Сюзън Филипс - Кой би повярвал

Вместо отговор, Вероника свали елегантната си кадифена пелерина и я хвърли на леглото.

— Ако не искате да се грижите за себе си, то поне можете да помислите за детето, което носите.

Кит рязко вдигна глава.

— От къде знаете?

— Миналата седмица срещнах в града Софрония. Тя ми разказа всичко и аз реших да дойда, и да видя с очите си.

— Софрония не знае! Никой не знае!

— Нима си въобразявате, че толкова важно нещо може да остане незабелязано от Софрония?

— Тя не е трябвало да говори за това.

— Не сте казали на Байрън за детето, нали?

Кит събра цялото си достойнство и рече:

— Ако благоволите да слезете в дневната, ще поръчам да ни донесат чай.

Но Вероника упорито вървеше към целта.

— Разбира се, че не сте му казали. Вие сте твърде горда.

Силите я напуснаха и Кит рухна на стола.

— Не е от гордост. Просто не съобразих. Странно, нали? Бях толкова зашеметена от факта, че ме напуска, че забравих да му кажа.

Гостенката отиде до прозореца, издърпа завесата и се загледа навън.

— Мисля, че не бързате много да станете жена. Отдава ви се прекалено трудно. Между впрочем, вероятно, като на всяка от нас. На мъжете им е по-лесно да станат възрастни — може би защото правилата при тях са по-прости. Те проявяват чудеса от храброст на бойното поле, или доказват, че са достигнали зрялост, като печелят прехраната си чрез физически или умствен труд. При жените е много по-сложно. За нас няма определени правила. Кога се превръщаме в жени? Когато правим за първи път любов с мъж? Ако е така, защо го наричат загуба на девствеността? Означава ли думата „загуба“, че преди това ни е било по-добре и спокойно? Ненавиждам мисълта, че ставаме жени единствено след чисто физически акт, зависещ от мъжа! Не, мисля, че зрелостта при нас настъпва в този момент, в който осъзнаем, кои са най-важните неща в живота ни. Когато се научим да вземаме и даваме с открито, любящо сърце.

Всяка от изречените думи попиваше дълбоко в сърцето на Кит.

— Скъпа моя, — каза тихо Вероника, приближи към леглото и взе наметалото си, — крайно време е да пристъпите прага, зад който започва истинската женственост. Някои неща в живота ни са преходни, други — вечни. Никога няма да намерите покой, докато не ги определите за себе си.

Казвайки тези думи, тя изчезна толкова бързо, както се беше появила. И остави на Кит храна за размисъл. Тя чу как каретата потегли по чакъла, след което грабна жакета на костюма за езда и го облече върху измачканата си рокля. Измъкна се от къщата и се отправи към старата робска църква.

Вътре бе мрачно и хладно. Седна на една от грубите дървени пейки и се замисли върху това, което й бе казала Вероника.

Мишка драскаше в единия ъгъл. Отвън по стъклото стържеше клон.

Спомни си болката изписана върху лицето на Кейн, когато се прощаваше с нея. Сърцето й заби учестено.

Независимо от яростните й опити да отрича, независимо и от тежката борба, която водеше, тя се беше влюбила в Кейн. Тази любов е била записана в Книгата на съдбата, много преди онази юлска нощ, когато той я свали от оградата, хващайки я за дъното на панталоните. Всичко в живота й, от деня на нейното раждане, я беше подготвяло за него, точно както той се беше подготвял за нея. Кейн беше нейната половинка.

Тя се беше влюбила в него, въпреки всички спорове и скандали, въпреки своето упорство и неговото високомерие, беше се влюбила в тези внезапно изненадващи моменти, когато и двамата разбираха, че гледат на света с еднакви очи. Беше се влюбила в тези тайнствени, вълшебни часове на нощта, когато той проникваше в нея. Изпълваше я. И създаде нов, скъпоценен живот в утробата й.

Как би искала всичко да се повтори отново! Ех, само ако всеки път, когато той бе нежен към нея, тя беше отваряла обятия и му бе дарявала същата нежност! Сега си беше отишъл, без да чуе признанието й в любов. Но и той нищо не бе казал. Може би, защото чувствата му не бяха толкова дълбоки, колкото нейните.

Тя искаше да го намери, да отиде при него и да започнат всичко от начало, като този път му се отдаде изцяло. Но не можеше да го направи. Тя беше отговорна за болката, която бе видяла в очите му. А и той никога не се престори, че иска жена, и то като нея.

Сълзи потекоха по бузите й. Обгърна се с ръце и най-накрая прие истината. Кейн с радост се бе отървал от нея.

Но имаше и друга истина, която трябваше да приеме. Крайно време беше да се заеме с живота си. Бе тънала в самосъжаление достатъчно дълго. Можеше да плаче колкото си иска през нощта, в уединението на своята спалня, но през деня очите й трябваше да останат сухи, а главата — ясна.

Имаше много работа за вършене и хора, които разчитаха на нея. Щеше да има и бебе, което ще се нуждае от своята майка.

Бебето се роди през юли, четири години след онзи горещ следобед, когато Кит пристигна за първи път в Ню Йорк, за да убие Байрън Кейн. Детето бе момиченце с русите коси на баща си и потресаващи виолетови очи, обримчени с малки черни мигли. Кит я кръсти Елизабет, но й викаше Бет.

Раждането бе дълго и без усложнения. Софрония стоя до сестра си през цялото време, докато мис Доли пърхаше из къщата, месеше се във всичко и от притеснение скъса три носни кърпички. Първите посетители бяха преподобния Роулинс Когдел и съпругата му Мери, които бяха трогателно облекчени, да видят, че най-после се е родило бебе от брака й с Кейн, дори това да бе станало след дванадесет месеца.

Кит прекара останалата част от лятото възстановявайки силите си, като с всеки изминал ден се влюбваше все по-силно в дъщеря си. Бет беше сладко, добродушно бебе и от всичко най̀ обичаше да лежи в ръцете на майка си. През нощта, когато се будеше гладна, Кит я взимаше при себе си в леглото, където двете дремеха спокойно до зори: Бет — доволна, че в устичката й непрекъснато тече сладко мляко, Кит — изпълнена с любов към мъничкото човече, което беше дар от Бога, дошло точно в момента, в който имаше най-голяма нужда от помощ и утеха.

Вероника редовно й пишеше писма и от време на време идваше от Чарлстън да я посети. Между двете жени се завърза искрена дружба. Вероника все още откровено й говореше, че иска да прави любов с Кейн, но сега Кит бе в състояние да познае отчаяния опит на приятелката си, да събуди ревността й и да поддържа чувствата към съпруга й живи. Като че ли й беше необходимо нещо, за да й напомня за любовта й към Кейн!

Сега, когато тайните от миналото бяха изречени, отношенията между двете сестри се задълбочиха. Те по навик все още се караха, но Софрония открито говореше за всичко с Кит, а тя не можеше да живее без сестра си. Понякога обаче сърцето на Кит се стягаше от болка, когато виждаше лицето на Софрония, което сияеше от силната, предана любов към Магнус. Неговата сила и доброта бяха прогонили окончателно призраците от миналото на Софрония.

Магнус разбираше потребността на Кит да говори за Кейн, и вечер, докато седяха на двора, той й разказваше всичко, което знаеше за миналото на съпруга й — за детството му, годините на скитничество, смелостта му по време на войната. Тя жадно попиваше всичко.

В началото на септември Кит се бе възстановила напълно и кипеше от енергия. Бе съумяла да погледне дълбоко в душата си и да разбере себе си. Вероника й бе казала, че трябва да реши кои неща са важни за нея, и кои не. Докато обикаляше земите на плантацията, разбра какво е имала предвид приятелката й с тези думи. Беше дошло време да намери своя съпруг.

За съжаление, това се оказа по-лесно на теория, отколкото на практика. Адвокатът на Кейн, който се занимаваше с делата му, знаеше, че е в Натчез, но нямаше никакви известия от него. Кит научи, че печалбите от предачницата стоят непокътнати в банката в Чарлстън. По някаква своя причина, той бе заминал без пукната пара.

Кит бе отправила запитване из целия щат около Мисисипи. Много хора си го спомняха, но никой не знаеше къде се намира.

В средата на октомври, когато Вероника пристигна на поредното си посещение, Кит бе изпаднала в отчаяние.

— Питах навсякъде, но никой не знае къде е.

— Той е в Тексас, Кит. В едно градче наречено Сан Карлос.

— През цялото време си знаела къде е и не си ми казала? Как можа?

Вероника пренебрегна обвинението и отпи от чая.

— Но, мила моя, ти никога не си ме питала!

— Дори и не ми е дошло на ум!

— Ти просто се ядосваш, защото е писал на мен, а не на теб!

На Кит й се прииска да я шамароса, но както обикновено Вероника беше права.

— Сигурна съм, че в писмата си се опитваш да го съблазниш.

Вероника се усмихна.

— За съжаление, не! Това просто е неговия начин да бъде по-близо до теб. Той знае, че ако нещо се случи, аз веднага ще му съобщя.

Кит се почувства зле.

— Значи той знае за Бет и въпреки това не се върна.

Вероника въздъхна.

— Не, Кит, той не знае нищо за нея, и аз не съм сигурна, че постъпих правилно, като не му казах. Но реших, че не аз съм тази, която трябва да му съобщи новината. Няма да понеса, ако някой от вас двамата бъде наранен още по-силно, отколкото вече е.

Напълно забравила гнева си, Кит притисна Вероника.

— Моля те, разкажи ми всичко, което знаеш за него.

— Първите няколко месеца, той пътува с параходите по реката и преживяваше от това, което печелеше от играта на покер. След това се премести в Тексас, където се нае да охранява една от линиите на пощенския дилижанс. Отвратителна работа, ако питаш мен. После беше пастир на едър рогат добитък. Сега е управител на игралния дом в Сан Карлос.

Болеше я докато слушаше. Старата история се повтаряше. Кейн се бе оставил на течението.