Катлийн следеше като омагьосана устата му, движенията на устните му, коприната на мустаците му, намека за тази невидима трапчинка под тях, проблясването на зъбите му.

— Сега съм тук — прошепна тя.

Вдигна с молба очи към нейните и прочете ясно изразената покана в тях. С преднамерено бавни движения той дръпна колана й и двете страни на пеньоара й се разтвориха. Ръцете му се плъзнаха, погалиха гладкия атлаз на корема й и погледът му свободно заскита по тялото й без извинение или срам, очите му поглъщаха плътта й, изгаряха я с огъня на желанието в тях.

Ръцете му се придвижиха бавно нагоре, за да обгърнат гърдите й и да ги повдигнат към устните му. Дари всяка една с похвалата, която той чувстваше, че заслужават за отхранването на детето му.

Катлийн се залюля нестабилно, когато той се отдалечи леко от нея, за да я обхване по-пълно с погледа си. Ръцете му погалиха корема й.

— Не са останали никакви следи от бременността — прошепна той. — Нищо, което да наруши съвършенството. Майчинството те е разхубавило още повече.

Ръцете му се насладиха на пълнотата на бедрата й, преди да я повдигнат и притеглят по-близо.

Целувката им беше страстна и дълга.

Отдръпна се леко встрани, като постави ръце на бузите му. Вдигна устни към неговите — те предизвикваха, измъчваха и обещаваха.

— Мама.

Само това чуруликащо гласче можеше да ги накара да се отдръпнат един от друг. Втренчиха се замаяно в Терън, който подскачаше нагоре-надолу в креватчето си. Катлийн бързо загърна пеньоара си.

— Терън, кога се събуди? — гласът й трепереше. Детето се смееше и размахваше ръчички.

— Ерик! — Катлийн покри пламналото си лице с внезапно изстинали ръце. — Трябва да му благодарим, че се събуди толкова навреме. Всички ще се чудят… Не трябва да допускаме това да се случи отново.

Тя едва не изневери на съпруга си под собствения му покрив! Господи! Обля я силно чувство на вина и тя увеличи разстоянието между себе си и Ерик. Очите й горяха от срам, когато срещна неговите.

— Ерик, ние сме в дома на Сет и аз съм негова съпруга.

Ерик я погледна отрезвен.

— Трябваше да ми напомниш за това по-рано. И аз не искам да мамя Сет, но когато съм близо до теб, забравям и най-почтените си намерения. Това е нещо, което не мога да променя, Катлийн.

Тя се върна в спалнята и бързо се облече. Проклинаше несръчността на треперещите си пръсти и се питаше дали някой ще забележи наситената червенина на бузите й или подпухналите й нацелувани устни…

Присъедини се към Ерик и Терън на горната площадка на стълбите, както бяха решили.

— Не изглеждай така виновна, Катлийн — прошепна й Ерик с ъгълчето на устата си. — Нищо не се е случило. Вярвай ми, аз съм много по-болезнено наясно къде сме и коя си ти, отколкото всеки друг.

Изглеждаше толкова измъчен, че Катлийн не можа да не се засмее.

— Малка садистка — изръмжа той. Повдигна Терън на раменете си и детето се хвана с пухкавите си пръстчета за косата му — болезненият вик на Ерик беше посрещнат с радостен писък.

Слязоха по стълбите със смях. Сет ги посрещна със стола си.

— Ето ги! Канехме се вече да изпратим спасителна група горе — решихме, че Терън може да ви е вързал за краката на леглото.

Всички се разсмяха и Сет ги поведе към кухнята, където беше сервирана вечерята. Хейзъл си беше отнесла таблата в стаята под претекст, че има главоболие.

В коридора Сет се спря за няколко мига и проследи с очи триото, което продължи пътя си към кухнята. Никой не забеляза замисленото изражение на лицето му.

* * *

Месец октомври беше много важен месец за магазините и тази година не правеше изключение. Освен това сега имаха и много допълнителна работа и ангажименти с рекламните филми на Ерик. Бяха решили някои от тях да излязат в ефира точно преди коледната надпревара по магазините. Ерик веднага се залови за работа. Всички бяха на мнение, че рекламите са много добри, но бяха още далече от онова ниво, към което се стремеше Ерик. Независимо от това, първите рекламни филмчета, пуснати по местната телевизия, привлякоха допълнителна клиентела както за магазините на Кирчоф, така и за новата компания на Ерик.

Катлийн често се виждаше с Ерик, но любовната сцена в стаята на Терън повече не се повтори. Никой от тях нямаше достатъчно доверие в себе си и преднамерено избягваше да остава сам с другия — и двамата се стремяха да направят така, че край тях винаги да има и други хора. Когато не участваха в съвещания и конференции, се събираха на вечеря в имението Кирчоф. Ерик прекарваше дълго време с Терън и беше възможно някой да намира за странно самотен мъж на неговата възраст да отделя толкова време за едно дете, но никой не спомена дума за това.

Хейзъл беше намалила честите си нападки срещу Катлийн, но младата жена не беше толкова наивна да си мисли, че нейното предупреждение е променило злобната природа на зълва й. Може би тя чисто и просто беше станала само по-предпазлива и сдържана. Според Катлийн промяната в поведението й я правеше дори още по-опасна и тя непрекъснато беше нащрек.

Поради тази причина беше много неспокойна, когато се взе решение двамата с Елиът да отидат в Ню Йорк за пролетните покупки — не й се оставяше Терън сам цели две седмици.

— Алис — обърна се Катлийн към Алис един ден, докато тя работеше сама в кухнята, — сигурна ли си, че можеш да се справиш с Терън, докато ме няма? Може би е по-добре да наемем още един човек. Той става все по-труден за гледане.

— Питаш ме за десети път и всеки път ти отговарям едно и също. Мога да се грижа за Терън. Нямаш ли ми доверие?

Катлийн за нищо на света не искаше Алис да си мисли така.

— Разбира се, че ти имам пълно доверие! Но ако се ангажираш с нещо и някой друг изяви желание да остане с него… — не знаеше как да сподели тревогата си с нея. Не можеше да каже директно: «Не го оставяй сам с леля му.»

Алис я погледна замислено.

— Струва ми се, че разбирам какво искаш да кажеш. Ако имаш предвид деня, когато… стана инцидентът… с басейна, трябва да знаеш нещо. Не исках да го оставя на грижите на Хейзъл. Но тя настоя да започна да приготвям вечерята и да й го оставя да поиграе навън още малко. Едва ли можех да й откажа, Катлийн, въпреки че ми се искаше. Не знам какво ще си помислиш за мен, но тогава имах чувството, че ако оставя това дете с нея, ще му се случи нещо лошо.

Алис взе двете ръце на Катлийн между своите.

— Върви и свърши добра работа за Сет. Той очаква това от теб. Не се тревожи за Терън. Никой няма да се приближи до него, освен в мое присъствие. Дори помолих Джордж да премести креватчето му в нашата стая, докато те няма.

Катлийн я прегърна импулсивно, облекчена, че се разбраха така добре, без да се наложи да изрази с думи безпокойствата си; беше благодарна, че Алис се оказа така добре ориентирана.


В деня на заминаването им Сет дойде на летището да ги изпрати.

— Купувай всичко, което прецениш, че е нужно — каза й той. — Искам да бъдем добре снабдени и подготвени за пролетта. Не забравяй това. Непременно попитай дали някои от моделите им не могат да бъдат ушити по-рано — ще са необходими за филмчетата на Ерик.

— Ще изпълня точно всичките ти съвети и изисквания — обеща тя и му се усмихна, като същевременно се опитваше да преглътне твърдата буца, която заседна в гърлото й при споменаването на Ерик. Не беше го виждала повече от седмица. — Не работи толкова много, Сет — помоли го тя. Напоследък изглеждаше някак още по-крехък. Кожата му бе станала по-отпусната и по-жълта, а бръчиците на умора около очите и устата му — по-отчетливи.

— Не се безпокой за мен или Терън. Прекарай добре. Излизаш толкова рядко…

— Сет — смъмри го тя, — престани, моля те! Не искам да стоя дълго далеч от семейството си. — И без да обръща внимание на любопитните погледи на другите пътници, коленичи до инвалидния му стол и го целуна за довиждане.

— Обичам те, Катлийн — прошепна той, когато тя се отдръпна от него. Устата му изглеждаше много красива, когато се усмихваше по този начин. Щедрият обичлив дух, така характерен за него, все още надзърташе от дълбочините на тъмните му очи, въпреки че сега те изглеждаха измъчени и уморени.

— И аз те обичам — каза тя искрено.

Катлийн обожаваше Ню Йорк. Този град като че ли й даваше част от енергията и виталността си при всяко нейно посещение. Никога не би могла да живее в тези бетонови грамади, но очакваше с нетърпение петте пътувания, които правеше на година за закупуване на стока.

Беше посрещната най-сърдечно в град, който не е известен с гостоприемството си. Модните къщи, с които търгуваше, се стараеха да задоволят всичките й капризи. Магазините «Кирчоф» бяха отлични и надеждни бизнес партньори. На всяка изложба на мостри към нея се отнасяха като към царска особа.

Но всички знаеха, че зад външната й мекота и женственост се криеше остър ум и твърд характер на добър бизнесмен и никой не се опитваше да хитрува с нея.

— Господин Джилбърт, радвам се, че ви виждам — каза тя на президента на компанията, който я поздрави лично, когато двамата с Елиът влязоха в пълната с хора изложбена зала. Той беше поласкан от приятелското й отношение, но веднага трябваше да научи, че тя не е човек, с когото може да допуска небрежност.

— Вие изпратихте моята поръчка две седмици по-късно от поръчката на магазините «Манинс» — продължи тя все още с обезоръжаваща усмивка. — Ако това се случи още веднъж, ще ви върна стоката, без да платя нито цент. Ясно ли е?

Очите й хвърляха зелени пламъци почти като цвета на физиономията на господин Джилбърт. Той се впусна в многословни обяснения.

— Не мога да разбера, госпожо Кирчоф, какво…

— Сега ще ни покажете ли вашите пролетни модели или не? — прекъсна го студено Катлийн.