Другите възпитатели се вторачиха в Катлийн и тя усети увисналото във въздуха мълчание. Продължи безгрижно на вид да си пие кафето, като се опитваше да се държи така, като че ли изобщо не бе видяла Ерик.

Когато излизаше от трапезарията, Една я спря на верандата и без заобикалки я запита:

— Нещата не протекоха много добре снощи, нали?

Катлийн бе изкушена да отговори, че всичко е наред, но знаеше колко безполезно е да я лъже. Познаваше възрастната жена от твърде дълго време, беше израсла под майчинските й грижи. А тя пък, от своя страна, познаваше Катлийн може би по-добре, отколкото много майки познаваха собствените си деца.

Катлийн въздъхна тежко. Облекчение беше да отпусне в отчаяние рамене, които — заради другите от персонала — беше държала така гордо опънати назад.

— Не.

— Съжалявам. Опитвах се глупаво да играя на сватовница. Би Джи ме предупреди да оставя нещата на естествения им ход и да не се намесвам, но вие, двамата изглеждахте така подходящи един за друг… такава красива двойка. Той — толкова мъжествен, а ти — толкова… — Една замълча, стресната от нехарактерния за Катлийн горчив смях.

— Проблемът не е в липсата на привличане между нас — призна тя.

Върху ласкавото лице на Една просветна разбиране.

— Аха-а. Значи ли това, че истината е противоположна на моето предположение?

Катлийн погледна виновно настрана.

— Да… — измънка тя. — Той е толкова обигран, а аз съм…

— Мисля, че нещата ми се изясниха — каза тъжно Една. — Хайде, нека да се поразходим. Помолих Майк да вземе групата ти и да ги включи във футболната игра.

Откъде беше разбрала, че й липсват нужните сили да се справя със задълженията си тази сутрин? Катлийн с обич постави ръка около кръста на Една. Отправиха се към един от по-големите притоци на реката; той течеше зад бунгалото на Харисънови. Като по взаимно съгласие двете жени седнаха на покритата с детелини земя. Беше сенчесто и тихо. Лагерниците се бяха разпръснали наоколо. Отнякъде се чуваше бръмченето на косачката на Би Джи. Птици прелитаха с весело чуруликане между прошарените със слънчеви петна клони на дърветата. Катеричка и сойка шумно спореха за територия. Потокът пред нозете им помолеше над пръснатите по дъното му камъчета, отдалечен от всяка скръб, нерешителност или болка.

— Влюбена ли си в него, Катлийн? — запита тихо Една. Катлийн поклати глава.

— Не знам. Честно казано, не съм. Познавам го само от няколко дни.

Една се засмя.

— Скъпа моя, времето има много малко общо с любовта. Някои хора се познават през целия си живот, без да престанат да се обичат. Други се срещат и се влюбват за часове. Любовта няма разписание. И никога не издиря. Ти знаеш, че тя се случва на най-добрите от нас, хората. Страх ли те е да обичаш, Катлийн? Нямам предвид физическата близост — подчерта тя. — Искам да кажа, страхуваш ли се, че ще загубиш Ерик, както загуби родителите си?

Любов? Едва през последните няколко часа Катлийн разбра, че Ерик е мъж, който би могъл да означава много за нея. Не беше напълно готова да нарече «любов» ония свои чувства, които той измъкна на повърхността. Но те бяха твърде силни, за да се приемат леко или да се загърбят напълно.

Това беше друг проблем. Ерик не беше безразличен към нея. Знаеше това. Физическото привличане между тях не можеше да бъде отречено. Но ако отстъпи и преспи с него — какво тогава? Той ще продължи по своя път, ще тръгне по своите задачи в някой отдалечен край на света, към друга жена, с нов скалп, залюлян на колана му. А тя ще остане с мъчителното чувство на безвъзвратна загуба — на мъжа и на самоуважението си…

По-голяма част от съвременните жени биха се присмели над старомодния й морал. Това не я безпокоеше. Принципите бяха от значение за нея. Но дали това беше единствената причина, поради която му отказа?

Може би Една беше права. Страхуваше се. Ясно и просто. Това, което за нея щеше да бъде пълно обвързване — в емоционално и физическо отношение, — за Ерик щеше да бъде само още един епизод от живота му. Да, страхуваше се от това. Но не искаше да си го признае — все още…

— Той е арогантен и ужасен егоист. Освен това е отвратително разглезен — заяви тя студено.

— Да, така е — съгласи се Една. — А Би Джи е човек, който вечно отлага нещата, понякога е направо мързелив. Освен това хърка нетърпимо. Но без него щях да бъда като жив труп — макар че от време на време ми се иска да го убия. — Стана отново сериозна и взе ръката на Катлийн в своята. — Ти обичаше родителите си и в детските ти очи те те изоставиха, когато бе най-уязвима. Но все пак успя да преодолееш тази ужасна травма и се превърна в красива жена. Но ти ще загинеш, ще изсъхнеш отвътре, ако не споделиш тази красота с някого, Катлийн. Не се страхувай да обичаш.

Сълзи напълниха очите на Катлийн. Тя постави ръка на рамото на Една и каза тихо:

— Обичам те.

Една потупа ласкаво ръката на Катлийн.

— Знам това. Но точно сега не става въпрос за нашите отношения — Една се изправи с пестеливи движения, характерни за жена на нейните години. — Може би ще се почувстваш по-добре, ако разбереш, че не само ти си в лошо настроение тази сутрин. Мисля, че и за Ерик нещата не са много розови. Раздразнителен е като мечка с жило, забито отзад.

— Къде е той? — прошепна Катлийн.

— В офиса. Поиска разрешение да прегледа няколко отделни случая за допълнителна информация, която да използва за основа.

— Разбирам — каза тя с безразличие, изправи се и изтупа отзад панталонките си.

Двете с Една се върнаха в лагера и Катлийн прекара остатъка от деня в изтощително физическо натоварване. Решително отблъскваше мислите за Ерик, но те непрекъснато се промъкваха в главата й и не я оставяха на мира.

Той не се появи на обяд. Катлийн беше истински разочарована, че не можа да я види колко спокойна и абсолютно незасегната е тя от случилото се снощи, колко подчертано безразлична е към него.

Появи се едва на вечеря.

Влезе в трапезарията с походката на царствените си прадеди, очароващ всеки, който случайно попадне пред погледа му. Усмихваше се под мустаците си с лекотата на филмов идол.

Катлийн бъбреше оживено с Майк Симпсън, който беше изненадан и възхитен от неочакваното й внимание. Катлийн седна до него на масата и ангажира всички наоколо в приятен непрекъснат разговор.

Ерик седна на пейката срещу нея, до една от възпитателките, която веднага започна безсрамен флирт с него. Катлийн стискаше зъби всеки път, когато високият пронизителен смях на момичето достигаше до нея въпреки шума в трапезарията. Заповяда си да не поглежда към тях.

Когато Харисънови седнаха на масата, Една прецени положението веднага. Катлийн забеляза веселите искрици в погледа й.

Искаше й се да я запита раздразнено «Какво е чак толкова смешно?», но се въздържа.

Приключи с вечерята и се отправи към шубера. Налагаше се да мине край Ерик и обожателката му. Реши да не им обръща никакво внимание.

Стана, придърпа тениската си надолу, без да съобрази как този автоматичен жест очертава фигурата й. Небрежно прескочи пейката и направи две решителни стъпки по посока на кухнята.

— Здравей, Катлийн.

Почти се спъна, когато спортните й обувки замряха с изскърцване на място — като че ли краката й отказаха да се подчинят на мозъка й и подадоха независима команда.

Сгърчи лице в бодра, весела усмивка и чак тогава обърна глава към него.

Момичето се беше отпуснало върху ръката на Ерик и на Катлийн страшно й се прииска да стовари таблата си върху главата му и да оскубе дългата й коса. Вместо това каза мило:

— Здравей, Ерик, здравей, Карол — от гласа й капеше мед, а усмивката й можеше да ги заслепи. Единствено тя не виждаше зеления пламък, затаен в очите й. — Как мина денят ви?

— Ерик прекара цял ден в офиса, но после се присъедини към моята група по време на плуването — Карол извъртя очи към него, като че ли двамата имаха някаква обща тайна. После отново погледна Катлийн. — Той дори не си донесе камерата. Каза, че е дошъл при нас само за удоволствие.

Самодоволният израз на момичето я отвращаваше, но веселото потръпване на мустаците на Ерик я вбеси още повече.

— Прекрасно! — реагира тя с фалшив ентусиазъм. — Той е известен с нуждата си от охлаждане.

— Екскурзията с автобус все още ли е предвидена за утре? — попита Ерик, като едва сдържа смеха си, породен от злостната забележка на Катлийн, останала неясна за другото момиче.

— Аз все още ще участвам в нея — заяви Катлийн.

— В такъв случай и аз ще дойда — каза той.

— Както искаш — обърна им гръб, остави таблата си на шубера и излезе от трапезарията.

Той беше наистина невъзможен! Как смее да й говори! Само дето не й се присмя открито! Искаше й се да го изрита силно в глезена, да го постави на мястото му, а той дори не прояви нужната галантност да й разреши това обикновено задоволство. Беше я принудил да бъде учтива с него.

Как можеше изобщо да си помисли, че се влюбва? Определено не изпитваше подобно чувство. Истината беше, че дори не го харесваше. Ще го прогони от съзнанието си и ще мисли за нещо друго.

Защо тогава, когато се върна в бунгалото си, се опита да не признае някои неща? Защо, когато тялото й затърси нещо, не искаше да проумее какво всъщност търси? Защо, когато се отпусна на леглото, си спомни живо и ясно нежните му ръце и пламтящите устни, които бяха и измъчили, и дали наслада на тялото й?

Мустаците му съвсем не бодяха. Бяха приятно меки.

Простена слабо и се обърна на гръб. Не искаше тялото й да пулсира от горещия спомен за миналата нощ, но беше безсилна да го овладее. Ръцете й несъзнателно затърсиха онези места от тялото й, които бяха познали докосването му, и напразно се опита да заличи от тях спомените за ръцете му.