— Хайде, хайде, всичко е минало — зауспокоява я Сет. — Терън е в безопасност. Но ти трябва да го наблюдаваш по-отблизо, Хейзъл. Знаеш колко е любопитен.

Хейзъл застена зад дланите си, но вниманието на всички беше насочено отново към Терън, който се беше възстановил напълно от уплахата си.

Катлийн не изпускаше Хейзъл от очи. Всички си отдъхнаха с облекчение след злощастния случай, завършил така добре, и се смееха от сърце на вадите, които правеха Ерик и Терън. Решиха двамата да отидат директно в пералното помещение до кухнята, където Алис щеше да им донесе сухи дрехи за преобличане. Преди Джордж да го върне в къщата след другите, Сет успокоително стисна ръката на сестра си. Терън все още беше в безопасната прегръдка на Ерик. Катлийн остана в сянката на храстите, които растяха около вътрешния двор.

Решила, че е сама, Хейзъл изправи рамене, отхвърли унизителната поза, която беше възприела, и злобно прокълна. Обърна се бързо, за да си прибере нещата от масата. Канеше се да тръгне след другите към къщата, когато видя Катлийн пред себе си и гневния пламък в очите й. Хейзъл пое остро дъх, ръцете й замряха във въздуха.

— Катлийн, ти ме учудваш. Защо не беше тук да се грижиш за сина си?

Катлийн направи две стъпки напред и сега само няколко сантиметра деляха двете жени.

— И ти ме учудваш, Хейзъл. Мислиш ли, че можеш да извършиш убийство и да минеш между капките?

Хейзъл инстинктивно отстъпи назад, стресната от заплахата в очите на младата жена.

— Не разбирам за какво говориш — гласът й не прозвуча достатъчно убедително, независимо от усилията й.

— Знаеш съвсем точно за какво говоря. Какъв театър само изигра заради тях — посочи другите, които вече влизаха в кухнята. — Но аз мисля, че сълзите ти се дължаха на провала на плана ти, а не на болка от проявена небрежност. Ти си знаела достатъчно добре къде е Терън. Какво удобно нещастие за теб, ако се беше удавил, нали?

Протегна ръка и с неочаквана сила стисна китката на Хейзъл в безмилостна хватка.

— Ако се случи нещо на сина ми и ти се окажеш някъде наоколо, макар и не съвсем на мястото на инцидента, ще те разоблича пред Сет. Достатъчно ли съм ясна, Хейзъл? Ще му отворя очите по отношение на теб. И той ще ми повярва. Той те обича, но обичта му към мен е по-силна. Помисли добре, преди да се опиташ да си играеш отново с живота на Терън. Можеш да загубиш всичко.

Хейзъл освободи с рязко движение ръката си и грубо се изсмя в лицето на Катлийн.

— Нима си въобразяваш, че се страхувам от теб?

— Страхуваш се — каза студено Катлийн. — Иначе нямаше да посмееш да подлагаш на опасност живота на едно бебе. Ти си безсърдечна егоистка, злобна жена, а сега доказваш, че си и страхливка. Ако искаш да се бориш с някого, бори се с мен. Но те предупреждавам, че това ще бъде една напълно безсмислена битка — аз не искам нищо от това, което ти принадлежи. Искам само да ни оставиш — Сет, Терън и мен — на мира. Ние не заплашваме сигурността ти.

— Не искам евтина малка курва като теб в къщата си, в живота си! — лицето на Хейзъл се покри с петна, изкриви се от злоба и омраза. — Ще докажа на брат си истинската ти същност, дори и това да е последното нещо, което да имам възможност да направя! — Тялото й беше опънато като тетива на лък и Катлийн си помисли, че ще изпадне в истеричен припадък.

— Не забравяй какво ти казах и внимавай с какъв залог играеш — с тези думи Катлийн заобиколи Хейзъл и я остави сама с безсилната й ярост.

Когато влезе в ярко осветената кухня, на лицето й бе изписано измамно спокойствие. Отвътре трепереше — както от ужасяващия инцидент, така и от сблъсъка с Хейзъл, която очевидно не беше напълно нормална. Кой би използвал безпомощно дете като залог в смъртоносна лична игра? Отчаяна жена със садистични наклонности. Но защо? Какво още няма Хейзъл Кирчоф, за да го иска с такава страст?

Катлийн се насили да се усмихне, когато се обърна към Сет.

— Катлийн, къде беше? — без да изчака отговора й, той продължи: — Ерик каза, че сте извършили голяма работа днес и сте направили доста сполучливи покупки. Много е доволен от твоя избор.

Катлийн погледна Ерик, който я наблюдаваше с напрегнат, тревожен поглед.

— Вкусът му е близък до моя, така че задачата ми беше много лесна.

Забеляза, че Ерик е в дрехи на Сет, които му бяха малко тесни.

— Къде е Терън? — в гласа й отново звънна тревога.

— В леглото си на горния етаж за малък отдих преди вечеря — обади се Алис. — Той е добре завит.

— Защо не се качиш горе и не направиш същото? — предложи Сет, взе ръката й и целуна нежно всеки пръст. — Току-що имаше мъчително преживяване. Вземи си вана, отпусни се малко. Има време до вечеря. Решихме да сварим омари, вместо да приготвяме бифтеци.

— Чудесно — Катлийн се наведе, за да докосне леко с устни неговите. — Ще ме извините ли? — Засмя се. — Струва ми се, че тук вече са се събрали достатъчно готвачи.

Джордж поставяше тесто за сладкиши върху фолио. Ерик беше получил задача да направи салатата. Сет отговаряше за омарите, а Алис надзираваше тази кипяща активност в кухнята си с професионалното око на главен готвач.

— Видя ли? — подразни я Сет. — Няма нужда от теб. Върви си почини.

Изкачи уморено стъпалата — вече не беше пред очите на другите, можеше да си разреши да се поотпусне. Влезе на пръсти в стаята на Терън и се наведе над креватчето му. Прекара леко пръсти над кръглите му бузки и се усмихна на мократа му брадичка. Гърлото й болезнено се сви и тя потрепери от ужас, щом си представи какво можеше да се случи.

Остана дълго във ваната. Изпи чашата бяло вино, която Сет беше настоял да вземе със себе си. Когато излезе от потъналата в пара баня, краката й бяха като гумени. Отпусна се между чаршафите на леглото си, прегърна възглавницата си по навик и скоро заспа. Събуди я лек тъп звук, който идваше от стаята на Терън, и майчиният й инстинкт реагира веднага. Не беше облякла нищо, когато излезе от банята. Сега навлече бързо бял пеньоар и все още връзваше колана на кръста си, когато отвори със замах свързващата врата между нейната спалня и тази на сина й.

До креватчето на Терън стоеше Ерик. Катлийн се отпусна с облекчение на рамката на вратата.

— Какво има? — запита той бързо, като видя напрегнатото й лице.

— Нищо, аз…

— Бях изпратен тук да те извикам за вечеря. Когато отворих вратата, спеше толкова дълбоко, че реших да събудя първо капитана — усмихна й се и сърцето й се разтопи от нежност — той изглеждаше така трогателен, надвесен над детското креватче, вгледан в сина си.

Дебелият килим заглуши стъпките от босите й крака, когато прекоси стаята, за да застане до него. Така трябваше да бъде през изминалите две години. Трябваше да се наслаждават заедно на първите години от живота на сина им — Ерик бе лишен от това преживяване. Дали някога би могла да компенсира загубите му? Бяха се разделили заради нейната собствена грешка на неопитна и незряла жена.

— Дължа ти извинение, Ерик.

— Какво искаш да кажеш? — говореше тихо, за да не събуди все още спящото дете.

— Ако не бях толкова несигурна в себе си, никога не бих допуснала грешката, която ни раздели. Беше така глупаво да правя прибързани изводи и да се втурвам в бяг — погледна го и срещна мекия блясък на очите му — нещо толкова рядко за него. — Каквото и да се беше случило между нас — продължи тя с прегракнал глас, — бях длъжна да те уведомя за сина ти. Съжалявам.

Наведе глава, но ръката му обгърна леко брадичката й и я повдигна нагоре.

— Твърде късно е за самоизтезания, Катлийн. И аз не съм бил светец през тези две години. Вършил съм неща, за които не искам никой да научи. Бях сърдит, наранен, дълбоко разочарован. Исках целият свят да чувства същата омраза, която изпитвах аз. Съжалявам за някои от решенията си също като теб, но няма връщане назад. Хайде да се опитаме да забравим грешките от миналото.

Погледна към бебето. Погали пухкавата ръчичка и юмруче — ръката му изглеждаше много тъмна на фона на светлата нежна кожа на детето.

— Свършила си прекрасна работа, Катлийн. Той е чудесно момче.

— Прав си — като че ли притеглена от невидима сила, тя се приближи до него и хвана свободната му ръка. Той леко я стисна.

— Болеше ли много… когато… когато го раждаше?

Катлийн му се усмихна нежно. Мъжете направо се вдетиняват, когато стане въпрос за раждане.

— Не много. Беше голямо бебе, но аз имах много добър гинеколог. Иска ми се… — гласът й заглъхна — желанието й беше почти абсурдно…

— Какво? — подтикна я той ласкаво и я притегли към себе си.

— Исках да кажа, че ми се иска да се срещнеш с него — имам предвид лекаря. Беше много внимателен към мен. Той трябваше да направи аборта, ако не се бях отказала.

Ръката му още по-силно стисна нейната.

— Господи! Сигурно си минала през истински ад.

Катлийн облегна глава на силната му ръка.

— Това е още едно от онези неща, които е по-добре да забравим — Терън засмука устнички в съня си и те се разсмяха. — Дори не съм ти благодарила, Ерик, че му спаси живота днес.

— Наистина ли мислиш, че трябва да ми благодариш за това? — Катлийн можа само да поклати безмълвно глава. Топеше се в искрящата топлина на сините му очи. — И аз не съм ти благодарил за това, че си му дала живот. — Приближи се и се наведе над нея. — Благодаря ти за сина си, Катлийн. — Докосна леко бузата й с устни. — Кърми ли го?

Погледна гърдите й — тънката тъкан над лявата й гръд потрепваше от ударите на сърцето й.

— Да — отговори му тя тихо.

Пръстът му се плъзна бавно от основата на гърлото й към най-горната видима извивка на гърдите й.

— Възможно ли е да ревнувам собствения си син за това, че те е познавал така интимно, когато аз дори не знаех къде се намираш?