Мразеше тази стая — тя я задушаваше и потискаше. Стените бяха покрити с тъмносиньо моаре, тъкан, която никога не беше харесвала. Мебелите бяха тежки и тъмни, порцеланът — претрупан с орнаменти, полилеят — в отблъскващо натруфен стил.

— Върху какъв точно проект работите двамата със Сет, господин Гуджонсън? — запита Хейзъл с най-мазния си тон.

Ерик се засмя непринудено по своя специфичен начин, който Катлийн си спомняше така добре: ъглите на мустаците му се повдигнаха леко нагоре и създадоха впечатление за наличие на скрити под тях трапчинки. Мекото осветление на стаята създаваше измамното впечатление, че очите му горят със син пламък и излъчват своя собствена светлина. Въпреки случилото се преди вечеря, сърцето й се разтвори отново пред мъжката му красота.

— Знам, че вие, госпожо Кирчоф, и вие… — поколеба се, преди да продължи. — Катлийн, се питате защо така неочаквано се появих тук тази вечер.

— Това е твоето шоу, Ерик. Ти им разкажи какво смятаме да правим — обади се Сет.

— Фотограф съм, но работя главно с видеолента. Работих известно време към телевизионна станция, филиал на голяма телевизионна мрежа — хвърли бърз поглед на Катлийн. — Миналата година отидох в Европа и известно време работих там. Но Щатите ми липсваха и се върнах с надеждата да започна собствен бизнес, като основа своя продуцентска компания. Реших, че районът около залива предлага възможности и може да се установя тук. Няколкото спонсори, които имах късмет да открия, ме препратиха към Сет. Той не само се съгласи да инвестира в моята компания, но и направи първата сериозна поръчка. Планираме да създадем филми за магазините «Кирчоф». Те ще се различават от обикновените реклами — ще бъдат новаторски и уникални. Надявам се, че когато се появят на екрана, ще привлекат клиенти за моята компания, фирмата «Кирчоф» е много престижно име и ще бъде добра реклама за мен и работата ми. Бъдещите ми планове включват също индустриални и документални филми — всичко в тази област.

— Това е чудесно, Ерик! — извика Катлийн, преди да успее да задуши ентусиазма си. Другите трима я погледнаха с учудване. Изчерви се, погледна към Сет: — Точно от това имахме нужда, Сет. Много съм доволна от решението ти.

Той се усмихна и посегна към ръката й.

— Знаех, че ще го приемеш по този начин. Разчитам на теб — надявам се, че ще помагаш на Ерик.

Погледна бързо Ерик, върна поглед към съпруга си.

— По… по какъв начин? — заекна тя.

— Искам да му бъдеш консултант. Той знае много за производството, но признава, че информацията му в областта на модата е слаба. Ще има нужда от твоето експертно мнение, преди да започне работа върху всеки от предвидените филми. — Тъмните му очи блестяха от възбуда и независимо от личните й опасения, свързани с внезапната поява на Ерик в новия й живот и перспективата за съвместна работа с него, повишеното настроение на Сет не можеше да не я радва.

— Хейзъл, ти какво мислиш? — попита Сет.

В нейната част на масата царуваше зловещо мълчание.

По-възрастната жена се усмихна мило на Ерик и каза:

— Страхувам се, че не разбирам много от търговски реклами по телевизията. Ще запазя преценката си за изкуството на господин Гуджонсън, докато видим резултатите от работата му.

След тази неясна забележка им предложи да се преместят във всекидневната за кафето.

Ерик придружи Хейзъл до всекидневната — Катлийн вървеше до стола на Сет и държеше свободната му ръка. Веднага щом се разположиха, Джордж донесе голяма сребърна табла с порцеланов сервиз за кафе и я остави на масичката за сервиране на кафе. Алис го последва с Терън, обхванал с крачета широкия й ханш.

— Малкият принц е готов за лягане, но първо иска да целуне всички за лека нощ.

Катлийн забеляза израза на остро неодобрение в очите на Хейзъл, но Алис пусна малкия на пода и след като прие първата си целувка за лека нощ от майка си, детето незабавно се втурна на още нестабилните си крачета към Ерик. С естествена непринуденост, която изненада Катлийн, Ерик вдигна момчето на скута си. С присъщата си детска импулсивност Терън обви с пухкавите си ръчички врата на Ерик и го целуна звучно по устата. После се дръпна леко и потърка комично с носле лицето му. Мустаците на Ерик го погъделичкаха и това ново смешно нещо веднага привлече вниманието му. Пръстчетата му посегнаха към тях и ги задърпаха.

— Оох! Те не се отлепват, капитане — реагира весело Ерик, но остави Терън да си играе с тях. Смееше се и галеше момченцето по гърба с широката си длан, взираше се в очите му — очите, които бяха огледален образ на неговите собствени.

Катлийн с напрежение наблюдаваше промяната в лицето на Ерик. Отначало то изрази напрежение, после невяра — учудване — просветление. Сърцето й спря. Ерик вдигна очи над главата на Терън и тя потрепери под пронизващото им обвинение.

Терън се плъзна от скута му и се заклати към Хейзъл — тя прие целувката му с фалшива любвеобилност, която изпълни с отврата Катлийн.

— Не е ли чудесен, Ерик? Има ли по-голям късметлия от човек, който има син като Терън? — Терън слезе от скута на Сет и изтича още веднъж до Катлийн, която импулсивно коленичи до него и го притисна силно към себе си. Детето й разреши да покрие лицето му с бързи целувки, преди Алис да го поеме отново.

— Благодаря ти, Джордж. Аз ще сервирам кафето — каза спокойно Катлийн и Джордж и Алис излязоха да отнесат Терън в леглото му на горния етаж, преди да се върнат в кухнята, за да вечерят — още едно от правилата в голямата къща, което много я дразнеше. Защо да не могат да ядат всички заедно като едно голямо семейство, каквото всъщност бяха?

Сет с гордост изреждаше достойнствата на Терън и разказваше за лудориите му на Ерик, докато Катлийн разливаше кафето. Сервира първо на Хейзъл, която пиеше чисто кафе, без мляко. После подаде чаша на Ерик — пръстите й докоснаха за миг неговите и ток прониза сърцето й.

Разтреперана вътрешно, наля кафе за Сет и точно му го поднасяше, когато чу зад гърба си гласа на Ерик:

— Изглежда доста голям. На колко е години? Кога е роден?

В този миг треперещата ръка на Катлийн загуби контрол над чашката. Тя се изплъзна от чинийката в скута на Сет и го обля с вряло кафе.


Тринадесета глава

В първия момент Катлийн глупаво се втренчи в горещата течност, която бързо попи в панталоните на Сет. Но рефлексите й поеха контрола над положението и тя извика:

— О, Сет, скъпи, съжалявам.

Впусна се към подноса, грабна салфетка, върна се бързо при него и започна да попива горещото кафе в скута му, преди да успее да протестира.

— Катлийн — каза й той със смях. — Скъпа моя, не си създавай излишен труд. — Болезнени стонове излизаха между стиснатите й пребледнели устни. — Единственото хубаво нещо на парализата ми е, че е нужно нещо наистина болезнено, за да го усетя тук долу — подсети я той нежно, като взе салфетката от ръката й. — Върви си изпий кафето. Изглеждаш така, като че ли едно кафе ще ти дойде добре.

Върна се като автомат до канапето и се отпусна на него, без да направи опит да налее друго кафе. Не мислеше, че треперещите й ръце ще могат да се справят със задачата. Стисна ги в скута си и Сет трябваше да отиде с количката си до масичката с подноса и сам да се обслужи.

Засмя се леко, когато се върна на мястото си.

— Машините за сухо почистване ще изтеглят това петно, но ако не могат — ще си купя нов костюм от магазините на Кирчоф. Чувам, че есенните им колекции са страхотни.

Погледна към госта си с широка усмивка, но Ерик не сподели шегата му. Той гледаше втренчено петното на скута на Сет, който току-що беше облян с гореща течност, без изобщо да реагира. Беше останал безчувствен.

Половин час по-късно Ерик стана, за да пожелае лека нощ.

— Тази вечер беше истинско удоволствие за мен. Благодаря ви. Хейзъл. Катлийн — пресече стаята с дългите си крака и спря пред инвалидния стол на Сет. — Очаквам с нетърпение да започне общата ни работа.

— И аз също — каза твърдо Сет и му се усмихна топло. — Ако ме извиниш, ще оставя Катлийн да те изпрати до вратата. Мисля, че по-добре ще бъде Джордж да смени колкото е възможно по-бързо дрехите ми.

— Ще те придружа до вратата на стаята ти — обади се успокоително Хейзъл и веднага застана собственически зад стола му.

Коленете на Катлийн едва я поддържаха права, когато стана и тръгна с Ерик към широкия свод, който водеше към антрето.

— О, Катлийн! — Сет се спря и се обърна към тях. — Обещах да покажа на Ерик системата на осветяване на басейна ни. Би ли била така добра да го заведеш отзад и да му я демонстрираш, преди да си отиде?

Кръвта диво запулсира в ушите й. Трябваше да остане сама с него!

— Р-разбира се.

— Лека нощ тогава — Сет й изпрати целувка по въздуха и се отдалечи с Хейзъл.

Веднага щом двойната врата с прозорец от ецвано стъкло се затвори зад тях, Катлийн обърна нападателно лице към Ерик.

— Трябва ли да видиш басейна?

— Непременно — маската на добрите маниери беше паднала. Чертите му бяха неподвижни и жестоки. Хвана я за ръка и практически я затегли зад себе си. Катлийн се спъваше и залиташе със сандалите си с висок ток и най-сетне успя да извика задъхано:

— Пусни ме!

Все едно че не беше казала нищо. Той не намали хода си, нито облекчи натиска върху ръката й.

Когато стигнаха беседката край басейна, той я хвърли към тъмната й стена и я закова там с тялото си.

Ръцете му притискаха нейните от двете страни на лицето й без грижа дали й причинява болка или не. Лицето му я принуди да се свие от страх. Беше го видяла такова само веднъж — минута преди да удари двете момчета в бара на Кресънт Хотел.

— Искам да знам. И искам да знам истината сега. Той мой син ли е? — гласът му не беше познатият глас на Ерик. Не беше гласът, който я беше приспивал с горещи любовни думи в ухото й. Този глас сега трептеше от ярост и омраза.