можеше да види от мястото си, тъканта очертаваше фигура със съвършените пропорции на статуя, без да оставя нищо скрито за стимулиране на въображението.

— Ако си се нахранила, Катлийн, нека да отидем във всекидневната — предложи Сет. — Струва ми се, че почти нищо не яде.

Катлийн се вгледа в чинията си, без да я вижда — не бе изяла повече от няколко хапки.

— Закусвахме в самолета — каза тя колкото можа жизнерадостно и протегна ръце за Терън.

Ръката на Ерик хвана собственически лакътя на Тамара и той я поведе към всекидневната. Хейзъл ангажира Сет в някакъв личен разговор и малкият Терън се оказа единственият придружител на Катлийн.

Тамара почти се излегна на дългото канапе във всекидневната и дръпна Ерик към себе си, като прокара красивата си ръка йод неговата. Лакътят му се притисна в огромния й бюст.

Катлийн с труд се въздържа да не се разкрещи и на двамата, отпусна се на един от фотьойлите с Терън, който задъвка ентусиазирано кораловите й мъниста. Сигурно изглежда уморена и сбръчкана — една почтена омъжена жена, а Тамара е така млада и свежа, съблазнителна и узряла за любов…

Верен на навика, Джордж донесе сребърния поднос със сервиза за кафе. Тази вечер Катлийн се дразнеше от всичко. Защо всички да не отидат в кухнята, да седнат на столчетата там и да си наливат кафе директно от кафеварката в чашите с дебели стени? Копнееше за леките, свободни разговори с Една и Би Джи. Как само й липсваха непринудените шеги и топлота, онзи непретенциозен начин на живот!

Гадеше й се от канапетата наоколо, покрити с брокат, от изкуствените цветя. А още повече й се гадеше от тази висока, предизвикателно облечена блондинка, която явно не можеше да държи ръцете си настрана от Ерик.

— Ти си стой с бебето, Катлийн, скъпа — тази вечер ми разреши аз да разлея кафето. Сигурно си изтощена след това уморително пътуване — лицемерието на Хейзъл беше наистина забележително. Катлийн не можеше да се начуди как поддържаше тази непрекъсната игра, без да допусне и най-малка грешка. Отмести очи от зълва си навреме, за да види как Тамара се обляга още по-сладострастно на Ерик.

Бедрото й се търкаше в неговото в еротично подканване. Ерик разсеяно я потупа по коляното. Катлийн с радост би убила първо момичето, после него.

Имаше ли право да ревнува? Ерик беше толкова мъжествен, а тя бе семейна жена. Никога не беше споменал дори, че я обича. Знаеше, че все още я желае и че е привързан към нея заради сина си. Но обича ли я? Никога не й беше казвал това.

Но дори и да го направи, какъв ще бъде смисълът от признанието му? Катлийн никога няма да напусне Сет и Ерик знаеше това. Имаше достатъчно причини да… се среща с някоя жена. Но защо тази жена трябваше да бъде толкова млада и хубава? Толкова сексапилна? И защо я е довел тук?